№ 8067
гр. София, 01.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110111452 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 67815/29.02.2024
г. /уточнена с молба вх. № 83964/13.03.2024 г. и молба вх. №
121422/11.04.2024 г./, с която от името на „---“ ЕАД, ЕИК -- против М. Д. --,
ЕГН: ********** са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86
от ЗЗД – положителни установителни искове за вземания за плащане на
стойност на доставена топлоенергия за битови нужди за имот в сграда -
етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, както и
за обезщетение за забава на плащането на възнаграждение за услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за процесния период, за които е издадена
заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 312439/03.11.2023 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. Д. --, ЕГН: ********** за
заплащане на суми, както следва: 1/ сумата от 1275,83 лева, представляваща
цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. -
30.04.2022 г., в имот, представляващ апартамент № 45, находящ се в ----,
абонатен № ---, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано
от 03.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от
1
225,17 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. -
23.10.2023 г., върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна
енергия; 3/ сумата от 32,47 лева, представляваща цена на предоставена услуга
за дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.03.2021 г. -
30.04.2022 г., за имот, представляващ апартамент № 45, находящ се в ----,
абонатен № ---, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано
от 03.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 4/ сумата от 8,10
лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.11.2020 г. - 23.10.2023 г.
/включваща и мораторна лихва за периода 15.11.2020 г. - 21.04.2022 г., върху
заплатена главница, дължима за периода 01.09.2020 г. - 28.02.2021 г./, върху
главницата за цена на предоставена услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия. На 07.11.2023 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК срещу
длъжника М. Д. -- за горепосочените суми. Заповедта е връчена на настоящия
ответник, като в едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК от изтичане на срока
за получаване на книжата, връчени по този процесуален ред, длъжникът е
подал възражение, поради което ищецът е уведомен за възможността да
предяви иск за установяване на вземанията си на 02.02.2024 г., като в срока по
чл. 415, ал. 1 ГПК - на 29.02.2024 г., е предявил искове за вземанията.
Подаденото от името на длъжника възражение, в хода на заповедното
производство, е частично, като изрично е направено изявление, че не се
оспорва, че М. Д. -- дължи в полза на --- ЕАД суми, както следва: 1/ сумата от
1175,83 лева, представляваща цена на доставена и потребена топлинна
енергия за периода 01.09.2020 г. - 30.04.2022 г., в имот, представляващ
апартамент № 45, находящ се в ----, абонатен № ---, ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 03.11.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането; 2/ сумата от 207,52 лева, представляваща мораторна
лихва за периода 15.09.2021 г. - 23.10.2023 г., върху главницата за цена на
доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 32,47 лева,
представляваща цена на предоставена услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия за периода 01.03.2021 г. - 30.04.2022 г., за имот,
представляващ апартамент № 45, находящ се в ----, абонатен № ---, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 03.11.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането. Възражението касае единствено
сумите и периодите над горепосочените до пълните заявени от ищеца в
заповедното производство размери и периоди.
2
В исковата си молба ищецът „---“ ЕАД твърди, че има договорни
отношения с ответника М. Д. --. Поддържа, че същият е клиент на топлинна
енергия за битови нужди за имот, представляващ апартамент № 45, находящ
се в ----, абонатен № ---. Навеждат се съображения, че сградата-етажна
собственост, в която се намира процесният имот, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем
сървисис“ ЕООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1,
т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са
изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007
г. за топлоснабдяването. Поддържа, че ответникът е използвал доставяна
топлинна енергия през периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. и не е погасил
задължението си на посочения в приложимите за периода ОУ падеж, а
именно - в 45-дневен срок след изтичането периода, за който се отнасят
съответните вземания. Поради тази причина се дължала и лихва за забава, но
не върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а върху сумите,
посочени в изравнителната сметка и отбелязани в общата фактура за
съответния отоплителен сезон. Не било изпълнено и задължението за
заплащане на услугата дялово разпределение, поради което същото следвало
да се погаси, ведно с лихва за забава.
