№ 317
гр. Севлиево, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИАНА Р. ХУБЕНОВА
при участието на секретаря ИВОНА ПЛ. ПЕНКОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА Р. ХУБЕНОВА Гражданско дело №
20234230100937 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
Д. Г. Х. и Г. Г. Х. срещу З. Х. Б., с предявени обективно, при условията на
евентуалност, съединени искове за нищожност и унищожаемост на договор за
покупко-продажба на недвижими имоти.
Ищците твърдят в исковата молба, че баща им - Г. Х. Г. бил починал на
05.08.2023 г. в село Кормянско, община Севлиево. След смъртта на баща им,
ищците посетили „Банка ДСК” АД, за да закрият банковата му сметка, като
им направило впечатление, че нямало никакви пари по нея, а били превели
пенсията за месеца. След направена справка, служителите на банката им
казали, че парите са преведени за задължения на баща им по изпълнително
дело, водено срещу него. Ищците излагат твърдения, че не мислели, че баща
им имал финансови затруднения.
Излагат се съображения, че ищците знаели, че здравословното
състояние на баща им не било добро – същият страдал от различни
заболявания и повечето от парите от пенсията си дава за лекарства. Твърди се,
че ищците попитали баща си дали било необходимо да му помагат финансово,
но той отказал, като им казал, че са се разбрали с човека, с който кмета го
запознал – З. Х. Б. /ответника/, да му дава пари всеки месец за издръжка, а Г.
1
Х. Г. да му прехвърли едно дворно място, което притежава и е незастроено.
Твърди се, че впоследствие Г. Х. Г. казал на ищците, че се бил объркал и бил
подписал документи пред нотариус и прехвърлил на ответника не само своя
незастроен парцел, а и къщата си в село Кормянско, община Севлиево. Казал
им още, че е завел дело в Прокуратурата и ще си върне имотите, като щял да
се оправи сам и че не било нужно ищците да му помагат.
Ищците твърдят, че ответникът не бил дал пари за заплащане на имота,
а бил обещал на Г. Х. Г. да му дава пари всеки месец, за да може да си покрива
разходите. Малко преди да почине бащата на ищците, същите разбрали, че
баща им е продал на ответника както незастроения парцел, така и парцела с
къщата, като клауза за полагане на грижи и издръжка по отношение на баща
им нямало.
В исковата молба се сочи, че З. Х. Б. не бил имал никакво намерение да
изпълнява поетите към него задължения. Твърди се, че била налице
неправилна представа, формирана в съзнанието на бащата на ищците по
отношение на условията, при които той ще извърши акт на имуществено
разпореждане, както и по отношение на предмета на сделката. Той бил
въведен в заблуждение и вследствие на това му била причинена имотна вреда,
която не би настъпила, ако той бил наясно, че е въведен в заблуждение.
Настъпването на тази вреда била директно следствие от имущественото
разпореждане на бащата на ищците, дължащо се на създадена у него от З. Х. Б.
невярна представа относно основанието и условията на разпореждането.
Образуваното по жалба на Г. Х. Г. Досъдебно производство № 341 ЗМ
351/2022г. по описа на РУ - град Севлиево било прекратено. Ищците твърдят,
че в жалбата, било подробно изложено каква била фактическата обстановка
при преддоговорните отношения между него и ответника, а именно - че при
подписването на документите Г. Х. Г. бил с убеждението, че ответникът ще се
грижи за него и ще му дава издръжка, Г. Х. Г. бил подписал дадените му
документи.
С Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с
peг. № 19991/23.09.2021г. по описа на нотариус П. Д. с peг. № 543 и район на
действие - Районен съд - град Севлиево и окончателно с Нотариален акт № 99,
том XI, peг. № 27965, дело № 1630 от 14.12.2021 г. на А. С. - помощник-
нотариус по заместване при нотариус П. Д. с peг. № 543 и район на действие -
2
Районен съд - град Севлиево, Г. Х. Г. продал на З. Х. Б., следните недвижими
имоти: 1. Урегулиран поземлен имот /УПИ/ VI-219 /шест римско-двеста и
деветнадесет/ в квартал 48 /четиридесет и осем/, по плана на с. Кормянско,
общ. Севлиево, без административен адрес, урегулиран с площ от 850.00
/осемстотин и петдесет/ кв. м., от които 635.00 /шестстотин тридесет и
пет/ кв. м. собствено място, незастроен; при граници: улица от две страни.
УПИ V-220 /пет римско-двеста и двадесет/ и VII-218 /седем римско-двеста и
осемнадесет/, заедно с всички подобрения и трайни насаждения в този имот и
2. Урегулиран поземлен имот /УПИ/ VII-218 /седем римско-двеста и
осемнадесет/ в квартал 48 /четиридесет и осем/, по плана на с. Кормянско,
общ. Севлиево, без административен адрес, с площ 910.00 /деветстотин и
десет/ кв. м., при граници: улица, УПИ VIII-217 /осем римско-двеста и
седемнадесет/, УПИ IV-221 /четири римско-двеста двадесет и едно/ и УПИ
VI-219 /шест римско двеста и деветнадесет/, заедно с построените и
разположени в имота: Жилищна сграда, на един етаж, цялата на маза, със
застроена площ /ЗП/ 84.00 /осемдесет и четири/ кв. м.; Лятна кухня със ЗП
76.00 /седемдесет и шест/ кв. м.; Стопанска постройка /тлокане/ със ЗП 53.00
/петдесет и три/ кв. м.; Стопанска сграда /сушина/ със ЗП 37.00 /тридесет и
седем/ кв.м.; Гараж със ЗП 47.00 /четиридесет и седем/ кв.м. и Навес без
оградни стени с площ 21.00 /двадесет и един/ кв.м., заедно с всички
подобрения и трайни насаждения в този имот. Двата недвижими имота били
продадени общо за сумата 9990 лева, а общата им данъчна оценка била в
размер на 10 236,10 лева.
Твърди се, че предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот с peг. № 19991/23.09.2021г. по описа на нотариус П. Д. с peг.
№ 543 и район на действие - Районен съд - град Севлиево и Нотариален акт №
99, том XI, peг. № 27965, дело № 1630 от 14.12.2021 г. на А. С. - помощник-
нотариус по заместване при нотариус П. Д. с peг. № 543 и район на действие -
Районен съд - град Севлиево били недействителни на следните основания:
противоречие на добрите нрави, липса на съгласие, сключване на привидна
сделка, грешка, не е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното, както и да ръководи действията си.
Иска се от съда да прогласи нищожността на договор за покупко-
продажба на гореописаните недвижими имоти, сключен в предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот с peг. № 19991/23.09.2021 г.
