№ 290
гр. Смолян, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова
Мария Ан. Славчева
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско
дело № 20225400500279 по описа за 2022 година
година И за да се произнесе ,взе в предвид следното :
Производството е по чл.268 и следващите ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.
Смолянскиято кръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№3684 от 20.07.2022година
от „Уг. ест.“ ЕООД, ЕИК ********* (с предишно наименование „***” ЕООД),
депозираначрезпълномощника адВ. Г., срещу Решение № 180 от 05.07.2022 г. по гр. дело №
86/2022 г., по описа на PC Смолян, с което е отхвърлен, поради погасен по давност,
предявеният от „***“ ЕООД против Ф. С. А. иск за установяване съществуването на вземане
в размер на 36.01 лв. (тридесет и шест лв. и 01 ст.) - представляваща главница за потребена
и неплатена далекосъобщителна услуга по договор с клиентски номер 11174443001 от дата
10.02.2016. г., сключен между Ф. С. А. и „***” ЕАД, за което са издадени фактури
№**********/08.09.2018 г. и №**********/08.10.2018 г., за период на потребление от дата
08.08.2018 г. до дата 07.11.2018 г.
С въззивната жалба се атакува постановеното съдебно решение изцяло. Изложено е
оплакване,че решението на първоинстанционния съд е неправилно, постановено в
нарушение на съдопроизводствените правила и се иска неговата отмяна. Претендира
присъждане направените разноски в хода на съдебното производство пред двете инстанции
в пълен размер. Изложени са оплаквания, че въз основа на погрешно възприета фактическа
обстановка и несъобразяване със задължителната съдебна практика на ВКС, в частност -
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП), обявено с
1
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила
от 13.03.2020 г.) районен съд неправилно е отхвърли претенцията като погасена по давност.
С исковата молба се претендират вземания за предоставени услуги, платими до 25.09.2018г.
и 25.10.2018г., с общ размер на вземанията 36.01 лева. Направено е оплакване, че е
представено заверено копие от месечната сметка от 08.10.2018г. за задължение общо в
размер на 36.01 лева, с краен срок за плащане 25.10.2018г. развива оплакване, че
заявлението за издаване на Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.дело №1191/2021г. е подадено на 19.11.2021г. и доколкото претендиралите
вземания имат характерът на периодични платежи, за тях следва да се приложи установената
в закона кратка тригодишна давност, като на 25.10. 2018г. е настъпил падежа за плащане
на задължението по сметката с № **********/08.10.2018г., заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за това вземане е депозирано
в съда на 19.11.2021г., от когато тече давностиния три годишен срок,приложим за главното
вземане и вземанията за лихви. Според жалбоподателя изискуемостта на вземането,
възниква след изтичане на 15 дневен срок от датата на фактурирането, до изтичане на
който срок вземането е възникнало, но не е изискуемо. Същевременно във връзка с
обявеното решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. извънредно положение в
страната, съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение
(ЗМДВИП), обявено е решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн. ДВ, бр. 28 от
24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти (чл. 3, ал. 1, т. 2). В обхвата на
тази разпоредба попадат погасителната давност и придобивната давност, с което е създадена
гаранция за правните субекти, че няма да загубят поради бездействие субективни права, в
резултат от обявеното извънредно положение. Съгласно § 13 от Преходните и заключителни
разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от
2020, в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на закона в
държавен вестник. Законът е обнародван в държавен вестник бр. 44 от 13.05.2020 г. Към
тригодишния срок по чл. 111, б, "в" от ЗЗД следва да се добавят още 69 дни (периода между
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.). Жалбоподателят се позовава на множество съдебни актове
постановени от районни и окръжни съдилища в страната и поддържа оплакване, че
задължение по фактура № **********/08.09.2018 г. с падеж на плащане 25.09.2018 г.
давностният срок изтича на дата 03.12.2021 г. и за обжалваното задължение по фактура
№**********/08.10.2018 г. е падеж на плащане 25.10.2018 г., давностният срок изтича на
дата 02.01.2022 г., като заявлението за издаване на процесната заповед за изпълнение е
подадено на дата 19.11.2021 г.
Моли окръжният съд да постанови отмяна на Решение № 180 от 05.07.2022 г. по гр.
дело № 86/2022 г., по описа на PC Смолян, с което е отхвърлен предявеният от „***“ ЕООД
2
(ново наименование „Уг. ест.“ ЕООД) против Ф. С. А. иск за установяване съществуването
на вземене в размер на 36.01 лв. (тридесет и шест лв. и 01 ст.) - представляваща главница за
потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договор с клиентски номер
11174443001 от дата 10.02.2016. г., сключен между Ф. С. А. и „***” ЕАД, за което са
издадени фактури №**********/08.09.2018 г. и №**********/08.10.2018 г., за период на
потребление от дата 08.08.2018 г. до дата 07.11.2018 г., като неправилно, постановено в
нарушение на съдопроизводствените правила.Претендира присъждане направените разноски
в производството пред двете инстанции на PC Смолян — по ч.гр.дело № 1191/2021 г. и по
гр.д. № 86/2022 г., включително и за адвокатско възнаграждение в настоящата инстанция в
размер на 180 лева (с ДДС), съгласно представения договор за правна помощ.
С писмения отговор се оспорва изцяло депозираната въззивна жалба и се предлага
съдът да я остави без уважение. Направен е довод в случай, че съдът приеме , че изводите на
съда за изтекла давност не са правилни, моли да потвърди решението, като правилно
постановено като отхвърлително, но поради това, че липсва възникнало договорно
отношение между въззиваемия и въззивния жалбоподател поради липсата на сключен
договор между тях. Твърди се, че ответникът не е подписвал договор, с който да е обвързан
за предоставяне на мобилни услуги, както и съдът не се е мотивирал защо не е представен
оригинала, с твърдения, че ответникът не е сключил с „Б. т. к.” ЕАД, ЕИК *********
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 11174443001 от
дата 10.02.2016. г., с който абонатът е добавил за ползване мобилен номер **********, по
избран тарифен план Traffic Unlimited XS+, с месечна абонаментна такса в размер на 5.90 лв.
с ДДС, добавил е за ползване планът минимум, с месечна абонаментна такса в размер на 7.80
лв. с ДДС, добавил е за ползване и интернет услуга по тарифен план VIVACOM Net 20, с
месечна абонаментна такса в размер на 17.80 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. Развива
довод, че подписа положен за декларатор в представената от ищеца декларация от
10.02.2016г. на стр.1, не е на въззиваемия, както и подписите положени в представеното от
ищеца допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги от
10.02.2016г. на стр. 8 от договора за абонат и най - отдолу, положения подпис срещу
наименованото подпис не са положени от него и не са негови. Твърди също, че е
направено искане да бъде открито производство по оспорване на истинността на частен
свидетелстващ документ, поради оспорване истинността на подписите на А. и поддържа,че
същите не са негови. Първостепенният съд задължил ответното дружество да представи
оспорените документи, което не енаправено и извода, че тези документи следва да се
изключват от доказателствата по делото, с което обоснована неоснователност на
претенцията на въззивния жалбоподател. На следващо място, моли съдът да да остави и без
уважение направеното възражение от процесуалния представител на въззивния
жалбоподател по отношение на възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение пред настоящата инстанция, тъй като договореното и изплатено
възнаграждение е към минимума - в размер на 300 лева. Предлага съдът да остани
безуважение, като неоснователна въззивната жалба и окръжният съд да потвърди изцяло
3
като правилно мотивирано и законосъобразно решението Претендира присъждане
направените разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят „М. пл.“ ЕООД в редовно и своевременно
призован не изпраща процесуален представител, като в писмено становище адв.Герова
излага съображения по същество на спора.
Въззиваемият С. А. редовно и своевременно призован не се явява и се представлява
от пълномощника си адв.Сл. Ч., който оспорва изцяло въззивната жалба и поддържа
направеното с въззивната жалба доказателствено искане за назначаване съдебно-
графологична експертиза, във връзка оплакването, че договорът не еподписан от
потребителя на далекосъобщителната услуга.
Смолянският окръжен съд, след като взе предвид оплакванията в жалбата,
възраженията в отговора,становището на пълномощника на жалбоподателя и на
пълномощника на въззиваемия, след преценка на приложените по делото
доказателства съобрази следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна, а обжалваното
решение, преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно, допустимо и правилно
постановено.
Смолянският районен съд е сезиран с предявен от ищеца *** ЕООД, сегашно
наименование „Уг. ест.” ЕООД, ЕИК искове с правно основание чл.415 ал.1 във вр.с
чл.422ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД срещу ответника С. А. за
установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение парично
задължение по чл.410 ГПК№513/23.11.2021година, постановено по ч.гр.д.
№1191/2021година по описа ан Смолянски районен съд сума в размер на 36,01 лева,
представляваща потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга за периода
08.08.2018година до 07.11.2018година съгласно допълнително споразумение за
предоставяне далекосъобщителни услуги на клиентски номер 11174443001 от
10.02.2016година, сключен с *** ЕАД, което вземане е цедирано с договор за цесия от
16.10.2018година на „С.Г.Гр.“, а впоследствие с договор за цесия от 01.10.2019година от
„С.Г.Гр.“ на „***“ЕООД, а след вписана промяна сегашно наименование „Уг. ест.” ЕООД.
При разглеждане на делото от фактическа страна е установено, че със заявление вх.
№6680 от 19.11.2021година цесионера „***“ЕООД е поискал по ч.гр.д.№1191/2021година
по описа на Смолянски районен съд издаване заповед за изпълнение парично задължение по
чл.410 ГПК срещу Ф. С. А. за сума в размер на 36,01 лева, представляваща потребена и
незаплатена далекосъобщителна услуга за периода 08.08.2018година до 07.11.2018година
съгласно допълнително споразумение за предоставяне далекосъобщителни услуги на
клиентски номер 11174443001 от 10.02.2016година, сключен с *** ЕАД. Издадена е заповед
за изпълнение парично задължение№513 от 23.11.2021година и поради подадено
4
възражение от длъжника е образувано производство пред Смолянски районен съд и е
предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК.
С отговора на исковата молба депозиран в срока по чл.131 ГПК ответникът Ф. А. е
оспорил твърденията на ищеца в исковата молба, поддържал е твърдение, че подписа
положен за декларатор към договор за предоставяне далекосъобщителни услуги с клиентски
номер 11174443001 от 10.02.2016година, с който абонатът е добавил за ползване мобилен
номер ********** по избран тарифен план Trafic Unlimited ХS плюс, с месечна абонаментна
такса 5.80лв. с ДДС е добавил за ползване плана минимум, с месечна абонаментна такса
7.80лв. с ДДС, добавил е за ползване и интернет услуга по тарифен план Vivacom Net 20, с
месечна абонаментна такса 17.80 лева за срок от 24 месеца не е подписан от него, както и
подписите положени в представеното от ищеца допълнително споразумение към договор за
електронни далекосъобщителни услуги от 10.02.2016година на стр.8 от договора за абонат
най- отдолу и подписа положен от декларатор в представената от ищеца декларация от
10.02.2016година не са на Ф. А. и е поискано съдът да открие производство по оспорване
истинността на частен свидетелстващ документ относно положените подписи. На следващо
място е релевирано възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл.11 б“б и в“
ЗЗД по отношение цедираното вземане.
С проекто - доклада по чл.140 ГПК, обективиран в определение постановено в
закрито заседание от 13.04.2022 година районен съд е разпределил доказателствената
тежест и е указал на ищцовото дружество да установи основанието и размера на вземането
си, как е формирана претенцията за паричната сума и твърденията за цесиите. Със същото
определение е изискал от ищеца оспорените писмени доказателства в оригинал-декларация
от 10.02.2016г.,допълнително споразумение към договор за далекосъобщителни услуги от
10.02.2016година и договора за далекосъобщителни услуги от 10.02.2016 година и е
приел,че след представянето им, ще се произнесе по искането за откриване производство по
оспорването подписа.
На 09.04.2022година пълномощника на ищцовото дружество адв.В. Г. в писмено
становище е заявила, че възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно,
както и посочила, че дружеството ще се ползва от всички представени доказателства,
пояснила е също така, че договорът е сключен дигитално, при който клиентът полага
саморъчен, но електронен подпис върху специален таблет, който се пренася върху
електронното копие на документа, което пък от своя страна се подпечатва с цифров
сертификат и се съхранява. Позовала се е на практика на ВКС обективирана в решение
№70/19.02.2014 година по гр.д.№868/2012година, ІV г.о, съгласно което ако е представен
препис от възпроизведен на хартиен носител електронен документ а страната не е
поискала представяне документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно
доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание.
В проведеното открито съдебно заседание на 08.06.2022година пълномощникът на
ответника адв.Сл. Ч. е поискал съдът да изключи оригинала на договора от
доказателствената тежест поради непредставяне своевременно от ищеца, приемайки, че
5
писменото становище е такова по съществото на спора и е пледирал ход по същество на
спора.
При така установеното от фактическа страна районният съд е отхвърлил предявеният
иск като погасен по давност. Изложил е съображения, че изискуемостта на вземането по
процесната фактури е настъпила с изтичане на посочения в чл.29 от представените Общи
условия срок, съгласно който предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през
месеца, следва този на ползването им, като периодът на заплащане е 15 дни от издаване на
сметката/фактурата, с настъпил падеж за плащане задължението по сметката с
№01254389536/08.10.2018г. на 25.10. 2018г., а заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за това вземане е депозирано в съда на
19.11.2021г., т.е след изтичане три годишния срок по смисъла на чл.11б“в“ ЗЗД.
Настоящият състав счита,че атакуваното решение като краен резултат е правилно
постановено и следва да бъде потвърдено по съображенията изложени от въззивния състав:
С оглед оспорването от страна на ответника по делото, че е подписал договор за
предоставяне мобилни услуги и приложенията към него, от съществено значение за делото е
изясняване техния правен статус. Липсва спор в теорията и практиката, че документът е
вещ, т. е. определен материален носител, върху който с писмени знаци е материализирано
изявление. Доколкото ищецът твърди, че договорите са сключени дигитално и се съхраняват
в електронен архив, те не представляват документ в класическия смисъл на думата, а
електронен документ по смисъла на чл. 3 от ЗЕДЕУИ (предходно наименование ЗЕДЕП в
актуалната към твърдяната дата на създаването им редакция) - електронно изявление,
записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде
възпроизвеждано. Съгласно чл. 178 ГПК доказателствената сила на документите се определя
съобразно закона, който е бил в сила по времето и мястото, където те са съставени. Законът
към онзи момент (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП), както и действащия към настоящия момент
Регламент (ЕС) № 910/2014 за електронната идентификация (чл. 25, т. 2) придават правна
сила на саморъчно подписан документ само на този електронен документ, към който е
добавен квалифициран електронен подпис. Законът допуска страните да се съгласят в
отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на
саморъчен, но в настоящия случай ищецът не доказва постигане на подобно споразумение.
Квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 3 вр. с чл. 16 от
ЗЕДЕУИ в редакцията му към момента на съставянето на процесните документи,
представлява усъвършенстван електронен подпис, който е придружен от издадено от
доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис,
отговарящо на изискванията на чл. 24 ЗЕДЕУИ и удостоверяващо връзката между автора и
публичния ключ за проверка на подписа и е създаден посредством устройство за сигурно
създаване на подписа. Усъвършенстван електронен подпис е електронен подпис, който дава
възможност за идентифициране на автора, свързан е по уникален начин с автора, създаден е
със средства, които са под контрола единствено на автора и е свързан с електронното
изявление по начин, който осигурява установяването на всякакви последващи промени. При
6
установяване на посочените предпоставки, налице би бил подписан електронен документ, с
доказателствена сила, съответстваща на тази, която законът признава на подписания писмен
документ, в какъвто смисъл е Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012
г., IV г. о.
Ищецът не ангажира по никакъв начин доказателства, че положеният под
процесните договори подпис отговаря на нормативните изисквания за квалифициран
електронен подпис. Очевидно въпросните изисквания целят да гарантират и установят по
категоричен начин, че подписът, отразен в електронния документ действително изхожда от
лицето, посочено като негов автор, респективно да гарантират сигурност на авторството на
електронното изявление. Материалният документ е вещ, върху която подписите на авторите
му се прикрепят по траен начин и удостоверяват съгласие с изложеното над тях изявление,
като при оспорване автентичността им, същата може да се изследва чрез анализ на
материалния носител на подписа, докато автентичността на електронния подпис се
преценява на база съответствието му със законовите изисквания.
В молба-становище на л.47-53 от първоинстанционното дело ищецът декларира, че
сигурността на изготвяните от него документи е гарантирана, но същевременно признава, че
подписът на клиентите, сключващи договори с него, се полага върху специален носител,
трансформира се в електронен файл, който едва впоследствие се пренася върху изготвено от
него копие на договора, т. е. ищецът признава, че се сдобива с подпис на клиентите си в
дигитална форма и разполага с възможност да го поставя върху създадено от него след това
съдържание.
Приемайки, че представените от ищеца договори не носят квалифициран
електронен подпис, същите на основание чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУИ имат характера на
неподписани от ответника документи, поради което и съобразно чл. 193, ал. 3 ГПК тежестта
за доказване истинността им пада върху страната, която ги е представила. Ответникът е
оспорил подписите си върху договора и приложенията, поискал е съдът да изиска
доказателства за установяване на истинноста им, ищецът е проявил процесуална небрежност
и не е изпълнил разпореждането на съда за представяне електронния документ, т.е не се е
справил с доказателствената си тежест, поради което и истинността им не е установена,
респективно представените от ищеца договори не доказват наличието на облигационна
връзка между страните.
В практиката си ВКС е приел, че несъдържащият квалифициран електронен
подпис документ не се ползва с формална доказателствена сила, но не е "правно нищо".
Принципно представянето на документ върху който липсва подпис на издателя му
предпоставя, че при оспорване кой е издателят му фактът на писменото изявление и
неговото авторство ще бъдат установявани с други доказателствени средства. (Определение
№ 169 от 6.04.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 672/2017 г., I т. о., Определение № 527 от
21.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 1278/2018 г., I т. о.) Други такива доказателства по делото,
на които се позовава ищецът, са представените 2 броя фактури, като доколкото същите не са
подписани от ответника и при направено от него оспорване, същите не могат да послужат за
7
пълно и главно доказване на наличието на твърдяната облигационна връзка между страните
по делото, както и на изпълнение на задълженията му по нея. С оглед на това, на следващо
място следва да се посочи, че недоказано остава и изпълнението на задълженията на ищеца
за доставяне на далекосъобщителни услуги.
По тези съображения и доколкото не се установяват фактическите предпоставки,
пораждащи претендираното право, предявеният главен иск се явява недоказан и подлежи на
отхвърляне.
Във връзката изложените мотиви от районен съд за погасяване на вземането по
давност следва да бъде отбелязано, че искът е предявен на 15.02.2021г. и с него се
претендира незаплатена електрическа енергия и допълнителни услуги за - задължение по
фактури №**********/08.09.2018година и фактура №**********/08.10.2018година.
Правилно и в съответствие с чл.111, б.“в“ от ГПК е прието от районен съд, че
вземането като периодичен платеж се погасява с изтичане тригодишна давност, както и че
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо съгласно
разпоредбата чл. 114ал.1 от ГПК, т. е от възможността кредиторът да иска изпълнение. В
случая с издаването на самата фактура вземането е конкретизирано по основание и размер,
същото е възникнало, като изискуемостта на вземането възниква след изтичане на 15
дневен срок от датата на фактурирането, тъй като съгласно Общите условия във връзка
сключения договор предоставените услуги се отчитат помесечно и се заплащат през месеца
следващ този на ползването му, като периодът на заплащане е 15 дни от издаване
сметката/фактурата. В случая на 25.09.2018година е падежът на задължението по фактура
№**********/08.09.2018година и на 25.102018 година е падежът на задължението по
фактура №01254389536/08.10.2018година.
Същевременно във връзка с обявеното решение на Народното събрание от 13.03.2020
г. извънредно положение в страната, съгласно Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение (ЗМДВИП с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
обн. д.в. бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на
които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти (чл. 3, ал. 1, т. 2). В
обхвата на тази разпоредба попадат погасителната давност и придобивната давност, с което
е създадена гаранция за правните субекти, че няма да загубят поради бездействие
субективни права, в резултат от обявеното извънредно положение. Съгласно § 13 от
Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за
здравето (д.в. бр. 44 от 2020, в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. За преодоляване
на последиците от извънредното положение продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването на закона в държавен вестник, което в случая е обявено с д.в. бр. 44 от
13.05.2020 г., поради което след съобразяване на тези относими нормативни положения от
25.10.2021 г. давностните срокове по чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД са спрели и не са текли
8
13.03.2020година до 20.05.2020 г., или към тригодишния срок по смисъла на чл. 111, б, "в"
от ЗЗД се добавят още 69 дни (периода между 13.03.2020 г. до 20.05.2020г.). Следователно
давността е спряла да тече за периода 13.03.2020г. до 21.05.2020г. по силата на чл.3,т.2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание, според която разпоредба за срок от 13.03.2020г. до отмяна на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправни субекти, а съгласно §13 от
Заключителните разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно "други срокове" в досегашната редакция и
по отменената т. 3, спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила
на този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в
държавен вестник или до 20.05.2020г. Следователно, като се отчете спирането на
погасителната давност за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. претендираното вземане за
задължение по фактура № **********/08.09.2018 г. с падеж на плащане 25.09.2018 г.
давностният срок изтича на дата 03.12.2021 г., а за задължението по фактура
№**********/08.10.2018 г. с падеж на плащане 25.10.2018 г., поради което давностният
срок изтича на дата 02.01.2022 г. Или след като заявлението за издаване на процесната
заповед за изпълнение е подадено на дата 19.11.2021 г. Вземането не е погасено по давност
за двете фактури, както неправилно е приел районен съд.
Предвид гореизложените съображения ще следва да бъде потвърдено атакуваното
решение,което краен резултат като законосъобразно постановено, като се имат предвид
изложените от въззивния съд мотиви.
С оглед изхода на спора се дължат направените от въззиваемия разноски за
заплатено от него адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста)лева за осъщественото
от адв.Сл. Ч. процесуално пердставителство пред въззивната инстанция, които са
своевременно поискани инадлежно документирани и следва да се възложат в тежест на
дружеството жалбоподател.
Мотивиран от гореизложеното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 238/08.07.2021г., постановено по гр.д. № 198/2021г.
по описа на Смолянски районен съд.
ОСЪЖДА „Уг. ест.“ ЕООД, ЕИК ********* (с предишно наименование „***”
ЕООД), с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление -гр.София,
БУЛ.“Б.“№81вх.В,ет.8, представлявано от управителя М. Ат. Угр. да заплати на Ф. С. А.
ЕГН ********** направените разноски разноски по делото за въззивно обжалване в размер
9
на 300(триста) лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280 ал.3, т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10