№ 1424
гр. Варна , 31.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на шести
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20213100501099 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 260534/22.03.2021г. от В. Г. М., ЕГН
********** от с. Неофит Рилски, общ. Ветрино, чрез пълномощника им адв. Р.И., със
съдебен адрес гр. Провадия, ул. „Димитър Грънчаров“ № 16, срещу решение №
260023/05.03.2021г., постановено по гр.д. № 540/2020г. на РС, - Провадия, с което е
отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.124 ГПК от въззивника срещу КР. Г. М.,
ЕГН ********** от гр.Варна, ул. „Чонгора“ № 27 за приемане на установено в отношенията
между страните, че въззивникът е собственик на ½ ид. част от: 1/ дворно място, цялото с
площ от 810 кв.м., включено урегулиран поземлен имот VI-45, в кв. 5 по плана на селото,
при граници: улица и поземлени имоти V-46,XIV-44 и VII-45, ведно с построените в това
дворно място жилищна сграда, с площ от 50.00 кв.м., заедно с прилежащото й мазе, със
застроена площ от 20.00 кв.м., гараж, със застроена площ от 20.00 кв.м., лятна кухня със
застроена площ от 20.00 кв.м. и стопанска постройка, със застроена площ от 80 кв.м. и 2/
дворно място, с площ от 930.00 кв.м., съставляващо УПИ VII-45, в кв., по плана на селото,
при граници: улица, поземлени имоти VI-45, XIII- 166, IX- 167и VIII-165, въз основа на
наследствено правоприемство от родителите си Георги Василев М. ЕГН ********** и
Стояна Преславова М.а, ЕГН **********, както и е оставано без уважение съединеното
искане с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК на въззивника за отмяна по отношение на ½
идеална част на НА акт № 151, том ІІ, рег. № 3830, дело № 333/2011г. на нотариус Илко
Кънев, вписан в СВ при РС Провадия вх.рег. 2176/18.05.2011 г., акт № 19, том V, дело
812/2011г., за придобиване на недвижим имот по давност, с който КР. Г. М. е признат за
собственик по давностно владение на описаните по-горе недвижими имоти.
В жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на
1
обжалваното решетие, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон,
в разрез със събраните доказателства и съдебната практика и необосновано, по следните
съображения: Намира за необоснован извода на съда, че въззиваемият е владял процесния
имот докато родителите им са били живи, като владението се изразявало в посещение на
имотите и полагане на грижи за тях. Сочи, че пред първоинстанционния съд не е имало спор
между страните, че имотите са на родителите им. Освен това първоинстанционният съд е
извел изводи на нетвърдяни от страните факти и неподкрепени от събраните по делото
доказателства. Счита, че въззиваемият е бил държател, а не владелец на имотите. Изразява
несъгласие с извода на съда, че майката на страните не е била собственик на имотите, макар
и по този въпрос да липсва спор между страните. Счита, че към момента, в който Красимир
се е снабдил с КНА /2011г./ въззиваемият не е могъл да свои имотите, доколкото майка им е
била жива, и той само й е помагал да ги поддържа. Отправеното искане е да се отмени
обжалваното решение и да се постанови друго, с което са ке уважат предявеният иск и
съединеното с него искане по чл.537 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни
разноски.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искова молба от В. Г. М. срещу КР. Г. М.,
с която е предявен положителен установителен иск за собственост с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК, както и искане по чл.537 от ГПК.
Ищецът излага в исковата молба, че с ответника са братя и наследници по закон на
родителите си - Георги Василев М., починал на 20.02.2003г. и Стояна Преславова М.а,
починала на 11.06.2015г. Последните владели повече от половин век недвижими имоти,
находящи се в с. Неофит Рилски, общ. Ветрино и представляващи 1/ дворно място, цялото с
площ от 810 кв.м., включено урегулиран поземлен имот VI-45, в кв. 5 по плана на селото,
при граници: улица и поземлени имоти V-46,XIV-44 и VII-45, ведно с построените в това
дворно място жилищна сграда, с площ от 50.00 кв.м., заедно с прилежащото й мазе, със
застроена площ от 20.00 кв.м., гараж, със застроена площ от 20.00 кв.м., лятна кухня със
застроена площ от 20.00 кв.м. и стопанска постройка, със застроена площ от 80 кв.м. и 2/
дворно място, с площ от 930.00 кв.м., съставляващо УПИ VII-45, в кв., по плана на селото,
при граници: улица, поземлени имоти VI-45, XIII- 166, IX- 167и VIII-165, които наследили
от Васил и Кръстина М.и, родители на Георги Василев М. и за които те не притежавали
документ за собственост.
Ищецът твърди, че е израснал в този имот и в него живеели родителите му до
смъртта им. След смъртта на родителите си страните се разпоредили с наследствените земи,
като за горепосочения имот не са обсъждали, като ищеца считал, че е собственик по
наследство от родителите на ½ идеална част от него. Страните рядко поддържали връзка и
ищецът останал изненадан когато разбрал, че брат му се е снабдил с констативен нотариален
акт за собственост върху имотите, като придобити по давност. Ищецът твърди, че
ответникът не е демонстрирал и противопоставил владението си, не е показал, че е
променил намерението си да владее процесните имоти като свои нито пред него, нито пред
майка си, поради което оспорва констатациите в КНА от 2011г.
Отправеното искане е да се пиреме да установено в отношенията между страните, че
ищецът е собственик на ½ идеална част от описаните недвижими имоти, както и да се
отмени частично НА акт № 151, том ІІ, рег. № 3830, дело № 333/2011г. на нотариус Илко
Кънев, вписан в СВ при РС Провадия вх.рег. 2176/18.05.2011 г., акт № 19, том V, дело
812/2011г. за придобиване на недвижим имот по давност, с който КР. Г. М. е признат за
2
собственик по давностно владение на описаните по-горе недвижими имоти.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
изразява становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че още докато
родителите на страните били живи през около 1979/1980г. ги събрали и им съобщили, че
искат процесните имоти да останат собственост на ответника, а на ищеца дали средства, за
да си закупи друг имот, в който да живее заедно със семейството си. Родителите на страните
многократно искали да прехвърлят собствеността върху процесните имоти на ответника, но
той не бързал, защото отношенията с ищеца за този имот били уредени. Твърди се, че само
той се грижел за родителите си, а ищецът не ги посещавал. Сочи, че имотите му били дарени
от родителите им. През 2011г. той се снабдил с констативен нотариален акт за давностно
владение върху целия имот, като един от свидетелите била майка му. Излага, че от 1980г. е
със съзнанието, че е собственик на процесните имоти, поради което влагал труд и средства в
тях, заплащал режиини разходи, данъци и такси и правил текущи и основни ремонти.
Намара, че ищецът не може да се позовава на наследствено правоотношение, тъй като
техните родители не са имали документ за собственост.
Ответникът твърди, че след смъртта на баща им е противопоставил владението си на
ищеца, като му казал, че ще подаде декларация, че е единствен собственик на имота, не
давал достъп на ищеца до имота, правил ремонти, пристроявал сгради, казвал, че имота е
негов. Ищецът е знаел за всичко това и не се е противопоставил по никакъв начин. Моли за
отхвърляне на иска.
С обжалваното решение предявените искания са отхвърлени.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
От НА № 26, том 6, дело № 1605/1975г. на районен съдия в гр. Девня, се установява,
че Георги Василев Маждаров на 11.06.1975г. е признат за собственик по давностно владение
на дворно място, застроено с къща и стопански постройки цялото с площ от 1750 кв.м.,
съставляващо дворище с планоснимачен номер 45, в кв.5 по плана на с.Неофит Рилски, от
което дворище са отредени парцел VI-45 с площ от 810 кв.м. и парцел УПИ VII-45 с площ от
930 кв.м, при граници на цялото дворище: улица, Атанас Динев, Георги Георгиев, Минчо
Георгиев, Драгия М., Велко Жейнов, Жейно Велков.
От удостоверение за наследници с изх. № 53/16.06.2020г.; удостоверение за
наследници с изх. № 52/16.06.2020г. се установява, че Георги Василев М. е починал на
20.02.2003г. и е оставил за свои наследници съпругата си Стояна Преславова М.а, починала
на 11.06.2015г. и синовете си В. Г. М. и КР. Г. М.. Наследници на Стояна М.а са също
синовете й В. Г. М. и КР. Г. М..
От НА № 151, том ІІ, рег. № 3830, дело № 333/2011г. на нотариус Илко Кънев, вписан
в СВ при РС Провадия вх.рег. 2176/18.05.2011 г., акт № 19, том V, дело 812/2011г. се
установява, че КР. Г. М. е признат за собственик въз основа на давностно владение на 1/
дворно място, цялото с площ от 810 кв.м., включено урегулиран поземлен имот VI-45, в кв.
5 по плана на селото, при граници: улица и поземлени имоти V-46,XIV-44 и VII-45, ведно с
построените в това дворно място жилищна сграда, с площ от 50.00 кв.м., заедно с
прилежащото й мазе, със застроена площ от 20.00 кв.м., гараж, със застроена площ от 20.00
кв.м., лятна кухня със застроена площ от 20.00 кв.м. и стопанска постройка, със застроена
площ от 80 кв.м. и 2/ дворно място, с площ от 930.00 кв.м., съставляващо УПИ VII-45, в кв.,
по плана на селото, при граници: улица, поземлени имоти VI-45, XIII- 166, IX- 167и VIII-
165.