3
по описа на нотариус П. Д. с peг. № 543 и район на действие - Районен съд -
град Севлиево и нотариален акт № 99, том XI, peг. № 27965, дело № 1630 от
14.12.2021 г. на А. С. - помощник-нотариус по заместване при нотариус П. Д.
с peг. № 543 и район на действие - Районен съд - град Севлиево, на
посочените основания, а при условията на евентуалност – да унищожи
договора за покупко-продажба на имотите, на посочените основания. Иска се
присъждане на разноски.
В законния месечен срок, чрез процесуалния си представител,
ответникът е представил писмен отговор, в който не оспорва, че с нотариален
акт № 99, том XI, peг. № 27965, дело № 1630 от 14.12.2021 г. на А. С. -
помощник-нотариус по заместване при нотариус П. Д. с peг. № 543 и район на
действие - Районен съд - град Севлиево, З. Х. Б. е закупил от Г. Х. Г. два
недвижими имота, находящи се в с. Кормянско, общ. Севлиево, за сумата от
9990 лева, като преди това между същите лица бил сключен предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот с peг. № 19991/23.09.2021г.,
като с отговора на исковата молба се оспорват всички основания за
недействителност на сключения договор, посочени в исковата молба. Иска се
отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
В срока за отговор ответникът е предявил обективно кумулативно
съединени насрещни искове, срещу Д. Г. Х. и Г. Г. Х., с правно основание чл.
55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 72 от ЗС.
Твърди се, че видно от Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти със запазено право на ползване № 99, том XI, peг. № 27965,
дело № 1630 от 14.12.2021 г. на А. С. - помощник-нотариус по заместване при
нотариус П. Д. с peг. № 543 и район на действие - Районен съд - град
Севлиево, З. Х. Б., закупил от наследодателя на ищците - Г. Х. Г. два
недвижими имота, находящи се в село Кормянско, община Севлиево, срещу
продажната цена от 9990 лева, която била заплатена изцяло от З. Х. Б. в брой,
преди подписване на нотариалния акт.
Посочва се в насрещната искова молба, че съгласно чл. 34 от ЗЗД
„Когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от
страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея.”,
като се иска, ако сделката, обективирана в гореописания нотариален акт бъде
призната за нищожна или бъде унищожена, то ищците, като наследници на
4
продавача Г. Х. Г., да възстановят получената от наследодателя им продажна
цена от 9990 лева, в дялове, съответстващи на наследствените им - т.е. всеки
от тях да заплати на ответника сумата от 4995 лева.
Твърди се, че след като З. Х. Б. сключил предварителен договор за
покупко-продажбата, със запазено право на ползване и обитаване на двата
имота, предмет на сделката, а именно - след дата 23.09.2021 г. до получаване
на исковата молба по настоящото гражданско дело № 20234230100937/2023г.
по описа на Районен съд - Севлиево, а именно - до датата 16.10.2023 г. З. Х. Б.
бил извършил в двата имота, предмет на сделката, а именно УПИ VI-219, в
квартал, по плана на село Кормянско, община Севлиево, с площ 850.00 кв.м., и
УПИ VI1-218, в квартал 48, по плана на село Кормянско, община Севлиево, с
площ 910 кв.м., следните строително-монтажни и почистващи работи: сменил
дограмата на една от стаите в жилищната сграда, а именно - на 2 прозореца и
един врата-прозорец на обща стойност 3000 лева; подменил част от покрива,
включващо смяна на греди, смяна на шипки и челни дъски и подмяна на част
от циглите, на обща стойност 6000 лева; извършил подравняване и почистване
на двора, както и почистване на цялата къща, като били изхвърлени отпадъци,
товарени на 53 курса с камион, като за тези услуги била заплатена общо
сумата от 10 000 лева; изградил комин с коминни тела /старият бил премахнат,
поради саморазрушаване/, за сумата от 2000 лева.
Сочи се в насрещната искова молба, че общият размер на направените
разходи за СМР бил 21000 лева и тези разходи били направени за необходими
разноски и подобрения в придобитите имоти. Твърди се още, че описаните
дейности З. Х. Б. бил извършил със съзнанието, че е собственик на имотите,
добросъвестно, без да има представа, че сделката, въз основа на която
придобил имотите, може да е опорочена. Извършването на дейностите било
наложително, поради лошото и занемарено състояние на имотите - на
поземлените имоти и на постройките, съществуващи в единия имот.
Покривите на постройките капели, дограмата е била изгнила, коминът -
срутен, дворът - обрасъл, а къщата - пълна със стари и счупени вещи.
Иска се от съда, ако признае договорът за покупко-продажба на
имотите за нищожен или го унищожи, да осъди всеки от двамата ответници
по насрещния иск да заплати на ответника по 4995 лева, представляващи
припадаща им се част, съобразно наследствените дялове, от продажната цена,
5
получена от наследодателя им Г. Х. Г., ведно с лихва за забава върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното й
заплащане.
Иска се от съда, ако признае договорът за покупко-продажба на
имотите за нищожен или го унищожи, да осъди всеки от двамата ответници
по насрещния иск да заплати по 10 500 лева на З. Х. Б., представляващи
припадаща им се част, съобразно наследствените им дялове от правото им на
собственост от недвижимите имоти, описани по-горе, от извършените
необходими разноски и подобрения в имотите, ведно с лихва за забава върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, до
окончателното й заплащане. Иска се присъждане на разноски.
В законовия срок е получен отговор на насрещния иск, с който
последният се оспорва като недопустим и неоснователен, иска се връщане, на
същия, съответно неговото отхвърляне, както и присъждане на разноски за
процесуално представителство по насрещния иск.
В о.с.з. от 18.09.2024 г. е направено изменение на иска по чл. 72 от ЗС,
като е намален предявеният иск по чл. 72 от ЗС от общия предявен размер от
21 000 лева до размер на общо 14 810,32 лева или се иска от съда да осъди
всеки от ответниците по насрещния иск да заплати на ищеца по насрещния
иск сума, в размер на 7405,16 лева, представляваща стойността на
извършените подобрения и необходими разноски.
В съдебно заседание, ищците, чрез процесуалния си представител,
поддържат така предявените искове и оспорва предявения насрещен иск.
Представя списък на сторените разноски по делото.
В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалните си
представители, оспорва предявените искова и поддържа предявените
насрещни искове. Претендира разноски, като предоставя списък по чл. 80 от
ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от удостоверение за наследници Г. Х. Г. е починал на 05.08.2023
г., като е оставил за наследници двамата си сина - Д. Г. Х. и Г. Г. Х..
6
Видно от представения по делото предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 23.09.2021 г., сключен между Г. Х. Г., като
продавач и З. Х. Б., като купувач, с който страните се задължили да сключат
окончателен договор за продажба на процесните недвижими имоти. В чл. 1 от
предварителния договор е уговорена цена от 9990 лева, като съгласно чл. 3 от
същия договор в деня на подписване на договора купувачът плаща на
продавача сумата от 2500 лева, като договорът служи за разписка относно
получаването на тази сума, а останалата част, в размер на 7490 лева ще бъде
платена при подписване на нотариалния акт за покупко-продажба.
Между страните не се спори, а и с определение № 380 от 05.05.2024 г.,
в което е инкорпориран докладът по делото, е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване по делото, че с нотариален акт за покупко-
продажба на недвижими имоти със запазено право на ползване № 99, том XI,
peг. № 27965, дело № 1630 от 14.12.2021 г. на А. С. - помощник-нотариус по
заместване при нотариус П. Д. с peг. № 543 и район на действие - Районен съд
- град Севлиево, З. Х. Б. е закупил от Г. Х. Г. два недвижими имота - УПИ VI-
219 и УПИ VII-218, находящи се в с. Кормянско, общ. Севлиево, за сумата от
9990 лева. Видно от същия нотариален акт продавачът - Г. Х. Г. е запазил
правото на ползване върху имотите – пожизнено и безвъзмездно.
В нотариалния акт е отразено, че участниците в нотариалното
производство декларират, че сумата, посочена за продажна цена в нотариалния
акт е действително уговорената между страните цена и е извършено плащане,
както и констатацията на нотариуса, че са спазени изискванията на закона и че
е разяснил на страните правните последици на сделката, е съставил
нотариалния акт и след изричното му одобрение от всички тях, същият бил
подписан.
Представени са удостоверения за данъчна оценка на процесните имоти,
като данъчната оценка на УПИ VI-219 е 1458,50 лева, а на УПИ VII-218,
заедно с построените в него постройки, е 8549,30 лева.
По делото са разпитани четирима свидетели – двама свидетели,
допуснати на ищцовата страна - Т. Р. И. и Е. Д. Ц. и двама – Д. И. И. и А. П. А.
– за ответната страна.
От показанията на свидетеля Т. Р. И. се установява, че отишъл за първи
път в имота края на 2019-a, началото на 2020-a година, като се разбрал с Г. Х.
7
Г. да се почисти двора, защото бил много обрасъл. Свидетелят твърди, че
няколко пъти бил косил имота. Впоследствие /заедно с жената, с която живял
Г. Х. Г./ му оправили стая, която била с баня и тоалетна и с нова дограма
/която не знаел кой я е правил/, за да се премести Г. Х. Г. там. Свидетелят сочи,
че заедно с Е. Ц. /втория свидетел на ищцовата страна/, който купувал
материали, а свидетелят Т. Р. И. мазал, боядисвал, оправили розетката, която
била изкъртена, подмазал я и я боядисал. Свидетелят сочи, че нищо не било
правено в стаята, само била поставена дограмата, като трябвало да се измазва
покрай прозорците, което извършил свидетелят Т. Р. И., както и жулил тавана,
защото бил черен, а след това боядисал с бяла вар. По време на тези ремонти
Г. Х. Г. присъствал през цялото време. За тези дейности свидетелят твърди, че
не му се заплащало, защото помагал на приятел /Г. Х. Г./. Дават се сведения, че
по покрива не бил извършвал никакви строително–ремонтни дейности, тъй
като не било текло и съответно не се е налагало да се извършват ремонтни
дейности. Сочи, че стаите били обзаведени, там, където живеел Г. Х. Г. имало
хладилник, пералня, телевизор, отделно печка за готвене. Свидетелят твърди,
че е пазарувал за Г. Х. Г., който му бил направил пълномощно за пенсията.
Свидетелят сочи още, че боклуците, които ги почистили от стаята ги оставили
отвън на пътя, където се стига до имота и ги складирали там, защото Г. Х. Г.
казал, че кметът щял да ги извози с трактор.
Свидетелят Т. Р. И. дава показания, че не е говорил с Г. Х. Г. да е искал
да продава имота, тъй като Е. Ц. му бил като син и Г. Х. Г. казал, че иска да му
дари евентуално имота на него. Свидетелят чувал, че Г. Х. Г. има двама сина,
но не знаел какви са отношенията между тях, като не ги бил виждал в имота
нито да помагат, нито да се грижат за него.
Свидетелят сочи още, че Г. Х. Г. отначало се е движел, но в последната
година се залежал. Със свидетеля Е. Д. Ц. го карали на операция в Плевен,
след което Г. Х. Г. се залежал, като сочи, че не е ползвал инвалидна количка.
От показанията на свидетеля Е. Д. Ц. се установява, че познава ищците
от над 30 години, както и техния баща - Г. Х. Г.. Свидетелят посочва, че до
2012 година Г. Х. Г. имал голямо стопанство, когато претърпял тежък
инцидент с коня си, от който изпаднал в безсъзнание и по спешност бил
изпратен в Плевен, за да му премахнат хематом в главата, но Г. Х. Г. не
позволил и оттогава загубил вкус, мирис, обоняние, имал проблеми с памет и
8
тревожност. След като преминал възстановителният му период Г. Х. Г. не
работил, разпродал всичко, като стопанство, раздели се с приятелката си и
започнал да живее с пенсията си. Свидетелят сочи, че го бил взел през 2020-а
година на работа във Велико Търново, но Г. Х. Г. не се справял с
ангажиментите, които му се възлагали, тъй като го болял крака, който счупил
преди 20 години. Свидетелят твърди, че Г. Х. Г. много забравял. Свидетелят
освободил Г. Х. Г., но това не влошило отношенията помежду им – свидетелят
сочи, че му купувал неведнъж лекарства, носил му пилешки супи с колаген
специално за възстановяване на ставите, за да подобрим двигателните му
функции, непрекъснато поддържали отношения.
Свидетелят твърди, че бил близък с Г. Х. Г., като последният не му бил
споделял да иска да продава имота си, като му споделил, че имал намерение
да продаде незастроения имот /процесния УПИ VI-219/.
Свидетелят посочва, че от приятелката си разбрал, че ответникът ще
закупува процесните имоти, като двамата провели телефонен разговор, в
който ответникът казал на свидетеля, че се е запознал с Г. Х. Г. и искал да му
помогне, както и че му дал 2000 лева, а останалите пари нямало да му ги дава
на камара, за да не ги похарчи. Свидетелят предупредил ответника да не мами
Г. Х. Г., тъй като последният бил сам. Свидетелят излага твърдения, че
ответникът отрекъл за подобно поведение от негова страна.
Свидетелят дава показания, че след този разговор се срещнал с Г. Х. Г.,
пресъздал му ситуацията и Г. Х. Г. казал на свидетеля: „Това е този, който иска
да купи парцела, нищо няма да продавам, въобще няма да се занимавам с
него, спокойно“. Свидетелят изрично сочи, че Г. Х. Г. го е уверил, че не е
заплашван. Свидетелят сочи, че на следващия ден се срещнал с Г. Х. Г. и
последният му казал, че сутринта са дошли трима човека, извадили го от
къщата, слезли в града, казал им, че няма да продава нищо, разписал се и се
прибрал. Впоследствие свидетелят разбирал, че се е осъществила сделка,
което споделил на Г. Х. Г., който му отговорил, че това било невъзможно и бил
подаден сигнал в полицията и прокуратурата, след което било образувано
досъдебно производство, което впоследствие било прекратено. През това
време свидетелят сочи, че здравословното състояние на Г. Х. Г. много се
влошило – наложило се да се прави спешна операция за вадене на имплант. Г.
Х. Г. бил изцяло на легло, оперирали го, след което се прибрал и седмица след
9
като дошло известие за прекратяване на досъдебното производство, починал.
Е. Д. Ц. сочи, че Г. Х. Г. му бил казвал, че от З. Х. Б. не бил получавал
пари. Свидетелят дава сведение, че непрекъснато се налагало той и Г. /един от
ищците/ да му помагат с пари за лекарства.
Свидетелят също така дава показания, че през годините много помагал
относно жилищната сграда на Г. Х. Г. и извършвал много ремонти, като в
последните години подготвяли помещението, в което Г. Х. Г. в друга стая,
която се наложило да се ремонтира, да се смени дограмата, да се измаже, да се
възобнови ел. инсталацията, както и да се закупи ново обзавеждане.
Свидетелят твърди, че дограмата е сменена от Г. /един от ищците/, който я
платил, но стояла немонтирана 4 - 5 месеца. Свидетелят посочва, че ремонти
по покрива не били извършвани, защото бил в добро състояние. Всички стаи
били обзаведени до настъпил пожар /от електро уред/, който не засегнал
цялата къща, а само стаята, която била ремонтирана впоследствие. Всички
останали стаи били обзаведени, с изключение на една, която се използвала за
склад, в нея се съхранявали всички машини, които Г. Х. Г. бил натрупал през
годините, много кабели и проводници имаше, много електрожени и прочее,
като непотребни вещи и боклуци нямало. Свидетелят твърди, че не е спирал
да ходи в имот и след извършване на сделката, и никой не се бил появявал там
да извършва ремонтни дейности освен близките.
От показанията на свидетеля Д. И. И. се установява, че работи във
фирма, която е ангажирана от З. Б., да извършва дейности в село Кормянско,
като свидетелят (около 2021 г.) карал работници, да чистят къщата в село
Кормянско. Свидетелят сочи, че работниците очистили мястото, като
чувалите, които били напълнени, били извозвани с камион. Свидетелят
посочва, че дворът бил изчистен, като се използвали негови резачки и
храсторези. Сочи, че други майстори не бил виждал, както и не бил заварвал
никой, който да живее в къщата.
Свидетелят А. П. А. дава сведения, че познава Г. Х. Г. от когато отишъл
да му монтира PVC – прозорци и врати и когато вземал мерки. Свидетелят
дава сведения, че до къщата го завел ответника, като му казал, че бил купил
къщата и завел свидетеля за подмяна на прозорци, както и да стегнат стая на Г.
Х. Г., да бъде на по–чисто място. Свидетелят твърди, че от тази възложена
задача, той монтирал врата, прозорец, за да се стегнела стаята, за което платил
10
ответника. Свидетелят сочи, че когато за първи път отишъл в къщата, там било
пълна мизерия - и двора, и къщата, все едно никой не живеел там, имало
боклуци навсякъде. Свидетелят извършил монтажа на дограмата след като
къщата била почистена. Свидетелят твърди, че е участвал в товаренето на
боклуци и машини. Свидетелят сочи, че е виждал Г. Х. Г., който не е използвал
инвалидна количка, видимо нямал проблеми, движел се е.
Съдът кредитира свидетелските показния, съобразявайки разпоредбата
на чл. 172 от ГПК, като при оценката и анализа им съдът намира, че не следва
да бъдат кредитирани показанията на разпитаните по делото свидетели, в
частта, в която показанията им не почиват на техни лични преки възприятия,
което ги дискредитира изцяло и ги прави негодни като доказателства за
установяване на релевантни за делото факти. Съдът не кредитира показанията
на последните и в съответните части, в които правят свои предположения или
изводи, въз основа на споделеното им от страна по делото или от трети лица.
Видно от приложените по делото ДП № 351/2022 г. по описа на РУ
МВР Севлиево, с пр. пр. № 1993/2022 г. по описа на Районна прокуратура –
Габрово, с постановление за образуване на досъдебно производство от
30.09.2022 г. е образувано досъдебно производство за това, че в периода от
неустановена дата през лятото на 2021 г. до 14.12.2021 г. в с. Кормянско и в др.
Севлиево, с цел набавяне на имотна облага, у Г. Х. Г., било възбудено и
поддържано заблуждение, че ще извърши разпореждане /покупко-продажба/
само с един свой недвижим имот, а именно – УПИ VI-219 в квартал 48, по
плана на с. Кормянско, а по отношение на имот УПИ VII-218 в квартал 48, по
плана на с. Кормянско, общ Севлиево, ще бъде сключен договор за гледане и
издръжка, с което на Г. Х. Г. му била причинена имотна вреда – престъпление
по чл. 209, ал. 1 от НК. С постановление за прекратяване на наказателно
производство от 03.05.2023 г., така образуваното досъдебно производство
било прекратено, като в хода му не е възникнала процесуалната фигура на
обвиняем и не били приобщени веществени доказателства.
От приетото от съда, неоспорено от страните заключение съдебно-
техническа и оценителна експертиза, се установява, че пазарната стойност на
УПИ VI-219 в квартал 48, по плана на с. Кормянско, УПИ VII-218 в квартал
48, по плана на с. Кормянско, общ Севлиево, е 3863 лева към 14.12.2021 г., а
на УПИ VII-218 в квартал 48, по плана на с. Кормянско, общ Севлиево, е 39
11
219 лева към 14.12.2021 г. В о.с.з. вещото лице изрично посочва, че при
определяне на стойността на имотите е взело предвид и запазеното право на
ползване.
От заключението се установява още, че пазарната стойност на
извършените дейности по ремонт и блаоустрояване на имотите, предмет на
сделката, описани в насрещния иск от ответника и подробно оценени съгласно
таблица 6 на констативно-съобразителната част от заключението на вещото
лице, а именно: премахване на стари прозорци и врата; изработка и монтаж на
нова дограма-врата и два прозореца; мазилка по страници около дограма;
демонтаж на комин; монтаж на комин; измазване на комин от вън и отвътре;
монтаж на вратичка и розетка за комин; почистване на отпадъци в сградите;
изнасяне на вещи и отпадъци от сгради; наемане на контейнер и
транспортирането му до сметището; почистване на двор-косене и изравняване
на терена-еднократно; демонтаж на дървени елементи покрив; монтаж на
дървена покривна конструкция; подмяна на единични керемиди; възлизат на
14810,32 лева към момента на извършването им, т.е. след сделката.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът намира следното:
В условията на обективно съединяване, с една искова молба, са
предявени следните искове: както следва: по чл. 26, ал. 1, предл. 3, ал. 2,
предл. 2 и предл. 5 от ЗЗД – иска се прогласяване на нищожност на договора,
на следните основания: противоречие на добрите нрави, липса на съгласие,
сключен е като привидна сделка; иск по чл. 31, ал. 2 от ЗЗД и иск по чл. 28 от
ЗЗД – иска се при условията на евентуалност, ако процесният договор не бъде
признат за нищожен, то същият да бъде унищожен на следните основания – че
лицето не е разбирало или ръководило действията си или при грешка в
предмета.
По предявените искове за нищожност на правна сделка.
Същите са от категорията на установителните, съгласно изричната
норма на чл. 124, ал. 1 ГПК и наличието на правен интерес е абсолютна
процесуална предпоставка за тяхната допустимост. Заинтересован да предяви
установителен иск е този, чието право се засяга от правния спор.
Установителният иск трябва да съществува като правна възможност за всеки,
който има интерес от него, а такъв интерес имат не само субектите на
12
спорното правоотношение, а всички тези трети лица, чужди на
правоотношението, чиито права се засягат от съществуването или
несъществуването на спорното право. Една от особеностите на
установителния иск се състои в това, че с него се ползват и лица, които не са
субекти на правоотношението, предмет на иска, без да имат при това
качеството на процесуални субституенти - така Решение № 133 от 22.11.2011 г.
на ВКС по т. д. № 17/2011 г., I т. о., ТК. Нищожността настъпва като
последица на основанието, предвидено в закона и всяко лице може да се
позове на нея и на липсата на правни последици от сделката. Както страните
по сделката, така и всяко трето лице, което има правен интерес, може да
предяви установителен иск за прогласяване на нищожността.
В този смисъл за ищците е налице правен интерес да оспорят
действителността на сключения договор.
Следва да се отбележи, че когато се претендират различни форми на
нищожност, винаги се съединяват искове, в условията на евентуалност, като
това съединяване не зависи от волята на ищеца и съдът следва да ги разгледа
според тежестта на пороците – от най-тежкия към най-лекия възможен порок,
по ред, установен от закона.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за
прогласяване на нищожност на договор за покупко-продажба на недвижими
имоти, сключен в нотариален акт № 99, том XI, peг. № 27965, дело № 1630 от
14.12.2021 г. на А. С. - помощник-нотариус по заместване при нотариус П. Д.
с peг. № 543 и район на действие - Районен съд - град Севлиево, поради
накърняване на добрите нрави, срещу ответника З. Х. Б..
По естеството си добрите нрави представляват морални норми, на
които законът е придал правно значение, защото правната последица от
тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със
закона (чл. 26, ал. 1 от ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат
от тях /в този смисъл е Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по
т. д. № 1/2009 г., ОСTK/. Съдържанието на понятието „добри нрави” следва да
се търси в обективните морални категории, които са възприети в обществото,
но поради своя социално-етичен характер не са скрепени със закон и основно
са свързани със забраната да се вреди другиму, възползвайки се от неговото
13
неравностойно възрастово, социално, здравословно или материално
положение /в този смисъл е Определение № 898 от 21.08.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 4277/2008 г., I г. о., ГК/. Според правната теория нищожни поради
противоречие с добрите нрави са сделките, които по своето явно съдържание,
по външно установими мотиви за сключване противоречат на етичните
правила, като не е необходимо страните по сделката да знаят за тези правила.
Най-типичната форма на увреждане е нееквивалентността на престациите,
като доводи в такова засягане на имуществените интереси се излагат и от
ищците в настоящото производство. Според нотариалния акт продажната цена
по атакуваната сделка е в размер на 9990 лева, а в същия нотариален акт е
вписано, че данъчната оценка на описаните в нотариалния акт имот е 10 236,10
лева. От заключението на назначената по делото съдебно-техническа и
оценителна експертиза за се установява, че към датата на сключване на
сделката – 14.12.2021 г. пазарната цена на имотите е в общ размер на 43 082
лева. Съдът намира, че не може да бъде обоснован извод за нееквивалентност
на престациите - облигационното правоотношение предпоставя
самостоятелност от една страна и от друга се рамкира от „добрите нрави” и от
императивните правила, които при продажбата определят, че държавната
такса се изплаща въз основа на данъчната оценка, дори ако е договорена цена,
която е по-ниска от нея. Следователно законодателят допуска, че цената на
един недвижим имот по волята на страните може да бъде по-ниска от
данъчната оценка. В същото време понятието „добри нрави” предполага
известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно
несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на
сделката. Тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е
сведена до липса на престация – така Решение № 452 от 25.06.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 4277/2008 г., IV г. о., ГК и Решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по
гр. д. № 2419/2015 г., III г. о., ГК. Съдът намира, че в конкретния случай не е
налице такава нееквивалентност на престациите, водеща до нищожност на
сделката, доколкото пазарната цена е по-малко от пет пъти по-висока от
договорената цена, а като критерий в съдебната практика е възприета
изключително голямата разлика в престациите – в Решение № 615 от
15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г., III г. о., ГК, например е прието,
че нищожност има поради дванадесет пъти по-ниската цена от пазарната, а в
Решение № 119 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 485/2011 г., I г. о., ГК - при
14
двадесет и осем пъти по-ниска цена. В съдебната практика е подчертана
необходимостта от значителна липса на еквивалентност в насрещните
престации, в този смисъл са и решение № 834/26.10.2009 г. на ВКС по гр. д. №
136/2009 г., І г. о., ГК решение № 615/15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1208/2009 г., ІІІ г. о., ГК по чл. 290 ГПК и др. / С оглед изложеното искът по чл.
26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, следва да бъде отхвърлен, като недоказан и
съответно неоснователен.
По иска правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД. Искът е
неоснователен. По делото не се спори, че подписа за „продавач” в договор за
покупко-продажба на недвижими имоти, сключен в нотариален акт № 99, том
XI, peг. № 27965, дело № 1630 от 14.12.2021 г. на А. С. - помощник-нотариус
по заместване при нотариус П. Д. с peг. № 543 и район на действие - Районен
съд - град Севлиево, е положен именно от наследодателя на ищците – Г. Х. Г..
Относно иска за прогласяване нищожност на договор, поради липса на
съгласие, правната доктрина и константната съдебна практика, приемат, че
съгласие липсва в случаите напр. на мислена уговорка, шега или насилие,
когато е налице пълна липса на валидно съгласие за сключване на договор.
Липсата на съгласие (съотв. на воля - при едностранни волеизявления,
пораждащи правни последици - чл. 44 ЗЗД) трябва да бъде съзнателна, защото
ако е несъзнателна, се прилагат правилата за унищожаемостта. В случаите на
нищожност съгласието на страните за сключването на договора не поражда
никакви правни последици от момента на сключването му. По съществото на
спора, решаващия състав намира, че по делото не е доказана от ищците (чл.
154, ал. 1 ГПК), липса на съгласие в изяснения по-горе смисъл за сключването
на договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен в нотариален
акт № 99, том XI, peг. № 27965, дело № 1630 от 14.12.2021 г. на А. С. -
помощник-нотариус по заместване при нотариус П. Д. с peг. № 543 и район на
действие - Районен съд - град Севлиево. Поради това искът по чл. 26, ал. 2,
изр. 1, предл. 2 от ЗЗД, следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пред. 5 от ЗЗД, за
прогласяване на нищожност на договор за покупко-продажба на недвижими
имоти, сключен в нотариален акт № 99, том XI, peг. № 27965, дело № 1630 от
14.12.2021 г. на А. С. - помощник-нотариус по заместване при нотариус П. Д.
с peг. № 543 и район на действие - Районен съд - град Севлиево, поради
привидност на сделка за издръжка и гледане, съдът намира, като основание за
15
нищожност на договорите, симулацията се проявява в две разновидности.
Първата от тях включва случаите, когато правните субекти не желаят да се
породят каквито и да са правни последици от сделката, която сключват - т.нар.
абсолютна симулация. Когато чрез привидната сделка, характеризираща се с
несъответствие между вътрешната воля на договарящите се и нейното външно
проявление, се прикрива друга сделка, чиито правни последици страните
желаят да се породят и това са правни последици, различни от тези, към които
е насочена симулативна сделка, е налице относителна симулация.
Симулацията е съгласуваност на волеизявленията на договарящите се страни,
които сключват две сделки: привидна и прикрита. Симулативната или
привидната сделка е тази, която страните постигат за външно обективиране на
определен резултат, който те във вътрешните си отношения не желаят да
настъпи. А прикритата сделка е сделката, която страните искат да породи
последиците си помежду им и се подчиняват на правоотношението, създадено
чрез нея. За да е налице твърдяната симулация, е необходимо по безспорен
начин да се установи, че страните по договора не са имали воля да бъдат
обвързани с него. В случая ищците поддържат, че действителната воля на
страните по договора е била описаните недвижими имоти в нотариалния акт, с
който е изповядана сделката, да бъде прехвърлен на ответника не срещу
заплащане на цена, а срещу задължение за гледане и издръжка, при което
явната сделка - продажбата - е нищожна. За доказване симулативността на
сделката е необходимо наличието на т. нар. „обратно писмо” или на писмен
документ, обективиращ изявленията на страните по сделката, недвусмислено
разкриващи симулативността на явната сделка и действителната им воля чрез
отразяване на всички елементи от съдържанието на прикрития договор. Без
значение е кога е съставен този документ - преди, след или заедно с явния
договор за да разкрие прикрит договор, който ако е действителен, урежда
отношенията на страните/ чл.17, ал.1 от ЗЗД/. Обратното писмо следва да
съдържа всички елементи от съдържанието му и е диспозитивен документ.
Когато обаче обратното писмо съдържа волеизявление само на една от
страните по прикритата сделка /Решение № 544 от 6.01.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 1053/2010 г., II г. о., ГК/ то това писмено доказателство представлява
начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал.2 от ГПК и в този
случай доказването на действителните правоотношения между страните е
допустимо чрез свидетелски показания като доказателствено средство. В
16
настоящия случай в тежест на ищците е да установят, при условията на пълно
и главно доказване, действителната воля на страните по сделката. Съдът
намира, че ищците не ангажираха доказателства, от които по категоричен
начин да се установява, че действителната воля на техния наследодател е била
да сключи договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане. Ето
защо искът за прогласяване на нищожност поради привидност на сделката, е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен
Предвид отхвърлянето на предявените установителните искове, следва
да се разгледат предявените при евентуалност конститутивни искове за
унищожаване на договора.
По иска с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗЗД:
Относно твърдението за унищожаване на договора за покупко-
продажба на процесните имоти поради липса на способност за разбиране и
ръководене на действията следва да се има предвид, че според разпоредбата на
чл. 31, ал. 1 ЗЗД унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то
при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си, а
съгласно ал. 2 на същата разпоредба унищожаване на такъв договор не може
да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано
поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността
произлиза от същия договор. Това основание е налице тогава, когато едната
страна макар и дееспособна, към момента на сключване на атакуваната
сделка, не е могла да разбира или да ръководи действията си. Без значение е
продължителността на това състояние. Определящо е състоянието на лицето
към момента на извършване на сделката, дали това състояние е било такова,
което да позволи на сключилия сделката - да действа съзнателно и разумно,
така че да може свободно, без външна намеса да формира и да изрази волята
си. Ищците твърдят, че доказателството за недееспособността произлиза от
сключения договор. Преценката относно способността на лицето да разбира
или ръководи постъпките си се прави от съда, като при извършването съдът
е длъжен да съобрази всички съотносими, установени към релевантния
момент обстоятелства, от значение за формиране на волята за осъществяване
на процесната сделка: възраст, здравословно състояние, начин на живот,
различни зависимости, включително и от трети лица и други. Съдът намира,
че събраните доказателства обосновават извода, че прехвърлителят - Г. Х. Г.,
17
към момента на сключване на договора за покупко-продажба, е действала в
пълно съзнание и е могла да ръководи действията си. Следва да се отбележи,
че доколкото се твърди унищожаване не това основание след смъртта на
лицето, както и че доказателството за недееспособността произлиза от
сключения договор, настоящият съдебен състав намира, че такова
доказателство /за недееспособността на Г. Х. Г./ не произтича от сключения
договор, поради което предявеният иск по чл. 31, ал. 2 от ЗЗД е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 28 от ЗЗД:
Съдът намира, че съобразно приетото по делото и събраните
доказателства, не се установи допусната от страна на прехвърлителя грешка в
предмета на договора за покупко-продажба. В предварителния договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 23.09.2021 г., сключен между Г. Х. Г.,
като продавач и З. Х. Б., като купувач, с който страните се задължили да
сключат окончателен договор за продажба на процесните недвижими имоти,
изрично е посочено кои недвижими имоти са предмет на продажба /като са
посочени и титулите за собственост на всеки един от недвижимите имот/.
