Р Е Ш Е Н И Е № 260091
гр. Сливен, 09.03. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, І-ви
наказателен състав, в публично заседание
на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
МАНЧЕВ
при секретаря РОСИЦА НЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от
районния съдия АНД № 1582 по описа на
съда за 2020 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 – чл.
63 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Ц.Д.М., чрез
пълномощника си адв.М.Й. срещу НП № 20-0804-003082 от 22.10.2020 г. на Началник група към
ОД МВР - Сливен, Сектор „Пътна полиция” – Сливен, с което на основание чл. 179
ал.2 пр. 1 от ЗДвП и чл. 183 ал.1 т.1 пр. 1,2 от ЗДвП му са наложени
административни наказания: ГЛОБА в размер на 200 лв. и ГЛОБА в размер на 10 лв. за нарушения на чл. 117
от ЗДвП и чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Иска НП да бъде отменено в частта, с която
му е наложено наказание за нарушението по чл.117 от ЗДвП.
В с.з. жалбоподателят, чрез своя
пълномощник иска НП да бъде отменено в частта, с която му е наложено наказание
на осн. чл. 179 ал.2 пр.1 от ЗДвП.
В с.з. въззимаемата страна, административно - наказващият орган, не изпраща
представител.
Съдът като съобрази събраните по делото
гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установена следната фактическа обстановка:
На
17.06.2020 г. в 15.15 ч. жалбоподателят управлявал собствения си л.а. „Фиат
Брава” с рег. № СН .. в с. С.. р.., ул. С.. Д.., посока центъра на селото. Пред него се движил св. Ат.Р. с л.а. лада
нива.Преминавайки покрай дом № .,
който се намирал в дясно по посока на
движението му, от къщата внезапно изскочило малолетно дете на около година и
половина- М.. С.. С.. с ЕГН ********** и се ударила в преден десен калник на
автомобила на жалбопод.
Жалбоподателят бил изпробван за алкохол от дошлите на място служители на
ОД МВР – Сливен с техн. средство Дрегер
Алкотест 7510 с фабр. № ARBB 0066, като уредът отчел 0
промила алкохол. При извършената проверка жалбоподателят не могъл да представи
СУМПС и контролен талон към него.
За извършените от жалбоподателя деяния
му бил съставен АУАН № GA186126/17.06.2020г., с който деянията
били квалифицирани като нарушения по чл. 117 и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Актът бил
предявен на жалбоподателят, който след като се запознал със съдържанието му е
отразил, че няма възражения. По късно в
срок представил писмени възражения, с които оспорил фактическата обстановка
описана в НП.
На
основание така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП № 20-0804-003082 от 22.10.2020 г.
Горната
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените и
събрани по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност. Съдът даде вяра на АУАН № GA186126/17.06.2020г., НП № 20-0804-003082 от 22.10.2020г.,
кредитира показанията на разпитания по делото свидетел.
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна /лице, което е санкционирано/. Разгледана по
същество, тя е частично основателна.
Съдът намира,
че в настоящия случай от събраните по делото писмени и гласни
доказателства не се установява, че жалбоподателят виновно е извършил вмененото
му във вина административно нарушение по чл.179 ал.2 от ЗДвП. Същото
представлява непредпазливо, а не умишлено деяние, поради което следва по
безспорен начин да се докаже, че жалбоподателят е могъл и е бил длъжен да
предвиди внезапното навлизане на малолетното на година и половина, дете на
пътното платно. От разпита на свидетелят – очевидец Ат. Р. се установи, че
действително детето е скочило на пътното платно и се е ударило в предната дясна
странична част около предния десен калник на автомобила на жалбопод. Безспорно
преди инцидента жалбоподателят е управлявал лекия автомобил в своята лента за
движение, като мястото на удара е в рамките на лентата му за движение, след
което лекия автомобил е спрял на място.
Отделно от
изложеното, имайки предвид, че в конкретната ситуация водачът е направил всичко
възможно, за да намали скоростта на движение и да спре автомобила, за да
избегне удара, то настоящия състав намира, че по делото не е безспорно
доказано, че настъпилото ПТП се намира в причинна връзка с поведението на
водача и с евентуално допуснато от негова страна нарушение на правилата за
движение по пътищата, поради което осъщественото от него деяние осъществява
признаците на посоченото в разпоредбата на чл. 15 от НК случайно деяние. Имайки
предвид, че възможностите на дееца да предвиди и предотврати настъпването на
вредоносния резултат се преценява не изобщо, по принцип, а конкретно за всеки
отделен случай и вземайки в предвид материалите по делото /разпит на свидетелите,
протокол за ПТП и др./ в конкретния случай съдът приема, че липсва
виновна причинна връзка между действията на жалбоподателя и настъпилите
последици. Поради което следва да се приеме, че деянието на жалбопод.
следва да се квалифицира като случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК и
доколкото същото не е виновно извършено деяние деецът не следва да отговаря за
настъпилите общественоопасни последици. Деянието на водача е случайно,
защото опасността за него не е била предвидима, възникнала е внезапно и ударът
е бил технически непредотвратим. Според установената съдебна практика на ВКС
деянието, в резултат на което е станало пътнотранспортно произшествие със
съставомерни последици, е случайно тогава, когато опасностите на пътя са
изненада за дееца и не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на
тези последици, както и когато препятствието се появи изненадващо в
опасната зона за спиране и водачът, каквото и да направи, не може да
предотврати настъпването на вредните последици, е налице случайно деяние. Аргументите
на горното са в ТР № 28/28.11.1984 г. на ОСНК на ВС на РБ, постановено по н. д.
10/1984 г., съгласно което трябва да се оценява и присъствието или не на
разпоредбата на чл. 15 от НК. Както се казва в него, „когато един водач е изпълнил
предписанията на правилата за движение относно скоростта, но не е могъл и не е
бил длъжен да предвиди и предотврати настъпването на общественоопасните
последици, той не следва да носи отговорност, тъй като е налице случайно деяние
по смисъла на чл. 15 от НК. В този смисъл е и константната съдебна
практика на различните съдилища.
С оглед на
установеното по делото, съдът счита, че основаната причина за настъпилото ПТП,
се явява внезапното изскачане на детето на пътя и сблъсъка на тялото му в
преминаващия автомобил.
Относно
второто нарушение, за това, че при проверката жалбопод. не е носил СУМПС ии КТ
към него съда следва да посочи, че то е безспорно доказано и в тази му част НП
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран
от посоченото, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
НП № 20-0804-003082 от
22.10.2020г. на Началник група към ОД МВР - Сливен, Сектор „Пътна полиция” –
Сливен, в частта в която на Ц.Д.М. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***,
офис 2, чрез адв. М.Й. му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лв. на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0804-003082 от 22.10.2020г. на
Началник група към ОД МВР - Сливен, Сектор „Пътна полиция” – Сливен, в частта в
която на Ц.Д.М. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, офис 2, чрез адв. М.Й.
му е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 10 лв. на осн. чл. 183 ал.1т.1 пр. 1,2 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО
и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Сливен в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: