РЕШЕНИЕ
№240
гр. Велико Търново, 07.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И.и прокурора Св.
Иванова, изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм. д. №226 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
В исковата си
молба ищецът Б. Ф.П. *** твърди, че с влязло в сила Решение №10/10.01.2019г. по
НАХД №1870/2018г. по описа на Великотърновския районен съд е било отменено
наказателно постановление №18-1275-001185/25.05.2018г. на началник сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – В. Търново, с което му е било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 месеца. В съдебното производство по посоченото дело
той е бил представляван от адвокат, като е направил разноски за адвокатска
защита в размер на 300 лв., както и съдебно-деловодни разноски в общ размер на
12,97 лв. Разноски по административно-наказателното дело не са му били
присъдени, тъй като не е имало правна възможност за това. Поради това счита, че
за него възниква основание да претендира по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, вр. с чл.
203 от АПК направените разноски по административно-наказателното производство,
представляващи възнаграждение за адвокат и деловодни разноски. Моли съдът да
осъди ответника да му заплати претендираната сума, обезщетение за вреди,
изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение в посочения размер и
другите разноски по делото, както и законната лихва върху претендираното
обезщетение, изчислена за периода от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендира за разноски по производството.
Ответникът по
делото – ОД на МВР – В. Търново, чрез представено писмено становище по делото,
оспорва предявения иск по основание и размер. Моли съдът да постанови решение,
с което да отхвърли иска. Не претендира за разноски.
Участващият в
делото прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново дава заключение за
основателност на предявения иск за имуществени вреди в частта за заплатеното
адвокатско възнаграждение и за неоснователност на исковата претенция в частта
за останалите съдебни разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните
и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Предявен е иск
за заплащане на претърпени имуществени вреди, които според ищеца произтичат от
издаването на наказателно постановление №18-1275-001185/25.05.2018г. на
началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – В. Търново, отменено като
незаконосъобразно след обжалването му по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Между страните
по делото не е спорно, а и видно от приложеното НАХД №1870/2018г. по описа на
ВТРС, с Решение №10/10.01.2019г. по посоченото дело съдът е отменил наказателно
постановление№18-1275-001185/25.05.2018г. на началник сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – В. Търново, с което на Б.П. е било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 3 месеца. Това решение не е било обжалвано по реда на чл. 63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН и е влязло в сила. От съдържащите се по посочените дела
документи е видно, че в производствата по тях ищецът е бил представляван от
адвокат, като в договора за правна защита е посочена сума на адвокатското
възнаграждение от 300 лв., която е била внесена.
По делото от
фактическа страна е безспорно установено наличието на договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение между ищеца и неговият процесуален представител по
НАХД №1870/2018г.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ.
Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на
администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи,
посочени в чл. 4 от ЗОДОВ, който се прилага субсидиарно, предвид чл. 203, ал. 2
от АПК: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно
лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност,
отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от
елементите на посоченият фактически състав не може да бъде ангажирана
отговорността на държавата на основание чл. 1 от ЗОДОВ.
След като едно от условията на АПК за
образуване на производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е
отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства
гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то
хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго,
освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като
незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е
непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Неразделната
взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от
наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се
намират в отношение на обуславяща причина и следствие-гражданина не би потърсил
адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни
права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски
хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно
постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е
единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че
неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В тази
връзка нелогично е да се твърди, че лицето безпричинно е платило хонорар на адвокат,
без да е мотивирано от издаденото срещу него наказателно постановление, с цел
то да бъде отменено по предвидения от закона ред, който изисква специални
познания, каквито имат адвокатите. В потвърждение на горния извод е и
обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не
предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на
признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от
него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това
е условие на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този
закон. По тези и по съображенията, изложени в ТР №1/15.03.2017г. на ОСС на ВАС,
съдът намира предявеният иск за имуществени вреди, представляващи договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение, за основателен и доказан.
По отношение на
претендираното обезщетение за сторени съдебни и деловодни разноски в общ размер
на 12,97 лв., съдът намира предявеният иск за неоснователен. На първо място
следва да се посочи, че заплатените съдебни такси и разноски за преписи не
представляват вреди, които да са пряка и непосредствена последица от издаване
на незаконосъобразно наказателно постановление, доколкото в това съдебно
производство не се дължат такси и не се внасят предварително разноски. На второ
място не е доказано необходимостта от извършването на претендираните разноски,
доколкото напр. за сумата от 4,95 лв., за която са представени фискални
бонове/стр. 10 от делото/ липсва всякаква информация досежно това от кога и за
какво е било извършено плащането и неговата връзка с производството по НАХД
№1870/2018г. по описа на ВТРС.
Извън това
заплащането на такси за преписи от
съдебни актове не са необходими разноски, тъй като съдебните катове се обявяват
публично/публикуват, а не се твърди и няма данни районният съд да не е изпълнил
задължението си по чл. 64, ал. 1 от ЗСВ. В този смисъл още по-малко може да се
уважи претенция за заплащане на такса за банков превод на сума, чието плащане
по никакъв начин не може да се третира като последица от незаконосъобразни
актове/действия на органи и длъжностни лица на ответника.
По отношение на
претенцията за заплащане на законна лихва за периода, считано от датата на
подаване на исковата молба за разноските, представляващи адвокатско възнаграждение,
съдът я намира за основателна. Съображенията за основателността на главния иск обуславят
и тази на акцесорния за лихви съответно от предявяването на иска пред АСВТ.
Законна лихва се дължи от този момент до окончателното плащане на сумата.
По изложените
съображения исковата претенция се явява основателно по отношение на
претендиранта сума от 300 лв., представляваща обезщетение за вреди, изразяващи
се в заплатено адвокатско възнаграждение и неоснователна в частта за
претендираната сума от 12,97 лв., представляваща обезщетение за направените
съдебни и деловодни разноски.
При този изход на делото основателно се явява искането
на ищеца за присъждане на разноски по делото. Разноските за ищеца следва да се
определят като сбор от заплатена държавна такса от 10 лв. и адвокатски хонорар
съразмерно на уважената част от иска, или сума в размер на 287,57 лв. В тази
връзка съдът намира за неоснователно направеното от ответната страна възражение
за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, с оглед разпоредбата
на чл. 8, ал. 1 ,т. 1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Както вече се посочи, такси за банков превод под
формата на разноски не се присъждат.
Водим от горното, Административен съд – В. Търново,
ІІ-ри състав
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ОД на
МВР – В. Търново да заплати на Б.Ф.П. от гр. Сливо сумата от 300/триста/лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, произтекли от
отмененото наказателно постановление №18-1275-001185/25.05.2018г. на началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – В. Търново, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск в частта за присъждане на обезщетение, представляващо вреди от
заплатени съдебни и деловодни разноски за сумата от 12,97 лв. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ОД на МВР – В. Търново да заплати на Б.Ф.П.
разноски по делото в размер на 297,57лв./двеста деветдесет и седем лева и
петдесет и седем стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: