Р Е Ш Е Н И Е
№ 73
гр. Велико Търново, 27.04.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
и с участието |
|
на прокурора |
Весела Кърчева |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10076 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2022 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 73, ал.1 от от ЗАНН.
Наблюдаващият прокурор във Великотърновската районна прокуратура
предлага да се възобнови административно-наказателното производство, приключило
с влязло в сила наказателно постановление №21-1275-002290 от 10.01.2022 година
на началника на група в сектор „пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново само
в частта му по т.2, с която е наложена глоба от 50 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца. Прокурорът сочи в предложението си, че на
8.2.2022 година е съгласувала съставено от разследващ орган постановление за
привличане на обвиняем за лицето О.К.Й. за две деяния, едното от които съставлява
престъпление по чл.270, ал.1 от НК, а другото съставлява престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК. Това постановление е било предявено на обвиняемия, като
след това е установено, че срещу него е издадено наказателно постановление
№21-1275-002290 от 10.01.2022 година на началника на група в сектор „пътна
полиция“ при ОДМВР – Велико Търново, с което за деянието, което има престъпен
характер по текста на чл.270, ал.1 от НК, е наложено административно
наказание. Това постановление е
стабилизирано, което се установвяало от самото него.
В него от фактическа страна било посочено, че става въпрос за отказ да се
изпълни нареждане на орган за контрол и регулиране на движението, за което на
основание чл.174, ал.1, т.4 от ЗДвП му е била наложена глоба, както и му е
наложено административно наказание, с което е бил лишен от право да управлява
МПС за един месец. Наблюдаващият прокурор поддържа, че завършилото
административно наказателно производство чрез стабилизираната част от
посоченото наказателно постановление е пречка за провеждане на наказателното
преследване с оглед принципа „не два пъти за едно и също“, материализиран в
разпоредбата на чл.24, ал.1, т.8 от НПК досежно
престъплението по чл.270, ал.1 от НК, като този извод се налага и с оглед
тълкуването на ВКС, направено с ТР №3/2015 година на наказателната колегия.
Именно поради това ВТРП е спряла производството за това престъпление. С тези аргументи наблюдаващият прокурор
предлага на неточно посоченото основание от ЗАНН да се възобнови административно - наказателното
производство в частта му, касаеща т.2 от наказателно
постановление №21-1275-002290 от 10.01.2022 година на началника на група в
сектор „пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново, като това постановление се
отмени в тази му процесна част и производството се
прекрати.
Ответникът началникът на група в сектор „пътна полиция“ при ОДМВР –
Велико Търново не е взел становище.
Ответникът О.К.Й. не е взел становище.
Прокурорът във ВТОП дава заключение за основателност на предсложението и моли да бъде уважено.
Административният съд – В. Търново, като прецени допустимостта и
основателността на предложението, приема следното:
Предложението за възобновяване на административно-наказателното
производство е процесуално допустимо, като направено от оправомощен
за това орган, съобразно чл.
72, ал. 1, т.1, предложение второ от същия закон. Действително,
наблюдаващият прокурор е цитирал вече несъществуващи основания за възобновяване,
но съдът е властен да квалифицира правното основание в рамките на което се
вписва предложението на прокурора, като следва да се приеме, че се иска
възобновяване на основание чл.70, ал.2, т.5 от ЗАНН вр.
с чл.73, ал.4 от с.з.
По същество предложението на наблюдаващият прокурор е основателно.
Всъщност по фактите няма спор, като те правилно и пълно са описани в
предложението на наблюдаващия прокурор и не следва да се възпроизвеждат
повторно.
Според разпоредбата на чл.70, ал.2, т.5 от ЗАНН „Административнонаказателното
производство подлежи на възобновяване, когато деянието, за което е приключило административнонаказателното производство, съставлява
престъпление.“.
Нормата на чл.70, ал.2, т.5 от ЗАНН по същество изисква по отношение на
деянието, за което вече е ангажирана административно-наказателна отговорност на
конкретно лице, впоследствие да се установят признаците на предвидено в НК
престъпление, за което са налице достатъчно данни за тъждественост
между субекта на нарушението и на претендираното престъпление.
Видно от стабилизираното наказателно постановление, деянието, за което
са наложени наказанията по т.2 са описани по следния начин: „При подаден сигнал
за спиране от контролен орган – полицейски инспектор със стоп-палка по образец,
който е ясен и възприет от водача Й., същият, форсирайки автомобила, ускори
рязко скоростта и преминавайки
застрашително близо, се отправи в посока ул.“Възрожденска“ /във Велико Търново/
и след като бе последван, бе установен в 03,33 часа до №18 след реализирано ПТП“.
