№ 994
гр. Б., 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., XXII СЪСТАВ, в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
Административно наказателно дело № 20212120202713 по описа за 2021
година
Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
по повод постъпила в съда жалба подадена от дружество с ограничена
отговорност с фирма (наименование) „Е. К.“, ЕИК ... със седалище в гр.Т.,
област Л. и адрес на управление гр.Т., област Л., улица „..., представлявано от
Д. П. Т., ЕГН ********** и Н. Н. Т., ЕГН **********.
Жалбата е подадена против Наказателно постановление №562815-
F584185/02.04.2021 г., издадено от Д. Т. В. – Началник на Сектор
„Оперативни дейности” – Б. в Централно управление на Национална агенция
по приходите, упълномощен със заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2021 г. на
Изпълнителния директор на НАП.
С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от
ЗАНН и чл.185, ал.2, изречение 2 във връзка с ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-
18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства (издадена от министъра на финансите
(Наредбата) във връзка с чл.118, ал.4 ЗДДС, на дружеството-жалбоподател е
наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в
размер от 1 100.00 лева.
1
С жалбата се иска отмяна на процесното НП, като се посочва, че то е
незаконосъобразно. Отрича се авторството на деянието. При условията на
евентуалност се отправя искане за намаляване размера на наложеното
административно наказание до минимума. В съдебно заседание се посочва, че
извършената проверка не била на стока, която е собственост на дружеството-
жалбоподателя, а на друго дружество, което осъществявало дейност за
собствена сметка.
Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване
не се явява. Явява се представител, който моли за потвърждаване на
процесното НП, както и за присъждане на разноски.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Процесното НП е получено на 04.05.2021 г., видно от разписката, която
е неразделна част от него. Жалбата е постъпила при наказващия орган на
10.05.2021 г. с вх.№ИТ-00-3850/10.05.2021 г. Ето защо съдът намира, че е
процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния
преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183,
ал.3 и ал.4 НПК.
Разгледана по същество, жалбата е основание за намаляване размера на
наложената имуществена санкция.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 09.12.2020 г. дружеството-жалбоподател сключило договор с Б. С. за
преотдаване под наем на ½ ид.части от къщичка, намираща се на площад „Т.“
в гр.Б. за продажба на ръчно изработени изделия и сувенири. На същата дата
бил сключен и анекс, съгласно който дружеството-жалбоподател е собственик
на всички керамични изделия, находящи се във временния обект – къщичка, а
всички останали некерамични вещи са собственост на Б. С..
На 19.12.2020 г. в 18:02 часа в търговски обект, представляващ без
стационарен такъв – тип „къщичка“, намиращ се в гр.Б., площад „Т.“,
стопанисван от дружеството-жалбоподател и наемателя Б. С., била извършена
оперативна проверка от П.А. и А.А. – инспектори по приходите в Сектор
„Оперативни дейности” – Б. в Централно управление на Национална агенция
2
по приходите.
В хода на проверката било установено, че обекта разполага с фискално
устройство марка ”DAISY COMPACT M 02” с индивидуален №DY452273 и
фискална памет №36610309, което било в изправност и работещо към този
момент с активирани функции „служебно въведени суми” и „служебно
изведени суми”. С цел установяване на касовата наличност на паричните
средства в обекта на проверка, в началото на тази дейност бил отпечатан “X”
дневен финансов отчет №001060/19.12.2020 г. (л.17 от делото), съгласно
който дневния оборот към часа и датата на отпечатванe и извършваната
проверка, бил в размер на 27.00 лева. Това фискално устройство е на
дружеството-жалбоподател (л.17 – дневен отчет с отбелязване в горната
част).
Фактическата наличност на парични средства в обекта била в размер на
141.60 лева, а установената промяна в касовата наличност – 114.60 лева.
Паричните средства, които по време на проверката се намирали в обекта били
изброени от намиращата се в обекта Б. С. и били записани от нея в нарочен за
това опис (л.16 от делото).
За извършената проверка бил съставен протокол №0051821/19.12.2020
г. Препис от този протокол бил връчен на намиращата се в обекта Б. С..
В резултат на посоченото и на 23.12.2020 г. в гр.Б. и в тримесечния
[1]
давностен срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, П.А. съставила против
дружеството-жалбоподател Акт №F584185/23.12.2020 г. за установяване на
административно нарушение (АУАН) със свидетел А.А..
Конкретно отразеното в акта нарушение било в словесен и цифров вид
за това, че в стопанисвания от дружеството-жалбоподател обект на 19.12.2020
г. била установена разлика касова наличност на парични средства в размер на
114.60 лева и не е била регистрирана в работещото фискално устройство, чрез
операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” пари в касата. Това
деяние било квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.33,
ал.1 от Наредбата във връзка с чл.118, ал.4 ЗДДС.
На същата дата и срещу подпис, на представител на дружеството-
жалбоподател бил връчен препис от АУАН.
На 02.04.2020 г., извън рамките на инструктивния едномесечен срок по
3
чл.52, ал.1 ЗАНН, но в давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН
от съставянето на АУАН, Д. Т. В. – Началник на Сектор „Оперативни
дейности” – Б. в Централно управление на Национална агенция по приходите,
упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния
директор на НАП, издал процесното наказателно постановление. Конкретно
посоченото нарушение, вменено на дружеството-жалбоподател, е идентично с
отразеното в АУАН, както в словесен, така и в цифров вид.
На 04.05.2021 г. на представител на дружеството-жалбоподател бил
връчен препис от НП, а както бе прието по-горе - в рамките на преклузивния
срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с чл.183, ал.3 и ал.4
НПК – на 10.05.2021 г. в ТД на НАП – Б. била подадена процесната жалба с
вх.№ИТ-00-3850/10.05.2021 г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни
пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително
решение.
АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това
съгласно чл.193 ЗДДС във връзка със Заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на
Изпълнителния директор на НАП.
От събраните пред настоящия съд доказателства, състава приема за
установено по несъмнен начин, че на посочената в НП дата дружеството-
жалбоподател не е изпълнило задължението си да регистрира в намиращото
се в стопанисвания от него търговски обект фискално устройство
въвеждането и изваждането на пари в касата чрез операцията "Служебно
въведени суми" или „Служебно извадени суми”. Парите по установената
разлика е следвало, независимо от предназначението и размера им, да бъдат
задължително регистрирани в намиращото се в обекта фискално устройство
чрез активираната му функция „служебно въведени суми”, а при
действително заплащане на доставчик по-късно – да бъде регистрирано
служебно изваждане от фактическата им наличност чрез функцията
„служебно изведени суми”. Всичко посочено в този абзац от своя страна
означава, че деянието е съставомерно.
4
Независимо от обстоятелството, че в обекта е работила Б. С. в качеството
на наемател на ½ ид.ч. от „къщичката“, видно от отпечатания дневен
финансов отчет е, че фискалното устройство е на дружеството-жалбоподател
и продажбите на изложените продукти са били регистрирани в него.
Очевидно Б. С. не е разполагала с фискално устройство.
Съгласно чл.33, ал.1 от Наредбата, извън случаите на продажби всяка
промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на
пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите
"служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Категорично
въвеждането на пари от касата представлява „промяна на касовата
наличност”, поради което е следвало да бъде регистрирана чрез операцията
„служебно въведени суми”. Очевидно от приложеното фотокопие от дневен
отчет, а е и безспорно, че се касае за фискално устройство, което притежава
такива функции.
Не са налице и основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, нито
случаят може да се квалифицира като такъв по чл. 9, ал. 2 НК, доколкото се
касае за отразяване на приходи във фискалното устройство на обекта, а оттам
и до публично финансово задължение, какъвто несъмнено е данъкът върху
добавената стойност.
Налице е разлика в касовата наличност в размер на 114.60 лв., за която
сума наказващият орган приема, че представлява такава, която не е била
служебно въведена в касата на търговеца, въпреки функционалните за това
възможности на фискалното устройство, т.е. налице действително е
нарушение на чл. 185, ал.2 ЗДДС. Нарушението е правилно квалифицирано,
като нормата съдържа в себе си две възможности за санкциониране, а
разграничителният критерий е дали нарушението е довело до неотразяване на
приходи или не. В случая няма фактическа констатация, че невъвеждането в
касата на сумата от 114.60 лв. е довело до неотразяване на приходи, най-
малкото защото не може със сигурност да се твърди произхода на тези
средства, а от друга страна, след като органът се позовава на чл. 33, ал. 1 от
Наредбата, то той приема, че не се касае за неотчетени продажби, в който
случай е мислима хипотезата на неотчитане на приходи.
Нарушението обаче е налице - сумата не е надлежно въведена в касовия
5
апарат. След като няма данни това да е довело до неотразяване на приходи,
нарушението следва да се санкционира в хипотезата на изречение второ на
чл.185, ал.2, което препраща към размерите на санкцията по алинея 1, където
санкцията е от 500 лв. до 2 000 лв. Това е сторено от наказващия орган, като
дружеството-жалбоподател е санкционирано по изр.2 на чл.185, ал.2 във
връзка с ал.1 ЗДДС и му е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер от 1 100.00 лева. По мнение на настоящия
състав този размер е завишен и несъобразен със случая. Не са налице данни,
че е налице друго такова нарушение от същото дружество. На следващо
място, в процесното НП не са налице мотиви защо размерът на наложената
имуществена санкция следва да бъде различен от минималния от 500 лева.
Последното поставя съда в невъзможност да прецени мотивите на наказващия
орган в тази посока.
Предвид посоченото дотук следва процесното НП да бъде изменено,
като размерът на административното наказание по вид „имуществена
санкция“ бъде намален от 1 100.00 лева на 500.00 лева, а на основание чл.63,
ал.3 във връзка с ал.1 ЗАНН дружеството-жалбоподателя следва да бъде
осъдено да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение.
По същество релевантните факти не се променят, респ. правото на
защита не се накърнява, поради което наказателното постановление следва да
се измени, като с оглед изложеното размерът на санкцията следва да се
намали до 500 лв. Фактическите обстоятелства в наказателното
постановление сочат недвусмислено за какъв вид нарушение е наложено
административното наказание на жалбоподателя, поради което не е налице
съмнение относно действителната воля на административния орган.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН 22.наказателен
състав на Районен съд – Б.
[1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и
Втора колегия на Върховен административен съд
[2] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и
Втора колегия на Върховен административен съд
РЕШИ:
6
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №357108-
F381865/20.08.2018 г., издадено от Д. Т. В. – Началник на Сектор
„Оперативни дейности” – Б. в Централно управление на Национална
агенция по приходите, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-
17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП,
с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.185, ал.2, изречение 2
във връзка с ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност за
нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства (издадена от министъра на финансите, обн.,
ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г.) във връзка с чл.118, ал.4 от Закона за
данък върху добавената стойност,
на дружество с ограничена отговорност с фирма (наименование) „Е.
К.“, ЕИК ... със седалище в гр.Т., област Л. и адрес на управление
гр.Т., област Л., улица „..., представлявано от Д. П. Т., ЕГН
********** и Н. Н. Т., ЕГН **********, е наложено административно
наказание по вид „имуществена санкция” в размер от 1 100.00 лева,
като НАМАЛЯВА този размер на 500.00 лева.
На основание чл.63, ал.3 във връзка с ал.1 ЗАНН ОСЪЖДА
дружество с ограничена отговорност с фирма (наименование) „Е. К.“,
ЕИК ... със седалище в гр.Т., област Л. и адрес на управление гр.Т.,
област Л., улица „..., представлявано от Д. П. Т., ЕГН ********** и Н.
Н. Т., ЕГН ********** да заплати на Национална агенция по
приходите сумата от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Б. на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228
АПК) в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
7
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
8