№ 665
гр. Русе, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20214520100990 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 195,
ал. 1, предложение първо, вр. чл. 193 от ЗЗД от П. АНГ. Д. против С. СТ. Т..
Ищецът твърди, по негова молба ответникът закупил на 12.04.2017 год., а след това му
продал на 20.08.2018 год. лек автомобил Трабант. Ищецът заплатил 1300.00 евро (2548.00
лева) за автомобила. Той бил закупен в Г. и още преди да бъде транспортиран до Б., се
наложил ремонт, за който ищецът заплатил на ответника 800.00 евро (1568.00 лева). За
репатриране на автомобила до сервиза ищецът заплатил още 100.00 евро (196.00 лева), както
и на два пъти по 46.94 лева за банкови такси за извършените преводи на сумите до
ответника. Общата сума на претенцията на ищеца е 4405.88 лева.
Ищецът заявява, че в края на месец август 2019 год. бил уведомен, че автомобилът се
намира в Б., в автосервиз в гр. М., откъдето трябва да отиде да си я вземе.
Впоследствие при регистрацията в КАТ било установено несъответствие между
идентификационния номер на автомобила по документи и този, намиращ се на десния
подкалник в двигателния кош. Това накарало ищеца да потърси съдействието на ответника
за решаване на проблема в Г.. Първоначално ответникът изразил съгласие, но впоследствие
престанал да отговаря на съобщенията на ищеца. Това породило правния му интерес от
предявяване на настоящия иск за връщане на цената, заедно с разноските за продажбата.
Ответникът дава отговор, оспорва предявените искове, като моли същите да бъдат
отхвърлени и да му бъдат присъдени направените разноски. Предявява насрещен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД за заплащане на сумата 400.00
1
евро, която заплатил за транспортиране на автомобила от Г. до Б..
Ответникът по насрещния иск изразява становище за неоснователност на претенцията,
тъй като не е изразявал съгласие автомобилът да бъде транспортиран до Б., още повече на
тази цена. Навежда, че е имал оферта за транспорт на много по – ниска цена и е отказал
предложения му от Т. транспорт. Нещо повече, когато автомобилът бел доставен в Б., той
попитал Т. дали дължи нещо, но получил отговор, че не дължи нищо.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че по молба на ищеца на 12.04.2017 год. ответникът закупил лек
автомобил марка Трабант, тип 1.1, идент. № на МПС SNTU411STM9034337, дата на първа
регистрация 15.07.1991 год. за сумата 1000.00 евро. Сделката била извършена в гр. Х., Г.
между продавача М.Р. и купувача С.Т.. На 20.08.2018 год. ответникът продал лекия
автомобил на ищеца за 1500.00 евро (такава цена е записана в договора, въпреки че страните
уговорили 1300.00 евро). Преди подписването на договора, на 11.04.2017 год. ищецът превел
на ответника по банков път 1300.00 евро, съгласно уговорената цена и платил такса за
превода- 46.94 лева. На 26.04.2017 год. ищецът превел на ответника сумата 100.00 евро и
46.94 лева такса за превода, които били поискани от ответника за превоз на автомобила до
сервиз в друг град в Г., тъй като по думи на ответника се налагал ремонт на автомобила.
Той изпратил списък с нужните ремонтни дейности, които възлизали на 1040 евро и
включвали: смяна на ляв праг; смяна на преден ляв подкалник; смяна радиатор за
охлаждането; смяна на гумени маншони по полуоските и други гумени детайли; смяна лагер
на задно дясно колело; смяна на гърнетата; смяна стоп машинка на главен спирачен
цилиндър; смяна на ангренажен ремък на двигателя; ремонт на спирачната система;
антикорозионно покритие на металната част от бензинопроводите. За тези дейности били
поискани 1040 евро, но тъй като Д. не разполагал с такава сума, се споразумели да бъде
извършен ремонт на стойност 800 евро. През пролетта на 2018 год. в двора пред къщата на
Д.и той предал на Т. 600.00 евро за ремонта, които получил от своя баща. По- късно
дъщерята на ищеца- свидетелят В. Д.а превела още 200.00 евро. Така общо платената сума
от ищеца е 2200.00 евро (левова равностойност 4302.83 лева) и 93.88 лева банкови такси или
общо 4396.71 лева.
През лятото на 2018 год., когато ищецът и семейството му (свидетелите Ангел Д. и В.
Д.а) били на море, получили обаждане от С.Т., че автомобилът се намира в гр. М. и могат да
отидат да го вземат. Това било неочаквано за тях, тъй като нямали уговорка Т. да организира
транспорта на Тарабанта и опитвали да намерят човек, който да го докара за по- малко пари.
Имали уговорка с човек от гр. К*, който щял да извърши услугата за 250.00 евро. По данни
на свидетелите Т. заявил, че не му се дължат пари за транспорта, тъй като използвал
транспорта на свой багаж, за да организира и превоза на автомобила.
2
Когато ищецът получил автомобила, упълномощил свидетеля К.К. да организира
регистрацията му в КАТ. Това се оказало невъзможно, тъй като служителите установили
несъответствие между номера на рамата на автомобила и номера на рамата в приложените
документи.
Вещото лице по приетата съдебно- техническа експертиза дава заключение, че Във
всички придружаващи документи на процесния лек автомобил Трабант, модел 1.1 е записан
един и същ номер на рамата на автомобила: SNTU411STМ 9034337, като за първа
регистрация в Г. е посочено -15.07.1991 г. Този номер се различава от номера на рамата,
поставен на заводските табели- SNTU411STM 9029595 на доставения от ответника
автомобил. Ням данни номерът на рамата на процесния автомобил да е бил променян преди
или след договора за покупко- продажба, сключен в Г.. Вещото лице дава заключение и че
при установеното несъответствие между номера на рамата на този автомобил и номера на
рамата в приложените документи при вноса не е възможна регистрация в Сектор ПП при ОД
на МВР.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съобразно разпределението на доказателствената тежест по делото, уведомяването за
недостатъците на продадената движима вещ незабавно след откриването им, пада върху
ищеца на основание чл. 194, ал. 1 от ЗЗД. Ищецът представи кореспонденция с ответника на
електронен адрес, от която е видно, че е уведомил продавача за недостатъците на вещта-
невъзможност за регистрация и съответно използването й по предназначение. От тях се
установява, че Т. е изразил готовност и е предприел действия по изясняване на
несъответствието в Г., но до благоприятен резултат така и не се е стигнало. Ищецът
ангажира доказателства за твърдените в исковата молба недостатъци на закупената вещ,
сумите, които е платил за придобиването й, както и сторените разноски, които бяха
обсъдени по- горе.
Ответникът по първоначалния иск следваше да докаже, че е бил изправна страна по
договора и че е предал автомобила в състояние, годно за обикновеното или за предвиденото
в договора употребление. Такива доказателства по делото не са ангажирани. На основание
чл. 193, ал. 3 от ЗЗД продавачът отговаря и когато не е знаел за недостатъка. Съглашението
за освобождаване от тази отговорност е недействително.
Ищецът по насрещния иск трябваше да докаже, че по искане на П.Д. е транспортирал
автомобила до Б. и е заплатил 400 евро за тази услуга. За целта той ангажира разпит на
лицето, превозило Трабанта от Г. до Б.- Р.Д.Г., който заяви, че получил от доктора (С.Т.)
сумата 400.00 евро за извършения транспорт. Тъй като Т. е бил неизправна страна по
договора, той не може да претендира плащане на направените от него разходи и
предявеният насрещен иск е неоснователен. Тъй като не е предявен като евентуален, съдът
дължи произнасяне и по него.
Предвид изхода на делото ответникът дължи на ищеца направените разноски, които са
3
в размер на 1090.74 лева за заплатени адвокатски хонорар, държавни такси, депозит за
възнаграждението на вещото лице и банкова такса.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. СТ. Т., роден на ********** год., съдебен адрес: гр. Русе, бул. Ц.Ф. №
3, ет. 2 да заплати на П. АНГ. Д., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Русе, ул. К* № 23- Б,
партер сумите: 2200 евро, представляваща сбор от стойността на закупения на 20.08.2018
год. лек автомобил Трабант, модел 1.1 и заплатени суми за ремонт на автомобила и
транспортирането му до автосервиза, както и сумата 93.88 лева- банкови такси за
извършените парични преводи по придобиването и ремонта на автомобила, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от предявяване на иска- 23.02.2021 год. до
изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. СТ. Т., роден на ********** год., съдебен адрес: гр.
Русе, бул. Ц.Ф. № 3, ет. 2 против П. АНГ. Д., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Русе, ул.
К* № 23- Б, партер иск за заплащане на сумата 400.00 евро, представляваща платена сума за
транспорт от Г. до Б. на лек автомобил Трабант, модел 1.1.
ОСЪЖДА С. СТ. Т., роден на ********** год., съдебен адрес: гр. Русе, бул. Ц.Ф. №
3, ет. 2 да заплати на П. АНГ. Д., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Русе, ул. К* № 23- Б,
партер сумата 1090.74 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4