Следва да се отбележи, че между сключения предварителен договор и
окончателен такъв е изминал и период от време /почти три месеца/, а не са
сключени непосредствено един след друг. И в предварителния договор, и в
окончателния такъв, обективиран в нотариален акт № 99, том XI, peг. №
27965, дело № 1630 от 14.12.2021 г. на А. С. - помощник-нотариус по
заместване при нотариус П. Д. с peг. № 543 и район на действие - Районен съд
- град Севлиево, е посочена каква е продажната цена за тези имот, както и в
нотариалния акт изрично е закрепено изявление, че участниците в
нотариалното производство декларират, че сумата, посочена за продажна цена
в нотариалния акт е действително уговорената между страните цена и е
извършено плащане, както и констатацията на нотариуса, че са спазени
изискванията на закона и че е разяснил на страните правните последици на
сделката, е съставил нотариалния акт и след изричното. Съдът намира, че в
случая не е налице грешка в предмета и така предявеният иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Следва да се има предвид, че нотариалният акт за сделка, като
официален свидетелстващ документ с материална доказателствена сила
18
удостоверява фактите, които са се осъществили пред нотариуса: явяването на
страните по сделката или техните представители пред нотариуса, прочитането
на нотариалния акт и изявлението им, че са съгласни със съдържанието на
прочетения акт. Страната (или неин правоприемник), която оспорва някой от
удостоверените от нотариуса факти носи тежестта да докаже пълно (по
несъмнен начин) твърдените от нея различни факти. /в този см. Решение №
198 от 10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5252/2014 г., IV г. о., ГК/
В настоящото съдебно производство не се събраха доказателства, които
безспорно да установяват твърдените от ищцата обстоятелства, явяващи се
основание за прогласяване процесния договор за нищожен/унищожаем.
По насрещните искови претенции:
Доколкото насрещните искове, с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 72, ал. 1 и 2 от ЗС, са предявени от ответника З. Х. Б., при условията на
евентуалност, ако бъде уважен някой от исковете, предявени с първоначалната
искова молба, то не се сбъднало вътрешнопроцесуалното условие
предпоставка за разглеждането им.
Предвид отхвърлянето на исковете по чл. 26, ал. 1, предл. 3, ал. 2,
предл. 2 и предл. 5, чл. 31, ал. 2 и чл. 28 от ЗЗД, насрещните искове, с правно
основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 72, ал. 1 и 2 от ЗС, не следва да бъдат
разглеждани.
По разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане от ответника, следва да
му бъдат присъдени направените разноски, съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК.
В о.с.з. процесуалният представител на ищците е направил възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ответника, в размер на 1500 лева, за процесуално
представителство по предявените насрещни искове, на основание чл. 78, ал. 5
ГПК, което съдът намира за основателно, съобразявайки фактическата и
правна сложност на делото. Съгласно същата разпоредба съдът може да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата,
който препраща към Наредба № 1/09.01.2004г. относно задължителните
минимални размери на адвокатските възнаграждения.
19
Съгласно решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС и с оглед
задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1
ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004г. минималните размери на
адвокатските възнаграждение не са задължителни, поради нарушаващи
забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС и произтичащата от това нищожност.
С оглед на изложеното, съдът намира, че размерът на дължимото
адвокатско възнаграждение следва да се определи съобразно фактическата и
правна сложност на делото, проведените съдебни заседания, както и цената на
предявените искове. В конкретния случай съдът намира, че адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство по насрещните искови
претенции, следва да бъде определено в размер на 1200 лева.
Във връзка с гореизложеното и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на
ответника следва да се присъдят разноски, както следва: 400 лева – депозит за
вещо лице, 992,01 лева – заплатена държавна такса за насрещните искове
/съобразена с направеното намаление на размера на иска по чл. 72 от ЗС, от
страна на ответника/, 1500 – адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по първоначално предявените искове и 1200 лева - за
процесуално представителство по предявените насрещни искове.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД,
предявен от Д. Г. Х., с ЕГН **********, и Г. Г. Х., с ЕГН **********, срещу
З. Х. Б., с ЕГН **********, за прогласяване на нищожност на договор за
покупко-продажба на следните недвижими имоти: УПИ VI-219, в квартал
48, по плана на с. Кормянско, общ. Севлиево, без административен адрес,
урегулиран с площ от 850.00 кв. м., от които 635.00 кв. м. собствено място,
незастроен; при граници: улица от две страни, УПИ V-220 и VII-218, заедно с
всички подобрения и трайни насаждения в този имот, и УПИ VII-218, в
квартал 48, по плана на с. Кормянско, общ. Севлиево, без административен
адрес, с площ 910.00 кв. м., при граници: улица, УПИ VIII-217, УПИ IV-221 и
УПИ VI-219, заедно с построените и разположени в имота: жилищна
сграда, на един етаж, цялата на маза, със застроена площ от 84.00 кв. м.;
лятна кухня, със застроена площ от 76.00 кв. м.; стопанска постройка
20
/тлокане/, със застроена площ от 53.00 кв. м.; стопанска сграда /сушина/,
със застроена площ от 37.00 кв.м.; гараж, със застроена площ от кв.м. и
навес, без оградни стени, с площ 21.00 кв.м., заедно с всички подобрения и
трайни насаждения в този имот, който договор за покупко-продажба е
сключен в нотариален акт № 99, том XI, peг. № 27965, дело № 1630 от
14.12.2021 г. на А. С. - помощник-нотариус по заместване при нотариус П. Д.
с peг. № 543 и район на действие - Районен съд - град Севлиево, поради
накърняване на добрите нрави, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска, с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД,
предявен от Д. Г. Х., с ЕГН **********, и Г. Г. Х., с ЕГН **********, срещу
З. Х. Б., с ЕГН **********, за прогласяване на нищожност на договор за
покупко-продажба на следните недвижими имоти: УПИ VI-219, в квартал
48, по плана на с. Кормянско, общ. Севлиево, без административен адрес,
урегулиран с площ от 850.00 кв. м., от които 635.00 кв. м. собствено място,
незастроен; при граници: улица от две страни, УПИ V-220 и VII-218, заедно с
всички подобрения и трайни насаждения в този имот, и УПИ VII-218, в
квартал 48, по плана на с. Кормянско, общ. Севлиево, без административен
адрес, с площ 910.00 кв. м., при граници: улица, УПИ VIII-217, УПИ IV-221 и
УПИ VI-219, заедно с построените и разположени в имота: жилищна
сграда, на един етаж, цялата на маза, със застроена площ от 84.00 кв. м.;
лятна кухня, със застроена площ от 76.00 кв. м.; стопанска постройка
/тлокане/, със застроена площ от 53.00 кв. м.; стопанска сграда /сушина/,
със застроена площ от 37.00 кв.м.; гараж, със застроена площ от кв.м. и
навес, без оградни стени, с площ 21.00 кв.м., заедно с всички подобрения и
трайни насаждения в този имот, който договор за покупко-продажба е
сключен в нотариален акт № 99, том XI, peг. № 27965, дело № 1630 от
14.12.2021 г. на А. С. - помощник-нотариус по заместване при нотариус П. Д.
