Р Е Ш
Е Н И Е
№ 833
гр. П., 20.08.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. П., Гражданска колегия, VІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на дванадесети юли две
хиляди и осемнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 910
по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК
Производството
е образувано
по искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД против Р.М.З. с искане да бъде признато
за установено по отношение на ищеца, че
ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 830.28 лева,
представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за апартамент №
находящ се в гр. П., ул. „***за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г., ведно
със законна лихва за
забава върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК на 06.12.2017г. до окончателно изплащане на вземането и сумата в размер
на 251.96 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните
задължения за периода от 08.07.2015г. до 27.11.2017г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № ***по ч.гр. д. № ***. по описа на Районен съд – гр. П., срещу
която в законоустановения в чл. 414, ал. 2 ГПК срок длъжникът е подал
възражение.
Ищецът поддържа, че
страните по спора са обвързани от облигационно правоотношение, произтичащо от
сключен договор за продажба на топлинна енергия, по силата на който в процесния
период „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД е доставило топлинна енергия до имота на Р.М.З. на
посочената в исковата молба стойност. Изложени са твърдения, че ответникът не е
изпълнил в срок задължението си да заплаща цената на доставена от ищцовото
дружество топлинна енергия, поради което и на основание чл. 42, ал. 1 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД на
потребителите в гр. П. дължи законна лихва за забава.
Ответникът в срока по
чл. 131 ГПК оспорва предявените искове по основание и размер. В отговора на
исковата молба се излагат твърдения, че страните по спора не са обвързани от
облигационно правоотношение, поради което Р.М.З. не е материалноправно
легитимирана да отговаря по претенцията на ищцовото дружество. Ответникът сочи,
че по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на поддържаните от ищеца
фактически твърдения,
както относно съществуването на валиден договор за продажба на топлинна
енергия, така и относно обстоятелството, че “ТОПЛОФИКАЦИЯ П.”
АД е доставило услуги на посочената в исковата молба стойност. При условията на
евентуалност с подадения отговор на искова молба е направено възражение, че
процесните вземания са погасени по давност.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и
възраженията на страните, приема от
фактическа и правна страна по спора следното:
По предявения
иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В доказателствена тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение с ответника, както и че в
изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна
енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в претендираните размери и качество,
както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху
топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
Договорът за търговска продажба на
топлоенергия се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1
от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително
публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите, извод който се налага от разпоредбата
на чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Общите условия на ищцовото дружество са публикувани в
местния ежедневник вестник “СъП.”, бр. 82/29.04.2008г. ( лист 6 и 7 от делото),
както и в един централен ежедневник ( вестник
“Новинар”, бр. 101/30.04.2008г.),
обстоятелство което е служебно известно на съда предвид множеството разглеждани
в Районен съд – гр. П. дела с предмет установяване на дължимостта на вземания
за цена на доставена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
"потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда
– етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/
по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е
неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество. От представения по делото нот. акт. № ***,
том*, нот. дело №
***.,
по описа на нотариус М.М., с район на действие Районен съд – гр. П., се
установява, че ответникът притежава право на собственост върху процесния
недвижим имот. В подкрепа на изложеното е и подадената от Р.М.З. декларация по
чл. 14 ЗМДТ с вх. № ***. Както правилно е прието с Решение № ***. постановено
по в.гр.д. № ***. по описа на Окръжен съд – гр. П., когато частният документ,
съдържа признание за неизгодни за издателя му обстоятелства изявлението се
ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Въззивната инстанция
е разяснила, че декларацията по чл. 14 ЗМДТ няма
доказателствено значение за установяване на принадлежността на право на
собственост, когато деклараторът се домогва да установи по отношение на трети
лица, че с подаденото от него изявление до съответната община е придобил право
на собственост върху недвижим имот, т.е. когато страната иска с частен, изходящ
от нея документ, материализиращ изгодни за нея факти да установи, че е
собственик на дадена вещ. В подкрепа на изложено са Решение №
1556/28.02.1984г., постановено по гр.д. № ***. по описа на ВС, IV ГО и Решение
№ 28/28.02.1999г., постановено по гр.д. № ***. по описа на ВС, IV ГО. Видно от
приетата по делото декларация по чл. 14 ЗМДТ ответникът е посочил, че притежава
право на собственост върху процесния недвижим имот, като в графа „вид на
документа за собственост“ е посочен представения по делото нот. акт. № ***, том
V,
нот. дело №
***.,
по описа на нотариус М.М., с район на действие Районен съд – гр. П..
Както бе посочено релевантно за
качеството потребител на топлинна енергия е притежаваното право на собственост,
респ. вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Обстоятелството
дали ответникът реално е ползвал топлинна енергия е без значение за
възникването на облигационно правоотношение между страните по спора.
Потребителят запазва това си качество дори и да прекрати топлоподаването към
индивидуалните отоплителни тела в жилището, тъй като в тази хипотеза и съгласно
изричната норма на чл. 153, ал. 6 ЗЕ остава потребител на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части в
сграда в режим на етажна собственост.
От приетото и неоспорено от страните по
делото заключение по допусната съдебно – техническа експертиза, което съдът
цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че количеството
топлинна енергия, постъпило в сградата в режим на етажна собственост, се
измерва чрез монтиран в абонатната станция топломер, който съответства на
одобрения тип и е преминал през изискуемите метрологични проверки. Вещото лице сочи, че технологичните
разходи са отчитани за сметка на топлопреносното предприятие. От заключението
се установява, че количеството топлинна енергия за отопление на процесния имот,
битово горещо водоснабдяване, както и отдадената от сградната инсталация в
жилищната сграда, в която се намира имота е изчислена съобразно правилата на Наредба № 16-334 от
06.04.2007г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Вещото
лице сочи, че всички отоплителни тела в процесния имот, с изключение на щранг –
лира в банята на жилището, са демонтирани. Експертът разяснява, че
отоплителното тяло в санитарното помещение на апартамента е без монтиран
индивидуален разпределител на разход на отопление, което е общо за всички имоти
по вертикала в сградата в режим на етажна собственост. За посоченият уред е
начислен разход, като за тяло работило непрекъснато по изчислителен път в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Експертът разяснява, че стойността
на потребената топлинна енергия за процесния период възлиза на 798.42 лева.
Исковата претенция за сумата в размер на
31.68 лева, за която от заключението се установява, че представлява такса за отчитане
на измервателните уреди от дружеството за дялово разпределение е неоснователна,
поради следните съображения:
Това вземане не е предмет нито на
заповедта по чл.410 ГПК, нито на предявените искове, доколкото в
обстоятелствената част на исковата молба и петитума се сочи, че претендираната
сума за главница представлява вземане за доставена топлинна енергия. Претенция
за заплащане на сумата в размер на 31.68 лева не е била формулирана нито в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, нито в исковата молба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД. Ищецът не е заявил
както изложение на обстоятелствата, от които произтича това вземане,
включително период, за който се отнася, настъпване на изискуемостта му, така и
съответно искане за издаване на заповед за изпълнение за него, респ.
установяване на съществуването му съобразно изискванията на чл. 127, ал. 1, т.4
и т. 5 ГПК. Доколкото е налице идентитет между посочената в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и исковата молба цена на претенцията за
главница, така и нейното основание, а именно цена на доставена от дружеството
топлинна енергия не са били налице предпоставките за даване на указания по чл.
129, ал. 2 ГПК.
Направеното от
ответника възражение за погасяване по давност на процесните вземания е частично
основателно, поради следните съображения:
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността
започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта на вземането, като
при срочните задължения (каквито са процесните за главница), давността тече от
деня на падежа. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД купувачите са длъжни да заплащат месечните
си задължения за доставена топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, т.е. налице е установен падеж на вземанията. С
Решение № 164/15.06.2017г., постановено по в.гр.д. № ***. по описа на Окръжен
съд – гр. П. е разяснено, че вземането за цена на потребена енергия за текущия
месец става изискуемо от първо число на втория месец, следващ отчетния, от
който момент започва да тече законоустановения давностен срок. През посочения
период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането
става и изискуемо, тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и преди
изтичането му кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение.
С Тълкувателно решение № 3/2011г. по
тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК е прието, че задълженията на потребителите на
топлинна енергия са за периодично плащане, поради което се погасяват с
изтичането на три годишен давностен срок съгласно разпоредбата на чл. 111, б. В ЗЗД. Предвид изложеното и при съобразяване на датата, на която е депозирано
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК ( 06.12.2017г.)
съдът намира, че вземането за цена на доставена топлинна енергия до процесния
имот за периода от 01.05.2014г. до 31.10.2014г. в размер общо на 341.64 лева е
погасено по давност. Следва да бъде посочено, че вземането за доставена
топлинна енергия за месец ноември 2014г. не е погасено по давност, тъй като
изискуемостта на същото съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди на „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД е настъпила на 01.01.2015г., т.е. преди
по – малко от три години от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
От изложеното следва, че предявеният иск
с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е основателен за сумата в размер на 456.96 лева за периода
от 01.11.2014г. до 30.04.2017г., като за разликата до пълния заявен размер от 830.28
лева и за периода от 01.05.2014г. до 31.10.2014г. е неоснователен.
По предявения установителен
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното:
Вземането за законна лихва възниква от фактически
състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова
изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е
обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.
Съгласно Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД
купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна
енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като
е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за
забава в размер на законната лихва.
От приетото по делото заключение по
допусната съдебно – счетоводна експертиза се установява, че размерът на
законната лихва върху месечните задължения на посочената в исковата молба
стойност за процесния период възлиза общо на 251.96 лева. Както бе посочено Р.М.З.
дължи заплащане единствено на стойността на реално потребеното количество топлинна
енергия ( без в тази сума да се включва начислената от ищеца такса за отчитане
на измервателните уреди) в размер на 798.60 лева, поради което съдът намира по
реда на чл. 162 ГПК, че искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
основателен за сумата в размер на 242.35 лева, като за разликата до пълния
заявен размер претенцията е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД с
погасяване на главното вземане погасено
поради изтекла давност е и вземането за мораторна лихва върху главницата. С
оглед изложеното и предвид обстоятелството, че претенцията за заплащане на цена
на доставена топлинна енергия до процесния имот за периода от 01.05.2014г. до
31.10.2014г. е погасена по давност, погасенo по давност е и вземането с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за законна лихва за забава общо в размер на 107.86 лева,
за периода от 08.07.2014г. до 07.01.2015г.
От изложеното следва, че предявеният иск
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
основателен за сумата в размер на 134.49 лева за периода от 08.01.2015г. до
27.11.2017г., като за разликата до пълния заявен размер от 251.96 лева и за
периода от 08.07.2014г. до
07.01.2015г. е неоснователен.
Съгласно указанията дадени в т.12 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК, постановено
по някои спорни въпроси на заповедното производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на спора разпределя
отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода
на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат
възложени сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното
производство пропорционално на уважената част от предявените искове. Съдът
намира, че заявителят е направил разноски в заповедното производство общо в
размер на 75 лева, представляващи заплатена държавна такса за разглеждане на
подаденото заявление в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение на
процесуалния представител на страната в размер на 50 лева, изчислено съобразно разпоредбата
на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, като Р.М.З. следва да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД сумата в размер на 43.69 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника
следва да заплати направените от ищеца съдебни разноски в производството по
реда на чл.415 ГПК пропорционално на уважената част от предявените искове.
Сторените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД в
настоящото производство съдебни разноски възлизат общо на сумата в размер на
415 лева, от която сумата в размер на 75 лева довнесена държавна такса за
разглеждане на делото, 5 лева внесена държавна такса за издаване на съдебно
удостоверение, 230 лева внесен депозит за изслушване на съдебно – техническа и
съдебно – счетоводна експертизи и 100 лева юрисконсултско възнаграждение на
процесуалния представител на страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, като Р.М.З. следва да заплати на ищцовото дружество сумата в
размер на 241.58 лева.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат възложени
сторените от ответника в заповедното и исковото производство съдебни разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция. При определяне на
размера на направените от Р.М.З. съдебни разноски в хода на заповедното
производство, които да бъдат заплатени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД съдът следва да
съобрази своевременно направеното от процесуалния представител на ответното
дружество възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатския
хонорар на пълномощника на насрещната страна, като бъде извършена преценка
относно правната и фактическа сложност на производството, както и вида и
характера на извършените процесуални действия. Процесуалното представителство за подаване на възражение по чл. 414 ГПК
срещу издадена заповед за изпълнение не попада сред изрично предвидените в
Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения хипотези,
поради което и на основание § 1 от ДР на Наредбата възнаграждението на
пълномощника на длъжника следва да бъде определено по аналогия. Предвид
изложеното при определяне на размера на възнаграждението на процесуалния
представител на длъжника следва да намерят приложение разпоредбите на чл. 6,
т.3 и т.5 от Наредбата, а именно възнаграждение за проучване на дело с даване
на мнение по него в размер на 50 лева и за изготвяне на документ 60 лева, т.е.
