МОТИВИ
към присъда № 260006/09.10.2020г. по НОХД №915/2019г. по описа на АРС, ІІІ н.с.
Против подсъдимия Х.О.Х. е повдигнато обвинение за
извършено от него престъпление по чл.313, ал.1 от НК, а именно затова, че на
04.01.2018 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, е потвърдил неистина в писмена
декларация, а именно Декларация по чл.
17, ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи, която по
силата на закон – чл.8, ал.2 от Закона за българските документи за самоличност:
„При изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ
лицето е длъжно в срок до 3 дни да декларира това в най-близкото структурно
звено на Министерството на вътрешните работи или в дипломатическите, или
консулските представителства на Република България в чужбина, а в случаите на
чл. 39а – в Министерството на отбраната или в дипломатическите и консулските
представителства на Република България в чужбина” е дал пред орган на властта –
А.Ш.С. – младши полицейски инспектор в РУ Асеновград, за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, а именно, че през месец август 2017 г. при
пребиваване си в Англия е изгубил свидетелство си за управление на моторно
превозно средство № *********, издадено на 26.05.2014 г. от ОД МВР – Пловдив.
В съдебно заседание,
представителят на Прокуратурата, поддържа обвинението така както е повдигнато,
счита същото за доказано по несъмнен начин. По отношение на наказанието
предлага на подс. Х. да се наложи такова при условията на чл.54 от НК, което да
бъде „лишаване от свобода” за срок от шест месеца. Намира, че няма пречка
спрямо така наложеното на подс. Х. наказание, да намери приложение текста на
чл.66, ал.1 от НК, като изпълнението му да се отложи с изпитателен срок от три
години. По този начин прокурора, счита че ще се изпълнят целите визирани в
чл.36 от НК. Пледира същия да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.
Защитника на подс. Х., адв. Й.Д. счита, че
делото е изяснено, но обвинението се явява недоказано. АнА.зирайки събраните по делото гласни и писмени доказателства,
той не оспорва, че подс. Х. и попълнил инкриминирания документ, в който обаче
според защитника деецът е декларирал верни към онзи момент обстоятелства, а не
неверни такива. Според защитника по делото е установено, че подс.Х.
е бил в Англия, като прибирайки се в България, той е загубил в чужбина
свидетелството си за управление на МПС. Многобройните регистрации на подс. Х., в
качеството му на водач преминал със собственото му МПС през ГКПП на Република България съвсем не водят до
извода, че в същото време той е носил със себе си и свидетелството си за
управление. Направените в тази насока изводи от страна на държавното обвинение
се явяват недоказани, като събраните по отношение на това обстоятелство според
защитника, само косвени доказателства не следва да се ценят в подкрепа на
обвинението. Според защитника по делото е безспорно установено това, че след
завръщането си от Англия, подс. Х. е бил без издаденото свидетелство за
управление на МПС и е управлявал МПС без да носи в себе си същото. В един
момент, след като то вече е било нА.чно, Х. сам по свое желание се е явил в Полицията и е предал доброволно нА.чното СУМПС. Извършеното от страна на подс.Х.
се явява несъставомерно, поради и което той следва да бъде оправдан.
Подсъдимият Х.О.Х. не се признава
за виновен, като счита по същество, че обвинението не е доказано за което
следва да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и
чл.18 от НПК всички доказателства по делото, обясненията дадени от подс.Х. пред съда, показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели и тези прочетени на основание чл. 373, ал.1 от НПК, както взе предвид и заключението на вещото лице И.Б.Ч. по назначената и
изготвена съдебно-почеркова експертиза / листи от 83 до 87 от ДП№823/2018г. по
описа на РУ Асеновград/, приложените протоколи за доброволно предаване и за снемане на образци за сравнително
изследване, останА.те приложени по делото писмени и
веществени доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият Х.О.Х. е роден на ***г***, българин,
български гражданин, със средно образование, разведен, осъждан, работещ в „Бул Бат” ЕООД – Асеновград като майстор, живущ ***.
Подс. Х.Х. е правоспособен
водач категория „В” от 23.01.2004г. за което имал издадено съответно
свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/. Към месец Май
2017г. той притежавал СУМПС № ********* и контролен талон № 5369940 издадени на
26.05.2014 г. и вА.дни до 26.05.2024 г. / справка листи
от 51 до 53 от съд.дело № 915/2019г. на АРС/. Видно от справката подс. Х. е
регистриран многократно като нарушител по ЗДвП, за което са му били налагани
различни административни наказания.
Освен наложените наказания по ЗДвП, подс.Х. бил на два пъти освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административни наказания по чл.78а от НК за
извършени престъпления от общ характер.
С присъда № 37/26.09.2016г. по НОХД № 876/2015г. по
описа на РС Асеновград, подс.Х. бил признат за
виновен в извършено престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК, за което във вр. чл.
78а, ал. 1 от НК бил освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „Глоба” в размер на 1500 лева. Съдебният акт е влязъл
в сила на 09.01.2017 г., след като бил потвърден с Решение №7/09.01.2017г. по
ВНОХД № 2555/2016г. на ОС Пловдив.
С Присъда № 4/24.01.2017 г. по НОХД № 84/2016 г. по
описа на РС Асеновград, подс. Х. бил признат за виновен в извършено
престъпление по чл. 343, ал. 3,пр. 3, б. „а”, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б” вр. чл.
343, ал. 1 от НК, като първоначално му било наложено наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 2 години, изпълнението на което било отложено за срок от 3
години, както и наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2
години. Присъдата била обжалвана, като с Решение № 139/ 10.05.2017 г. по ВНОХД
№ 586/2017 г. по описа на ОС гр. Пловдив, тя била изменена, като на основание
чл. 78а ал. 1 от НК, подс. Х. бил освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева, както и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 година. Присъдата е влязла в
сила на 10.05.2017 г. /листи от 27 до 49 от ДП и от 94 до 96 от ДП/.
С оглед привеждането в изпълнение на наказанието
„лишаване от право” по втората от двете цитирани присъди, следвало да се изземе
свидетелството за правоуправление на подс. Х.. За целта, с Писмо № Р61/2017 г.
от 18.05.2017 г., от РП Асеновград, препис
от съдебния акт бил изпрати на Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР
гр. Пловдив. /лист 26 от ДП/. По неустановени причини, притежаваното от подс. Х.
свидетелство не било отнето, с което и наказанието не било приведено в
изпълнение. Подс.Х. бил наясно с влязлото в сила
решение с което бил лишен от право да управлява МПС и притежавайки свидетелството
за управление продължил да управлява собственият си лек автомобил „БМВ” с ДК РВ
8437 МД. Освен, че не се криел, на няколко пъти подс. Х. преминал и държавната
граница на Република България, което направил отново с управляваното от него
МПС. От справката на листи 154 и 155 от ДП, се установява, че след влизане в
сила на Присъда № 4/24.01.2017г., до
края на 2017г. подс. Х. реА.зирал
общо 6 преминавания на ГКПП на страната, като при всяко едно от тях той бил с
личното си МПС. На 30.06.2017г. подс.Х. реА.зирал две преминавания през
ГКПП Капитан Андреево, като заедно с него била бившата му съпруга Гюлай Ердинч ХА.лова. На 08.07.2017г. подс.Х.
осъществил ново преминаване на границата,
като излязъл през ГКПП Калотина. При това, той бил заедно със с баща си-О.Х.Х. и със вуйчо си-св. Е.Ф.Г.. На 22.10.2017г. подс. Х. преминал
границата като влязъл в страната през ГКПП Калотина. При това той бил с баща си-О.Х.Х.
и със св. Р.Д.К.. На 07.12.2017г. подс.Х. излязъл от
страната, като сам преминал през ГКПП Капитан Андреево. При следващото си
влизане в страната, а именно това на 10.12.2017г. осъществено през ГКПП Капитан
Андреево, подс. Х. возел свидетелките Д.И.К. и М.С.К. /справка на листи 154 и 155 от ДП/
Междувременно на 28.11.2017г. наблюдаващия прокурор,по
водената в РП Асеновград присъдна
преписка касаеща наложеното на подс.Х.
наказание „Лишаване от право да управлява МПС” по НОХД № 84/2016 г., поискал
справка от началник Сектор „ПП” при ОД МВР Пловдив, дА.
същото е приведено в изпълнение /лист 118 от ДП/. При проверката се установило,
че наказанието все още не е приведено в изпълнение. По съответния ред, препис от присъдата бил предаден на св. А.Ш.С.,
който към 01.01.2018г. изпълнявал длъжността мл. полицейски
инспектор в РУ Асеновград, отговарящ за квартала където живеел подс.Х.. На св. С. било разпоредено устно, че следва да
връчи съдебното решение на подсъдимия и да изземе по съответния ред СУМПС-а, като с това изпълни и приведе наказанието.
Отивайки на адреса на подс. Х., св. С. първоначално установил, че търсеното
лице отсъства. В последствие на 04.01.2018г. при поредното си посещение на
адреса, св. С. установил подс. Х., като го запознал с целта на посещението си
включително и със съдържанието на
присъдата. При проведения разговор, подс.Х.
заявил, че е изгубил свидетелството си и не може да го предаде на С.. Във
връзка със заявеното, полицейския служител обяснил на подс. Х., че следва да
попълни Декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични
документи, като му предоставил и бланка от същата. С връчването на
декларацията, чрез отразеното в нейното съдържание, подс. Х. бил уведомен, че с
нейното подаване, свидетелството му за управление ще бъде обявено за невА.дно. В присъствие на св. С.,
подс. Х. собственоръчно и доброволно попълнил дадената му от полицейския служител
декларация, като изписал трите си имена, ЕГН, номер на лична карта, адрес по
местоживеене, както и написал следното: „През Август 2017 г. бях в чужбина –
Англия и при пребиването там изгубих свидетелство за управление на МПС-в
момента още не е открит”. След това попълнил дата 04.01.2018 г. и се подписал
на декларатор. На самата декларация било отбелязано, че за декларирани неверни
данни носи отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс /оригинал на документа
лист 62 от ДП/. Св. С. от своя страна взел декларацията, изготвил докладна
записка и съпроводително писмо и ги изпратил в сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР гр. Пловдив.
От намиращата се на лист 31 от съд.дело “справка за
нарушител/ водач” касаеща регистрацията на подс. Х. се установява, че въз
основа на подадената от него декларация, че в Сектор ПП“ При ОД на МВР Пловдив,
издаденото на водача СУМПС № *********, е заведено като отнето на 04.01.2018г.
и наложеното наказание се търпи с Декларация по чл. 17 от ПИБЛД от 04.01.2018г.
заради „изгубеното“ СУМПС. От справка се
установява, че свидетелството е било върнато на 04.04.2019г. след изтичане на
срока на изтърпяване на наказанието.
Горното се
потвърждава и от писмо от 15.02.2018г. на ВДП Началник Сектор „ПП” при ОД на
МВР Пловдив до РП Асеновград. /лист 120 от ДП/. Със същото, наблюдаващия
прокурор бил уведомен, че на база декларираното в декларацията, наложеното наказание спрямо
лицето е приведено в изпълнение, считано от 04.01.2018г., като срока на
изтърпяването изтича на 04.01.2019г.
Междувременно, подс. Х. въпреки знанието си, че е
лишен от право да управлява МПС, както и
че притежаваното от него свидетелство, ще бъде обявено за невА.дно, поради подадената декларация, продължил и през 2018г. да
управлява собствения си автомобил марка „БМВ” с ДК № ***. Тези му действия били
забелязани многократно от св. И.Е.Т. /лист 73 от ДП/, чиято дъщеря Е.Т. била пострадала
при пътното произшествие предмет на НОХД № 84/2016г. Св. Т. също знаел, че подс.
Х. е лишен от право да управлява МПС, като виждайки го отново зад волана бил
много изумен и силно възмутен от случващото се. Именно демонстративното
поведение на подс. Х. станало причина на 28.03.2018 г. св. Т. ***, към която
приложил и снимков материал /листи от 14 до 18 от ДП/. Във връзка с преписката
била образувана проверка изпратена по компетентност на полицията в РУ
Асеновград.
Междувременно на 07.05.2018г. около 13.45 часа, управлявайки
лек автомобил „БМВ” с ДК *** по ул. „***” № 3 в гр. Асеновград, подс. Х. бил
спрян за проверка от полицейски патрул № 527 в състав –св. Д.И.К. и св. В.Н.В..
При извършената проверка, подс.Х. представил поисканите
му документи включително и СУМПС. Резултатите от проверката била отразени в
съставената на 08.05.2018г. от полицейските служители докладна записка, в която
те отразили, че поради липса на констатирани нарушения, водача Х. е освободен. /лист 21 от ДП/.
На 10.05.2018г. подс. Х. ***, като при проведения
разговор със св.Х.Х.К.-работещ като мл. автоконтрольор,
заявил че предава доброволно притежаваното СУМПС. /лист 77 от ДП/. Във връзка с
това, на 10.05.2018г. св.К. съставил протокол за доброволно предаване в който
отразил, че приема от подс. Х. СУМПС № ********* и контролен талон № 5369940. В
съставения протокол подс. Х. собственоръчно написал „ Предавам СУМПС и
контролен талон във връзка с наложена присъда, която вече е изтекла” /лист 23
от ДП/ . На същата дата били снети и обяснения от страна подс. Х. /лист 24 от
ДП/. Впоследствие предадените от подс.Х. документи
били изпратени в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив.
Въз основа на сигнала на св. Т. и във връзка със събраните
по образувана полицейска проверка материА., с
постановление на РП Асеновград от 26.10.2018г. било образувано ДП № 823/2018г.
по описа на РУ на МВР Асеновград водено
с оглед извършено престъпление по чл.313, ал.1 от НК. По така воденото
досъдебно производство, то спрямо подс. Х. бил изготвен и внесен обвинителен
акт, като в АРС било образувано и настоящото НОХД № 915/2019г.
От прочетеното на основание чл.373, ал.1 вр. чл.283 от НПК, заключение на вещото лице И.Б.Ч. по назначената и изготвена по ДП съдебно-почеркова
експертиза / листи от 83 до 87 от ДП №823/ 2018г./ се установява,че ръкописния текст и подписа положен срещу
реквизита „Декларатор” в Декларация по чл.17, ал. 1 от Правилника за издаване
на български лични документи с посочена дата 04.01.2018 г. са изпълнени от подс.
Х.О.Х..
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели и тези прочетени на основание чл.373, ал.1 вр.чл. 283 от НПК,
приложените и събрани по делото писмени и веществени доказателства, както и от
заключението на приетата по делото експертиза, която съдът кредитира.
В случая съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелят Р.Д.К. дадени в хода на съдебното следствие, като обективни и
логични, а освен това същите подкрепящи се от събраните по делото писмени и
гласните доказателства такива. От показанията на св. К. в действителност се
установява, че през 2017г. той е тръгнал да се прибира от Германия за България,
като при това е пътувал с лек автомобил „БМВ”. По време на целия път
автомобилът се управлявал от другите двама пътуващи в него-подс. Х.Х. и неговия баща О.Х., които са се сменяли зад волана. По
същество показанията на св. К. се подкрепят изцяло и от приложената на листи
154 и 155 от ДП справка за задграничните пътувания на подс. Х..
В случая съдът кредитира с известни забележки и
показанията на свидетелят Е.Ф.Г. дадени в хода на съдебното следствие, като отчете
и това, че същия е вуйчо на подс. Х., поради което следва да се счита, за
заинтересован от изхода на делото. Като анА.зира неговите показания и като отчете нА.чните в тях неточности, то съдът счете, че няма пречка да
кредитира и неговите показания, които по същество не опровергават установената
от съда фактическа обстановка. От показанията на св. Г. се установява, че през
пролетта на 2017г. той е работил в Англия, като за един период от около три
месеца при него е дошъл и подс. Х.. Според показанията на св.Г., докато са били
в чужбина през това време, те са празнувА. и рождения
му ден, който се пада на 12 май. Пребивавайки в Англия, в един момент св.Г. и подс.Х. са решили да се приберат в България, за което са си
осигурили самолетни билети. Това обстоятелство се потвърждава и от писменото
доказателство на 76 от съд.дело, от което се установява, че на името на св. Г.,
подс. Х. и лицето А.А. е имало закупени електронни
билети за полет чрез авиокомпания „Райанеър”, с резервация за полет на
16.06.2017г. от Ливърпул до София. Св. Г. ясно си спомня, че в деня докато са
се приготвяли за предстоящия полет, подс. Х. е търсил из багажа си свидетелството
си за управление на МПС, като същия не могъл да го намери. Въпреки, че по
делото не се събраха други доказателства по отношение на осъществения на 16.06.2017г. полет от страна на св.Г. и
подс. Х., както и да няма данни относно преминаването на държавната граница на
България на тази дата, то съдът приема, че все пак на този ден, те са се прибрА. в страната. От показанията на същия свидетел става
ясно, че след прибирането си в страната, Г. не се е интересувал, дА. подс. Х. все пак е намерил свидетелството си, но все
пак в началото на 2020г. разбрал от племенника си, че срещу него се води дело
по повод на това свидетелство. Във връзка с воденото дело, подс. Х. казал на
св.Г., че след тяхното завръщане от
Англия през 2017г., някакво момче му бил донесъл „книжката”. Кога точно обаче е
станало това, св. Г. не можа да уточни, тъй като в последствие е заминал за
чужбина. Липсата на информираност у св. Г. относно въпросното свидетелство за
управление на подс.Х., няма как да не бъде поставена
под съмнение, предвид реА.зираното
от тях съвместно пътуване на 08.07.2017г. при което те преминА.
заедно границата през ГКПП Калотина. След като безспорно се установи, че
сравнително скоро след завръщането си от Англия, св. Г. е пътувал в един
автомобил заедно с подс. Х. и неговия баща-О.Х.,то няма как той да не е забелязал,
кой все пак управлява автомобила „БМВ” в който са пътувА.
само тримата. Отивайки в Германия, преминавайки през няколко европейски
държави, едва ли на св. Г. е било безразлично дА.
возещия го шофьор е без документи, дори той да се пада негов близък роднина.
Очевидно че в тази им част, показанията на св.Г. са твърде оскъдни, като това
обстоятелство обаче не се явява пречка за пълното изясняване на обективната
истина.
Съдът кредитира в пълнота показанията на свидетелят И.Е.Т.
прочетени на основание чл. 373, ал.1
вр.чл.283 от НПК, като отчете, че той е баща на непълнолетната Е.И.Т., пострадала
по НОХД № 84/2016г на АРС /лист 28 от ДП/ . Въпреки личната му заинтересованост
от това, осъдения водач по цитираното
дело от общ характер, да получи възмездие за извършеното спрямо дъщеря му
престъпление, то съдът счете, че няма причини да не кредитира изцяло показания
на св. Т.. От тях се установява, че св.Т. е бил наясно с крайния съдебен акт и наложените с него наказания на подс. Х..
Въпреки присъдата, св. Т. многократно е станал очевидец, как през периода от
2017г. до 2018г., подс. Х. най необезпокоявано от никой управлява личния си
автомобил марка „БМВ” с ДК № ***. Това му поведение е озадачило св. Т., като
същия на практика не е знаел, че подс. Х. управлява, без свидетелството му за
управление да е отнето. Все пак, липсата на информираност е без значение за
достоверността показанията на свидетеля, който знаейки, че подс. Х. е лишен от
право по съдебен ред и виждайки го да управлява МПС, е решил да сезира РП
Асеновград. Това се установява и от приложените на листи от 14 до 18 от ДП
писмени доказателства.
Съдът кредитира в пълнота показанията на свидетелят А.Ш.С.
/ листи 74 и 75 от ДП/ прочетени на основание чл. 373, ал.1 вр.чл.283 от НПК,
като отчете, че той работи полицейски служител. Въпреки това, съдът прие, че
няма причини той да счита за заинтересован от изхода на делото, като кредитира
изцяло неговите показания. От показанията на свидетелят С. се установява, че в
началото на 2018г. той е работил като мл.полицейски инспектор отговарящ за
квартала, където е постоянния адрес на подс. Х.. В това му качество, на св.С. е
било разпоредено устно, да връчи препис от влязлата присъда по НОХД № 84/2016
г. на АРС на подс. Х., като изземе притежаваното от водача свидетелство за
управление и съответно я приведе в изпълнение в частта относно наложеното
наказание „лишаване от право”. При проведения разговор с подс. Х., последния е
разбрал какво предстои да извърши св.С., като му е заявил, че не може да
предостави свидетелството, тъй като е изгубил същото. Във връзка със заявеното
от страна на подс. Х., св.С. му е указал, че следва да попълни декларация по
чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи, като му
предоставил и бланка от същата. Попълвайки декларация, подс. Х. отразил в нея,
че през месец Август 2017г. е бил Англия където е загубил СУМПС, което все още
не е открил. Така попълнената и подписана декларация, била предадена по
установения ред от св.С. ***.
Съдът кредитира в пълнота и показанията на свидетелите
Д.И.К., В.Н.В. и Х.Х.К. прочетени на основание чл.
373, ал.1 вр.чл.283 от НПК. В случая съдът отчете, че и тримата свидетели се
явяват полицейски служители, но въпреки това, няма как да се приеме, че те се
явяват заинтересовани от изхода на делото. От показанията на свидетелите Д.И.К.
и В.Н.В., подкрепени от докладната на лист 21 от ДП, се установява това, че на
07.05.2018г. управлявайки лек автомобил
марка „БМВ” с ДК № ***, движейки се по ул. „ ***” №3 в гр. Асеновград,
спрямо подс. Х. е било извършена проверка по документи. При това, водачът е
представил поисканите му такива, включващи и притежаваното СУМПС и контролен
талон. С поведението си към тази дата подс. Х. не е станал повод за съставяне
на АУАН, поради и което същия е бил освободен. От показанията на свидетелят Х.Х.К., подкрепени от съставения протокол за доброволно
предаване и писмени обяснения /на листи 22 и 23 от ДП/ се установява, че на
10.05.2018г. подс. Х. сам се е явил в сградата на РУ на МВР Асеновград и е
предал притежаваните СУМПС № ********* и
контролен талон № 5369940.
Съдът кредитира в пълнота показанията на свидетелките Д.И.К.
и М.С.К. прочетени на основание чл. 373, ал.1 вр.чл.283 от НПК. В случая съдът
отчете, че и двете не се явяват заинтересовани от изхода на делото, поради и
което техните показания няма пречка да бъдат кредитирани. От показанията на двете
свидетелки, подкрепени от справката на листи от на листи 154 и 155 от ДП, се установява, че на 09.12.2017г.
св.К. и св. К. са преминА. границата на България, при
ГКПП Капитан Андреево, като при това са пътувА. в
пътнически автобус. Докато двете са били в Турция, със св. К. се е свързала
майката на подс.Х., като в хода на проведения
разговор, се е разбрало, че той също е в Турция и може да ги прибере в България
срещу заплащане. След постигната договорка, като на 10.12.2017г. между подс. Х.
и двете свидетелки, се е състояла среща в гр. Истанбул. Там те са се качили в
управлявания от него личен лек автомобил
марка „БМВ” с ДК № ***, с който по късно на същата дата са пресекли и
държавната граница при ГКПП Капитан Андреево.
Съдът като прецени и анА.зира подробно обясненията на подс. Х., както и съпостави
същите спрямо останА.те събрани по делото гласни и
писмени доказателства счете, че същите не следва да се кредитират изцяло.
Безспорно е по делото, че подс. Х. сам и собственоръчно е попълнил
инкриминирания документ намиращ се на лист 62 от ДП. Това не се оспорва и от
него самия. По отношение на направените от подс.Х.
волеизявления в този документи, неговите обяснения обаче са твърде
противоречиви и нелогични. Доколкото са нА.це гласни доказателства в лицето на тези депозирани от св.Г.
и нА.чни писмени доказателства
/ на лист 76 от съд.дело/ относно това, че към 16.06.2017г. подс. Х. е бил в
Англия, то съдът кредитира обясненията му, като достоверни. Достоверни се
явяват и неговите обяснения по отношение на това, че се е прибрал на тази дата
в България, със самолет от Ливърпул до София. Предвид горното, то заявеното от
подс. Х. в попълнената от него декларация, в частта, че през месец „Август
2017г. е бил в Англия” се явява неистина, тъй като доказателства в тази насока
не се събраха. Неистина се явява и направеното в същата декларация писмено изявление от страна на подс. Х., че
пребивайки в чужбина е изгубил свидетелството си да управление на МПС. В тази
насока съдът не кредитира неговите обяснения, тъй като същите не се подкрепят
от нито едно друго събрано по делото доказателства, а дори напротив те се
опровергават. В действителност св. Г., с когото според събраните доказателства,
подс.Х. се е прибрал през 2017г. от Англия посочва,
че приготвяйки се за полета, племенника му е търсил въпросния документ. Това
обаче не води до извода, че документа е бил изгубен от собственика му по начин,
непозволяващ неговото намиране до 04.01.2018г. За разлика от подс.Х., св.Г. не твърди, че това свидетелството е изгубено
или забравено, а само, че преди полета то е било търсено. Дори да се приеме за достоверно
едно от твърденията на подс. Х., че преди полета е забравил по някаква причина
свидетелството си за управление на МПС в Англия, то все пак явно е, че той си
го е набавил скоро след това. Както се установи по делото, от справката на лист
154 от ДП става ясно, че на 30.06.2017г. подс. Х. е преминал границата при ГКПП
Капитан Андреево със собствения си автомобил. Това обстоятелство, наред с
другите събрани по делото доказателства, а и цялостното поведение на подс.Х. като водач на МПС, водят до един единствен извод, а
именно че свидетелството му е било нА.чно и документа няма
как да се счита за изгубен. Няма как да не се отбележи и това, че твърденията и
версиите на подс. Х. относно „изгубването” на свидетелството за управление са
твърде противоречиви и вариативни. На едно място той казва, че го бил забравил,
на друго място казва, че го бил изгубил, на св. Г. е казал, че не може да го
намери. В един момент обаче, свидетелството за управление се оказало у подс. Х.,
който на 10.05.2018г. в деня, на изтичане на едногодишния срок от влизане на
втората присъда в сила, решил да го предаде доброволно. Съобразно събраните по
делото гласни и писмени доказателства, съдът приема всички тези негови
твърдения, за израз на защитната му позиция и интерпретация на нежеланието на
подс. Х. да се съобрази с постановеното в съдебното решение и да изтърпи реално
наложеното му наказание „лишаване от правоуправление“. Неспазването на срока за
обявяването за липсващото СУМПС и осъщественото бездействие в тази насока от
страна на подс.Х., също няма как да бъде отчетено в
полза на защитата, като оправданията на дееца са изцяло неоснователни. За всеки
добросъвестен притежател на лични документи са нА.це множество способи за тяхното набавяне при евентуалното
им изгубване или забравяне в чужбина. Обявяването им за изгубени, по съответния
законов ред и срок, е една от възможностите предвидена в закона. При
установената липса на притежаван документ, особено такъв представляващ
свидетелството за управление на МПС, е съвсем логично, притежателят да съобрази своето цялостното си поведение с
липсата на документа удостоверяващ неговата правоспособност. Решението на подс.