Моли, да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от
100,00 лева, представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия
за периода 01.05.2020 г. - 31.08.2020 г., в имот, представляващ апартамент №
45, находящ се в ----, абонатен № ---, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 03.11.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането; 2/ сумата от 17,65 лева, представляваща мораторна лихва за
периода 15.09.2021 г. - 23.10.2023 г., върху главницата за цена на доставена и
потребена топлинна енергия и 3/ сумата от 8,10 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 15.11.2020 г. - 23.10.2023 г. /включваща и
мораторна лихва за периода 15.11.2020 г. - 21.04.2022 г., върху заплатена
главница, дължима за периода 01.09.2020 г. - 28.02.2021 г./, върху главницата
за цена на предоставена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия,
за които суми на 07.11.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
3
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 60859/2023 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл.
78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещната страна в
производството адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника е
депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове
по подробно изложени съображения. Оспорва се, че от ответникът, през
процесния период, е потребена, респективно е доставена от ищеца, топлинна
енергия, в количествата и на стойността, твърдени в исковата молба. Оспорва
се наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника, с предмет
доставка на топлинна енергия до посочения в исковата молба имот. Оспорва
се да е извършен реален отчет на уредите за дялово разпределение за
процесния период. Прави се възражение за погасяване по давност на
претенциите на ищеца. Оспорват се и акцесорните искове за лихви за забава.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание
чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл.
155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен
установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлинна
енергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за
обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед
за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране
отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин
следните факти: съществуването на договорни отношения между него и
ответника с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството
му клиент на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния
4
имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза
именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за
дялово разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и
изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, както и
изпадането на ответника в забава за заплащане на дължимите главници,
периодът на забавата и размерът на обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания, за което не сочи
доказателства.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба
възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата
молба, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до
спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на
претендираните в настоящото производство вземания.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл.
149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по
договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ
страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
5
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са
и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г.
по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
6
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда -
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм.
дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата
на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на
топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им
отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "---" ЕАД е дружество
регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът намира, че доколкото от ответницата не се оспорва
обстоятелството, че през заявения в исковата молба период е била клиент на
топлинна енергия, доставена до имот, представляващ апартамент № 45,
находящ се в ----, абонатен № ---, както и оглед изричното й изявление
7
/направено в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № № 60859/2023 г.
по описа на Софийски районен съд, ГО, 160 състав/, че оспорва
претендираните от ищеца суми за цена на доставена и потребена топлинна
енергия, само частично, в частта, която счита, че е обхваната от погасителна
давност, то следва да се приеме извод, че не е спорно по делото, че през
заявения в исковата молба период, страните в производството са били
обвързани от валидно възникнало и съществувало облигационно
правоотношение по продажба и доставка на топлинна енергия до имот,
представляващ апартамент № 45, находящ се в ----, абонатен № ---,
респективно, че ответницата М. Д. -- е имала качеството клиент на топлинна
енергия през процесния период и за посочения в исковата молба имот.
Същевременно тези обстоятелства се установяват и от събрания в
производството доказателствен материал, в това число представеното,
неоспорено от ответника и приобщено към доказателствената съвкупност по
делото заявление – декларация вх. № 1225/15.07.2009 г., подадена от името на
ответницата М. Д. -- до --- ЕАД с искане за откриване партида единствено на
нейно име за процесния имот, представляващ апартамент № 45, находящ се в
----, абонатен № ---. Същото има характер на отправено от ответницата до
ищеца предложение за сключване на договор за продажба и доставка на
топлинна енергия до имот, представляващ апартамент № 45, находящ се в ----,
абонатен № ---, като от събраните по делото доказателства се установява, че
ищецът е приел така отправеното предложение и е открил партида за
процесния имот именно на името на ответницата. Следователно след
15.07.2009 г. и включително за процесния период, само ответницата е имала
качеството клиент на топлинна енергия, доставяна до имот, представляващ
апартамент № 45, находящ се в ----, абонатен № --- и е следвало да отговаря за
заплащането й.
Не е спорен по делото и въпросът доставена ли е топлинна енергия до
процесния имот, през процесния период и на каква стойност е същата. От
страна на ответницата не се оспорва, че през процесния период, в процесния
имот, е доставена топлинна енергия на твърдяната в исковата молба стойност.
Следователно предявеният иск за главница за цена на доставена и
потребена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. - 31.08.2020 г., в имот,
представляващ апартамент № 45, находящ се в ----, абонатен № ---, се явява
8
доказан по основание и размер.
В отговора на исковата молба, подаден от името на ответника, е
релевирано възражение за погасяване по давност на сумите начислени от
ищеца през исковия период. По отношение възражението за погасяване по
давност на претендираните в настоящото производство от ищеца вземания,
настоящият състав намира следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г.
по тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна
енергия са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с
изтичането на тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният
размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на
вземането за нея, защото то произтича от повтарящи се еднородни
задължения, с посочен в Общите условия падеж. Предвид това в
разглеждания случай следва да намери приложение тригодишният давностен
срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
(каквито са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй
като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение). В частност задълженията на ответниците за
заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13
март 2020 г. до отмяната на извънредното положение /13.05.2020 г./ спират да
текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти.
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016
г., които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец
се дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е
задължението. Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в
определен срок, то съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114,
ал.1 от ЗЗД и началният момент на погасителната давност на всяко месечно
9
задължение започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта му,
тоест с изтичане на 45 дни след месеца, за който е възникнало задължението.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за
задълженията за целия отоплителен сезон не е от естество да промени
моментът на възникване на вземането и изискуемостта му, а само те са
релевантни при определяне началото на срока на погасителната давност. В
случая вземанията са възникнали в момента на осъществяването на
доставката на енергията и за всяко от тях са издавани ежемесечните фактури.
Издаването на обобщена фактура през юли 2021 г. за вземания, възникнали за
период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., които са по изравнителни сметки и
включват и начислени задължения за месеци през целия отоплителен сезон
без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не е от естество
да промени момента, от който започва да тече погасителната давност за
процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен
месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това
вземане не е от естество да промени вземането и да обоснове извод, че
погасителната давност за него тече от последната издадена фактура за това
вземане. Да се приеме обратното би означавало да се допусне от поведението
по издаване на фактури на кредитора да зависи началният момент на
погасителната давност, което противоречи на целите на института на
погасителната давност. Моментът, от който започва да тече погасителната
давност е определен от законодателя в зависимост от възникване на
вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на вземането и изпадането в
забава на плащането на същото са различни факти, от тях произтичат и
различни последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2016 г. сочи
изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната
сметка, поради което и обвързването от ищеца на началния момент на
погасителната давност за месечните задължения с издаването на обобщена
фактура по изравнителната сметка е неоснователно.
При така възприето и като съобрази дата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
съда - 07.11.2023 г., и по съображения изложени по-горе за началния момент
на погасителната давност на вземанията възникнали при действието на ОУ от
2016 г., то съдът приема, че вземанията на ищеца за доставена и потребена
топлинна енергия за процесния период 01.05.2020 г. – 31.8.2020 г., са
10
погасени по давност доколкото изискуемостта на вземането за месец август
2020 г. е настъпила считано от 16.10.2020 г., поради което 3-годишният
погасителен давностен срок е бил изтекъл преди подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК в съда – 07.11.2023 г., респективно е обхванато от погасителната
давност /3-годишния погасителен давностен срок за вземането за месец август
2020 г. е следвало да изтече на 16.10.2023 г./.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че искът
за главница за цена на доставена и потребена топлинна енергия срещу
ответницата М. Д. -- за признаване за установено, че същата дължи в полза на
ищеца --- ЕАД сумата от 100,00 лева, представляваща цена на доставена и
потребена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. - 31.08.2020 г., в имот,
представляващ апартамент № 45, находящ се в ----, абонатен № ---, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 03.11.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, следва да се отхвърли, поради
погасяване по давност на претенцията на ищеца.
С отхвърлянето на главния иск на отхвърляне подлежи и акцесорния
иск за лихва за забава за сумата от 17,65 лева, представляваща мораторна
лихва за периода 15.09.2021 г. - 23.10.2023 г., върху главницата за цена на
доставена и потребена топлинна енергия.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата
от 8,10 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.11.2020 г. -
23.10.2023 г. /включваща и мораторна лихва за периода 15.11.2020 г. -
21.04.2022 г., върху заплатена главница, дължима за периода 01.09.2020 г. -
28.02.2021 г./, върху главницата за цена на предоставена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия, настоящият съдебен състав намира
следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция се явява неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
11
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство
има ответницата.
От името на ответника се претендира адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ и съдействие в настоящото
производство.