От разписен лист се установява, че процесното дворно място е записано първо на
Георги Василев М. съгласно нотариален акт № 26, том 6, дело № 1605/1975г. на районен
3
съдия от РС Провадия, а впоследствие на КР. Г. М. съгласно нотариален акт № 151, том ІІ,
рег. № 3830, дело № 333/2011г. на нотариус Илко Кънев, вписан в СВ при РС Провадия
вх.рег. 2176/18.05.2011 г., акт № 19, том V, дело 812/2011г.
От декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх.
№ 3031220/17.04.1998 г.; декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижимите имоти с вх. № **********/06.07.2011 г. се установява, че Георги Василев М. е
декларирал за данъчно облагане процесните имоти на 17.04.1998г. пред община Ветрино, а
К.М. ги е декларирал на 06.07.2011г.
По делото са събрани и гласни доказателсва посредством водените от страните
свидетели: Меткан Алиев Исмаилов и Станимир Иванов Димитров – на ищеца и Йосиф
Иванов Петров и Кирил Иванов Киров – на ответника, чиито показания съдът ще коментира
в мотивите на решение.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания.
В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение
за валидно и допустимо, като постановено от надлежен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в изискуемата форма и при наличието всички
положителни, респ. липса на отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи правото
на иск и неговото надлежно упражняване.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените във въззивната жалба оплаквания, по които настоящият съдебен състав намира
следното:
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен
положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното право, а
ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това
право.
Ищецът основава исковата си претенция за собственост на ½ ид.ч. от процесните
недвижими имоти въз основа на твърдения за настъпило наследствено правоприемство след
смъртта на родителите на страните – Георги и Стояна М.и. От събраните по делото
доказателства се устоновява, че Георги М. е починал на 20.02.2003г., а Стояна М.а – на
11.06.2015г., като двамата са оставили за свои законни наследници синовете си В. Г. М. и
КР. Г. М.. Между страните липсва спор, че процесните имоти са били собствени на техните
родители, като изложените в тази насока твърдения в исковата молба и отговора, както и
събраните гласни доказателства са еднопосочни. Ответникът признава, че родителите им са
искали да му прехвърлят имотите преживе, а понатам в отговора излага, че имотите са му
били дарени от родителите им, преди те да починат. Неясно защо районният съд е направил
извод в обратния смисъл, а именно че наследодателата на страните – Стояна М.а, не е била
собственик на имота, при липса на спор на страните по този въпрос. По делото се
установява, че бащата на страните, по време на брака си със Стояна М.а, се е снабдил през
1975г. с констативен нотариален акт за собственост на процесните имоти по давност. По
делото липсват доказателства кога е сключен брака между Георги и Стояна, но може да се
предположи, че това е станало преди 1950г., предвид рожденната дата на големия им син
Васил. Съдебната практика е константна, че когато владелецът е в брак и десетгодишния
срок изтича по време на брака, то имотът се придобива в режим на СИО /в този смисъл
4
ППВС № 8/1980г./. Без значение е дали владението е започнато преди брака или на чие име
и кога е издаден констативния нотариален акт, доколкото релевантен за придобиване на
правото е моментът, когато се е осъществил сложният продължителен фактически състав на
чл.79 от ЗС. По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че процесните
недвижими имоти са били собствени на родителите на страните до тяхната смърт.
На следващо място, по делото не се установи ответникът да е изключителен
собственик на имотите. Съобразно разпоредбата на чл.77 от ЗС, правото на собственост се
придобива чрез правна сделка, по давност или друг начин, определен в закона. Макар и в
отговора на исковата молба да излага твръдения за извършено дарение от родителите му,
ответникът не е ангажирал доказателства за осъществено дарствено разпореждане в
изискуемата от закона форма. Дори и родителите на страните да са имали намерение да
надарят ответника, то съобразно закона обещанието за дарение не произвежда действие
/чл.226, ал.1 от ЗЗД/.
Неоснователно е и твърдението му за придобиване на имота по давност. Основание за
придобиване на правото на собственост по чл. 79, ал. 1 от ЗС е изтичането на 10-годишен
срок на необезпокоявано, трайно и явно владение на имота. Съобразно разпоредбата на чл.
68 от ЗС, установилият владение, за да е то явно, трайно, несъмнено, следва да отблъсне
владението на действителния собственик на имота, спрямо когото го свои. В случай, че
имотът е сънаследствен владелецът следва да отблъсне владението на другите наследници и
да манифестира по явен начин волята си да свои имота. В конкретния случай събраните по
делото доказателства не могат да обосноват извод за осъществяване фактическия състав на
посочения придобивен способ и оборват легитимираща доказателствена сила на издадения
констативен нотариален акт. Както бе посочено, Георги М. е починал на 20.02.2003г., а КНА
в полза на ответника е издаден на 11.05.2011г. Към последната дата не е изтекъл
изискуемият 10-годишен срок. И след този момент, не се установи ответникът да е
трансформирал упражняването от него държане на имотите в намерение за своене и да е
отблъснал владението на останалите наследници. Събраните по делото гласни доказателства
в по-голямата си част са противоречащи досежно обстоятелството дали Красимир е живял в
имотите, докато майка му Стояна е била жива. Същите са концентрирани относно въпроса
кой от двамата братя е полагал грижи за майка им и даването на средства за поддръжката на
имотите, но не дават сведения ответникът да е отрекъл собственическите права на майка си
и на брат си. От водените от ответника свидетели се установява, че Красимир се е принудил
да се премести да живее на село едва в последните години от живота на майка му, когато се
е влошило здравословното й състояние. За осъществявано давностене би могло да се
коментира едва след смъртта на Стояна М.а, но от този момент – 11.06.2015г. до датата на
предявяване на исковата молба – 07.07.2020г. не е изтекъл 10-годишния срок по чл.77, ал.1
от ЗС.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че ищецът, в
качеството си на законен наследник на Георги и Стояна М.и, е собственик на ½ ид.ч. от
процесните имоти, поради което предявеният от него положителен установителен иск за
собственост следва да се уважи.
Съобразно Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012
г., ОСГК на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат констативни нотариални актове.
Съобразно приетото в мотивите на ТР № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, констативният
нотариален акт по чл. 587 ГПК притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица
и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота и в
това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на
правото на собственост. Изложено е, че нотариалният акт може да бъде оспорван от всяко
лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик, като
оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези
на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта
5
придобивно основание. Успешното провеждане на предявения положителен иск за
собственост на ½ ид.ч. от процесните имотии, има за последица отмяна на издадения
констативен нотариален акт до размера на признатите права на ищеца /арг. от чл.537, ал.2 от
ГПК/. Ето защо искането на ищеца следва да бъде уважено.
Като е достигнал до различни правни изводи, първоинстанционният съд е постановил
неправилен и незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен изцяло.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК и предвид изхода на въззивното обжалване, въззиваемият
следва да заплати на въззивника направените разноски пред първата инстанция в размер 750
лв. Въззивникът не е отправил искане за присъждане на разноски пред въззивната
инстанция, нито е представил доказателства за сторените такива, поради което съдът не
дължи произнасяне.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 260023/05.03.2021г., постановено по гр.д. № 540/2020г.
на РС, - Провадия и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между В. Г. М., ЕГН ********** от с.
Неофит Рилски, общ. Ветрино и КР. Г. М., ЕГН ********** от гр.Варна, ул. „Чонгора“ №
27, че В. Г. М., ЕГН ********** е собственик на ½ ид.ч. от: 1/ дворно място, цялото с площ
от 810 кв.м., включено урегулиран поземлен имот VI-45, в кв. 5 по плана на селото, при
граници: улица и поземлени имоти V-46,XIV-44 и VII-45, ведно с построените в това дворно
място жилищна сграда, с площ от 50.00 кв.м., заедно с прилежащото й мазе, със застроена
площ от 20.00 кв.м., гараж, със застроена площ от 20.00 кв.м., лятна кухня със застроена
площ от 20.00 кв.м. и стопанска постройка, със застроена площ от 80 кв.м. и 2/ дворно място,
с площ от 930.00 кв.м., съставляващо УПИ VII-45, в кв., по плана на селото, при граници:
улица, поземлени имоти VI-45, XIII- 166, IX- 167и VIII-165, въз основа на наследствено
правоприемство от родителите си Георги Василев М. ЕГН ********** и Стояна Преславова
М.а, ЕГН **********, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК.
ОТМЕНЯ, по искане на В. Г. М., ЕГН ********** от с. Неофит Рилски, общ.
Ветрино, констативен нотариален акт № 151, том ІІ, рег. № 3830, дело № 333/2011г. на
нотариус Илко Кънев, вписан в СВ при РС Провадия вх.рег. 2176/18.05.2011 г., акт № 19,
том V, дело 812/2011г., за придобиване на недвижим имот, с който КР. Г. М., ЕГН
********** от гр.Варна е признат за собственик по давностно владение на ½ ид.ч.
описаните по-горе недвижими имоти, на осн. чл.537, ал.2 от ГПК.
ОСЪЖДА КР. Г. М., ЕГН ********** от гр.Варна, ул. „Чонгора“ № 27 да заплати на
В. Г. М., ЕГН ********** от с. Неофит Рилски, общ. Ветрино сумата от 750 лв.
/седемстотин и петдесет лева/, представляваща сторени разноски пред
първоинстанционния съд, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7