Р
Е Ш Е Н И Е
№
260487 / 27.4.2021г.
гр.
Перник, 27.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на петнадесети април, две хиляди двадесет и първа
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 5960
по описа на ПРС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на Е.С.С. срещу Потребителна кооперация „Минерал". Ищецът твърди, че
в полза на ответника е издаден изпълнителен лист от 15.06.2006 г. по гр.д.№
1233/2005 г. на Районен съд Перник, по силата на който ищецът в качеството му
на ЕТ „Е.С.“ е осъден да заплати на ответника сума в общ размер на 4826,66
лева, от която 3317,00 лева главница – присъдено обезщетение за ползване на
имот след прекратяване на договор за наем в периода от 04.1999 г. до 11.2000
г.; 1509,66 лева законна лихва за забава в периода от 05.05.1999 г. до
30.10.2003 г.; 163,92 лева неплатени консумативи за електроенергия в периода от
04.1999 г. до 06.1999 г. и 99,15 лева изтекла лихва върху главницата.
Твърди, че въз основа на посочения
изпълнителен лист е образувано изпълнително производство на 12.09.2006 г. по № ***г.
по описа на ЧСИ С.Б.. Признава, че в рамките на изпълнителното производство са
насрочвани два описа – 19.02.2008 г. и 06.06.2008 г., но твърди, че такива не
са осъществени. Твърди, че на 06.02.2009 г. изпълнителното производство е
прекратено по молба на взискателя, а на 01.03.2010 г. е образувано ново такова
- № ***г. по описа на ЧСИ Е. Д.. Признава, че на 12.12.2011 г. в рамките на
това изпълнително производство е наложен запор върху притежаваните от него
дялове в търговско дружество. Твърди, че на 14.03.2012 г. е депозирал молба за
сключване на споразумение за разсрочено плащане, което било постигнато на
30.03.2012 г. Сочи, че на същата дата заплатил сума в размер на 200,00 лева, а
на 04.04.2012 г. 3100,00 лева.
Твърди, че след 04.04.2012 г. не са
извършвани действия по изпълнение, поради което на 07.04.2014 г. (делничен ден)
и.д. № ***г. по описа на ЧСИ Е. Д. е перемирано, от който момент е започнала да
тече погасителната давност за вземането, която не е прекъсвана.
С оглед на изложеното моли съда да
приеме за установено, че не дължи на ответника сума в размер на 3317,00 лева
главница – присъдено обезщетение за ползване на имот след прекратяване на
договор за наем в периода от 04.1999 г. до 11.2000 г. и 163,92 лева неплатени
консумативи за електроенергия в периода от 04.1999 г. до 06.1999 г.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок.
Намира предявените искове за недопустими, тъй като изпълнителният лист е
издаден срещу търговец – едноличен търговец, а не срещу ищеца лично. По
същество счита исковете за неоснователни. Не оспорва фактическите твърдения на
ищеца по образуване на изпълнително дело пред ЧСИ Е. Д., сключването на
споразумение и заплащане на сумите от 200,00 лева и 3100,00 лева на посочените
дати. Счита, че със заплатените суми е погасено вземането за главница без 17,00
лева, позовавайки се на чл. 76, ал. 1 ЗЗД.
С оглед на изложеното моли съда да
отхвърли предявения исков за погасяване на главница в размер на 3300,00 лева. Признава
иска с предмет 163,92 лева неплатени консумативи за електроенергия в периода от
04.1999 г. до 06.1999 г.
Претендира разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Районен съд Перник е сезиран с
обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 439, ал. 1, вр.
124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника
за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение.
Предмет на спора по предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е
отричаното от ищеца право на принудително изпълнение за вземането на ответника
поради погасяването му по давност, въз основа на факти, непреклудирани от формираната
сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано
право на взискателя или на отговорността на длъжника (така Решение № 105 от
18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2018 г., IV г. о., ГК и Решение № 71 от
24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018 г., III г. о., ГК).
Наличието на изпълнителен титул и
изпълнително дело, образувано срещу ищеца по искане на ответника за събиране на
процесните вземания, свидетелства за правния интерес на ищеца от предявяване на
отрицателните установителни искове. В настоящия случай ищецът оспорва
вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след
издаване на процесния изпълнителен лист.
В хипотеза на предявен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи
единствено правния си интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната
страна е да установи че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в
конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на
давността за вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК).
Съдът намира за неоснователни доводите
на ответника за недопустимост на исковете заради липсата на правен интерес и
процесуална легитимация на Е.С. в лично качество, заради обстоятелството, че
изпълнителният лист е издаден срещу ЕТ „Е.С.“. Не могат да бъдат споделени
доводите в писмения отговор, че едноличният търговец е отделно лице. Физическото
лице и регистрираният от него едноличен търговец не съставляват различни правни
субекти и лицето, регистрирало ЕТ, отговаря пред кредиторите на ЕТ с цялото си
имущество. Регистрацията на едноличен търговец по смисъла на чл. 56 и сл. от ТЗ
единствено ползва физическото лице, осъществяващо търговска дейност по занятие,
за нуждите на търговската му дейност.