Видно от представения по делото договор за правна защита и
съдействие от 28.03.2024 г., сключен между М. Д. М. и адвокат Н. И. И., за
изпълнение на възложената работа адвокатът ще осъществява безплатна
правна помощ на възложителя на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за
адвокатурата. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, когато адвокатът е оказал безплатна
правна помощ, при постановяване на благоприятно решение по спора за
представлявания, съдът осъжда насрещната страна да заплати на адвоката
възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия
адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗА. Предвид горното и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата вр. чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в полза на адвоката предоставил на ответника
безплатна правна защита в настоящото производство, следва да се определи
възнаграждение в размер на 300,00 лева. При произнасянето си съдебният
състав съобрази фактическата и правна сложност на делото /същото не се
отличава с такива и е производство по масов иск на --- ЕАД срещу потребител
на топлинна енергия/, извършените от процесуалния представител на
ответника процесуални действия и приетите от СЕС разрешения в Решение
на СЕС, Втори състав от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.
Предвид гореизложеното, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата вр. чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, ищецът --- ЕАД, ЕИК --, със седалище и адрес
на управление: --, следва да бъде осъден да заплати в полза на адвокат Н. И.
И., с адрес: ---, сумата от 300,00 лева, представляваща разноски за
предоставена безплатна правна помощ на ответника в исковото производство
пред СРС.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
12
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 60859/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
От името на ответника се претендира адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ и съдействие в заповедното
производство по ч.гр.д. № 60859/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие
от 19.12.2023 г., сключен между М. Д. М. и адвокат К. И. Б., за изпълнение на
възложената работа адвокатът ще осъществява безплатна правна помощ на
възложителя на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, когато адвокатът е оказал безплатна правна помощ,
при постановяване на благоприятно решение по спора за представлявания,
съдът осъжда насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение в
размер, не по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет
по чл. 36, ал. 2 ЗА. Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр.
чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в полза на адвоката предоставил на ответника безплатна
правна защита в настоящото производство, следва да се определи
възнаграждение в размер на 150,00 лева. При произнасянето си съдебният
състав съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото /същото
не се отличава с такива и е производство по издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на --- ЕАД срещу
потребител на топлинна енергия/, извършените от процесуалния представител
на ответника процесуални действия и приетите от СЕС разрешения в
Решение на СЕС, Втори състав от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.
Предвид гореизложеното, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата вр. чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, ищецът --- ЕАД, ЕИК --, със седалище и адрес
на управление: --, следва да бъде осъден да заплати в полза на адвокат К. И.
Б., с адрес: ---, сумата от 12,24 лева, представляваща разноски за предоставена
безплатна правна помощ на ответника в заповедното производство по ч.гр.д.
№ 60859/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съобразно защитения
13
интерес и подадено единствено частично възражение.
От името на конституираното на страната на ищеца трето лице помагач –
Техем Сървисис ЕООД не са претендирани разноски в настоящото
производство, а и такива не му се следват по аргумент от разпоредбата на чл.
78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от името на --- ЕАД, ЕИК --, със седалище и
адрес на управление: --- против М. Д. --, ЕГН: **********, с адрес: ---,
обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86
от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че М. Д.
--, ЕГН: ********** дължи в полза на --- ЕАД, ЕИК --, суми, както следва: 1/
сумата от 100,00 лева, представляваща цена на доставена и потребена
топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. - 31.08.2020 г., в имот,
представляващ апартамент № 45, находящ се в ----, абонатен № ---, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 03.11.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 17,65 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. - 23.10.2023 г.,
върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия и 3/
сумата от 8,10 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.11.2020 г.
- 23.10.2023 г. /включваща и мораторна лихва за периода 15.11.2020 г. -
21.04.2022 г., върху заплатена главница, дължима за периода 01.09.2020 г. -
28.02.2021 г./, върху главницата за цена на предоставена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия, за които суми на 07.11.2023 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 60859/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА --- ЕАД, ЕИК --, със седалище и адрес на управление: -- да
заплати в полза на адвокат Н. И. И., с адрес: ---, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, сумата от 300,00 лева, представляваща разноски за
14
предоставена безплатна правна помощ на ответника в исковото производство
пред СРС.
ОСЪЖДА --- ЕАД, ЕИК --, със седалище и адрес на управление: -- да
заплати в полза на адвокат К. И. Б., с адрес: ---, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, сумата от 12,24 лева, представляваща разноски за
предоставена безплатна правна помощ на ответника в заповедното
производство по ч.гр.д. № 60859/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
съобразно защитения интерес и подадено единствено частично възражение.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач – Техем Сървисис ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15