№ 224
гр. Ихтиман, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Александър К. Трионджиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Гражданско дело
№ 20241840100150 по описа за 2024 година
Производството по делото е инициирано въз основа на искова молба, подадена от „*“
ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, чрез адвокат Р. И., против Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр. София, с адрес: *.
Исковата молба първоначално е била подадена пред Районен съд – София, където е
било образувано гр.д. № 68567 от 2023 г. по о писа на СРС, като същото е прекратено и
изпратено по подсъдност на Районен съд – Ихтиман, във връзка с което е образувано
настоящото дело.
В исковата молба е посочено, че застрахователното дружество предявява регресен иск
спрямо ответника поради настъпило на 19.03.2023 г., по време на движение по
автомагистрала „Тракия“, с посока на движение от София към Бургас, пътнотранспортно
произшествие, в резултат на което на МПС Ауди А4 Авант, с рег. № *, собственост на * М.а,
което към момента на ПТП е било управлявано от В. Д. М., са причинени имуществени
вреди, които са били заплатени от ищцовото дружество на собственика на автомобила, тъй
като между тя е била сключена полица № 4704231000000570 относно автомобилна
застраховка „КАСКО СТАНДАРТ“. Твърди се, че причинените вреди от ПТП-то, настъпило
поради попадане в несигнализирана дупка, са: увреда на задна дясна гума. В тази връзка се
уточнява, че заплатено застрахователно обезщетение е в размер на 507.98 лева. Твърди се, че
уврежданията са настъпили поради неосигуряване на необходимата поддръжка от Агенция
„Пътна инфраструктура“ за пътната мрежа, която е публична държавна собственост.
Посочва се, че до ответника е изпратена регресна покана за възстановяване на заплатено
обезщетение по щета № 470423232335276, за която се сочи че е получена на 29.09.2023 г., но
се заявява, че ответната страна не е предприела действия за изплащане на задължението.
Настоява се с исковата молба ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
507.98 лева, а така също и сумата от 14.07 лева – законна лихва за забава, както и законна
лихва от датата на подаване на иска до погасяване на задължението.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, който посредством подаден отговор
от негов процесуален представител – юрисконсулт Н., оспорва ищцовата претенция, като
1
излага подробни съображения за това. Прави се възражение и за съпричиняване.
В последното открито съдебно заседание не се явява процесуален представител на
ищеца, като в хода на производството процесуалният му представител поддържа иска и
настоява за неговото уважаване. В последното заседание ответникът не изпраща
представител.
Депозираната искова молба е допустима – изхожда от лице, което има правен интерес
от нея. След извършена служебна проверка съдебният състав приема, че са налице всички
положителни предпоставки за разглеждане на исковата претенция по същество.
С депозираната искова молба от страна на ищеца е предявен иск с правно основание
чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД, във вр. чл. 45 от ЗЗД. Искът за заплащане на
законна лихва е с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Разгледана по същество исковата молба се явява неоснователна, а съображенията за
това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Според текста на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа.
В чл. 410, алр. 1 т. 2 от КЗ е разписано, че с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя
за възложената на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.
49 от ЗЗД.
Текстът на чл. 30, ал. 1 от ЗП регламентира, че Агенция пътна инфраструктура
/Агенцията/ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква
работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и
виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна
функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата,
които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят
възражения, че са невиновни в подбора на изпълнителите на работата и да се позовават на
други лични основания за освобождаването им от отговорност. Съгласно задължителните за
съда разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица
отговарят по чл. 49 от ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или
по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду
тях с действията или с бездействията си е причинил щетите.
Уважаването на предявен регресен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, във вр.
чл. 49, във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е обусловено от установяването на следите факти: 1)
наличие на валиден договор за имуществено застраховане между увредения и застрахователя
и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди в срока на застрахователното
покритие, 2) настъпила деликтна отговорност, изразяваща се във виновно противоправно
поведение /действие или бездействие/ на служители на ответника възложител на работата, в
резултат на което е настъпило застрахователното събитие, което има причинна връзка с
конкретния вредоносен резултат.
В настоящия случай като писмено доказателство е представенн препис от
застрахователна полица № 4704231000000570 относно автомобилна застраховка „КАСКО
СТАНДАРТ“ за автомобил Ауди А4 Авант, с рег. № *, със застраховател по полицата „*“
ЕАД, като застрахован е * М.а - собственик. Застрахователната полица е със срок на
действие от 10.05.2023 г. до 09.05.2024 г.
2
От представените към исковата молба писмени доказателства и по-конкретно
заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, декларация за настъпване на
застрахователно събитие, опис-заключение по претенция, протокол оглед по претенция, два
броя фактури, доклад по щета и преводно нареждане, се установява, че собственикът на
автомобил е предявил претенция пред застрахователя по повод настъпило събитие на
19.06.2023 г. в района на тунел на автомагистрала „Тракия“, при което е била увредена
задната дясна гума на автомобила Ауди А4, с рег. № *, след което застрахователното
дружество е заплатило на * М.а обезщетение в общ размер на 507.98 лева, от които 264 лева
/съгласно издадена фактура/ във връзка с услуга по репатриране на автомобила и 243.98 лева
/съгласно доклад по щета/ за подмяна на гума . В заявлението за изплащане на
застрахователно обезщетение и в декларацията за настъпване на застрахователно събитие
изрично е посочено, че е спукана задна дясна гума.
Като свидетел по делото е разпитан В. Д. М. – лицето, което е управлявало моторното
превозно средство към момента на събитието. Свидетелят заявява, че знае за кой случай
става въпрос и сочи, че на връщане от София по автомагистрала „Тракия“, при навлизане в
тунел „Траянова врата“ е преминал през неравност, след което светнала лампа, че гумата
омеква, което наложило да отбие вдясно и да извика автомобил на пътна помощ. Описва, че
произшествието е настъпило с автомобил Ауди А4, с рег. № *, като свидетелят не си спомня
точна дата на събитието, а само уточнява, че е било миналата година и че е било топло.
Конкретизира, че е карал в дясната лента за движение, и допълва, че не може да каже какво е
било препятствието, а само, че е усетил неравност, като скоростта му на движение е била
под 80 км.ч. Заявявяа, че не е имало пътен знак, който да сочи, че има неравност. В края на
показанията си твърди, че препятствието е било в началото на тунела, а той е спрял след
като е излязъл от тунела, както и че мисли, че в тунела не е имало осветление.
По делото е изготвена съдебно-автотехническа експертиза. Същата е изслушана и
приета в последното открито съдебно заседание. В съдебното заседание вещото лице
уточнява, че на страница 6 от експертизата е допусната техническа грешка, като
изречението „увреждането е с идеален срез с вертикална позиция спрямо ротацията на
гумата“ следва да се чете „увреждането е с идеален срез с хоризонтална позиция спрямо
ротацията на гумата“. От съдържанието на експертизата е видно, че вещото лице се е
запознало с материалите по делото. В експертното заключение е отразено, че видимите щети
по лекия автомобил са на задна дясна гума. Сочи се в експертизата /след съобразяване с
корекцията, направена в съдебно заседание/, че среза на гумата не отговаря на спецификите
за преминаване през препятствие с посочените характеристики и че увреждането е с идеален
срез с хоризонтална позиция спрямо ротацията на гумата, докато при преминаване по
описания начин уврежданията биха били с вертикална позиция и с неправилна форма.
Експертът е посочил и че дължината на тунела, след направена справка, е 720 метра и че
това разстояние не може да се измине със спукана гума с толкова голям срез, а ако
автомобилът се е движил с гума в изцяло спаднало състояние, то тя би имала в значителна
степен скъсани протектори, бордове и излезнали конци, каквито увреждания според вещото
лице, съгласно представените материали по делото, липсват. В експертното заключение е
посочено и че отстраняването на щетите – подмяната на гумата, би струвало 274.93 лева.
В съдебно заседание експертът поддържа своето заключение и сочи, че когато гума се
пука от дупка с остри ръбове или от някакво препятствие, увреждането се получава по
ротацията по посока на гумата, а не хоризонтално. Отново в съдебно заседание е уточнено
от вещото лице, че увреждането ще е с неправилна форма и няма да има симетрия в
увреждането на една скъсана гума, когато се получи от влизане в препятствие на пътя, а в
случая увреждането е с равен срез и е с правилна и симетрична форма и същото е от някакъв
остър предмет. Отново експертът сочи, че автомобилът може да измине разстоянието до
изхода на тунела със спукана гума, но същата ще е разкъсана, а в случая тя е цяла и има само
един срез върху нея. Прави се и уточнението в съдебна зала, че този срез, който се вижда,
3
необходимото време, за да бъде гумата в състояние, което да не позволява на автомобила да
се движи нормално, е в рамките на секунди, най много минута. Вещото лице заявява и че в
случая е спукана задна дясна гума, а препятствието се преминава обикновено първо с
предните гуми, освен ако няма някакво завъртане при ПТП. В обобщение се сочи, че
разрезът се е получил от някакъв остър предмет – нож или нещо подобно и че ако с такава
спукана гума се измине целия тунел, самата гума би била разкъсана, а джантата също ще се
увреди.
Предвид събраните доказателства, съдебният състав приема, че действително е
настъпило спукване на задна дясна гума на процесното превозно средство, във връзка с
което застрахователното дружество е заплатило на собственика парично обезщетение. В
същото време от събрания доказателствен материал не може да се установи, че механизмът
на пътното произшествие е настъпил по описания от ищеца начин и че именно на
посоченото място от автомагистрала „Тракия“ /за чието поддържане отговаря Агенция
„Пътна инфраструктура“/ е реализирано произшествието. От свидетелските показания става
ясно, че преминаването през препятствие /свидетелят сочи препятствие, а не казва с
категоричност, че това е дупка, за каквато се споменава в исковата молба/ е станало на входа
на тунела. В същото време експертът, посредством даденото заключение и поясненията,
направени в съдебно заседание, е категоричен, че при преминаване през описаното
препятствие не може да се получи такъв срез, какъвто е констатиран, а така също и че при
движение през целия тунел с гума с подобен срез върху гумата ще има и други поражения
/деформации/, каквито в конкретния случая не се установяват. В тази връзка съдът приема,
че макар и да се установява, че гумата на автомобила е била спукана, в хода на
производството не се установи /не се доказа/, че механизмът на спукване е по начина,
описан в исковата молба и на мястото, посочено от ищеца. Поради тези съображения
исковата претенция остава недоказана. Само за пълнота може да се посочи, че в настоящия
случая не се установява да е изготвен протокол за ПТП от служители на МВР, които да са
посети местопроизшествието и да са описали пътната обстановка, в това число да са
удостоверили наличието на препятствие на платното и евентуално да са заснели същото.
Действително, за доказване на застрахователното събитие наличието на подобен протокол
не е задължително и е възможно доказването в процеса да се извърши и с други
доказателствени средства. В настоящия случай, обаче, ангажираните по делото
доказателства удостоверяват единствено, че гумата е била спукана, на не доказват че
спукването е станало по описания в исковата молба начин и на посоченото от ищеца място.
Следва да се има предвид, че вещото лице е дало подробни и обосновани отговори на
поставените му въпроси, като е използвало наличните по делото материали, поради което
съдебният състав дава вярна на експертното заключение относно механизма, по който може
да настъпи увреждането.
Поради изложеното, съдебният състав приема, че исковата претенция остава
недоказана, което налага отхвърлянето й относно сумата от 507.98 лева. Поради отхвърляне
на главния иск на отхвърляне подлежи и иска за заплащане на начислена лихва в размер на
14.07 лева за периода от 30.09.2023 г. до 14.12.2023 г., а така също и претенцията за
заплащане на законна лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до
изплащане на задължението.
Само за пълнота трябва да се отбележи, че за сумата от 264 лева, като част от общо
претендираните 507.98 лева, е налице и още едно основание за отхвърляне. В исковата
молба се сочи, че е настъпило увреждане на гумата и че щетите са оценени на база цени и
методика и въз основа на представена фактура за ремонт, след което застрахователното
дружество е изплатило на собственика на автомобила сумата от 507.98 лева. По този начин
се навеждат твърдения, че обезщетяването на увредата, която е била отстранена чрез ремонт,
е струвало 507.98 лева. Никъде в исковата молба не е споменато, че част от тази сума
всъщност представлява заплащане на услуга по репатриране, което обстоятелство се
4
установява от събраните писмени доказателства. Имено поради изложените съображения
исковата претенция за заплащане на сума от 264 лева, като част от главницата, се явява
неоснователна и на това основание.
Предвид изхода на делото ответникът има право на сторените от него съдебни
разноски. В случая ответната страна не е извършила съдебни разноски, а единствено
отправя претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед фактическата
и правна сложност по делото и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, съдебният състав намира,
че на ответника следва да се заплати от ищеца юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск от ищеца „*“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: *, чрез адвокат Р. И., против ответника Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София, с адрес: *, посредством който иск ищецът настоява ответникът
да бъде осъден да му заплати следните суми: 507.98 лева /петстотин и седем лева и 98
стотинки/ – представляващо изплатено обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“ във
връзка с щета 470423232335276 и във връзка със застрахователно събитие, настъпило на
19.03.2023 г., 14.07 лева /четиринадесет лева и 07 стотинки/ – законна лихва за забава за
времето от 30.09.2023 г. до 14.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба до погасяване на задължението.
ОСЪЖДА „*“ ЕАД, ЕИК * да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата от
100 лева /сто лева/ - дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – София, чрез Районен съд –
Ихтиман, в двуседмичен срок от връчването на препис от същото.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5