Ето защо съдът намира предявените искове
за допустими, поради което и следва да се произнесе по тяхната основателност.
С изготвения по делото доклад съдът е
обявил за безспорни по делото обстоятелствата относно издаването изпълнителен
лист от 15.06.2006 г. по гр.д.№ 1233/2005 г. на Районен съд Перник за описаните
в него суми, образувано изпълнително производство на 12.09.2006 г. под № ***г.
по описа на ЧСИ С.Б.и и.д. № ***г. по описа на ЧСИ Е. Д., налагане на запор на
12.12.2011 г. сключване на споразумение за разсрочено плащане, и заплащане на
сума в размер на 200,00 лева, а на 04.04.2012 г. и 3100,00 лева.
По делото е приложено копие на
изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 1233/2005 г. по описа на Районен съд Перник
срещу ищцата, действаща като ЕТ „Е.С.“, в полза на ответното дружество за
сумите 3317,00 лева главница, ведно със законна лихва от 30.10.2003 г., 1509,66
лева законна лихва за забава от 05.05.1999 г. до предявяване на иска, 163,92
лева неплатени консумативи за електроенергия в периода от 04.1999 г. до 06.1999
г. и 99,15 лева изтекла лихва върху главницата.
От представеното по делото решение,
постановено по гр.д. № 1233/2005 г. по описа на Районен съд Перник се
установява, че същото е връчено по чл. 51, ал. 2 ГПК (отм.), като последното
удостоверено посещение е на 27.02.2006 г., от която датата в започнал да тече
14-дневния срок за обжалване по чл. 197 ГПК (отм.). При липса на данни за
обжалване на решението, същото е влязло в сила на 14.03.2006 г., от който
момент е започнал да тече 5-годишния срок на погасителна давност по чл. 117,
ал. 2 ЗЗД. При образуване на изпълнително производство на 12.09.2006 г. под № ***г.
по описа на ЧСИ С.Б., прекратено на 06.02.2009 г. давността е била отново
прекъсната и не е текла съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г, и приетото в Решение №
170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС, че отмяната
на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред, а новото тълкуване на правната норма
започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия
тълкувателен акт, т. е. от 26.06.2015 г. – приемането на ТР № 2 от 26.06.2015
г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
От приложената по делото молба от
14.11.2011 г. за образуване на и.д. № ***г. по описа на ЧСИ Е. Д. се установи,
че ответникът е възложил на съдебния изпълнител прилагане на конкретни
изпълнителни способи – запор върху дружествени дялове, притежавани от длъжника,
следователно депозирането на същата е действие, годно да прекъсне давността за
вземането съгласно ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Не е спорно също, а тези факти се
установяват и от приложените по делото писмени доказателства, че на 30.03.2012
г. с сключено споразумение, по силата на което длъжникът следва да внася
периодично определени суми за погасяване на задължението си, като с платежно
нареждане от същата дата е внесъл 200,00 лева, а на 04.04.2012 г. е внесъл
3100,00 лева.
Представени са молба от взискателя от
05.11.2012 г., с която той моли съдебния изпълнител „да продължи процедурата по
събиране на средствата“, както и напомнително писмо до длъжника от 09.11.2012
г., без данни същото да е връчено. Други действия в рамките на това
изпълнително производство не са доказани.
При тези обективни данни, съдът приема,
че последното действие, прекъсващо погасителната давност преди тя да е изтекла
е плащането от 04.04.2012 г. Гореописаните молба от 05.11.2012 г. и напомнително
писмо до длъжника от 09.11.2012 г. не са с характер, прекъсващ погасителната
давност. Ето защо това изпълнително производство следва да се счита прекратено
по силата на закона на 05.04.2014 г., от който момент започва да тече нова
петгодишна погасителна давност (при съображенията относно приложението на ППВС
№ 3/1980 г.), като същата е изтекла на 05.04.2019 г.
Спорен
по делото е единствено правният въпрос кое задължение е погасено с плащането в
общ размер на 3300,00 лева. В тази връзка съдът цени представеното по делото
запорно съобщение, издадено в рамките на и.д. № ***г. по описа на ЧСИ Е. Д.,
съгласно което към датата на издаването му – 08.12.2011 г. размерът на дълга е
7874,72 лева и съответните такси по изпълнението, без да уточнени. При
извършено на основание чл. 162 ГПК от съда изчисление – разликата между
посоченото от съдебния изпълнител задължение (7874,72 лева) и сумите от
издадения изпълнителен лист - 3317,00
лева главница, 163,92 лева
неплатени консумативи за електроенергия; 1509,66
лева законна лихва за забава от 05.05.1999 г. до предявяване на иска и 99,15 лева изтекла лихва, се установи,
че се формира разлика от 2784,99 лева,
която съдът приема, че представлява непогасена законна лихва върху главницата
от 3317,00 лева от датата на подаване на исковата молба - 30.10.2003 г., начислена до датата на
запорното съобщение - 08.12.2011 г.
Редът на привилегиите е установен от чл.
136 ЗЗД, който предвижда, че с право на
предпочтително удовлетворение се ползват вземанията за разноски по
принудителното изпълнение – ал. 1, т. 1 от тук посочената разпоредба, както и,
че освен присъдените лихви, правото на предпочтително удовлетворение обхваща
лихвите, изтекли след започване на принудителното изпълнение, както и лихвите
за годината, която го предхожда – ал. 4 на чл. 136 ЗЗД.
В чл. 76 ЗЗД (спорния по делото въпрос) повелява,
че: - ал. 1 - този, който има към едно и също лице няколко еднородни
задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви
кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за
него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се
най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват
съразмерно. Алинея 2 - когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите,
разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите
и най-после главницата.
Съществуващата противоречива съдебна
практика бе преодоляна като в т. 1 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г.
на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК се прие, че когато извършеното плащане не
е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение
на парично задължение настъпва при условията и в поредността по чл. 76, ал. 2
от Закона за задълженията и договорите.
При тази правна рамка и задължителни
разяснения, съдът приема, че с извършеното от ищеца плащане в общ размер на
3300,00 лева са погасени първо разноските по изпълнението, като минималните
такива са т. 1, 9 и 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за
частните съдебни изпълнители в размер не по – нисък от 400,00 лева с ДДС. След
тези суми поредността на погасяване се определя по правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, а именно лихвите в размер на: 1509,66 лева - законна лихва за забава от
05.05.1999 г. до предявяване на иска; 99,15 лева - изтекла лихва и 2784,99 лева
- законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба -
30.10.2003 г., начислена до датата на запорното съобщение - 08.12.2011 г. Едва
след погасяването на тези суми, постъпленията от принудителното изпълнение
следва да се отнесат към вземанията за главниците - 3317,00
лева и 163,92 лева неплатени консумативи за електроенергия.
Без да са необходими специални знания и
конкретни изчисления се установява, че плащането в размер на 3300,00 лева не е
достатъчно да погаси разноските по изпълнението и лихвите по вземането, поради
към 04.04.2012 г. вземането за процесните главници е останало неудовлетворено.
При този фактически и правен извод, вкл.
относно погасяване на вземането по давност, предявените искове са основателни и
следва да бъдат уважени.
По
разноските:
При този изход от спора на основание чл.
78, ал. 1 в полза на ищецът следва да се присъдят разноски. Същият е доказал
такива в размер на 183,00 лева за заплатена държавна такса и 600,00 лева за
процесуално представителство. Ответникът своевременно направил възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК. Размерът на уговорения от ищеца адвокатски хонорар надхвърля
минималния размер, съгласно относимата редакция на чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а делото не се
отличава с фактическа или правна сложност, нито действително осъществените от
адвоката процесуални действия да надхвърлят обичайната работа по такъв тип
дела. Ето защо размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде редуциран
до 441,19 лева. Същият е определен върху сума от 3317,00 лева, тъй като за иска
от 163,92 лева неплатени консумативи за електроенергия по правилото на чл. 78,
ал. 2 ГПК разноски не следва да му бъдат присъждани, тъй като ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска. По същото
правило следва да бъде присъдена заплатената сума за държавна такса до размер
от 174,38 лева.
Независимо от горните съждения за
дължимост на част от доказаните разноски, при основателност на исковите
претенции в цялост, на ответника такива не се дължат. Този извод прави
безпредметно обсъждането на възражението на ищеца за прекомерност.
В светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Е.С.С., ЕГН **********,*** срещу
Потребителна кооперация „Минерал“, ЕИК *********, с. Рударци, ул. „Черни
връх“ № 61 искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на Потребителна кооперация
„Минерал“, не
съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) спрямо
Е.С.С. за суми в размер на 3317,00 лева главница – обезщетение за ползване на
имот след прекратяване на договор за наем в периода от 04.1999 г. до 11.2000 г.
и 163,92 лева неплатени консумативи за електроенергия в периода от 04.1999 г.
до 06.1999 г., присъдени с решение, постановено по гр.д. № 1233/2005 г. по
описа на Районен съд Перник и за които е издаден изпълнителен лист от
15.06.2006 г. поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Потребителна
кооперация „Минерал“ да заплати на Е.С.С. сумата от 615,57 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд
Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ_________________