Р Е Ш Е Н И Е
№……../7.10.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание,
проведено на девети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***
при участието
на секретаря ***, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14488 по описа
за 2019 година на Варненския районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са от З.А.А., ЕГН ********** с адрес *** срещу „Н.Й.”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, обективно съединени искове с правно основание чл.200 КТ за осъждане ответникът
да заплати на ищеца: сумата
от 278,74лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в извършени разходи за лечение,
медикаменти и консумативи, вследствие от претърпяна
трудова злополука на 16.09.2017г. и сумата от 26000лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания- физически и психически, вследствие от претърпяна
трудова злополука на 16.09.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 20.09.2017г. до окончателното
погасяване на задължението.
В исковата
молба ищецът се позовава, че се е намирал в трудово правоотношение с ответното
дружество по силата на трудов договор от 14.07.2017г. за длъжността „крупие“ с място на работа-
Игрална зала „Виктори“ в гр.Варна. На 15 срещу 16 септември 2017 г. З.А.А.
бил на работа за нощна смяна. Твърди се, че по време на работната смяна около
01.00 на 16.09.2017 г. А. e
нападнат на работното си място. Бил му
нанесен удар в лявата част на главата с метална тръба, в резултат на което
изпитал силна болка, паднал на земята и загубил съзнание за няколко минути. В
следствие на инцидента получил контузия на мозъка, счупване на черепа в горната
лява слепоочна област, малък по обем кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в
същата област, надлежаща на счупването на черепа разкъсано-контузна рана в лявата теменно-слепоочна област, пневмоцефалия и кръвонасядане в
лявата теменна слепоочна област на главата.Така получените травматични
увреждания са установени в производството по НОХД 1120/2019 по описа на Районен
съд Варна. Навежда се, че с Разпореждане № 5104-03-234 от 23.10.2017г. ТП Варна
на Национален осигурителен институт процесната
злополука е призната за трудова.
Сочи се, че
в следствие на инцидента А. е прекарал
повече от шест месеца в болничен, включително е хоспитализиран със спешна
насоченост от 20.09.2017 до 27.09.2017 г. в отделение „Неврохирургия" към
МБАЛ ***-АД. Лечението продължило повече от шест месеца.
За лечение
на понесените травми ищецът е заплатил общо за медикаменти и лечение сумата от
278,74 лева, от които 1140.14. лв- по фактура за лекарства от 19.09.2017г.; 40.60 лв.
такса бол. легло в УМБАЛ-*** от 27.09.2017г., 48.00 лв. за лекарства след
преглед в София от 29.09.2017 г., 50.00 лв. съгл. касова бележка от ИС МП
Неврохирургия.
Навежда
се, че вследствие на посочените телесни уреждания А. е претърпял силни болки, а
инцидентът му е причинил емоционален стрес и ограничения на социалния живот и
контакти. Като особена стресова ситуация се сочи самият инцидент, по време на
който при приближаване към входната врата на игралната зала, намираща се в
подземие, ищецът забелязал едър, набит мъж с покрита с качулка глава, който
усмихвайки се извадил от суитчера си метална тръба и
посегнал върху А., нанасяйки му удар. След удара А. падал на земята и загубил за кратко
съзнание. Уплахата му довела до невъзможност в първия момент да говори. От
инцидента А. има белег на главата, които му създава много сериозен дискомфорт като за млад мъж. От този момент и понастоящем А.
изпитва страх за живота си, както и от нападения в тъмното, страх от хора с
качулки. Навежда се още, че
ищецът изпитал допълнителен стрес от лошата прогноза за лечението му, дадена от
неврохирург. Страхувал се още от усложнения, които могат да доведат до смърт. В процеса на продължилото лечение и проследяване на
здравословното му състояние, А. е бил подложен на различни манупилации
и изследвания, вземане на кръв, което му причинило страдание и
душевно-психическо натоварване. Изпитвал тревога и поради страданието и
притеснението на родителите му, които били до него неотлъчно в първите месеци
след злополуката. В продължение на месеци имал нужда от чужда помощ. Влошеното
здравословно състояние на А. и временната нетрудоспособност рефлектирали
негативно на взаимоотношения с приятелката му. Твърди се, че след инцидента се
страхувал да остава сам. Изпитвал трудност и ограничение при резки движения. Физическото
натоварване, спортуването и всякакво зрително натоварване било противопоказно,
което му причинило емоционален дискомфорт. Чувствал
се безполезен и подтиснат, поради невъзможността да полага труд и да се
развива. В резултат от продължителната невъзможност
да полага труд било прекратено трудовото му правоотношение.Позовава се на
сторени разходи за лечение и медикаменти.
С оглед на изложеното ищецът претендира
да бъде възмезден за понесените вреди, ведно със законната лихва върху
обезщетението за неимуществените вреди от датата на увреждането до
окончателното изплащане на задължението и сторените по делото разноски.
Въз основа
на изложеното настоява за уважаване на предявените по делото искове.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „Н.Й.” ООД депозира
отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност
на иска. Не оспорва, че
ищецът е бил в трудово правоотношение с дружеството за длъжността „крупие“ към датата на инцидента. Не оспорва, че злополуката е
призната за трудова, на осн. чл.55, ал.1 от КСО.
Същевременно възразява, че макар травматичните увреждания да са получени по
време на работната смяна на ищеца, те нямат връзка с възложената работа, нито с
друга работа, извършвана в интерес на работодателя. Травмите са причинени от въшно за дейността на работодателя лице, което не е клиент
на залата. Възразява се, че инцидентът бил провокиран от уреждане на лични отношения на нападателя и пострадалия
служител, тоест мотивите на нападателя са изцяло лични и няма връзка с
упражняваната от ищеца трудова дейност. Предвид изложеното се оспорва да са
налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 200 от КТ.
В съдебно
заседание страните, чрез процесуалните
си представители поддържат становищата
си по спора.
За да се произнесе по предмета на спора, съдът
съобрази следното от фактическа и правна страна:
За да се уважи
предявения иск с правно основание чл. 200 от КТ за присъждане на обезщетение за
вреди, претърпени като последица от трудовата злополука следва да е установи
наличие на трудово правоотношение, претърпяна трудова злополука и настъпили вреди за ищеца, които са
последица от злополуката.
I.В случая по делото не е
спорно, че ищецът е бил
в трудово правоотношение с ответното дружество „Н.Й.“ ООД
за длъжността „крупие“ към 15.09.2017г.
Липсва спор,
че с Разпореждане № 5104-03-234 от 23.10.2017 г. на длъжностно лице при ТП
Варна на Национален осигурителен институт е приета за трудова злополуката, при
която на 16.09.2017г. през работно време и при изпълнение на
служебните задължения пострадалият З.А.А. отива да затвори входната врата на помещение
(играла зала), при което външно лице влиза през вратата, удря с твърд предмет
пострадалия по главата, същия пада на земята, следствие на което пострадалият
получава мозъчно сътресение без открита вътрешно черепна травма.
Влязлото в
сила разпореждане на органа по чл. 60 от КСО представлява
индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука,а от
друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти
и в частност за наличието на трудова злополука като елемент от фактическия
състав на имуществената отговорност на ответника –работодател и от който зависи
съществуването на правото. Тъй като устанояването на
трудовата злополука е в изключителната компетентност на административния орган,
съответно въпросът за наличие на трудовата злополука не може да се преразглежда
в съдебното производство за ангажиране имуществената отговорност на
работодателя.
II.Същевременно оглед своевременно въведеното от ответника възражение за съпричиняване, съдът е компетентен да се произнесе относно
действителния принос на пострадалия за настъпване на трудовата злополука. Следва да се посочи обаче, че при преценка на довода за съпричиняване следва да се разгледат само твърденията за
наличие на извънслужебни отношения между пострадалия и причинителя на деянието,
но не и по –късно наведените твърдения, с които ответникът обосновава този
довод, а именно за неизпълнение на трудовите задължения на страната. Фактите
относно неизпълнение на трудовите задължения са въведени след срока по чл. 131,
ал.1 от ГПК за отговор в последното по делото съдебно заседание, поради което
са преклудирани съгл. чл. 146, ал.3 вр. чл. 147 от ГПК. Обстоятелството, че се касае за трудов
спор не се отразява на така направения извод, тъй като липсва специална уредба,
която да изключва процесуалните правила относно изчерпване на възраженията на
ответника по иска в производствата по чл. 357 от КТ.
При трудова злополучка обезщетението може да се намали, ако пострадалият
е допринесъл за увреждането, като е допуснал груба небрежност. Тоест, релевантна е не
всяка форма на вина, а само посочената от законодателя в съгл. чл. 201,а л.2 от КТ. Понятието „груба небрежност“ е добре изяснено в практиката на ВКС. Така в в решение от 18.12.2009 г. по гр.
д. № 4001/2008 г. IV г. о. на ВКС, в отговор на въпроса
- кога пострадалият е проявил груба небрежност
водеща до съпричиняване е прието, че небрежността ще е груба когато
работникът е съзнавал, предвиждал, настъпването на вредоносните последици, но е мислел да ги
предотврати, в решение от 21.06.2011 г. по гр. д. № 1248/2010 г. III г.
о. на ВКС на въпроса дали пострадалият,
който извършвайки определени действия в нарушение на установени
правила за безопасност на труда, е предвиждал възможността за настъпване на вредоносен
резултат, който лекомислено се е надявал да предотврати,
разчитайки на придобитите си умения, е даден отговор, че не
всяко нарушение на правилата на
безопасност на труда от пострадалия
съставлява основание за намаляване на
обезщетението, а само това, при което
е налице виновно допринасяне от страна пострадалия за настъпване на
увреждането, при подчертано субективно отношение/ груба небрежност/, като преценката е конкретна и зависи от фактите
по делото, в решение от 14.01.2010 г. по гр. д. № 298/2009 г. IV г. о. на въпроса за
приложението на чл. 201,
ал. 2 КТ
и за това кога би била
налице. "груба небрежност" от страна на
пострадалия при трудовата злополука е даден отговор, че не всяко
нарушение на правилата на безопасност
на труда от пострадалия съставлява основание за намаляване на
обезщетението, а само това, при което
е налице виновно допринасяне от страна пострадалия за настъпване на
увреждането, като преценката е конкретна във всеки случай. С решение от 01.02.2019г. по гр.д. № 4922/2017г. на ВКС се приема, че е
налице „груба небрежност“ при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Така може да бъде обобщено, че прилагането на компенсация съгл. специалната уредбата на КТ се предпоставя от виновно допринасяне на пострадалия за
настъпване на увреждането. Тоест необходимо е съзнаване у работника ( съпричинителя) за възможния резултат, тоест за неблагоприятните
последници от поведението му. На следващо място във
всички случаи при съпричиняването самоувреждащото
поведение на пострадалия е свързано по някакъв начин със съответния работен
процес и технологичните правила за неговото изпълнение. Налице е укоримо / небрежно /отношение на служителя към възложената
му или изпълняваната в полза на работодателя работа по повод на която настъпва
злополуката.
За разлика от посоченото, в случая съпричиняването се обосновава не се с отношението на
работника към трудовите му задължения, а с отношенията му с трето лице, която
няма връзка с изпълняваната дейност. Абсурдно е да се
коментира, че ищецът е допускал настъпване на вредоносния резултат.
При това положение съдът
преценява възражението за съпричиняване за
неоснователно.
III. На следващо място от събраните по делото доказателства-съдебно-медицинска
експертиза и показанията на водените от ищеца свидетели се установяват
получените от ищеца травматични увреждания в резултат от инцидента. От заключението на допуснатата съдебно-медицинска експертиза, кредитирано
като обективно и компетентно дадено се установяа, че З.А.
е получил черепно-мозъчна травма със счупване на черепа в лявата
слепоочна-теменна област, контузионни промени на
мозъка, ограничен кръвоизлив, разкъсно-контузна рана
на лявата теменно-слепоочна област, пневмоцефалия и кръвонасядания в лявата теменно-слепоочна област.
Получените травматични уреждания според вещите лица биха могли да се получат от
удар с метална тръба, палка или подобен по форма предмет. Вещите лице сочат, че
при тази фактология не е имало клинично изявена
опасност за живота на пострадалия. Експертите приемат, че лицето не е изпаднало
в безсъзнание след инцидента. Самата черепно- мозъчна травма е лека към средна
по степен и при неадекватно поведение би могла да обуслови последващи
здравословни проблеми. Според експертите особеното в процесния
случай е че клиничната симптоматика се е задълбочила постепенно, няколкото дни след инцидента. Вещите лица са дали
заключени, че сторените разноски за лечение са адекватни на уврежданията. От
показанията на разпитаните по делото свидетели Д.А. и ***става ясно, че в
началото след инцидента ищецът се е нуждаел от непрекъснати грижи. Оплаквал се
от виене на свят, болки в главата. А. станал раздразнителен, страхувал се да
излиза, говорел на сън, скачал докато спи. И понастоящем ищецът страда от
главоболие.
Размерът на обезщетенеято за неимуществени вреди се определя
от съда по
справедливост съгласно постановките
на ППВС № 4/1968г. Самите неимуществени вреди нямат парична
оценка, поради което обезщетението за тях се
определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали
за своя притежател. При определяне размера на вредите съдът следва да извърши преценка на всички установени по
делото обективни признаци - характер и степен на увреждането,
начин и обстоятелства, при които е получено,
последици, продължителността
и степен на интензитет на болките
и страданията.
В случая освен
интензитета на понесените болки и страдания от ищеца, съдът съобразява като
особено значими и обстоятелствата, при които е причинено увреждането. По делото
беше установено, че З. и причинителя на деянието ***са имали отношения извън
служебните ангажименти на ищеца. Съдът в тази връзка кредитира показанията на
свидетеля ***, които съвпадат с показанията на другия свидетел ***за това, че
ищецът след работа е качвал в колата си въпросният ***. Съвпадат показанията на
двамата свидетели, че ***(или ***) е присъствал нееднократно в игралната зала,
но никога не е играл. В този смисъл са показанията и на З.А. при разпита му в
досъдебното производство (л.8 от ДП2293/2017), които имат материална доказателствена сила относно признатите неизгодни за страната
факти. От показанията на свидетеля ***се установява, че ***е наркопласьор и е
предавал нарокотици на З., който на свой ред ги е
давал на приятелката си. Изнесените от свидетеля факти допълнително се
потвърждава от признанието на приятелката на ищеца- ***, която в съдебно
заседание потвърди, че е употребявала нарокотици. За
употреба на нарокотици свидетелката ***е и осъждана.
Свидетелят *** е чувала от клиенти в залата, че З. се е „забатачил“ с много нарокитици с ***, а свидетелят Станева изнася, че З. е дължал
пари на ***за наркотици. Съдът отчита, че продажбата на наркотици не е факт,
който страните по продажбата оповестяват публично. Като забранена от закона
дейност, продажбата на подобни субстанции се извършва тайно и при наличие на
доверителна връзка между продаващия и купуващия. Ето защо, не би могло да се
очаква, че ответникът, който се позовава на това обстоятелство би могъл да
ангажира свидетели, които пряко да са възприели разпространението на наркотици.
При все това събраните по делото доказателства, ценени в своята съвкупност и
взаимовръзка, водят до несъмения за настоящия състав
извод, че повод за побоя е наличието на неуредена финансови въпроси между ищеца
З.А. и делинквента във връзка с наркоразпространение.
Трудовата злополука
иманентно е свързана с работата по трудово праоотношение.
Въведеното от законодателя в чл. 201 от КТ прехвърляне върху работодателя на
професионалния риск от увреждане на работника или служителя има етичните си
основания в правилото „комуто облагите- нему и тежестите“. Работникът
осъществява дадена дейност в полза на работодателя, независимо дали по време
или извън работно време и тъй като работодатят
получава ползите от дейността, същият носи отговорност за уврежданията, които
служителят е претърпял във връзка с тази работа. Нещо повече работодателят носи
отговорност и за трудова злополука или увреждания, станали извън
непосредственото изпълнение на работата, а именно при отиване и връщане от
работното място и останалите места, посочени в чл. 55,ал.2 от КСО. Тук отново
идеята е, че служителят, макар и да не изпълнява пряко трудовите си функции, се
намира на определено място или пътува с цел да обезпечил осъщестяването
на трудова си дейност. В разглеждания по делото случай злополуката, макар и
настъпила в работното време на ищеца, не е осъществена защото А. е изпълнявал
дейност в полза на ответника, нито това е станало по повод работата му. Поводът
за индидента, както са посочи по-горе, е забранена от
закона дейност, която ищецът е упражнявал, очевидно в ущърб на работодателя си. При това положение ищецът не следва да се бонифицира
за собственото си провивоправно поведение за сметка
на дружеството работодател.
С оглед на изложеното
съдът приема, че обстоятелствата, при които е осъществена злополуката са от
изключително значение при определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди. Така при отчитане възрастта на пострадалия, тежките последици от инцидента,
но преди всичко обстоятелствата, при които е осъществена злополуката, съдът
намира, че справедливото по см. чл. 52 от ЗЗД обезщетение възлиза на 4000 лева.
За разликата по претендираните 26000 лева, исковата
претенция следва да се отхвърли. На ищеца се следва и законна лихва от
посочената от него дата- 20.09.2017г., която е последваща
спрямо датата на увреждането.
Доколкото според
заключението на СМЕ разходите за лечение са адекватни на понесените травматични
увреждания, съдът намира, че на ищеца следва да се рапарират
разноските за: лекарства по фактура от 19.09.2017г. (л. 35 от гр.д.№1343/2019г.
на ВОС) за сумата от 140,14 лева; за клиентска такса, заплатена в полза на МБАЛ
*** АД в размер на 40,60 лева (л. 36 от гр.д.№1343/2019г. на ВОС) за преглед от
неврохирург от ИСМП „Неврохирургия –проф/ д-р М.***–
София в размер на 50 лева (л. 36 от гр.д.№1343/2019г. на ВОС). Разходите за
лекарства по касов бон за сумата от 48,00 лева не са надлежно индивидуализирани
в платежния документ, поради което не може да се обоснове връзката им с
лечението.
В заключение на ищеца се
следва сумата от 230,74 лева за имуществени вреди. Тъй като възражението за
съпричиняване, въведено от ответника беше отхърлено, обезщетението за имуществени вреди не следва да
се редуцура на това основание.
За разликата до 278,74
лева искова претенция за имуществени вреди следва да се отхвърли.
По разноските:
С
оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК
на ищеца се следват сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение
съобразно уважената част от иска или 210,90 лева.
На
ответника се следват разноски съобразно отхвърлената част от иска, на осн.чл. 78, ал.3 от ГПК за адвокатско възнаграждение в
размер на1258,50 лева
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест
на ответника следва да се възложи заплащане на дължимата за разглеждане на делото държавна такса, съобразно уважената част от иска,
вносима по сметка на Варненски районен
съд, или 210 лева, както и разноските за експертиза, заплатени от бюджета на съда при същото съотношение в размер на
179,50 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Н.Й.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на З.А.А., ЕГН ********** с адрес ***
сумата от 4000 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания- физически
и психически, вследствие от претърпяна трудова
злополука на 16.09.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 20.09.2017г. до окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за горницата над 4000 лева до претендираните
26000 лева и сумата от 230,74лева, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за лечение, медикаменти
и консумативи, вследствие от претърпяна трудова
злополука на 16.09.2017г. ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 230,74 лева до претендираните
278,74 лева.
ОСЪЖДА „Н.Й.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на З.А.А.,
ЕГН ********** с адрес *** сумата от 210,90 лева, представляваща сторените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА З.А.А., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Н.Й.” ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:*** сумата от 1258, 50 лева,
представляваща сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Н.Й.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на РАЙОНЕН СЪД ВАРНА, сумата от 210 лева представляваща държавна такса върху уважената част от исковете и сумата от 179,50 лева - разноски за експертизи, на осн.
чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД в двуседмичен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: