№ 38
гр. Търговище, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на трети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. П.А
при участието на секретаря МИХАЕЛА ПЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. П.А Търговско дело №
20243500900061 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава 32 от ГПК. Искове с правно
основание в разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ.
Производството по делото е образувано по искова молба на Й. Д. Й.,
ЕГН **********, адрес: гр. Търговище, ул. „Р.“, № 7, действащ чрез адв. Н. Н.
Д. и адв. П. Б. Д. с адрес за призоваване в гр. София, пл. „Позитано“, № 2,
Сграда Перформ Център, етаж 3, с която са предявени искове за заплащане на
обезщетение в размер на 181 056.00 лева, от които 180 000.00 лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди и 1 056 лева,
представляващи обезщетение за имуществени вреди Исковете са предявени
против ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК *********,
адрес: гр. София, п. к. 1000, пл. "Позитано" № 5. Претендира се обезщетение
от ответника, в качеството му на застраховател на причинителя на ПТП,
случило се на 09.08.2024 година.
В исковата молба се твърди, че на 09.08.2024 г., около 09:00 ч. в гр.
Търговище на кръстовище образувано от бул. „Т.К.“ и ул. „Трети март“ е
настъпило ПТП, при което л. а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, peг. № СВ
**** ВВ, управляван от Е. П. К., ЕГН ********** в нарушение на правилата
за движение, при маневра ляв завой не пропуска правилно пресичащият на
пешеходна пътека пешеходец Д.К.Г. и последвал удар. В следствие на удара
пострадалата получава тежка черепно мозъчна травма, счупвания в областта
на таза и счупвания в областта на подбедрицата. Откарана е в МБАЛ
Търговище, в последствие в МБАЛ „Св. Ана-Варна“. Проведено е лечение, но
въпреки това тя е починала на 24.08.2024 г.
Ищецът е син на пострадалата. Твърди, че изключително тежко
1
преживява загубата на своята майка. Отношенията помежду им били много
близки, като смъртта, го лишила моралната и майчина опора. Преди
настъпилото събитие, ищеца е бил изключително жизнен и контактен, радвал
се е на спокоен живот и постоянни срещи с близки и приятели. След тежката
загуба се затворил и отчуждил, избягвал срещи с други лица и така
обичайните за всеки човек срещи с приятели и стремеж към положителни
емоционални преживявания. Отгледан и възпитан бил от своята майка,
живеели в едно домакинство цял живот. Наложило се да потърси помощ от
психолог. Психологическа травма увеличава интензитета на търпените болки
и страдания. Майка му била изключително жизнена за възрастта си, дейна,
отзивчива, инициативна, изпълнен с желание да живее човек, приятел с високо
социално и материално положение, ценена от всички - близки и приятели.
През 2000 г. ищецът губи своя баща и заедно с майка си преминали през
много трудности и лишения, обстоятелства, които са ги сплотили още повече.
Събитието се отразило и влияе на целия му живот и предизвиква
изключителен интензитет на търпените болки и страдания, както и силно
негативен отпечатък върху неговата психика.
Твърди се, че водачът причинил ПТП е бил застрахован при ответника,
поради което е предявен пряк иск против застрахователя, в това му качество.
Приложени са писмените доказателства, относно твърдените от ищеца факти.
Поради изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответното дружество да му заплати сумата от 180 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със
лихва от 26.08.2024 година, датата на предявяване на извънсъдебната
претенция. Претендира и сумата от 1 056 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди.
В дадения срок ответникът упражни правото си на отговор. Не се
оспорва наличието на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите по отношение на отговорността на водачите
и ползвателите на лек автомобил „Фолксваген ”, модел „Голф“ с
регистрационен номер СВ **** ВВ. Не се оспорва и обстоятелството, че пред
него е заявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от
страна на ищеца в производството, която не е уважена поради представяне на
доказателства. В отговора се оспорва предявения иск както по основание, така
и по размер. Оспорва се наличието на виновно и противоправно поведение от
страна на водача Е. К.. Оспорва се и механизма на настъпване на пътно-
транспортното произшествие, причинно следствената връзка, която се твърди,
между уврежданията, получени от пострадалия и настъпилата смърт. Прави
възражение за съпричиняване от страна на пострадалата. В тази връзка се
твърди, че последната не съобразила поведението си с разпоредбата на чл. 113,
ал. 1, т. 1 и чл. 114, т. 1 от ЗДвП. Навлязла на платното за движение внезапно и
без да се съобрази с движението на лекия автомобил. Оспорва също и размера
на предявеният иск. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
2
С допълнителна искова молба, ищцата оспорва възраженията на
ответника, не излага нови обстоятелства и не прави нови доказателствени
искания.
Депозиран е и допълнителен отговор от страна на ответника, в който не
се навеждат нови възражения и не се правят нови искания по доказателствата.
Относно допустимостта на предявените искове съдът приема следното:
Предявените по реда на чл. 432, ал.1 от КЗ искове са допустими.
Ищецът е заявил волята си пред застрахователя, че търпи неимуществени
вреди, като е предявил претенция пред него за доброволно уреждане на спора.
Споразумение не е постигнато, поради което е налице правен интерес от
предявяване и на тази искова претенция.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства,
представени с исковата молба и събрани в хода на съдебното производство,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Фактите по делото са следните:
На 09.08.2024 г., около 09:00 ч. в гр. Търговище на кръстовище
образувано от бул. „Т.К.“ и ул. „Трети март“ е настъпило ПТП, при което л. а.
марка „Фолксваген“, модел „Голф“, peг. № СВ **** ВВ, управляван от Е. П.
К., в нарушение на правилата за движение, при маневра ляв завой не пропуска
правилно пресичащият на пешеходна пътека пешеходец Д.К.Г. и последвал
удар. На пострадалата са причинени изключително тежки телесни
увреждания. Първоначално е била приета в МБАЛ Търговище, но се наложило
да бъде транспортирана за лечение в УМБАЛ „Света Анна - Варна“ гр. Варна.
За настъпилото ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 242/09.08.2024 г., издаден от РУ - Търговище. Съгласно
разпоредбата на чл. 179 от ГПК, официален документ, издаден от длъжностно
лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява
доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него
действия, т.е. протоколът за ПТП, издаден от органите на МВР, е официален
свидетелстващ документ и има обвързваща доказателствена сила относно
фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице. Когато
местопроизшествието е посетено от съставителя, протоколът като официален
свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно пряко възприети от съставителя факти при
огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като
местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на
нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и др., като констатациите са оборими и могат да бъдат
опровергани с други доказателства. В този смисъл са разясненията в решение
№ 71 от 16.08.2017 год. по т.д. № 60343 по описа за 2016 на II г.о. на ВКС.
За установяване механизма на пътното произшествие, беше назначена
автотехническа експертиза. От експертизата се установява следното:
3
На 09.08.2024 г., около 08:15 часа на кръстовището образувано от бул.
„Т.К.“ и ул. „Трети март“, което се регулира чрез светофарна уредба, водача на
лек автомобил марка „Фолксваген“ Е. П. К. спира на червен сигнал на
светофара. При зелен сигнал на светофара предприема маневра „завой
наляво”, към ул. „Трети март”, с посока към бул. „Митрополит Андрей“. В
същото време пешеходката Д.К.Г. се движи по тротоара на бул. „Т.К.“, с
посока на движение към ОД МВР. На зелен сигнал на светофара предприема
пресичане на кръстовището с нормален ход по пешеходната пътека, с посока
на движение към ОД МВР, от дясно наляво спрямо посоката на движение на
автомобила. Отстоянието, на което се е намирал автомобилът в момента, в
който пешеходецът е възникнал като опасност за водача е около 18,0 м.
Последвал удар между предна дясна част на автомобил „Фолксваген”, в зоната
на десен фар и предна броня дясна част и лява странична част под масовия
център на тялото на пострадалата Д.К.Г.. Вследствие на удара тялото на
пострадалата се превърта, полита напред и на дясно и пада на терен. При
удара пострадалата получава множество травми. Произшествието настъпва в
светлата част от денонощието, при добра видимост и сухо пътно платно.
Съгласно експертизата непосредствената техническа причина за настъпване
на произшествието е субективното поведение на водач на автомобила, който
не е възприел или ако е възприел не е пропуснал правомерно пресичащата на
пешеходна пътека пешеходка. Пострадалата първо е спряла на червен сигнал
на светофара на ъгъла на тротоара с лице насочено по посоката на движение
изчаква и на зелен сигнал правилно предприема пресичане на кръстовището
на пешеходна пътека, като с поведението и посоката на тялото е давала
сигнал, че ще пресича. В момента на удара вече е била на пътното платно и не
е имала техническа възможност да избегне удара, докато водачът на лекия
автомобил е можел да избегне удара, ако своевременно е възприел
пресичащата и е задействал спирачната система на автомобила. Участниците в
инцидента са имали много добра видимост един спрямо друг. Пътното платно
на мястото на произшествието (кръстовище образувано от бул. „Т.К.“ и ул.
„Трети март“, в гр. Търговище) е двупосочно с четири ленти за движение, по
две ленти за всяка посока. Първата и втората ленти за движение, считано по
посока на огледа (от кръстовището на улиците „Р.“ и „Трети март“ към
кръстовището на ул. „Трети март“ с бул. „Т.К.“) са разделени от прекъсната
бяла осева линия. В края н четвъртата лента се намери „стоп линия“
непосредствено преди пешеходната пътека, която преминава през цялото
пътно платно. Пътното платно е от едрозърнест асфалт, хоризонталната
маркировка е с добра видимост. Пътното платно на ул. „Трети март“ е с
ширина 10,4 метра. Разстоянието от левия ръб на пътното платно до средата
на двойната непрекъсната линия е 5,10 метра. Пешеходни пътеки са налични и
на четирите изхода на кръстовището на булевардите „Трети март“ и „Т.К.“.
Добре видими са и с прекъснати линии. Метеорологичните условия към
момента на ПТП са били много добри- сухо време, светла част от
денонощието, нормална видимост и слънчево време. Максимално
4
допустимата скорост за района на произшествието е 50 км/ч., а скоростта на
лекия автомобил в момента на удара е била 28.98 км/ч.
Уврежданията получени от пострадалата, се установяват от вещото
лице-съдебен лекар, което подробно изяснява не само вида на уврежданията,
но и механизма на настъпването им. Съгласно заключението и разясненията
на вещото лице, дадени и в съдебно заседание, Д.Г. е получила тежка
съчетана травма на главата, тялото и крайниците. Причина за смъртта на
пострадалата е получената тежката черепно мозъчна травма представена от
остър травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, с контузия на
мозъчно вещество, кръвоизливи в мозъчния ствол кръвоизливи под меките
мозъчни обвивки. Черепно мозъчната травма се усложнила с развитието на
двустранна бронхопневмония които сами по себе си и по отделно биха могли
да доведат до смъртен изход. Получените увреждания са в пряка причинно-
следствена връзка с ПТП.
Въпреки проведеното лечение, пострадалата е починала. Ищецът Й. Й.,
видно от приложените по делото удостоверения е нейно единствено дете.
Смъртта на майката безспорно е причинила на ищеца сериозна психическа
травма, съпроводена със емоционално страдание, за установяването на които
беше изслушана съдебнопсихологическа експертиза. От експертизата и
изложението на вещото лице в съдебно заседание, се установява следното- Й.
Й. е преживял травма, свързана със загубата на неговата майка, която е имал
много близка връзка. Непосредствено след смъртта е изживял остър стрес,
изразяващ се в рязка загуба на тегло /10 кг.за две седмици/, безсъние, силна
емоционална реакция- плачел, станал тревожен, затворил се в себе си.
Потърсил психологическа помощ, за което свидетелства и приложеното
удостоверение, издадено от клиничен психолог и системен психотерапевт и
състоянието му започнало да се подобрява. Въпреки това и към момента на
изследването изпитва силно напрежение при пресъздаване на инцидента,
което показва, че травмата не е напълно обработена.
Това състояние на ищеца се установява и от показанията на свидетелите
по делото З. Й.а- негова съпруга, Д.Н. и М.М., негови близки Техните
показания потвърждават естеството на страдания на ищеца и внасят яснота по
отношение на интензитета и продължителността им. Свидетелите
удостоверяват, че ищецът се променил, бил много разстроен, затворил се в
себе си, нямала желание да прави или върши каквото и да е. Силно вярвал, че
майка му ще преживее и ще се справи с травмите, затова вестта за смъртта
5
била изключително шокираща за него. Тежко приел новината за нейната
смърт, тъй като приживе, двамата били изключително близки. Д.Г. е била
единствената му опора, в трудностите, които е имал той и семейството му. Тя
им помагала много в отглеждането на детето, поддържала и домакинството
им.
От правна гледна точка съдът съобрази следното:
Имуществената отговорност на застрахователя по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” е обезпечително-гаранционна, поради
което тя е функционално обусловена от основанието и размера на
имуществената отговорност на застрахованото лице, т.е. застрахователят по
договор за застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава деликтната
отговорност на виновния извършител на противоправното деяние - до размера
на установената в закона, респ. уговорената в застрахователния договор
застрахователна сума. Застрахователят отговаря за причинените вреди само на
основанията и размерите, за които отговаря самият застрахован - делинквент
по застраховка „Гражданска отговорност”.
В отношенията между страните в настоящото производство е безспорно
установено наличието на правопораждащия фактическия състав за
основателността на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя, по
чл. 432, ал. 1 от КЗ за обезщетяване на причинените от застрахованото лице
вреди от деликт, а именно: - валидно застрахователно правоотношение,
виновно причинени вреди, който са в причинно следствена връзка с деянието.
Доказателствата, сочат, че към датата на ПТП е била налична сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на
автомобил, с който е осъществено ПТП марка „Фоксваген“, модел „Голф“, с
ДК№ СВ **** ВВ. В резултат на това ПТП са причинени имуществени и
неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка и в резултат на
виновното поведение на застрахования водач. Това са безспорните въпроси.
Спорът е дали вредите са виновно причинени от водача на лекия
автомобил, с който е настъпило произшествието. Доколкото в случая няма
постановена и влязла в сила присъда по отношение на водача на автомобила,
то вината му, за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя, следва
да бъде доказана в хода на гражданското производство за обезвъзмездяване на
вредите. Въпреки оспореният механизъм на настъпването на ПТП и вината на
водача от страна на застрахователя ответник, настоящият състав намира, че
тези елементи от фактическия състав на неговата отговорност се установяват
безспорно от събраните по делото доказателства. Експертите, изготвили
техническата и медицинската експертиза, са категорични, че водача на МПС е
виновен за настъпилото ПТП, като вината се изразява в това, че в нарушение
на чл. 119 от ЗДвП, не е пропуснал пострадалата, която вече е била на
пешеходната пътека, не е намалил скоростта и не е спрял. В резултата на това
поведение е последвал удара и са причинени вредите на пострадалата, т.е.
получените от пострадалата, която в последствие е починала увреждания, са в
6
пряка причина и са следствие именно от това произшествие. Уврежданията са
били изключително тежки и комплексни, а като усложнение от залежаването е
развила бронхопневмония.
Всичко това ангажира отговорността на застрахователя да покрие
претърпените вреди- имуществени и неимуществени.
В Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума
на ВС е очертан кръга от лица, имащи право да получат обезщетение и това са
най-близките на починалия, с оглед естеството на съществувалата житейска
връзка между тях. С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълкувателно
дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани
да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са освен лицата, посочени в Постановление № 4/1961 г. и
Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Такова обезщетение
имат право да получат от застрахователя при сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите- чл. 493а, ал. 1, изр.1 от КЗ и
когато увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение,
е отправило към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда
на чл. 380 от КЗ. Такава е отправена от ищеца Й. Й. на 26.08.2024 година,
който видно от приложените удостоверения за раждане и семейни връзки е
син на пострадалата при ПТП, случило се на 09.08.2024 година Д.Г..
Спорните по делото въпроси, са свързани с размера на обезщетението за
неимуществени вреди, което обезщетение следва да се определи по правилото
на чл. 52 ЗЗД, както и с наличието или не на съпричиняване на вредите по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Докато имуществените вреди се присъждат до
размера, който е установен, то обезщетението за неимуществени вреди,
съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, се определя от съда по справедливост.
За да се определи справедливо обезщетение, то в хода на производството
следва да бъдат установени редица факти и обстоятелства, които да бъдат
съобразени и които да обусловят размера на обезщетението. Не е възможно
единствено и само въз основа на твърдението на пострадалия, че е преживял
страх, болка и страдание, да се определи размера на справедливото
обезщетение. Следва да се прецени характера и последиците от създаденото
неприятно преживяване на пострадалия, начина по който е преживял, е
възприел тези неудобства, изпитаните затруднения в ежедневието. Според
постановките на ППВС № 4/1968 г., т. II, размерът на обезщетенията за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Напълно
споделяно в практиката на ВС и ВКС е установеното разбиране, че размерът
на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, като това понятие по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
7
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението и които подлежат на доказване за всеки конкретен
случай. ВС подчертава, че от значение са и редица други обстоятелства, които
съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв
размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.
Тези обстоятелства следва да бъдат посочени и доказани от страна на ищците.
Справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД предполага намиране
от страна на съда на точния паричен еквивалент на болките страданията,
емоционалните в случая и психически сътресения, нанесени на пострадалото
лице, а справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение е само онзи точен
паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички неудобства, емоционални,
физически и психически сътресения, които неизменно съпътстват болките и
страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при
провеждане на лечението през всичките му етапи, психическата травма, както
при причиняване на увреждането, така и впоследствие и др. Но тук подлежат
на установяване други обективно съществуващи обстоятелства- отношенията
между пострадалия и неговите близки, съдържанието на общуването между
починалия и преживял: взаимопомощ, подкрепа, отчуждаване или взаимна
привързаност и др. Неимуществените вреди засягат емоционалния живот на
пострадалия, които от своя страна могат да причинят както физически, така и
морални страдания, накърняват душевното му спокойствие и равновесие.
Няма спор, че загубата на родител е тежка и причинява страдание, което е още
по- интензивно, когато връзката родител-дете е силна. Ищецът е била е
съкрушен, от загубата на майка си, тъй като те са имали силна връзка
помежду си. Майка му е била опора на него и семейството му. Помагала е
много в отглеждането на детето му, в поддържането на домакинството,
помагала му е и финансово, нещо повече те са живеели в едно домакиство.
Независимо от възрастта и произтичащите от нея задължения за издръжка на
семейството и домакинството, той е разчитал на съветите и емоционалната
подкрепа на майка си. Неочакваната смърт засегнала тежко емоционалното му
здраве и стабилност. За известен период се променило социалното му
функциониране. Станал затворен, в определени ситуации не можел да реагира
правилно и адекватно. Трудно преработвал травматичното събитие, съответно
трудно го преживявал, но въпреки всичко търсел начини да се справи и да
излезе от това състояние. Не можел да спре да мисли, за случилото се с майка
му, тъй като преди смъртта живеели в едно домакинство и всичко му
напомняло за нея. Към момента, година след събитието все още не може да се
справи и да преработи случилото се, което от своя страна го държи в
постоянен стрес. Такова едно състояние не може да не промени качеството на
живот. Продължилото във времето задържане на мисли и емоции в това
психотравмено събитие, се е отразило негативно на качеството му на живот.
Емоционалната връзка между ищеца и неговата майка е била трайна и дълбока
и той е понесъл сериозни морални болки и страдания от смъртта на майка си.
8
Все пак следва да се съобрази и това, че ищецът е във възраст, в която не е
зависим от непосредствените грижи на своята майка, има здраво семейство,
което го подкрепя и му помага да се справи с болката. Въпреки помощта на
майка си, сам се справя с издръжката и отглеждането на детето си, със
осигуряване на домакинството си. Това също следва да се съобрази при
определяне размера на справедливото обезщетение. Поради изложеното
икономическата обстановка в страната към онзи момент, съдът намира, че
справедливо по смисъла на закона обезщетение за търпените неимуществени
вреди от Й. Й., в резултат от смъртта на майка му, е в размер на 150 000 лв.,
което следва да се присъди от 26.08.2024 година- датата на депозиране на
претенцията пред застрахователя. Предявеният иск е основателен до този
размер, като за разликата до 180 000 лв., следва да бъде отхвърлен.
По направените от ответното застрахователно дружество възражение за
съпричиняване, изразяващо се в нарушение на правилата за движение от
страна на пострадалата, съдът намира следното:
Съпричиняването има обективен характер, като от значение е
единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е
ирелевантно субективното отношение /вината/ на пострадалия – в този смисъл
т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963г. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е
налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки
за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди –решение № 165/26.10.2010г. по
гр.д. № 93/2010г. на ВКС, II ТО. Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият
обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за
увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му
като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за
движение по пътищата и виновно.
В случая застрахователят е навел като основание за съпричиняване от
страна на пострадалата, нарушение на правилата на чл. 113, ал. 1, т.1 и чл. 114,
т.1 от ЗДвП. Твърдението е, че е навлязла внезапно на платното за движение и
не се е съобразила с приближаващото се пътно превозно средство. Това
възражение не се подкрепя от доказателствата по делото. Съгласно
заключението на автотехническата експертиза, пострадалата е била спряла на
червен сигнал на светофара, тялото и е било насочено по посоката на
движение, изчакала е зелен сигнал и правилно предприема пресичане на
кръстовището на пешеходна пътека. Поведението и посоката на тялото ясно
са показвали, че ще предприеме такава маневра. В момента на удара вече е
била на пътното платно, при което водачът на ПТП е бил длъжен да я
пропусне. Т.е. поведението на пострадалия е било напълно съобразено със
вменените от чл. 113, ал. 1, т.1 и чл. 114, т.1 от ЗДвП му задължения.
Възражението на застрахователя за съпричиняване е неоснователно и не
9
следва да доведе до намаляване на обезщетението на това основание.
По предявения иск за имуществени вреди на стойност 1 056 лв., които се
претендират като разходи за погребението на лечението на пострадалата Д.Г.:
Имуществените вреди за разлика от неимуществените не се определят по
справедливост, следва да бъдат доказани по размер. Видно от писмените
доказателства в кориците на делото от л. 197-202 от делото, сторените от
ищеца разноски за погребението на неговата майка са в размер на 1 056 лв. В
делото се съдържат доказателства и за сторени разходи във връзка с лечението
, но те не се претендират като имуществени вреди. Предявеният иск за
обезщетение на търпените имуществени вреди като доказан, следва да бъде
уважен.
Относно разноските: Ищецът е бил освободен от заплащане на
дължимата по делото държавна такса, не е сторил разноски по делото.
Ответникът е сторил разноски в производството, но не е претендирал да
му бъдат изплатени при условията на чл. 78 от ГПК.
Ищецът е представляван безплатно от адвокат. На същия се дължи
възнаграждение съобразно резултата по делото. По иска за обезщетение за
неимуществени вреди - Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2014 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения „при интерес от 100
000 лв. до 500 000 лв. – 8 650 лв. плюс 4 % за горницата над 100 000 лв.“ По
така предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди адвокатското
възнаграждение следва да се определи според посочената наредба в размер на
11 850 лв., без ДДС или 14 220 лева с ДДС, което следва да се присъди в
тежест на ответника. По иска за обезщетение за имуществени вреди се
прилага чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 - при интерес от 1000 до 10 000 лв. -
400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. - т.е. дължимото адвокатско
възнаграждение е в размер на 405.60 лева без ДДС или 486.72 лева с ДДС.
Общото дължимо адвокатско възнаграждение на процесуалния представител
на ищеца с ДДС се равнява на 14 706.72 лева, които ответникът следва да бъде
осъден да му заплати.
Ищецът е освободен от задължението да внесе дължимата по делото
държавна такса по предявените искове, която е в размер на 6 042.24 лв., както
и от разноски за изготвената психологическа експертиза, в размер на 400 лв.
Поради това и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК те следва да бъдат възложени
на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК
*********, адрес: гр. София, п. к. 1000, пл. "Позитано" № 5, представлявано
от изпълнителните директори Недялко Чандъров и Иво Груев, действащи чрез
10
пълномощник юрк. А. П. да заплати на Й. Д. Й., ЕГН **********, адрес: гр.
Търговище, ул. „Р.“, № 7, действащ чрез адв. Н. Н. Д. и адв. П. Б. Д. с адрес за
призоваване в гр. София, пл. „Позитано“, № 2, Сграда Перформ Център, етаж
3 сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение на неимуществени
вреди, търпени от смъртта на майка му Д.К.Г., при ПТП на 09.08.2024 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.08.2024 година до
окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във
връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за
разликата от 150 000 лв. до пълният му размер от 180 000 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК
*********, да заплати на Й. Д. Й., ЕГН ********** сумата от 1 056 лв.,
представляваща имуществени вреди търпени от смъртта на майка му Д.К.Г.,
при ПТП на 09.08.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
26.08.2024 година до окончателно изплащане на задължението, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК
*********, да заплати да заплати на адв. П. Б. Д. с адрес гр. София, пл.
„Позитано“, № 2, ет. 3 възнаграждение за оказаната на Й. Д. Й. правна помощ,
в размер на 14 706.72 лева, с ДДС, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК
********* да заплати по сметка на Окръжен съд – Търговище, държавна такса
в размер на 6 042.24 лв., както и 400 лв., разноски за изготвената по делото
психологическа експертиза, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Варна.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
11