Решение по дело №2539/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2119
Дата: 7 ноември 2019 г. (в сила от 4 декември 2019 г.)
Съдия: Евгения Иванова Баева
Дело: 20197050702539
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

         /07.11.2019 година, гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

 

при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 2539 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), вр. чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалбата на „Балера“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна срещу Заповед № 292-ФК от 14.08.2019 година на началника на Отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централното управление на Националната агенция за приходи, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на обект : „временна водна база 4“, находящ се в гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, плажната ивица пред хотел „Метропол“ за срок от 7 (седем) дни, на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС.

Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че обектът не е стационарен търговски обект по смисъла на чл. 42, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18 от 13.12.2006 година). В условията на евентуалност твърди, че наложената ПАМ не съответства на целта на закона. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище от 29.10.2019 година излага подробните си съображения.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище от 25.10.2019 година излага подробните си съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, както и след цялостна проверка на оспорения административен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 12.08.2019 година служители на Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централното управление на Националната агенция за приходите са извършили проверка на място за предлагане на водни атракционни услуги, находящо се в гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, плажната ивица пред хотел „Метропол“, стопанисвано от „Балера“ ЕООД гр. Варна, обективирана в Протокол № 0351950 от същата дата. В протокола е отбелязано, че в обекта не се съхранява паспорта на фискалното устройство.

С Акт за установяване на административно нарушение № F505298 от 20.08.2019 година е започнало административнонаказателно производство срещу „Балера“ ЕООД гр. Варна за извършено нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 година затова, че на 12.08.2019 година, в 16,08 часа, в търговски обект – временна водна база 4, находящ се в гр. Варна, к.к. „Златни пасъци“, плажната ивица пред хотел „Метропол“, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 година, не съхранява паспорта на монтираното и въведено в експлоатация фискално устройство.

Със Заповед № 292-ФК/14.08.2019 година началникът на Отдел „Оперативни дейности“ Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централното управление на Националната агенция за приходи е наложил принудителна административна мярка запечатване на обекта, в който е извършено нарушението, за срок от 7 (седем) дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „д” и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

Заповедта е издадена от компетентен орган – началникът на отдел „Оперативни дейности“ Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централното управление на Националната агенция за приходи, арг. чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за Националната агенция за приходи (ЗНАП) и Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 година на изпълнителния директор на Националната агенция за приходи.

Административното производство е започнало въз основа на извършена проверка на 12.08.2019 година, обективирана в протокола от същата дата, връчен на представител на дружеството. Горното представлява уведомление за започналото административно производство, арг. чл. 26, ал. 1 от АПК.

Заповедта отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Органът е изложил фактите, въз основа които е приел, че са налице основанията по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „д” от ЗДДС. В заповедта се съдържа достатъчно описание на запечатания обект.

Принудителната административна мярка „Запечатване на обект за срок до 30 дни“, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност, включително и съхраняване на данни в контролна лента на електронен носител, арг. чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „д“ от ЗДДС.

Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. „д“ от ЗДДС е бланкетна и нейното съдържание е попълнено с разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 година. Посочената разпоредба, в своите ал. 1 и 3, задължава лицата по чл. 3 да съхраняват различни документи, в зависимост от това дали обектът е стационарен или не. Паспортът на фискалното устройство, като предвиден за съхранение документ, следва да се съхранява от лицата по чл. 3 в двата вида, посочени в разпоредбата на чл. 42 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 година, обекти.

Легално определение на понятието „търговски обект“ се съдържа в § 1, т. 41 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС и това е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби. Легално определение на понятията „стационарен обект“ и „нестационарен обект“ не е дадено нито в Наредба Н-18 от 13.12.2006 година, нито в ЗДДС, но доколкото в § 1, т. 41 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС е дадено легално определение на понятието „обект“ и обектът, в който е извършена проверката отговаря на това определение, разграничението сочено от жалбоподателя е ирелевантно за спора. С посочването на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 година, като нарушена, вместо чл. 42, ал. 3, т. 2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 година не е допуснато съществено процесуално нарушение, с оглед изложеното по-горе, а именно, че чл. 186, ал. 1, б. „д“ от ЗДДС не прави разлика между стационарен и нестационарен обект.

Жалбоподателят не е оспорил съдържанието на официалния свидетелстващ документ и не е ангажирал доказателства, че в обекта се е съхранявал паспорта на фискалното устройство, поради което съдът намира, че са налице материалноправните предпоставки по чл. 186, ал. 1, б. „д“ от ЗДДС.

Съобразно трайно установените в теорията и съдебната практика критерии за класифициране, принудителните административни мерки могат да имат за цел да предотвратят или да преустановят нарушението, както и да предотвратят или да отстранят вредните последици от него. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на нарушения по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Налагането на принудителна административна мярка „Запечатване на обект“, дори да е установено някое от нарушенията на тази разпоредба, не отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са закрепени в закона, по-специално в чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания. Запечатването не би довело до предотвратяване или преустановяване на нарушението несъхраняване на паспорта на фискалното устройство. Нарушението е довършено и нито може да бъде предотвратено, нито да бъде преустановено. Марката би била подходяща при установяване на други нарушения на реда или начина на отчитане на продажбите, като например при липса на въведено в експлоатация фискално устройство, на дистанционна връзка за подаване на данни или други подобни. Посочените в мотивите относно срока на мярката цели „превъзпитание на нарушителя“ са несъстоятелни, тъй като такива цели законът възлага на административното наказание, каквото евентуално би било наложено в успоредно воденото административнонаказателно производство, но не и на мерките за административна принуда. Принудителната мярка не би могла и да поправи вредните последици от деянието, тъй като такива, с оглед на характера на нарушението, няма. Това, че в момента на извършване на проверката органите не са се запознали с паспорта на фискалното устройство, няма как да бъде поправено.

Следва да се отбележи, че дори когато преследва законоустановени цели, принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая прилагането на принудителна административна мярка, не само не би постигнала нито една от целите на административната принуда, но и ограничава в значителна степен правата на жалбоподателя, доколкото го възпрепятства да упражнява търговска дейност за определен срок. Действително, докато е възпрепятстван да упражнява търговска дейност, адресатът на принудителната мярка ще бъде лишен от възможността да извърши нови подобни нарушения, но в конкретния случай липсват каквито и да било данни, че търговецът ще продължи да не съхранява паспорта на фискалното устройство в обекта. Доведена до крайност, тезата на административния орган, че цел на принудителната мярка е лишаване на нарушителя за определен срок от възможността да извършва нови нарушения, би означавала, че възпрепятстването на търговската дейност е единственият начин да бъде принудено едно лице да не извършва нарушения от този вид, и съответно да се освободят контролните органи от нуждата за определен срок да следят за последващи нарушения на реда. Такива цели административната принуда не може да си поставя.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че така наложената принудителна административна си поставя цели, противоречащи на законоустановените цели на административната принуда, нарушение по чл. 146, т. 5 от АПК, поради което се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

На жалбоподателя следва да се присъдят направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на 350 лева, от които 50 лева държавна такса за образуване на делото и 300 лева възнаграждение за един адвокат.

Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК, съдът

 

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № 292-ФК от 14.08.2019 година на началника на Отдел „Оперативни дейности“ гр. Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централното управление на Националната агенция за приходи, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на обект : временна водна база 4, находящ се в гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, плажната ивица пред хотел „Метропол“ за срок от 7 (седем) дни, на основание чл. 186, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност, по жалбата на „Балера“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. В., ЕИК *********.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходи гр. София - началника на Отдел „Оперативни дейности“ гр. Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ към Централното управление на ДА ЗАПЛАТИ НА „Балера“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. В., ЕИК ********* сумата от 350 (триста и петдесет) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: