Номер 281411.09.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 11.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно гражданско дело №
20203100502451 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.419 ГПК по частна жалба вх.
№51877/30.07.2020г., подадена от М. И. Д. , ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна,
чрез адв. Д. (ВАК) и срещу разпореждане №21622/29.06.2020г., с което срещу нея е
допуснато незабавно изпълнение по заповед, постановена в полза на кредитора ИА „Военни
клубове и военно-почивно дело“, ЕИК *********, гр. София, въз основа на документ по
чл.417 т. 2 от ГПК по ч.гр.дело №7004/2020 г. на ВРС, 34 с-в.
Жалбоподателката, посочена като длъжник в заповедта, твърди, че приложените от
заявителя документи, не удостоверяват заявените вземания, тъй като рекапитулацията на
една счетоводна сметка не сочи нито ликвидност, нито изискуемост, нито начина на
формирането на основанието и размера, посочен като дължим сбор, начислен за съответен
период. Сочи, че в сумата са включени вземания, претендирани за период, в който
задълженията на наемателя са погасени с кратка тригодишна давност, но поради липса на
разграничение по периоди не би могло да се установи дължимия остатък. Позовава се на
недостоверно осчетоводяване на дълга за период, в който работодателят й е удържал
ежемесечно наемна вноска, изискана с писмо от наемодателя от 06.02.2013г. Сочи, че не е
уведомявана за дължими суми преди издаването на заповедта и не следва да носи
отговорност за забава и разноски. С доводи за липса на убедително доказана изискуемост на
сумата, заявена за плащане от кредитора жалбоподателят моли допуснатото незабавно
изпълнение спрямо длъжника кредитополучател да бъде изцяло отменено и издадения
изпълнителен лист обезсилен.
Насрещната страна ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“, чрез ю.к. В., като
заявител в заповедното производство, оспорва жалбата като се позовава на редовност на
счетоводното извлечение, отразяващо начислен размер на обезщетение за ползване на
ведомствено жилище, породено след прекратяване на наемно правоотношение, установено с
1
представени допълнителни писмени доказателства. Счита, че основанието на това
обезщетение изключва погасяването му с кратка давност, а въпросите относно внесените от
длъжника суми следва да се разгледат в исковия процес. Моли неоснователната жалба да не
бъде уважавана.
Жалбата е регистрирана с вх. №51877/30.07.20г., подадена е от адвокат,
упълномощен надлежно от длъжник по издадена заповед за незабавно изпълнение в срока
по чл. 419 ал.1 ГПК, считано от удостовереното по реда на чл. 418 ал. 5 ГПК на връчването
на заповедта на 24.07.20г. Авансовата такса за обжалване е внесена в изискуемия по закон
размер. Жалбата е надлежно администрирана и допустима.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените пред
първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
На първо място съставът на съда отчита, че заявеното от кредитора право не
произтича от сделка на доставчик на услуги с потребител, а от последици от разваляне на
наемно правоотношение за ведомствено жилище, поради което допустимият обем на
контрол върху допуснато от първа инстанция незабавно изпълнение се ограничава само до
оплаквания, черпени пряко от съдържанието на документа, преценен от външна страна и
документите за установяване на изискуемост на дълга) чл. 419 ал. 3 вр. чл. 418 ал. 2 и 3 ГПК.
Затова всички оплаквания относими към правоизключващи или правопогасяващи
възражения, което се основават на допълнителни доказателства, представени от
жалбоподателя не могат да бъдат разглеждани. Такива са доводите за редовно погасяване на
дължими суми чрез удръжки от трудово възнаграждение, както и възражението за
погасяване по давност, за което не се следи служебно и не може да бъде преценявано от
първата инстанция при проверка от външна страна на счетоводния запис. Същевременно,
като съобразява дадените указания с ТРОСГТК№6/2017 на ВКС, въззвиният съд намира, че
въпросите относно редовността на документите и доказателствената им стойност са от
процесуален характер и могат да бъдат предмет на пълен служебен въззивен контрол, тъй
като частния жалбоподател не дължи обосновка на пороците на този акт, а въззивният съд
следва да изложи собствените си мотиви по приложението на процесуалния закон.
На второ място, на осн. чл. 278 ал. 4 вр. чл. 269 ГПК проверката по обжалваната част
на заповедта, представляваща разпореждането за незабавно изпълнение, включва и
преценката за наличие на процесуалните предпоставки, респ. липса на процесуални пречки,
за разглеждане на заявлението, по което е постановено и незабавното изпълнение, но само
доколкото е необходимо за преценка на предпоставките по чл. 418 ГПК.
Компетентният районен съд по регистриран постоянен адрес на длъжника е сезиран
след препращане по подсъдност на формуляр по чл. 417 ГПК, изготвен от заявителя по
образец съгласно приложение към НАРЕДБА № 6 от 20.02.2008 г. за утвърждаване на
образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други
2
книжа във връзка със заповедното производство. Съответно на това сезиране
разпореждането кореспондира на акт, с който е разгледано заявление по чл. 417 ГПК, и след
едновременна преценка на допустимостта на заявлението и основателността на искането по
чл. 418 ГПК е допуснато незабавно изпълнение при издаване на заповед за изпълнение по
претендираните вземания. Произнасянето на заповед за незабавно изпълнение и
съпътстващото я разпореждане за незабавно изпълнение е действително и допустимо, тъй
като съответства на твърдения на кредитора за удостоверяване на вземане на държавно
учреждение в документ по чл. 417 т.2 ГПК(извлечение от счетоводни книги и договор за
наем №207/23.04.2010г.). Същевременно, заявителят е индивидуализирал претендираната
главница като обезщетение за ползване на недвижим имот на отпаднало основание след
прекратяване на наемното отношение, като е описал в т. 14 от заявлението допълнителни
обстоятелства по връчване на предизвестие за прекратяване на договора през 2011г и е
приложил към доказателствата си заповед за изземване на държавното жилище от
27.10.2017г. Така заявеното вземане съответства на удостоверена в извлечението от
счетоводна сметка на вземания от други дебитори глобална сума за едно обезщетение,
начислено от наемодателя за определен период (01.07.2015 – 23.12.2019г) на „квазинаемно“
основание, като дълг на наемател по вече прекратен наемен договор. Това осчетоводяване
може да бъде обосновано само ако вземането съответства на една глобална сума, определена
еднократно като цялостно обезщетение на наемодателя, лишен от ползване поради
неизпълнението на бившия вече наемател да върне ползването по прекратения наемен
договор. Същевременно като обезщетение за период от 53 месеца е осчетоводена сума
значително надхвърляща наемна цена, посочена в договор за наем, която наемодателят може
да начисли като безспорен размер на такова обезщетение(Решение № 146 от 1.12.2010 г. на
ВКС по т. д. № 934/2009 г., II т. о., ТК). По-висок размер на обезщетение не може да се
начисли като безспорно поради липса на уговорка между страните за неговия размер, тъй
като зависи от стойности измерими с пазарен наем, а доказателства за такова остойностяване
липсват. Обратно, в приложените от заявителя договор и предупреждение за последиците от
прекратяването му, са удостоверени уговорки за фиксирано предварително по размер
обезщетение, които биха имали предимство пред диспозивните правила по чл. 236 ал. 6 ЗЗД.
Уговореното в чл. 18 ал. 4 от договора обезщетение възлиза на четирикратен наем за
периода, през което наетия имот е бил зает от наемателя след прекратяване на договора и по
правната си същност е неустойка, която не се дължи еднократно, а ежемесечно през периода
на ползвания без основание имот (Решение № 230 от 3.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 52/2009
г., II т. о., ТК). Тази неустоечна клауза принципно освобождава наемодателя от тежестта да
установява размера на обезщетението, което му се дължи за периода на лишаването му от
ползване на имота, тъй като то е уговорено отнапред под формата на неустойка и може да
бъде осчетоводено ежемесечно като изискуемо вземане.
Видно от посоченото като пораждащо правото на заявителя изявление за
прекратяване на наемното правоотношение, длъжницата е била предупредена именно за
волята на кредитора да се ползва от неустойката по договора, която ще се начислява по
3
партидата за това жилище. В този случай обаче, посочването на крайно салдо на дълга не
съответства на изискванията за счетоводно извлечение, тъй като не позволява да се
разграничат по отделно какви суми са начислени ежемесечно за да се формира
претендирания сбор от натрупване на периодично начислена неустойка. Верно е, че законът
не урежда специални реквизити на документа, съставен от кредитора по счетоводните
записвания на учреждението, но за да бъде убедително удостоверяването, то данните следва
да показват поне броя на неплатените остатъци от месечни задължения. В случая
съпоставката на размера на неустойката от 150.88лв за 53 месеца значително надхвърля
сборното салдо, което несъмнено изисква да се посочат какви остатъчни размери кредиторът
счита за неплатени от длъжника и за кои месеци е приел частични плащания.
В заключение при съпоставката от външна страна на извлечението, съставено по
аналитична справка за задължения на наемател по прекратен договор за наем и останалите
документи за възникване на основанието на претенцията на кредитора, включващи договор,
с който са уредени задължения на наемателя (включително и породени от прекратяването
му), и изявлението на кредитора за отпадане на договореното ползване (съдържащо
предупреждение за възникване на дълг за неустойка), въззвиният съд констатира явно
несъответствие с счетоводното записване, което изключва редовността на документа от
външна страна. Оплакването на жалбоподателката е основателно, поради което
допуснатото незабавно изпълнение следва да се отмени. Разноски не са претендирани в
настоящото производство.
По тези съображения и на осн. чл. 419 ал.1 вр. чл. 278 ал.2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ допуснато с разпореждане №21622/29.06.2020г. постановяване на
незабавно изпълнение по ч.гр.д.7004/20г на ВРС, 34 с-в и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТКАЗВА исканото допускане на незабавно изпълнение въз основа на документ по
чл. 417 ал.2 ГПК и ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист, издаден по заповед №
3023/29.06.2020г. по ч.гр.д.7004/20г на ВРС, 34 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване (т.8 от ТР 4/2013г ОСГТК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4