РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Девня, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И.ИЛ. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно
наказателно дело № 20243120200409 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на М. П. П., ЕГН: **********, с адрес: гр.
Д*****************, чрез проц. представител – адв. Й. А. против
Наказателно постановление № 253а-34/17.01.2024 г. издадено от Началника на
РУМВР – Девня при ОД на МВР – Варна, с което на жалбоподателя за
нарушение по чл. 5б ал. 3 от Закона за закрила на детето /ЗЗДт/, на основание
чл. 45 от същия закон е наложено административно наказание – глоба в размер
на 2 000 лева.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на процесуалните
правила – чл. 42 ал. 1 т. 4 и чл. 57 ал. 1 т. 5, чл. 42 ал. 1 т. 5, чл. 57 ал. 1 т. 6 и
чл. 18 от ЗАНН. Жалбоподателят отрича да е извършвал нарушението, за
което е санкциониран, поради което иска цялостна отмяна на обжалваното
наказателно постановление. Претендира и разноски по делото.
В с.з. жалбоподателят се представлява от редовно упълномощения си
проц. представител – адвокат, който заявява, че поддържа жалбата и исканията
в нея.
Административно наказващия орган, редовно призован, не изпраща
представител за участие в делото. Представя писмено становище, в което
излага аргументи за неоснователност на въззивната жалба и искане за
потвърждаване на обжалваното наказателно постановление.
Районна прокуратура – Варна, редовно уведомени за делото, не
изпращат представител за участие в него.
1
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 09.10.2023 г. свидетелите Д. Д. Д. и И. Й. Х. – полицейски
служители в РУМВР – Девня изпълнявали служебните си задължения, като
участвали в специализирана полицейска операция във връзка с продажба на
тютюневи изделия и алкохол на непълнолетни и малолетни лица в гр. Девня.
В около 09, 40 часа свид. Х. влязла в магазин за хранителни стоки, находящ се
на бул. „Съединение“ в гр. Девня, ел. 1, обект 1, собственост на „Тибог –
3“ЕООД, ЕИК: *********, тъй като имала информация, че в този търговски
обект редовно се продават тютюневи изделия на непълнолетни и малолетни
лица. В този момента като продавач – консултант в магазина работила
жалбоподателката М. П., а в магазина влязло и видимо непълнолетно лице от
женски пол. В присъствието дна свид. Х. детето поискало една кутия цигари и
жалбоподателката му я подала, след което то я заплатило. Като видяла това,
свид. Х. повикала колегата си – свид. Д., с когото установили самоличността
на лицата и се оказало, че детето, на което жалбоподателката продала цигарите
е малолетната Пр. Т.П. – тогава на 13 години. Тъй като двамата свидетели
нямали правомощието да съставят АУАН за така констатираното нарушение те
повикали свид. Д. Н. Х., който съставил АУАН срещу жалбоподателката за
допуснато нарушение по чл. 5б ал. 3 от ЗЗДТ, който бил подписан от нея без
възражения. По късно същия ден свид. Х., която тогава работела като ИДПС,
снела сведения от детето, което в присъствието на неговата майка потвърдило
гореописаните фактически обстоятелства.
В законоустановения срок срещу съставения АУАН не постъпили
писмени възражения, поради което административно – наказващия орган
възприел описаните в него фактически обстоятелства за доказани, а правната
квалификация на нарушението за правилна и издал атакуваното наказателно
постановление, с което наложил глоба на жалбоподателката в минимален
размер.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на показанията на разпитаните по делото трима свидетели –
полицейски служители, един от които установил лично описаното в АУАН и
НП нарушение. Свид. Х. е очевидец на осъществената продажба на тютюневи
изделия на малолетното дете, като показанията й са последователни и не
противоречат нито на заявеното от нейните колеги, нито на сведенията,
дадени от самото дете в присъствието на негов родител. Съдът кредитира
показанията на разпитаните свидетели като добросъвестни, доколкото липсват
доказателства, които да опровергават или дори разколебават тяхната
истинност. Описаната в жалбата различна фактология не намира подкрепа в
нито едно доказателство по делото.
При така установената по делото фактическа обстановка, въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление по отношение
законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави
следните правни изводи:
Относно допустимостта на подадената жалба:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е
2
приета от съда за разглеждане. /НП връчено на 02.10.2024 г., жалбата заведена
в РУМВР – Девня на 15.10.2024 г./
Относно компетентността на административно наказващия орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по
смисъла на чл. 46 ал. 1 от ЗЗДт – Началника на РУМВР – Девня, упълномощен
с това правомощие по силата на Заповед рег. №365з-2095/16.05.2019 г.
Компетентността на актосъставителя следва от същата разпоредба.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното
наказателно постановление и акта за установяване на административно
нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални
нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират
всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя
и възможността да разбере за какво нарушение се ангажира административно
– наказателната му отговорност. Спазена е процедурата за издаването на
АУАН и НП, регламентирана в ЗАНН, поради което липсват пороци от
процесуален характер, даващи основание за отмяна на обжалвания акт.
Възраженията, направени в тази връзка в жалбата са неоснователни, доколкото
от даденото както в АУАН, така и в НП описание на нарушението става ясно за
какво нарушение се ангажира отговорността на нарушителя, като същото
напълно съответства на посочената като нарушена правна норма. Макар и да
не е изписано конкретното предложение на чл. 5б ал. 3 от ЗЗДт няма никакво
съмнение, че се касае за едно, а не за две нарушения, изразяващо се в
продажба на тютюнево изделие /а не на алкохол/ на малолетно лице.
Относно материално - правната законосъобразност и обоснованост
на обжалваното наказателно постановление:
Извършеното нарушение е констатирано, респ. възприето лично от
свид. Х., като констатациите й са отразени в АУАН. По силата на чл. 189 ал. 2
от ЗДвП редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до
доказване на противното, поради което в тежест за оспорващия наказателното
постановление е да установи, че отразените в АУАН факти не отговарят на
истината. Жалбоподателят не ангажира каквито и да било доказателства за
наведените в жалбата твърдения, че майката на детето я е помолила по – рано
същия ден да му продаде кутия цигари. След като не е оборена констатацията
в АУАН, то следва да се приеме, че нарушението надлежно е било установено,
а не се базира на предположения. Жалбоподателят е получил съставения
АУАН срещу подпис, като не е вписал обяснения и/или възражения по
съдържанието му и не е представил други доказателства в хода на
административно - наказателното производство, оборващи констатациите,
отразени в редовно съставения АУАН. Твърденията й са голословни и
недоказани. С оглед на това правилно е ангажирана административно –
наказателната й отговорност за нарушение по чл. 5б ал. 3 от ЗЗДт, като
наложената й санкция законосъобразно е определена в минимален размер, при
което липсва възможност за намаляването й.
В конкретния случай съдът намира, че нарушението не може да се
квалифицира като маловажно, тъй като те по нищо не се отличава от
3
останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателката да има дължимото
законосъобразно поведение особено що се касае до такива, охраняващи
интересите на деца. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното
нарушение не следва да се приема като маловажно, а наказателното
постановление като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63 ал. 3 от ЗАНН следва
на ОД на МВР - Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл. 63 ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37 ал. 1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80
до 120 лева. Делото не е с фактическа или правна сложност, а осъществената
правна помощ се изразява в представяне на писмени бележки без проц.
представителство в с.з, поради което следва да се присъди
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 2 т. 5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 253а-34/17.01.2024
г. издадено от Началника на РУМВР – Девня при ОД на МВР – Варна, с което
на М. П. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. Д******* за нарушение по чл. 5б
ал. 3 от Закона за закрила на детето, на основание чл. 45 от с. з. е наложено
административно наказание – глоба в размер на 2 000 лева.
ОСЪЖДА М. П. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. Д*****ДА
ЗАПЛАТИ на ОД на МВР – Варна сумата от 80 лева /осемдесет лв., 00 ст./,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63 ал. 3 от
ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
Варна в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
4