Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София,
11.03.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Светослав Спасенов
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 16692 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
С
Решение от 11.12.2017 г., постановено по гр.д.№ 69523/ 2016 г. на Софийски
районен съд, ГО, 128 състав, А.А.Н., роден на *** г., гражданин на Република
Гърция, е осъден да заплати на „У.Б.“ АД- *** /ЕИК********/ сумата 2 500 лв.,
представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит на физическо
лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 201/0942/30164750 от 4.09.2014
г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 30.11.2016 г., до
окончателното плащане на вземането, а също и на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата 1 283.59 лв.- разноски по делото. Със същото решение е прекратено производството
по делото- поради оттегляне на исковете, в частта относно предявените от „У.Б.“
АД срещу А.Н. искове за присъждане и на следните дължими по горепосочения договор
за потребитески кредит суми: 182.19 лв.- договорна лихва за периода от
1.09.2016 г. до 29.11.2016 г.; 79.25 лв.- лихва върху просрочена главница за
периода от 1.09.2016 г. до 29.11.2016 г.; 4.55 лв.- неустойка за просрочена
лихва за периода от 1.09.2016 г. до 29.11.2016 г.; и 62.50 лв.- неустойка за
просрочена главница за периода от 1.09.2016 г. до 29.11.2016 г.
Постъпила е въззивна жалба от А.А.Н. /ответник
по делото/, в която са
изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС
решение в осъдителната му част, с искане да бъде постановена отмяната му и да
бъде постановено решение за отхвърляне на исковете.
Въззиваемата
страна „У.Б.“ АД- *** /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното
от СРС решение като правилно в обжалваната част да бъде потвърдено.
Предявен е иск с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
По
същество постановеното от СРС решение е правилно в обжалваната осъдителна част
и следва да бъде потвърдено.
Съвкупният
анализ на събрания по делото доказателствен материал обосновава извод на
въззивния съд, че страните са били обвързани от валидно договорно
правоотношение, възникнало по силата на сключен на 4.09.2014 г. договор за
потребителски кредит, представляващ по същество договор за заем /чл.240 ЗЗД/,
наименуван „договор за потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез
овърдрафт по разплащателна сметка“, сключен при общи условия. По силата на този
договор ищецът „У.Б.“ АД
предоставил възмездно в заем на ответника А.Н. сумата 2 500 лева, а последният
се задължил да върне заетата сума, ведно с възнаградителна лихва, в срок до
4.09.2015 г. /т.7 от договора/, който срок е продължен с една година или до
4.09.2016 г.- съгласно клаузата на т.12.1 от договора, предвиждаща възможност
за многократно удължаване срока на действието му- „за период от още една година,
при условие, че кредито-получателят спазва условията на договора и не е в
просрочие по нито едно от задълженията към кредитора в уговорените в договора
срокове“, както и „ако кредитополучателят не е подал искане за отказ от
удължаване на срока на овърдрафта“. В клаузата на т.12.1 е предвидена и
възможност за банката- кредитодател да не удължи срока на договора, ако през
последните 12 месеца преди изтичането му кредитополучателят е бил в просрочие
за повече от 15 дни по някое от своите задължения към банката и ако към датата
по т.7 някой от съществуващите кредити на кредитополучателя или теза на
икономически свързаните с него лица не е класифициран като редовен съгласно
банковото законодателство. В т.17 от процесния договор е регламентирано и право
на банката- ищец да обяви едностранно и без предизвестие част или целия дълг по
кредита за предсрочно изискуем при неизпълнение на което и да е от задълженията
на кредитополучателя по договора или по ОУ, и/или при неплащане на което и да е
парично задължение по кредита.
От страна
на ответника не е направено възражение, че не е получил посочените в процесния
договор заемни средства, поради което и насрещното му задължение като
кредитополучател да погасява вноските по сключения с ищеца- кредитодател
договор за потребителски кредит от 4.09.2014 г. безспорно е възникнало.
Съгласно заключението
на вещото лице по допуснатата в първо-инстанционното производство съдебно- счетоводна
експертиза, прието като неоспорено от страните и възприето от въззивния съд
като обективно дадено, за периода 2014 г.- 2016 г. по процесния овърдрафт са
усвоени следните суми: 2 258.56 лв.- към 31.12.2014 г., 2 500.46 лв.- към
31.12.2015 г., и 2 500 лв.- към 31.12.2016 г. Последното постъпление по
банковата сметка на ответника датира от 30.03.2016 г., като към 1.09.2016 г. размерът
на дълга е бил 2 500 лв. /таблица на стр.6 от експертното заключение/. Посочено
е от вещото лице и че към 1.09.2016 г. постъпленията по разплащателната сметка
на ответника не достигат за пълното погасяване на определените суми на
падежните дати, както и за покриване на вноските по разрешения овърдрафт, заедно
с дължимата лихва.
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 16692/ 2018
г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Предявената
от ищеца претенция за присъждането на главнично вземане от 2 500 лв. според
фактическите твърдения в исковата молба се основава на настъпила предсрочна
изискуемост на дълга по кредита, а според наведените при приключване на устните
състезания по делото доводи- на изпадане на ответника в забава при плащане на задължението
за връщане на главницата от 2 500 лева общо, не поради настъпила предсрочна
изискуемост на кредита, а поради изтичане срока на действие на договора на 4.09.2016
г.
С оглед установената
по делото фактическа и правна обстановка сумата 2 500 лв.- главница по процесния
договор за потребителски кредит, подлежи на връщане от ответника-
кредитополучател на ищеца- кредитодател, независимо дали вземането се основава
на предсрочна или редовна изискуемост на дълга по кредита. И в двата случая
вземането на банката- ищец е изискуемо и следва да бъде присъдено, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
И при
съобразяване на дадените в практиката на ВКС относно предсрочната изискуемост на
кредитите разрешения, според които обявяването на кредита за предсрочно
изискуем може да стане с исковата молба /Решение № 161/ 8.02.2016 г. по гр.д.№
1153/ 2014 г. на ВКС, ТК, II ТО; Решение № 114/ 7.09.2016 г. по т.д.№ 362/ 2015
г. на ВКС, II ТО; Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д.№ 193/ 2018 г. на ВКС,
I ТО; Определение № 387/ 24.07.2017 г. по ч.т.д.№ 1369/ 2017 г. на ВКС, I ТО/, и
с оглед настъпилата според настоящия въззивен съд към датата на подаване на
исковата молба- 30.11.2016 г., редовна изискуемост на дълга по процесния
кредит, основана на приложението на клаузата на т.12.1 от сключения между
страните кредитен договор, според която банката- кредитодател може да не удължи
срока на договора, ако през последните 12 месеца преди изтичането му кредито-получателят
е бил в просрочие за повече от 15 дни по някое от задълженията си към банката,
се налага извод, че претендираното от ищеца главнично вземане е ликвидно и
изискуемо и правилно е присъдено с обжалваното решение. Този извод се налага и
при съобразяване на даденото в Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. по
тълк. дело № 8/ 2017 г. на ВКС, ОСГТК- т.1, тълкувателно разрешение, приложимо
и за осъдителния иск по чл.79, ал.1 ЗЗД за реално изпълнение на договорно
задължение, според което е допустимо предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК
иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ;
предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде
уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл.417 ГПК.
Въззивният
съд намира, че е налице хипотеза, при която поради липсата на постъпления след
30.03.2016 г. по разплащателната сметка на ответника за обслужване на процесния
овърдрафт, банката- кредитор се е възползвала от правото си да не продължи
срока на действие на договора след 4.09.2016 г., „обявявайки го за предсрочно
изискуем“ на 1.09.2016 г. Не се касае за визираната в т.17 от договора и чл.60
ЗКИ предсрочна изискуемост на целия дълг по кредита, а за обявена при
упражняване правото на банката по т.12.1 от договора- да не продължи срока на действието
му за още една година, изискуемост на дълга по кредита, непредставляваща
предсрочна изискуемост по смисъла на чл.60 ЗКИ. Тъй като по арг. от т.12.1 на
процесния договор срокът на действието му е бил продължен от 4.09.2015 г. до
4.09.2016 г., обосновано е поведението на банката да обяви намерението си да не
го продължи „за още една година“ на 1.09.2016 г. /петък- присъствен ден/, за да
е безспорно, че действието му е преустановено на 4.09.2016 г. /понеделник-
присъствен ден/.
С оглед
горното, при събраните в процеса доказателства се налага приемането на извод,
че ответникът А.Н. е неизправна страна по сключения с ищеца договор за
потребителски кредит и дължи плащане на неизплатената част от дълга по кредита в
размер на 2 500 лева /главница/, за чието погасяване последният, чиято е
доказателствената тежест, нито е направил фактически твърдения, нито е провел
доказване по делото.
При тези
съображения, поради съвпадане крайните изводи на двете съдебни инстанции по
съществото на спора обжалваното първоинстанционно решение като правилно в
обжалваната осъдителна част следва да бъде потвърдено.
При този
изход на спора право на разноски- съгласно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК, има
въззиваемата страна, но искане за присъждането на разноски за въззивното
производство от същата не е заявено, поради което и такива с настоящото решение
не следва да й бъдат присъдени.
На
основание чл.78, ал.6 ГПК въззивникът дължи да заплати по сметка на Софийски
градски съд държавна такса за въззивното обжалване в размер на 50 лв.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 11.12.2017 г., постановено
по гр.д.№ 69523/ 2016 г. на Софийски районен съд, ГО, 128 състав, в обжалваната част, в която А.А.Н.,
роден на *** г., гражданин на Република Гърция, е осъден да заплати на „У.Б.“
АД- *** /ЕИК********/ сумата 2 500 лева, представляваща дължима главница по
договор за потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка № 201/0942/30164750 от 4.09.2014 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба- 30.11.2016 г., до окончателното изплащане
на вземането, а също и сумата 1 283.59 лева- разноски по чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА А.А.Н., роден на *** г., гражданин на
Република Гърция, да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата
50 лв. /петдесет лева/- държавна
такса за въззивното обжалване, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 16692/ 2018
г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Решението
по гр.д.№ 69523/ 2016 г. на СРС, ГО, 128 състав, е влязло в сила като необжалвано в останалата му част, в която е
постановено частично прекратяване на производството по делото /с характер на
определение/.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.