Х. обаче е било в съвсем друга посока, а именно /пак според неговите обяснения/
той е продължил да управлява собственото си МПС без нА.чното свидетелство, като дори е пресичал и границите на
страната. В тази им част обясненията на подс. Х. се явяват нелогични и
противоречащи на всякаква логика. Дори да се приеме версията на защитата, че за
подс. Х. е било допустимо да управлява лекия си автомобил в страната без нА.чно свидетелство, то няма как
де се обясни „уж“ поетия от него необясним риск на шест пъти да премине
държавната граница, отивайки в чужбина, да управлява МПС без съответния
документ. Дори в рамките на изградената защитна позиция по настоящето дело,
няма как тези му обяснения да бъдат възприети за истина, без никакви
доказателства. Съобразно събраните по делото доказателства, анА.зирайки действията на подс.Х., в
качеството му на водач на МПС, за периода от завръщането му от Англия до
момента на попълване на декларацията на 04.01.2018г. то може да се направи
извод, че в тях не се забелязва нищо необичайно. Той открито е управлявал
личното си МПС- лек автомобил марка „БМВ”
с ДК № *** с което бил забелязан нееднократно от св. Т. и с което на шест пъти
е преминал държавната граница. В случая разликата между подс. Х. и голяма част от добросъвестните
водачи на МПС, е тази, че той е знаел, че е лишен от право да управлява МПС,
като вместо да направи необходимото, това наказание да бъде изтърпяно, той непредставяйки
документа на 04.01.2018г. и попълвайки декларацията предоставена на св. С., той
на практика е станал причина в системата на МВР да бъдат вкарани неверни данни.
От една страна е било отразено това, че притежаваното от подс. Х. СУМПС е
изгубено, а от друга във връзка с декларацията е било зачетено, че наложеното
му наказания се търпи с начало 04.01.2018г. В съзнанието на подс. Х. обаче е имало
по различни представи, като същия явно мислейки си, че наложеното му наказание
ще изтече в едногодишен срок от влизане на присъдата в сила, той решил, че може
да изчака до 10.05.2018г. и тогава при „свършен факт“ да представи
свидетелството с идеята, че то ще следва да му бъде върнато. На тази именно
дата, той се явил в полицията и представяйки вече „новонамереното”
свидетелство, заявил че го предава доброволно, както и че срока на лишаването
според него е вече изтекъл. Решението на органа изпълняващ наказанието, обаче е
било друго, а именно в случая било зачетено времето от представяне на
попълнената декларация-04.01.2018г. като едва по-късно свидетелството било
върнато. Регистрираните нарушение спрямо подс.Х.,
наред с неговите регистрации във връзка с пресичане на държавната граница,
водят до извода, че за периода от 2014г. до 2018г. същия е управлявал редовно
МПС, за което е имал нужда и от съответното свидетелство. Именно нежеланието да
изтърпи наложеното наказание и изградената „зависимост” от придвижване посредством
притежаваното МПС- лек автомобил марка „БМВ” с ДК № *** са станА.
причина, подс. Х. да направи така, че попълвайки декларацията, да не бъде лишен от
свидетелството, а по тази начин и от възможността да управлява автомобилът си.
Направеното възражение от страна защитника за липса на
преки доказателства относно извършеното от страна на подс. Х. престъпление по
чл.313, ал.1 от НК се явява неоснователно. В действителност, през периода от
завръщането му от Англия до попълване на инкриминирания документ, преки
доказателства по отношение на това, че СУМПС е било във владение на подс.Х. няма. НА.це са обаче
множество косвени такива, които водят до извода, че то е било в него. В тази насока няма как отново да не се
отбележи това, че няколко пъти той официално е пресякъл границата на Република
България като водач на МПС, след попълване на Декларацията от 04.01.2018г. е
продължил да управлява МПС, като дори и на 07.05.2018г. когато е бил спрян за
проверка от полицейските служители е представил притежаваното СУМПС. Правната теория и съдебна практика са
последователни и единодушни, че осъдителна присъда може да се основава
единствено на косвени доказателства (Решение № 59 от 17.II.1981г. по н. д. №
6/81г., II-ро н. о.. Решение № 80 от 26.II. 1979 г. по н. д. № 56/79 г. на II-ро
н. о.). Свързването на всяко косвено доказателство само по себе си с основния
факт е от такова естество, че обсъдено във връзка с всички останА.,
съставлява заедно с тях едно хармонично цяло и допринася да се разкрие
обективната истина досежно обстоятелствата, при които е извършено
престъплението и то по начина, описан в обвинителния акт.
Съдът кредитира заключението на
експерта, тъй като то е изготвено с необходимите знания и опит в съответната
област на науката, същото не беше оспорено от страните, заключението му се
потвърждава от останА.я събран по делото доказателствен
материал.
От правна
страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът намира че подс. Х.О.Х. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.313, ал.1 от НК, а именно това, че на
04.01.2018г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, е потвърдил неистина в писмена
декларация, а именно Декларация по чл.
17, ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи, която по
силата на закон – чл. 8, ал. 2 от Закона за българските документи за
самоличност: „При изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български
личен документ лицето е длъжно в срок до 3 дни да декларира това в най-близкото
структурно звено на Министерството на вътрешните работи или в дипломатическите,
или консулските представителства на Република България в чужбина, а в случаите
на чл.39а-в Министерството на отбраната или в дипломатическите и консулските
представителства на Република България в чужбина” е дал пред орган на властта –
А.Ш.С. – младши полицейски инспектор в РУ Асеновград, за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, а именно, че през месец август 2017 г. при
пребиваване си в Англия е изгубил свидетелство си за управление на моторно
превозно средство № *********, издадено на 26.05.2014 г. от ОД МВР – Пловдив.
По тази
правна квА.фикация съдът го
призна за виновен.
От
доказателствата по делото безспорно се установи, че на 04.01.2018г. подс. Х. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.
313 вр. ал.1 НК, тъй като в гр. Асеновград, обл.
Пловдивска, е потвърдил неистина в попълнената пред св. С. Декларация по чл.
17, ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи, която по
силата на закон – чл. 8, ал. 2 от Закона за българските документи за
самоличност, е дал пред орган на властта – А.Ш.С. – младши полицейски инспектор
в РУ Асеновград, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства. Съгласно
чл. 8, ал. 2 от Закона за българските документи за самоличност /ЗБДС/, то
притежателят на издаден документ за самоличност има следното задължение: „При
изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето
е длъжно в срок до 3 дни да декларира това в най-близкото структурно звено на
Министерството на вътрешните работи или в дипломатическите, или консулските
представителства на Република България в чужбина, а в случаите на чл. 39а – в
Министерството на отбраната или в дипломатическите и консулските
представителства на Република България в чужбина”. По делото безспорно се
установи,че във връзка с намерението на полицейския служител А.Ш.С. да изпълни влязлото в сила съдебно решение и
да приведе наложеното на подс. Х. наказание „лишаване
от право да управлява МПС”, на 04.01.2018г. той е разговарял с подсъдимия. При
проведения разговор последния е заявил, че свидетелството му е изгубено в
Англия. Предвид цитираната по горе норма от ЗБДС, подс. Х. е следвало да
декларира това обстоятелство по съответния ред. Съгласно чл.17, ал.1 от Правилника
за издаване на български лични документи „то в случаите на изгубване, кражба,
повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно да
подаде в срок до 3 дни писмена декларация по образец съгласно приложение № 6
относно тези обстоятелства в най-близкото РУ на МВР, ОДМВР, ДБДС - МВР, ДМ -
МВР или в звената „Миграция” при ОДМВР”. Приложение № 6 към чл. 17, ал.
1 от Правилника представлява именно образеца на бланката на декларацията която
подс. Х. е попълнил с неверните обстоятелства и предел на св.С.. Ето защо, посочването на неверни обстоятелства
в такъв вид декларации, следва да се квА.фицира като престъпление по чл.313 от НК. Това, че св. А.Ш.С.
има качество на орган на власт е безспорно установено по делото. Предвид
заеманата от св.С. длъжност към 04.01.2018г., то същия е имал и правомощията по
чл.70, ал.1 от ЗМВР, съгласно които „Полицейските органи могат да извършват
проверки за установяване самоличността на лице:1. за което има данни, че е
извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред; 2. когато това е
необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при образувано
административнонаказателно производство;3.при осъществяване на контрол по
редовността на документите за самоличност и пребиваване в страната; 4. на
контролен пункт, организиран от полицейските органи; 5. по искане на друг
държавен орган за оказване на съдействие при условия и по ред, предвидени в
закон”. Заеманата от него длъжност и вменените м в тази връзка задължения по
чл.70, ал.1 от ЗМВР, придават на св. С. качеството „орган на власт” по смисъла
на чл.93, т.2 от НК, защото същия изпълнявайки длъжността „ младши полицейски
инспектор” в Група „ТП” при Сектор „ОП”
при РУ на МВР Асеновград е бил
натоварен с упражняване на властнически правомощия в системата на МВР, който
е орган на държавната власт. По делото е
установено, че на инкриминираната дата, на св. С. устно е било разпоредено да
връчи влязлата в сила присъда на подс.Х. и да изземе
притежаваното свидетелство за управление на МПС, които са били в правомощията
на полицейския служител. Доколкото подс.Х. е заявил,
че е изгубил поисканото му свидетелство от С., то в правомощията на служителя е
включвало и това да представи бланка и да получи попълнената от подс. Х. Декларация
по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи, която
по силата на закон – чл. 8, ал. 2 от Закона за българските документи за
самоличност. Както се установи по делото, декларираните от подс. Х. неверни
обстоятелства са именно тези, че през месец август 2017 г. при пребиваване си в
Англия е изгубил свидетелство си за управление на моторно превозно средство №
*********. Това, че подс. Х. е знаел за влязлата с сила присъда от 10.05.2917г.
, с която той е бил лишен и от право да управлява МПС също е безспорно доказано
по делото. От намиращия се на лист 22 от ДП протокол за доброволно предаване,
съставен от св. Х.Х.К., се установява, че на
10.05.2018г. при предаването на СУМПС, подс. Х. сам е заявил, че наложеното му
наказание лишаване от право е по присъда която вече е изтекла. Именно
доброволното явяване на подс.Х. *** и
заявеното от него по повод предаването на свидетелството доказват, че
той е бил наясно с влязлото спрямо него съдебно решение.
Деянието
е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл, тъй като той е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на тези
общественоопасни последици.
Мотиви
на подсъдимия за извършване на престъплението се коренят в незачитане на
установения правен ред в страната, в частност реда за документиране и най-вече
в стремежа им да се облагодетелства лично, чрез осуетяване на реалното
изтърпяване наложеното му наказание по чл.37, ал.1,т.7 от НК, с влязлата в сила
присъда, в частта й с която същия е бил лишен от право да управлява МПС.
По
наказанието:
Съобразно
принципа за законоустановеност на наказанието следва да се вземе предвид
визираните в закона санкции, за престъплението по чл.313,ал.1 от НК, които са
„Лишаване от свобода” до три години или “глоба” от сто до триста лева.
Съобразно принципа за индивидуА.зация
на наказанието следва да се отчетат степента на обществената опасност на дееца
и деянието. Съдът, като преценява обществената опасност на дееца, счита, че се касае за личност с не
толкова ниска степен на обществена опасност. В подкрепа на този извод на съда
са освен наложените му административни наказания по цитираните по-горе две
съдебни дела, а още две такива, за които подс.Х. е
бил признат за виновен след извършване на престъплението предмет на настоящето
дело. От намиращата се на листи от 58 до 61 от съд.дело справка за съдимост, се
установява, че с Определение № 87/12.09.2019г. по НОХД №376/2019г. по описа на
РС Царево, е било одобрено споразумение, с което подс. Х. е бил признат за
виновен за извършено на 29.08.2019г., престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. За
същото на подс. Х. е било наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на пет
месеца и глоба в размер на 150 лева. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така
наложеното наказание „лишаване от свобода е било отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на определението
в сила.На основание чл.343г, вр.чл. 343б, ал.1 вр. чл. 37, ал.1,т.7 от НК подс.
Х. е бил лишен и от право да управлява МПС за срок от девет месеца.
Определението е влязло в сила на 12.09.2019г.
С
присъда №33/21.10.2019г. по НОХД №27/2019г. по описа на РС Асеновград, подс. Х.
е бил признат за виновен за извършено в периода от месец Август 2017г. до месец
Септември 2018г. включително, престъпление по чл.183, ал.1 от НК. За същото, при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”в” от НК на подс. Х. е било наложено наказание „Глоба” в размер на 200 лева. Присъдата
е влязла в сила на 05.11.2019г.Двете посочени осъждания не влияят на квА.фикацията на извършеното
предмет на настоящето дело, но няма как да не бъдат отчетени, като отегчаващи
обстоятелства и взети предвид при определяне на вида и размера на наказанието.
Съдът
като взе предвид, степента на обществената опасност на деянието – не толкова
ниска, макар и да не се касае за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, като се отчета, факта, че целта на деецът, чрез невярното документиране е
била реално да не изтърпи наложеното му наказание „лишаване от правоуправление”
за срок от една година, като отчете и степента на обществената опасност на
дееца–не толкова ниска, като отчете факта, че в продължение на една година, той
е управлявал МПС знаейки, че е лишен от право, с което не е зачел влязлото
спрямо него в сила съдебно решение, то
съдът счете, че следва да определи наказанието при условията на чл.54 от НК,
при превес на смекчаващите спрямо отегчаващите обстоятелства, като в случая
същото бъде в размер на 6 месеца „лишаване от свобода”. Предвид извършените
други четири различни престъпления, за които вече подс. Х. е наказан,
то съдът счете, че не следва да му налага по-лекото предвидено, като алтернативно
наказание в чл.313, ал.1 от НК, а именно глоба, което би се явило твърде
снизходително.
За
определяне на вида и размера на наказанието „лишаване от свобода“ , за
решението на съда от значение се явяват изключителната упоритост на подс. Х.,
проявена от него като водач на МПС, който въпреки че е бил надлежно лишен от
право да управлява, той е пренебрегнал всякакви норми и правила за безопасност
и е продължил да управлява собственото си МПС. Всичко това даде основание на
съда да направи извода, че наказанието следва да се определят при условията на
чл.54 от НК, като по този начин съдът счита, че ще изпълнят целите визирани в
чл. 36 от НК, с оглед да се въздейства върху него поправително и възпиращо върху бъдещото му
поведение.
В
случая безспорно, по отношение и на подс. Х. са нА.це и някои смекчаващи вината обстоятелства, но те не са
явяват нито изключителни и многобройни, поради и което съдът не определи
наказанието при условията на чл.55 от НК.
При
преценка за начина на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода”, съдът
взе предвид това, че по отношение на подс. Х. може да се приложи разпоредбата
на чл.66, ал.1 от НК. Няма как да не отчете, че той е вече осъждан и криминално проявен, като
спрямо него на два пъти е бил прилаган и текста на чл.78а от НК, но все пак
следва да се отчете, че деецът има постоянна работа и следва да полага грижи,
като е осъден да плаща издръжка на малолетното си дете, като всичко това не
налага неговата изолация и въдворяване в място за изтърпяване на „наказание
лишаване” от свобода. Съдът отчита и факта, че целите по чл.36, ал.1 от НК
могат успешно да бъдат постигнати и с отлагане изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода”, като на основание чл.66, ал.1 от НК, отложи изтърпяването на
наложеното наказание с изпитателен срок от три години.
Съдът
счете, че по отношение на извършеното от подс. Х. престъпление по чл.313, ал.1
от НК, е неприложим текста на чл.78а от НК, тъй спрямо него е нА.це отрицателната предпоставка
визирана в чл.78а, ал.1 б.”б” от НК, а именно деецът вече е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на този раздел.
С оглед
изхода на делото – осъдителна присъда, съдът на основание чл.189 от НПК, осъди
подсъдимия Х.О.Х. да заплати в полза на държавния бюджет, по сметка на ОД на
МВР - Пловдив, сумата от 100 лв., представляваща разноски по водене на делото.
По изложените съображения, Съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: