№ 94561
гр. София, 03.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Частно
гражданско дело № 20241110127442 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на /фирма/ за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу В. С. П. за сумите, както следва: сумата в размер на 541,23 лева, представляваща
главница по договор за потребителски кредит № ********/17.09.2021 г., ведно със законна
лихва за периода от 01.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 74,13 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 01.10.2021 г. до 27.02.2022 г., сумата в
размер на 167,41 лева, представляваща договорна неустойка за неизпълнение на
задължение, 245,55 лева – такса за експресно разглеждане на документи, 50 лева – разходи и
такси за извънсъдебно събиране, законна лихва в размер на 53,72 лева от 28.05.2022 г. до
26.03.2024 г., както и разноски в заповедното производство: държавна такса в размер на 25
лева и юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият състав намира, че искането за издаване на заповед за изпълнение по
отношение на претенцията за договорна неустойка в размер на 167,41 лева, 245,55 лева –
такса за експресно разглеждане и такси за извънсъдебно събиране в размер на 50 лева
следва да бъде оставено без уважение, като съображенията за това са следните:
По отношение на заявените вземания за договорна неустойка по чл.5.2 от договора за
кредит, съдът намира следното:
Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на
проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно:
1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите
нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес
или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 от
ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения
договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и
разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Съгласно приложимия закон и при анализ на
представените доказателства съдът намира, че по отношение на уговорените неустойки е
налице нарушаване на императивни норми на ЗПК, като клаузите са в противоречие с
добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребител.
В разглеждания случай клаузата на чл. 5.2 от договора за кредит предвижда
задължение за длъжника за заплащане на обезщетение за непредставяне в срок на
обезпечение /поръчител или банкова гаранция/ на задълженията му по договора. Такава
1
уговорка съдът приема, че се явява нищожна поради противоречие с добрите нрави. Същата
излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем
получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без да се престира
от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до
неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава
клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. На длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение, след като кредитът вече е отпуснат, като ако не го
направи, дългът му нараства. Така се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост на
длъжника. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите
нрави, което прави уговорката за дължимостта нищожна. В този смисъл са и
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. №
1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. Отделно от това по този начин се заобикаля законът, тъй като
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само
обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно
обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение - недадено обезпечение, от
което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази
неустойка, са че вземането няма да бъде събрано. Така се стига до кумулирана неустойка за
забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо.
Настоящият състав на съда приема също, че искането за издаване на заповед за
изпълнение по отношение на такса за експресно разглеждане по чл. 1, ал. 3 от договора
също следва да бъде оставено без уважение. Налице е изрична забрана съгласно чл.10а, ал. 1
ЗПК да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението
на кредита. Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл.
10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на
заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на
договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране. Таксите за бързо
разглеждане са свързани с усвояването и управлението на кредита, водещо до съществено и
необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия, които се
възлагат в тежест на потребителя следователно противоречат на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, който
забранява заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита.
Искането за разходи за събиране на вземането поради забава в плащането в размер на
50 лева също следва да бъде отхвърлено. Същата е в противоречие с чл. 33, ал. 1 ЗПК.
Налице е заобикаляне на посочената разпоредба, тъй като се търси още едно обезщетение,
наред с дължимото такова за забава, поради което посочената клауза преследва забранена от
закона цел. Тази наказателна клауза е в пряко противоречие на забраната за неоснователно
обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща извън присъщите от
закона функции, което също влече нищожността и е уговорена такса за извънсъдебното
събиране на вземането. Отделно от това, съдът приема, че уговорената такса за събиране на
просрочени задължения не е за допълнителни услуги по договора за кредит. Извънсъдебното
събиране на задълженията изобщо не е услуга, която се предоставя на потребителя. Това е
дейност, извършвана от кредитодателя в негов интерес и за охраняване на неговите
интереси, която дейност е свързана с управлението на кредита. Ето защо, съдът приема, че
уговарянето на тези такси е в нарушение и на чл. 10а ЗПК.
При това положение заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за
претендираните разноски съразмерно на отхвърлената част от заявлението или за сумата над
14,78 лв. до пълния претендиран размер от 25 лв. за платена държавна такса и над сумата от
29,55 лв. до пълния размер от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение /определено от съда
по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр.чл.26 НЗПП/.
За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК, следва да бъде
издадена заповед за изпълнение.
Воден от горното, съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № ****/01.04.2024 г., подадено от /фирма/ срещу В. С. П.,
ЕГН **********, в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 167,41 лева, представляваща неустойка, дължима
поради непредставяне на обезпечение по договора, в частта за сумата от 245,55 лева,
представляваща такса за експресно разглеждане, както и в частта за сумата от 50 лева –
разходи и такси за извънсъдебно събиране, както и за сумата над 14,78 лева до пълния
дължим размер от 25 лева за платена държавна такса и за сумата над 29,55 лева до пълния
размер от 50 лева -юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3