О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 09.10.2020г. гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд, гражданско отделение, втори състав
На 09.10.2020година
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
Секретар
Прокурор
Като разгледа докладваното от
съдия ТАГАРЕВА
Възз. гр. дело №530 по
описа за 2020г.
За да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София, подадена от юр.к.Я.Т., и по
въззивна жалба на А.Г.Н. ***, подадена от пълномощниците му адв.С. и адв.Б., против Решение №98/10.08.2020г. на Елховски
районен съд, постановено по гр.д.№83/2020г.
Въззивникът ГД "Гранична
полиция" при МВР - гр.София е обжалвал решението на ЕРС в частта, с която е
осъден да заплати на А. Г.Н. ***, на основание чл.178,ал.1,т.3,
вр. с чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР сумата 1 611,64лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.09.2016г.-01.09.2019г.,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със
законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба, на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД сумата 198,70лв. - лихва за забава върху главницата до подаване на исковата
молба и разноски по компенсация в размер на 276,19лв., като ГД "Гранична
полиция" при МВР - гр.София е осъдена да заплати ДТ в размер на 72,41лв,
разноски в размер на 100лв. в полза на ЕРС и ДТ в размер на 5 лв. за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Въззивникът А.Г.Н. *** е обжалвал
решението на ЕРС в частта, с която е отхвърлен предявеният от него против ГД
"Гранична полиция" при МВР - гр.София иск по чл.181, ал.3 ЗМВР за
заплащане на обезщетение в размер на сумата 325,13лв., представляващо
равностойността на непредоставените му от ответника ободряващи напитки по време
на положените 325,13 нощни дежурства за периода 01.01.2015г.-01.09.2019г.,
ведно със законната лихва.
В изпълнение на задълженията си по чл.267 ГПК ЯОС констатира, че двете жалби
са редовни и допустими - подадени в срок, от легитимирани страни, при което
съдът съгл. разпоредбата на чл.268 ГПК извърши
доклад на въззивните жалби и писмения отговор, както следва:
Оплакването на въззивника ГД
"Гранична полиция" при МВР - гр.София е за неправилност на решението
на първата инстанция в обжалваната от този въззивник част, поради нарушение на
материалния закон и необоснованост. Излага се, че за процесния период ищецът е
изпълнявал служебните си задължения на 12-часови смени съгласно месечни графици, като отработеното
време се е изчислявало сумирано и чрез прихващане на положителните с
отрицателните разлики на отработеното време, е формиран резултат, който при
надвишаване на нормата работни часове, му е заплащан като извънреден труд на
основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Въззивникът изтъква, че при изчисляване на
времето, отработено от ищеца и за компенсиране на положения извънреден труд, е
приложима нормативната уредба по специалния закон - ЗМВР, като на основание
чл.187, ал.9 ЗМВР редът на организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, като за процесния
период приложими са Наредба №8121з-776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-908
от 02.08.2018г. Това според въззивника е нормативната база, която изчерпателно
урежда основанието и реда за изплащане на възнагражденията за нощен труд на
държавните служители в МВР, КТ не намира субсидиарно приложение и неправилно
районният съд е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са
приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ. За неприложимостта на НСОРЗ следвало
да се има предвид, че защитата на служителите в МВР, полагащи нощен труд, се
изразява в предвиденото в ЗМВР по-високо заплащане и по- висока социална закрила от тези на
държавните служители по ЗДС и на работещите по трудово правоотношение по КТ,
като разпоредбата на ЗМВР, уреждаща формирането на основното трудово
възнаграждение на служителите на МВР отчита спецификата на тяхната дейност,
включително полагането на нощен труд и им гарантира по-високо основно
възнаграждение в сравнение с другите категории служители. Въззивникът изтъква,
че за нощния труд на служителите в МВР е неприложима разпоредбата на чл.9 от
НСОРЗ, тъй като, за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, са
необходими предвидените в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези
предпоставки не са налице - продължителност на нощното работно време, по-малка
от продължителността на дневното, и трудово възнаграждение, заработено по
трудови норми, тъй като дневното и нощното работно време са с една и съща
продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми.
По тези съображения
се моли за отмяна на решението на ЕРС в обжалваната част и за постановяване на
ново решение от окръжния съд, с което предявения иск да бъде отхвърлен изцяло,
с присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата
страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Въззиваемият по жалбата на ГД
"Гранична полиция" при МВР - гр.София А.Н., чрез пълномощника си адв.Б.,
е депозирал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба и по подробно
изложени съображения, споделящи мотивите на районния съд, е настоял за
потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно,
с присъждане на разноските пред въззивната инстанция.
Въззивникът А.Г.Н. *** е оспорил
решението на ЕРС в частта, с която е отхвърлен иска му за заплащане на
равностойността на непредоставените му от ответника ободряващи напитки, с
оплаквания за неправилност на решението, поради нарушения на материалния и
процесуалния закон. Оспорен е извода на съда за недоказаност на претенцията
поради липса на представена заповед, в която въззивникът да е включен като имащ
право на ободрителни напитки, като въззивникът счита, че това е факт без правно
значение, след като по делото е установено, че през исковия период е полагал
нощни смени от 22ч. до 6.00ч. без право на сън. Оспорен е и другия решаващ
извод на съда, че ободряващите напитка имат целево предназначение и
законодателят е предвидил те да бъдат предоставяни в натура, като липсва основание
за заплащане на тяхната равностойност. Доводите на въззивника са, че
предявеният от него иск не е за заплащане цената на тези напитки, а за
заплащане на обезщетение от ответника за неизпълнение на негово договорно
задължение на основание чл.79, ал.1, предл.2 ЗЗД. Също неправилно районният съд
приел, че ищецът не е установил консумирания брой, вид и стойност на
ободряващите напитки, тъй като в случаите, когато ободряващите напитки не са
предоставени, то обезщетението за неизпълнение на това задължение е съразмерно
на стойността на непредоставените напитки. В случая от съдебно-икономическата
експертиза било установено, че ищецът е положил 325,13
нощни смени и
при приложение на разпоредбата на чл.5, ал.2 от Наредба №11 / 21.12.2005год. за определяне условията и реда за осигуряване
на безплатна храна и/или добавки към нея, според която стойността на тонизиращите
и ободряващите напитки е не повече от един лев на смяна, то дължимото от
ответника обезщетение е установено в размера на сумата 325,13лв.
По тези съображения въззивникът
А.Н. моли за отмяна на
първоинстанционното решение в оспорената от него част и за постановяване на
друго решение от въззивната инстанция, с което предявеният иск по чл.181, ал.3 ЗМВР бъде уважен , с присъждане на законната лихва и разноските пред двете
съдебни инстанции.
ГД "Гранична полиция"
при МВР - гр.София не е подала писмен отговор със становище по жалбата на А.Н..
Страните не са направили искания
за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.
ЯОС намира, че
е налице основание за спиране на производството по делото, като съображенията
са следните:
На съдебния състав е служебно
известен фактът, че пред Съда на Европейския съюз е висящо дело С-262/2020г.,
образувано по преюдициално запитване на основание чл.267 от Договора за
функциониране на ЕС, отправено от запитващата юрисдикция – Районен съд -
гр.Луковит от 15.06.2020 г. по гр.д.№606/2019г. по описа на същия съд със
страни: ищец – В.Б., действащ чрез процесуален представител и ответник -
ГД"ПБЗН" към МВР-гр.София, с предмет на делото, идентичен на
настоящия, като в преюдициалното запитване са включени следните въпроси, имащи
значение за проверката на въззивната инстанция, която ще извърши в настоящото
производство по оплакванията на въззивника:
1./ Ефективната защита по чл. 12,
б. ,,а" от Директива 2003/88/ЕО изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на
полицаи и пожарникари да е по-кратка от установената нормална продължителност
на труда през деня?;
2./ Принципът на равенство,
залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основите права на Европейския съюз,
изисква ли определената в националното право нормална продължителност на нощния
труд от 7 часа за работници в частния сектор, да се прилага и за работници в публичния сектор, включително за полицаи и
пожарникари?;
3./ Ефективното постигане на
целта по §8
от Преамбюла на
Директива 200З/88/ЕО - да се ограничи продължителността на нощния труд, изисква
ли националната правна уредба изрично да посочи каква е нормалната
продължителност на нощния труд, включително на заетите в публичния сектор?.
Съгласно практиката
на ВКС, обективирана в Определение №138 от 21.03.2019 г. на ВКС по
ч.гр.д.№631/2019 г., IV г.о., ГК, Определение
№190 от 7.07.2020г. на ВКС по гр.д. №1432/2020г., IV г. о., ГК и др., разпоредбата на чл.628 от ГПК задължава всеки български съд да отправи
запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС,
е от значение за правилното решаване на делото. С отправяне на запитването
съдът спира производството по делото /чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК/, а след
произнасянето на СЕС, то се възобновява /чл.631 ал.2 от ГПК/. Решението на СЕС
по запитването обаче е задължително не само за съда, който го е отправил, но
също така за всички съдилища и учреждения в Република България /чл.633 от ГПК/.
Това означава, че когато е отправено преюдициално запитване от национален съд на
държавата – членка и пред друг съд на държавата – членка се поставят за
разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо
тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре
производството по делото пред себе си на основание чл.633, вр.с чл.631, ал.1,
изр.1 от ГПК, като такъв е разглежданият случай. В този смисъл са и Определение
№444 от 11.10.2019 г. на ВКС по ч.гр.д.№3621/2019 г., IV г.о., ГК и Определение
№42/21.01.2020 по дело №94/2020 на ВКС, ГК, III г.о. Поради това и след като СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните
за делото въпроси, всеки следващ български съд следва да спре производството
пред себе си до произнасянето на Съда на Европейския съд по преюдициалното
запитване, по което е образувано дело С-262/2020г. на СЕС.
Водим от изложеното,
ЯОС
О П Р Е
Д Е Л И :
СПИРА на основание чл.633, вр. с
чл.631, ал.1, изр.1 от ГПК производството по настоящото в.гр.д.№530/2020г. по описа на ЯОС,
до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициалното запитване,
отправено с Определение от 15.06.2020г. по гр.д.№606/2019г. на РС-Луковит, по
което е образувано дело С-262/20г. на СЕС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за
спиране на производството по делото подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен
съд - гр.Бургас в едноседмичен срок от връчване на препис от същото на
страните.
След
влизане в сила на определението, делото да се докладва ежемесечно за проверка
относно приключването на производството пред СЕС по посоченото преюдициално
запитване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.