РЕШЕНИЕ
№ 208
гр. Велико Търново , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и първи януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20204110102531 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.357 ал.1 от КТ.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищцата работи по трудово
правоотношение на длъжност „с” във ответното Военно формирование, като има при
ответника 33 години трудов стаж. Излага твърдения, че на 13.08.2020г е била призована
пред Административен съд гр.********* в качеството свидетел по адм. дело №****.
Ищцата заявява, че в проведеното съдебно заседание е отговорила на всички въпроси за
това, което знае и е възприела. Ищцата заявява, че с писмо от 23.09.2020г. Началникът на
Военното формирование в качеството работодател е поискал от ищцата писмени обяснения,
които да даде на същия ден относно „защо при разпита пред съда в качеството свидетел
била казала- „Аз твърдя, че във Военно формирование **** няма компетентни
боеприпасчици, които да установят точно какво се бракува”. Ищцата заявява, че дала
писмени обяснения на същия ден. Сочи че, със Заповед №РД-322 от 25.09.2020г. на
Началника на Военно формирование ***** за извършено нарушение на трудовата
дисциплина по чл.187 ал.1 т.8 пр.2 от КТ-уронване на доброто име на предприятието и на
основание чл.188 т.1 от КТ работодателят й наложил дисциплинарно наказание
„Забележка”. Ищцата заявява, че не е имала намерение да подронва авторитета на
предприятието и факта на участието й в съдебно заседание като свидетел по делото не е
достатъчен, за да се приеме, че е извършила нарушение на трудовата дисциплина, за което е
санкционирана. Твърди, че само е изложила факти, които са й станали известни и е
изпълнила задължението си като свидетел пред съда. Отправя искане за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
1
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който предявения
иск е оспорен като неоснователен и недоказан. Ответникът твърди, че процесната Заповед от
25.09.2020г отговаря на изискванията на закона, издадена от компетентен орган, в надлежна
писмена форма и при спазване на срока по чл.194 от КТ. Ответникът счита, че с показанията
си пред съда ищцата е изказала твърдението си, че военнослужещите във формированието
са некомпетентни за задълженията, които изпълняват. Ответникът твърди, че ищцата като
дългогодишен служител във Формированието би следвало да е запозната с това какви
специалности са необходими на Формированието, за да изпълнява задачите, за които е
създадено. Ответникът счита, че е недопустимо ищцата да изнася под ролята на свидетел
неверни твърдения с единствена цел-уронване на престижа, като сочи, че казаното от нея е
категорично твърдение, а не възприятие. Ответникът счита, че за наличие злоупотреба с
доверието на работодателя и уронване на доброто име на предприятието не е необходимо да
има умисъл. Отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Ищцата В. К. Л. работи по трудово правоотношение в ответното Военно
формирование **** в гр.*******, като цивилен служител на длъжност „с” във „Ф****”.
Видно от представената по делото в заверен препис призовка, ищцата е призована да
се яви в качеството свидетел по адм. дело №***. по описа на Административен съд-******,
на 13.08.2020г.
На 23.09.2020г. Началникът на ответното Военно формирование е изискал от ищцата
писмени обяснения относно заявено от нея пред съда при разпита й като свидетел по
административното дело, записани показания в протокола от съдебното заседание „аз
твърдя, че във военно формирование ***** няма компетентни боеприпасчици, които да
установят какво точно се бракува.” С писмото от 23.09.2020г. работодателят е поискал
ищцата да даде писмени обяснения по повод казаното от нея, както и да посочи
доказателства за твърдяните факти.
На същата дата 23.09.2020г. ищцата е депозирала пред Началника на ответното
Военно формирование писмени обяснения, в които е изложила, че по посоченото съдебно
дело се е явила като свидетел, за което е била призована и че по същото не са разглеждани
въпроси относно брак на имущество, а установени липси от комисия по време на
инвентаризация и предмет на делото е наложено наказание на материално отговорно лице. В
обясненията си ищцата е заявила, че от сега служещите офицери във ответното Военно
формирование завършил специалност „бойни припаси” не познава.
Със заповед на Началника на Военно формирование ***** от 25.09.2020г. ****, на
основание чл.188 от КТ, чл.189,чл.193 ал.1 и чл.194 от КТ на ищцата В. К. Л. на длъжност
„с***” във „Ф*****” е наложено наказание „Забележка” за извършено нарушение на
2
трудовата дисциплина по чл.187 ал.1 т.8 пр.2 от КТ-уронване на доброто име на
предприятието.
По делото са представени заверени преписи от дипломи на военнослужещи в
ответното Военно формирование, относно притежавано от тях образование и квалификация.
Представен е препис от съдебно решение от 04.11.2020г. по адм.дело №****. по
описа на Адм. съд- *****.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Предявеният иск за отмяна по съдебен ред на заповед за наложено дисциплинарно
наказание е процесуално допустим, а разгледан по същество е основателен по следните
съображения:
Съгласно чл.186 от КТ виновното неизпълнение на трудовите задължения е
нарушение на трудовата дисциплина, като нарушителят се наказва с предвидените в КТ
дисциплинарни наказания. Разпоредбата на чл.187 от КТ визира нарушенията на трудовата
дисциплина, а разпоредбата на чл.188 от КТ дисциплинарните наказания, едно от които е
„забележка”.
В конкретния случай, предмет на настоящото производство е оспорване на заповед, с
която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „забележка” за нарушение на
трудовата дисциплина, визирано в чл.187 т.8 пр.2 от КТ-уронване на доброто име на
предприятието.
По делото не е спорно, че ищцата е в трудово правоотношение с ответника, както и
че с оспорената заповед й е наложено дисциплинарно наказание „забележка”.
С оглед правното естество на предявения иск следва на първо място да бъде
установено спазени ли са императивните разпоредби на закона, приложими при процедура
по налагането на дисциплинарното наказание. При положителен отговор на този въпрос
следва да се изследва налице ли са установените в заповедта нарушения на трудовата
дисциплина, послужили като основание за нейното издаване; наложеното наказание и
съответствието му с тежестта на нарушението; обстоятелствата, при които е било
извършено; поведението на работника.
В тази връзка съдът намира, че липсва процесуално нарушение на императивните
норми, посочени в глава ІХ, раздел ІІІ от КТ, уреждащи производството по налагане на
дисциплинарните наказания. Разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ, визира задължение на
работодателя преди налагане на дисциплинарно наказание да изслуша работника или
служителя или да приеме писмените му обяснения, като гаранция за защита на неговите
права и интереси. Видно от данните по делото, което е и безспорно обстоятелство, са
спазени нормативните изисквания в тази връзка. По делото е представено писмо, с което са
3
изискани от ищцата писмени обяснения, както и са представени такива пред работодателя.
Законът изисква тези обяснения да са поискани преди налагане на дисциплинарното
наказание, което в случая е спазено. Възражението на ищцата досежно краткото време, с
което е разполагала, за да даде обясненията, в случая не е от значение, доколкото същата е
изложила писмените си обяснения в предоставения й срок.
Отделно от това са спазени и преклузивните срокове за налагане на дисциплинарното
наказание, посочени в нормата на чл. 194, ал. 1 от КТ, предвиждаща налагането на
дисциплинарно наказание да се извърши не по-късно от два месеца от откриването на
нарушението и не по-късно от една година от извършването му.
При липса на процесуални нарушения в хода на дисциплинарно производството
съдът следва да обсъди по същество обжалваната заповед.
В разпоредбата на чл.126, т.9 от КТ е посочено задължението за работника или
служителя да пази доброто име на предприятието. Неизпълнението на това задължение
съставлява нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.8, пр.2 от КТ. В съдебната
практика и доктрината се приема, че уронването на доброто име на предприятието е
нарушение, при което работодателят се злепоставя пред третите лица. То е формално и за
него не се изисква настъпването на някакъв неблагоприятен резултат. От гледна точка на
вината е съставомерно както при умисъл, така и при небрежност /вж. решение № 2094 от
16.12.2005 г. на ВКС по гр. д. № 1623/2003 г., ГК, III г. о., решение № 1379 от 4.11.1999 г. на
ВКС по гр. д. № 238/99 г., III г. о. и др./.
За да съставлява дисциплинарно нарушение е необходимо неизпълнението на
трудовите задължения да е виновно извършено /чл.186 от КТ/. Както беше посочено по –
горе, уронването на доброто име на работодателя може да бъде извършено както при
небрежност, така и при умисъл.
Уронването на доброто име представлява нарушение на трудовата дисциплина, а
именно деяние/действие или бездействие/, което представлява неизпълнение на трудово
задължение. Отличителен белег при това нарушение е узнаването на неизпълнението от
трети лица, което причинява накърняване на авторитета, престижа, доверието, оценката на
другите за възможностите на работодателя да планира, организира, ръководи и контролира
трудовия процес.
Съдът намира, че в случая не е налице нарушение на трудовата дисциплина, което да
бъде санкционирано чрез налагане на дисциплинарно наказание. Не е спорно, че ищцата е
била призована и се е явила пред Административен съд гр.*****, в качеството свидетел по
дело, по което не е страна ответното Военно формирование. Съгласно закона свидетелят е
длъжен да се яви пред съда, за да даде показания, като изрично са визирани хипотезите, при
които свидетелят може да откаже да даде показания. Съдът намира, че ищцата не е
нарушила трудовата дисциплина, като е дала показания в качеството свидетел пред съда.
Участието в съдебно производство в определено качество, в случая свидетел, който
4
отговаря на поставени от страните и съда въпроси не представлява злепоставяне на
работодателя пред трети лица. Не се установи и ищцата да е нарушила посочения в
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание чл.36 от Правилника за вътрешния ред
във военно формирование *****, забраняващ на работниците и служителите да правят
публични изявления, да изказват мнения и дават интервюта под каквато и да била форма,
които могат да уронят доброто име на работодателя. Свидетелстването пред съд не попада
сред визираните начини на даване на изявления. Не се твърди ищцата да е правила
изявления пред трети лица, извън дадените пред съда показания, с които да е уронила
доброто име на работодателя. Изложеното в заповедта, че ищцата е представила
военнослужещите в ответното Военно формирование „като некомпетентни и некадърни да
се справят с възложените им задачи, като хора, които не разбират от оръжие и боеприпаси”
не се установи по делото, тъй като не се установи ищцата да е направила такива изявления
пред трети лица.
Съдът намира, че казаното от ищцата при нейното свидетелстване пред съда не може да
се квалифицира като уронване доброто име на работодателя. Освен това, разпоредбата на
чл.187 ал.8 от КТ визира наличието на две кумулативни предпоставки-злоупотреба с
доверие и уронване на доброто име на предприятието. Злоупотребата с доверие се изразява в
използване на оказаното от работодателя доверие за неправомерно извличане на определена
облага за работника или за трето лице и в резултат от тези действия следва да е настъпило
уронване на доброто име на работодателя, като в случая не се установиха обстоятелства за
извършено такова нарушение на трудовата дисциплина.
С оглед изложеното съдът намира, че не е изпълнен фактическият състав на
разпоредбата на чл.187 т.8 от КТ, поради което заповедта, с която на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание „забележка” следва да бъде отменена.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновски районен съд
държавна такса в размер на 50лв. по неоценяемия иск, предмет на настоящото производство,
както и сумата от 5лв. за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Ищцата е претендирала присъждане на разноски и с оглед изхода на спора и
съгласно чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
направените по делото разноски в размер на 350 лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответникът също е претендирал присъждане на разноски, но с оглед изхода на
спора не следва да бъдат присъждани разноски в негова полза.
Ръководен от гореизложеното, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед №***** от 25.09.2020г. на Началника на Военно формирование
*****, с която на основание чл.188 т.1 от КТ на ищцата В. К. Л. с ЕГН **********, с
постоянен адрес гр.**********, на длъжност „с***” във Ф**** на Военно формирование
******, е наложено дисциплинарно наказание „забележка” за извършено нарушение на
трудовата дисциплина по чл.187 ал.1 т.8 от КТ-уронване на доброто име на предприятието.
ОСЪЖДА Военно формирование ****************, да заплати на В. К. Л. с ЕГН
**********, с постоянен адрес ************* сумата 350лв./триста и петдесет лева/,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА *************да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Великотърновски районен съд държавна такса в размер на 50 лв. /петдесет лева/,
както и 5 лв./пет лева/ за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6