Съответно, видно от обстоятелствената част на постановлението, с което О.К.Й.
е привлечен като обвиняем, едно от деянията, за които е провеждано досъдебното
производство е описано по следния начин: На 26.12.2021 година в град велико
Търново на кръстовище между улица „Цар Освободител“ и улица „Цанко Церковски“
противозаконно пречил на органи на власт – Г.Д.В.и Г.К.С.– служители на сектор
„пътна полиция“ при ОДМВР - Велико
Търново да изпълнят задълженията си, регламентирани в чл.165, ал.1, т.1 от ЗДвП
за контролиране и спазване на правилата за движение от участниците по пътищата,
техническата изправност и обезопасяване на товарите на движещите се по пътя
пътни превозни средства, като не изпълнил подадени разпореждания със стоп палка
по образец Ь“МВР“, да спре управлявания от него лек автомобил „БМВ“ с №***, за
да му бъде извършена проверка.
В конкретният случай е налице тъждественост
на фактите и обстоятелствата, послужили и за издаването на наказателното
постановление в частта му по т.2 и за констатираното от прокурора в
постановлението за привличане на обвиняемото лице, което съвпада с наказаното в
резултат на проведеното административно – наказателно производство лице.
Видно от мотивите на ТР№3/22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС по ТД №3/2015
г., в т.3,1 от тях изрично е посочено че „В
аспекта на правилото ne bis
in idem, отговорът на
въпроса дали е допустимо деецът да носи отделно наказателна и административнонаказателна отговорност за деяние, с което
се нарушават едновременно наказателна и административнонаказателна
норма, логически се предпоставя от застъпеното в
практиката на ЕСПЧ становище за понятието "idem"
- че сама по себе си разликата в защитения обект не предотвратява действието на
принципа. Отправна точка при определянето на тъждеството на деянието е акцентът
върху фактите на инкриминираното поведение. Преценката дали се касае до същото
деяние се основава само на фактическото му съдържание, без оглед на неговата
квалификация(31) и на класификацията му като
"престъпление" или "административно нарушение". Щом
деянието е едно и също, провеждането на две отделни самостоятелни производства
- наказателно и административнонаказателно с
наказателен характер по смисъла на Конвенцията - съставлява нарушение на чл.
4, § 1 от Протокол № 7, независимо от обстоятелството, че са засегнати различни
обекти на защита.“. В този аспект и на плоскостта на конкретиката
по делото следва да се отбележи, че – както се установява от материалите по
досъдебното производство и от съдържанието на наказателното постановление –
съставът на разпоредбата на … охранява обществените отношения , осигуряващи
спазването на въведените в държавата правила за движен……. Посоченото обаче не е
пречка за проявлението на понятието „idem“, тъй като – с
оглед тълкуването на ВКС и двата случая е налице конкретно фактическо поведение
на водач, което е извършено в разрез с установени за него правила, които той е
длъжен да спазва именно в това си качество.
В конкретният случай е налице деяние като фактическо проявление на съзнателна
и волева дейност, което е довело до ангажиране на административно – наказателна
отговорност, но покрива и признаците на наказателен състав по чл.270, ал.1,
предложение първо на НК на плоскостта на изискването ne bis in idem, както е разтълкувано от ВКС.
Според тази разпоредба на НК „Който противозаконно пречи на орган на
властта, частен съдебен изпълнител или помощник-частен съдебен изпълнител да
изпълни задълженията си, се наказва с лишаване от свобода до три години или
глоба от петстотин до две хиляди лева.“. Нормата пази онези обществени
отношения, съществуването и развитието на които позволява на законово
определените органи на власт да реализират функционалните си правомощия, като
разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, която се сочи като нарушена, разписва
правомощие на контролните органи в системата на МВР да разпореждат на водачите
на МВР спиране на управляваното от тях превозно средство.
При това следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл.70, ал.2,
т.5 от ЗАНН, респективно е налице основанието за възобновяване на
административно-наказателното производство чрез отмяната на влязлото в сила
постановление.
Следва производството по издаването на влязлата в сила точка 2 от
наказателно постановление №21-1275-002290 от 10.01.2022 година на началника на
група в сектор „пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново да бъде възобновено,
като се отмени тази част на постановлението и административно-наказателното
производство се прекрати.
Предложението на наблюдаващия прокурор е
основателно.
Водим от горното и на основание чл.73, ал.4, т.2
от ЗАНН Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ точка втора на влязло в сила наказателно постановление №21-1275-002290
от 10.01.2022 година на началника на група в сектор „пътна полиция“ при ОДМВР –
Велико Търново и прекратява административно-наказателното производство в тази
му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.