с peг. № 543 и район на действие - Районен съд - град Севлиево, поради липса
на съгласие, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска, с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД,
предявен от Д. Г. Х., с ЕГН **********, и Г. Г. Х., с ЕГН **********, срещу
З. Х. Б., с ЕГН **********, за прогласяване на нищожност на договор за
покупко-продажба на следните недвижими имоти: УПИ VI-219, в квартал
48, по плана на с. Кормянско, общ. Севлиево, без административен адрес,
21
урегулиран с площ от 850.00 кв. м., от които 635.00 кв. м. собствено място,
незастроен; при граници: улица от две страни, УПИ V-220 и VII-218, заедно с
всички подобрения и трайни насаждения в този имот, и УПИ VII-218, в
квартал 48, по плана на с. Кормянско, общ. Севлиево, без административен
адрес, с площ 910.00 кв. м., при граници: улица, УПИ VIII-217, УПИ IV-221 и
УПИ VI-219, заедно с построените и разположени в имота: жилищна
сграда, на един етаж, цялата на маза, със застроена площ от 84.00 кв. м.;
лятна кухня, със застроена площ от 76.00 кв. м.; стопанска постройка
/тлокане/, със застроена площ от 53.00 кв. м.; стопанска сграда /сушина/,
със застроена площ от 37.00 кв.м.; гараж, със застроена площ от кв.м. и
навес, без оградни стени, с площ 21.00 кв.м., заедно с всички подобрения и
трайни насаждения в този имот, който договор за покупко-продажба е
сключен в нотариален акт № 99, том XI, peг. № 27965, дело № 1630 от
14.12.2021 г. на А. С. - помощник-нотариус по заместване при нотариус П. Д.
с peг. № 543 и район на действие - Районен съд - град Севлиево, поради
привидноност на сделката, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска, с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗЗД, предявен от
Д. Г. Х., с ЕГН **********, и Г. Г. Х., с ЕГН **********, срещу З. Х. Б., с
ЕГН **********, за унищожаване на договор за покупко-продажба на
следните недвижими имоти: УПИ VI-219, в квартал 48, по плана на с.
Кормянско, общ. Севлиево, без административен адрес, урегулиран с площ от
850.00 кв. м., от които 635.00 кв. м. собствено място, незастроен; при граници:
улица от две страни, УПИ V-220 и VII-218, заедно с всички подобрения и
трайни насаждения в този имот, и УПИ VII-218, в квартал 48, по плана на
с. Кормянско, общ. Севлиево, без административен адрес, с площ 910.00 кв.
м., при граници: улица, УПИ VIII-217, УПИ IV-221 и УПИ VI-219, заедно с
построените и разположени в имота: жилищна сграда, на един етаж,
цялата на маза, със застроена площ от 84.00 кв. м.; лятна кухня, със
застроена площ от 76.00 кв. м.; стопанска постройка /тлокане/, със
застроена площ от 53.00 кв. м.; стопанска сграда /сушина/, със застроена
площ от 37.00 кв.м.; гараж, със застроена площ от кв.м. и навес, без оградни
стени, с площ 21.00 кв.м., заедно с всички подобрения и трайни
насаждения в този имот, който договор за покупко-продажба е сключен в
нотариален акт № 99, том XI, peг. № 27965, дело № 1630 от 14.12.2021 г. на А.
С. - помощник-нотариус по заместване при нотариус П. Д. с peг. № 543 и
22
район на действие - Районен съд - град Севлиево, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска, с правно основание чл. 28 от ЗЗД, предявен от Д. Г.
Х., с ЕГН **********, и Г. Г. Х., с ЕГН **********, срещу З. Х. Б., с ЕГН
**********, за унищожаване на договор за покупко-продажба на следните
недвижими имоти: УПИ VI-219, в квартал 48, по плана на с. Кормянско,
общ. Севлиево, без административен адрес, урегулиран с площ от 850.00 кв.
м., от които 635.00 кв. м. собствено място, незастроен; при граници: улица от
две страни, УПИ V-220 и VII-218, заедно с всички подобрения и трайни
насаждения в този имот, и УПИ VII-218, в квартал 48, по плана на с.
Кормянско, общ. Севлиево, без административен адрес, с площ 910.00 кв. м.,
при граници: улица, УПИ VIII-217, УПИ IV-221 и УПИ VI-219, заедно с
построените и разположени в имота: жилищна сграда, на един етаж,
цялата на маза, със застроена площ от 84.00 кв. м.; лятна кухня, със
застроена площ от 76.00 кв. м.; стопанска постройка /тлокане/, със
застроена площ от 53.00 кв. м.; стопанска сграда /сушина/, със застроена
площ от 37.00 кв.м.; гараж, със застроена площ от кв.м. и навес, без оградни
стени, с площ 21.00 кв.м., заедно с всички подобрения и трайни
насаждения в този имот, който договор за покупко-продажба е сключен в
нотариален акт № 99, том XI, peг. № 27965, дело № 1630 от 14.12.2021 г. на А.
С. - помощник-нотариус по заместване при нотариус П. Д. с peг. № 543 и
район на действие - Районен съд - град Севлиево, сключен от прехвърлителя
поради грешка, като неоснователен.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от З. Х. Б., с ЕГН
**********, срещу Д. Г. Х., с ЕГН **********, и Г. Г. Х., с ЕГН **********,
насрещен иск, с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от общо
9990 лева, представляваща платената цена по договор за покупко-продажба
на недвижими имоти, сключен в нотариален акт № 99, том XI, peг. № 27965,
дело № 1630 от 14.12.2021 г. на А. С. - помощник-нотариус по заместване при
нотариус П. Д. с peг. № 543 и район на действие - Районен съд - град
Севлиево.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от З. Х. Б., с ЕГН
**********, срещу Д. Г. Х., с ЕГН **********, и Г. Г. Х., с ЕГН **********,
насрещен иск, с правно основание чл. чл. 72, ал. 1 и ал. 2 от ЗС, за сумата
от общо 14 810,32 лева, представляваща стойността на извършените
23
подобрения и необходими разноски в следните недвижими имоти: УПИ VI-
219 и УПИ VII-218, в квартал 48, по плана на с. Кормянско, общ. Севлиево.
ОСЪЖДА Д. Г. Х., с ЕГН **********, и Г. Г. Х., с ЕГН **********, да
заплатят на З. Х. Б., с ЕГН **********, сумата от общо 4092,01 лева –
сторени разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
24