Решение по дело №665/2023 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 222
Дата: 20 март 2023 г.
Съдия: Мартин Рачков Баев
Дело: 20232120200665
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 222
гр. Бургас, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20232120200665 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на Р. М. Г. с ЕГН: **********, чрез
пълномощник – адв. * – САК, с посочен съдебен адрес: *, срещу Наказателно постановление
№ 22-0346-000067/05.07.2022 г. , издадено от Началник група в РУ-Созопол към ОДМВР-
Бургас, с което за нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3
ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 3000
лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.
С жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено
при съществени нарушения на производствените правила и материалния закон, както и при
недоказаност и необоснованост. Твърди се, че АУАН е издаден в нарушение на чл. 40, ал. 3
ЗАНН, както и че в АУАН и НП не са описани обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, както и конкретните действия на санкционирания, които да обосновават извод
за виновно поведение, което от своя страна да налага ангажиране на
административнонаказателната му отговорност. Не се оспорва, че автомобилът на Г. е
понесъл, но се застъпва, че това е било неумишлено и еднократно и не е създало никаква
опасност за никого. Допълва се, че действията на водача са били насочени единствено към
овладяване на автомобила, а не се касае за т.нар. „дрифт“. Излагат се подробни съображения
относно липсата на умисъл у водача, както и такива относно неговата ниска обществена
опасност. Прави се правен анализ на разпоредбата на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, включително и
посредством цитиране на съдебна практика, като се достига до извод, че поведението на
1
жалбоподателя не попада в приложното поле на тази норма, поради което и неправилно е
било квалифицирано като административно нарушение. Под евентуалност се моли за
квалифициране на нарушението като маловажно и прилагането на чл. 28 ЗАНН.
Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.
* – БАК, преупълномощен от адв. Расташки – САК, който поддържа жалбата по изложените
в нея доводи. Пледира за отмяна на НП и присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган - Началник група в РУ-Созопол към ОДМВР-
Бургас, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Това е така, доколкото въпреки указанията на съда, дадени
с разпореждането за насрочване, АНО, който носи доказателствената тежест за установяване
на този факт, не е ангажирал доказателства, от които да се направи извод кога НП е било
връчено на жалбоподателя. При това положение съдът няма друга правна възможност, освен
да приеме, че жалбата е била подадена в срок. Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът,
след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 05.06.2022 г., около 21.30 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил
„Мерцедес Ц 30 ЦДИ АМГ” с рег. № * в центъра на с. Росен, на ул. „Яна Лъскова“ пред
супермаркет, находящ се на № 44 на същата улица. Достигайки до площада на селото Г.
решил умишлено да изведе МПС-то от контрол, като за целта извършил резки маневри с
волна, довели до принудително странично движение на автомобила и принудителното
превъртан на колелата му по цялата площ на площада, което движение оставило видими
следи от гумите по асфалтовата настилка. След това Г. с видимо висока скорост продължил
с движението си в посока към стадиона на селото.
Поведението на водача било възприето от намиращите се на площада хора,
включително и от свидетеля – В. С., който се възмутил от действията на шофьора и
сигнализирал органите на МВР. След малко на място пристигнал авто-патрул от РУ-
Созопол, в състава на който влизал и св. Г. Д. – мл. автоконтрольор към районното
управление. Докато св. С. обяснявал на полицейските служители какво се е случило, лекият
автомобил „Мерцедес“ се задал обратно по пътя от стадиона към центъра на селото.
Полицейските служители го спрели и установили, че се управлява от жалбоподателя Г.,
който бил сам в колата. Св. С. потвърдил, че именно Г. е управлявал автомобила преди
малко, когато е „дрифтил“ на площада, при което св. Д. решил на място да му състави
АУАН, приемайки, че с действията си той е осъществил състава на нарушението по чл.
104б, ал. 2 ЗДвП.
Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал без да направи възражения
2
и получил препис от него. В законоустановения срок не били депозирани писмени
възражения, но в собственоръчно сведение (л. 11) жалбоподателят потвърдил, че
действително той е управлявал автомобила, както и че действително в центъра на селото
автомобилът се е „превъртял“ два пъти, но обяснил това с „изпускане“ на управлението.
Въз основа на АУАН на 05.07.2022 г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбите на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, поради
което и на основание чл. 175а, ал.1, пр. 3 ЗДвП наложил на жалбоподателя административни
наказания - „Глоба” в размер на 3000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 12 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените и гласните доказателства, събрани в хода
на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на
акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно
доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се
установява гореописаната фактическа обстановка.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, като ги окачествява като
логични, последователни и взаимосвързани. Съдът не намира причина да се усъмни в
добросъвестността на свидетелите, поради което и цени показанията им напълно.
С особено внимание съдът анализира показанията на св. С., който е пряк очевидец на
събитията и който е сигнализирал полицейските органи за стореното. Видно от показанията
на този свидетел – той се е намирал съвсем близо до автомобила, когато той е започнал да
прави „кръгчета“ по площада на селото и е успял да възприеме всички релевантни факти. От
показанията на този свидетел се установява също така, че не се касае за еднократно
изпускане на съединителя, а за целенасочено завъртане на автомобила (според свидетеля -
не без помощта на ръчната спирачка) в кръг, при което „Мерцедес“-ът е направил около 4-5
завъртания около оста си, вдигайки пушилка и оставяйки видими следи по асфалта.
Показанията на С. намират подкрепа и в приложените писмени сведения от * (л. 10), в които
последният също заявява за това, че автомобилът е навлязъл с висока скорост на площада и
е започнал да прави „пергели“, а се потвърждават и от показанията на св. Д., който е
категоричен, че по асфалта е имало видими следи от гумите на автомобила.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
3
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр.с чл. 14 ал. 2 от НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да
издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Началник група в РУ-Созопол към ОДМВР-гр.Бургас, който към дата
05.07.2022 г. е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно
(териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно
лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е
компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния срок, като е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Противно на становището на
жалбоподателя съдът счита, че деянието и неговите съставомерни признаци са описани
достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради което и не са допуснати
нарушения в тази връзка. Посочени са нарушените материалноправни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
Във връзка с твърдението за допуснато нарушение на чл. 40, ал. 3 ЗАНН съдът следва
да посочи, че в АУАН са вписани двама свидетели, първият от които е отбелязан като
очевидец на нарушението (след разпита му от съда безспорно се установи, че именно това е
лицето, което е възприело непосредствено нарушението, поради което и съвсем правилно в
акта е отбелязано като „очевидец“), а вторият свидетел е такъв при спирането на автомобила
и съставянето на акта. При това положение съдът счита, че процедурата по съставяне на
акта е била спазена, като не са допуснати нарушения в тази връзка.
По същество съдът следва да посочи следното:
С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на
МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От своя страна, съгласно
дефиницията в § 6. т. 1 от ДР ЗДвП – „път“ е всяка земна площ или съоръжение,
предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на
пешеходци. В случая ул. „Яна Лъскова“ в участъка й в центъра (площада) на с. Росен
безспорно е „път“ по смисъла на ЗДвП, поради което и при преминаването си през него
водачите следва да се съобразяват с всички изисквания на този закон, включително и с това
4
на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
От съдържанието на АУАН и НП е видно, че Г. е санкциониран именно за това, че
използва пътищата, отворени за обществено ползване, не по предназначение, като ясно и
точно са описани извършените от него действия – умишлено извел МПС-то от контрол, като
за целта извършил маневри с волна, довели до принудително странично движение на
автомобила и принудителното превъртан на колелата му по цялата площ на площада – т.нар.
„дрифт“. Както правилно се посочва в жалбата, ЗДвП не съдържа легално определение на
това понятие, но в съдебната практика то е било обект на анализ. В съответствие с чл. 46, ал.
1 от Закона за нормативните актове разпоредбата на чл. 175а, ал. 1 от ЗДП следва да се
тълкува в смисъла, който най-много отговаря на целта на нормата – осигуряване на
безопасността на движението по пътищата чрез превенция и наказване на поведение от
страна на водачите, което поставя в опасност живота, здравето и имуществото на
гражданите. В този смисъл под "дрифт" се разбира техника на шофиране, включваща рязко
подаване на газ, рязко завъртане на волана, изпускане на съединителя, активиране на
ръчната спирачка или други подобни действия в резултат на които се постига движение на
автомобила напречно на завоя, задържане на задните гуми на автомобила възможно най-
дълго, докато в същото време автомобилът странично се приплъзва (Решение № 909 от
20.07.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 977/2020 г.).
В случая, по мнение на съда, поведението на Г. напълно съответства на вмененото му
нарушение. Той е извършил маневри, довели до загуба на сцепление и приплъзване
странично на автомобила, което е довело до там, че той няколкократно се е завъртял около
оста си и което не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с
основната цел на пътищата – за превоз на хора и товари. Подобно поведение в градовете и
селата застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, а също така и
на случайно преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на
обществена опасност. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция по сходни
казуси, като например Решение № 65 от 20.01.2021 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
2322/2020 г., Решение № 30/13.02.2018 г. на ШАС, постановено по к. а. н. д. № 1/2018 г.,
Решение № 130/18.04.2019 г. на Административен съд – Шумен по к. а. н. д. № 96/2019 г.;
Решение № 72/05.03.2019 г. по к. а. н. д. № 30/2019 г. на АС – Шумен и мн. др.
Не може да се сподели и виждането, че се касае за неопитност или до случайно
деяние. Видно от показанията на разпитания свидетел-очевидец (а и от приобщените
писмени сведения от друг пряк очевидец) – поведението на водача е умишлено, доколкото
съвсем преднамерено той е поддържал автомобила в състояние на приплъзване, правейки
няколко пълни оборота около оста си. Ако се касаеше до неправилно боравене (навлизане с
несъобразена скорост в площада) или случайно изпускане на съединителя – то това щеше да
доведе до еднократно „приплъзване“ на автомобила, но не и до правенето на няколко цели
кръга (или „пергели“, както ги окачествява *), съпроводено с вдигане на пушилка и оставяне
на ясни следи по асфалта.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че извършеното деяние правилно е
5
квалифицирано като административно нарушение, като на основание чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП
законосъобразно е наложено наказание „Лишаване от право да управлява моторно превозно
средство” за срок от 12 месеца и „Глоба” в размер на 3000 лв. Видно от санкционната норма
двете наказания са определени в предвидения от законодателя размер, който е фиксиран и
не може да се изменя.
В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран
не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са
нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на
маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава
от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН би
било незаконосъобразно. Отделно от това нарушението реално е представлявало опасност за
другите участници в движението, доколкото видно от показанията на св. С. – по това време
на площада е имало хора, чиято безопасност безспорно е била поставена в риск от
поведението на жалбоподателя.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН (
ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният
съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който
пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските ако съответната страна е направила искане за
присъждането им. В конкретния случай, с оглед на изхода на правния спор, разноски
принципно се дължат в полза на АНО, който обаче не е поискал присъждането им, поради
което и съдът не може служебно да се произнесе по въпроса.

Така мотивиран Бургаският районен съд


РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0346-000067/05.07.2022 г.,
издадено от Началник група в РУ-Созопол към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение по чл.
104б, т. 2 ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП на Р. М. Г. с ЕГН: ********** е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 3000 лева и „Лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 12 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на установените по делото адреси.
6
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7