минималният размер на адвокатското възнаграждение за подаване на възражение
срещу заповед за изпълнение възлиза на 110 лева. В подкрепа на изложеното са
Решение № 321/10.05.2016г. по т.д. № 1688/2015г. по описа на Окръжен съд –
гр.Варна, Определение № 33/19.01.2017г. по ч.в.търг.д. № 14/2017г. по описа на
Апелативен съд – гр. Варна, Решение № 12/09.02.2017г. по в.т.д. № 580/2016г. по
описа на Окръжен съд – гр.Шумен, Определение от 31.03.2017г. по в.ч.търг.д. №
199/2017г. по описа на Окръжен съд – гр.Варна, Определение № 2034/04.10.2017г. по
в.ч.т.д. № 181/2017г. по описа на Окръжен съд – гр. Благоевград, Решение №
558/08.08.2017г. по т.д. № 1143/2016г. по описа на Окръжен съд – гр.Варна, Определение
от 24.08.2017г. по ч.гр.д. № 10252/2017г. по описа на Софийски градски съд, IV А състав, Определение от
15.06.2018г. по в.ч.гр.д. № 123/2018г. по описа на Окръжен съд – гр.Габрово и
особеното мнение по Определение № 217/27.03.2018г. по в.гр.д. № 163/2018г. по
описа на Окръжен съд – гр. П.. Предвид изложеното и с оглед изхода на спора
„ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД следва да заплати на Р.М.З. сумата в размер на 45.92 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
ответника в хода на заповедното производство, изчислено съразмерно на
отхвърлената част от исковата претенция. Съдът намира, че претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в хода на
настоящото производство в размер на 800 лева също се явява прекомерно спрямо
действителната правна и фактическа сложност на производството съотнесена към
вида и броя на предявените искове, поради което и следва да бъде намалено до
минималният предвиден в чл. 2, ал. 5 вр. чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредбата размер,
а именно 600 лева. Предвид изложеното и с оглед изхода на спора „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“
АД следва да заплати на Р.М.З. сумата в размер на 250.47 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника в хода на
настоящото производство, изчислено съразмерно на отхвърлената част от исковата
претенция.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявени обективно кумулативно
съединени искове по реда на чл. 415 ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“
против Р.М.З., ЕГН **********,***, че ответникът дължи на топлофикационното
дружество на основание чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата в размер
на 456.96 лева, представляваща незаплатена цена на доставена
топлинна енергия за битови нужди за апартамент №, находящ се в гр. П.,
ул. „***за периода от 01.11.2014г. до 30.04.2017г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
06.12.2017г. до окончателно изплащане на вземането и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 134.49 лева, представляваща
законна лихва за забава върху месечните задължения, формиращи главницата за
периода за периода от 08.01.2015г. до
27.11.2017г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № ***по ч.гр. д. № ***. по описа на Районен съд – гр. П., КАТО
ОТХЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над уважената част до
пълния заявен размер от 830.28 лева и за периода от 01.05.2014г. до 31.10.2014г.,
и предявеният иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважената част до пълния заявен размер от 251.96
лева и за периода от 08.07.2014г. до 07.01.2015г.
ОСЪЖДА
Р.М.З., ЕГН **********,*** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 43.69
лева, представляваща сторени съдебни разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА
Р.М.З., ЕГН **********,*** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 241.58 лева, представляваща
сторени съдебни разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА
„ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. П.,
кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ да заплати на Р.М.З., ЕГН **********,*** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 45.92 лева, представляваща
сторени съдебни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА
„ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. П.,
кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ да заплати на Р.М.З., ЕГН **********,*** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 250.47 лева, представляваща
сторени съдебни разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. П. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРИ
ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч.гр.д. № ***. по описа
на Районен съд – гр. П., да се върне на съответния състав, като се приложи
заверен препис от настоящия съдебен акт.
Районен съдия: