№ 2992
гр. Варна, 10.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20223100501554 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Електроразпределение Север“ АД, със седалище
гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 262499/07.09.2021
год., постановено по гр. дело № 14447/2020 год. по описа на РС- Варна, в частта му с която
дружеството – въззивник е осъдено да заплати на „Центромес“ ООД с ЕИК *********, със
седалище гр. Велико Търново, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, сумата от 7 945, 91 лева
/седем хиляди деветстотин четиридесет и пет лева и 91 ст./ - представляваща получена от
ответника без основание цена „такса достъп ниско напрежение“ за периода 01.12.2015 г. –
30.06.2016 г. за обект на потребление, находящ се в с. Момин сбор, общ. Велико Търново –
колбасарски цех, отчитан по клиентски номер ********** и абонатен номер 05262066,
ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от подаване на исковата
молба в РС Велико Търново – 26.05.2020 г. до окончателното и изплащане.
́
В жалбата са наведени оплаквания, че решението в атакуваната от въззивника част е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в разрез с процесуалните правила и събрания
в хода на процеса доказателствен материал.
Не са обсъдени наведените от въззивника в производството пред първата инстанция
съображения и доводи относно реално предоставените от него и получени и консумирани от
ищцовото дружество, настоящ въззиваем, услуги по електрозахранването на процесния
обект на потребление – месопреработвателен цех, кокто и доводите чуе през процесния
период (01.12.2015 год. – 30.06.2016 год.) отношенията между страните са се уреждали в
условията на заявена от клиента (ищец) доставка и закупуване на ел. енергия по свободно
договорени цени на свободния пазар на електрическа енергия.
Не са обсъдени също така и двата договора – за достъп до електроразпределителната мрежа
и за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, сключени
между страните на 23.10.2013 год., от които е видно, че чрез насрещните си престации по
цитираните два договора за мрежови услуги „достъп" и „пренос", всяка от страните е
реализирала изпълнение на свое валидно облигационно задължение. Ответникът, настоящ
въззивник е осигурил и пренесъл чрез собствената си електроразпределителна мрежа до
обекта на ищеца закупуваните от него на свободния пазар количества ел. енергия със
съответната заявена от ищеца мощност на ниско напрежение, а ищецът на свой ред е
получил и заплатил предоставените мрежови услуги за доставка на закупуваната от него ел.
енергия. Счита, че процесните суми, които ищцовото дружество претендира като получени
без основание, са били заплатени от ищеца на ответника на валидно валидно правно
1
основание, поради което и по отношение на тези суми не е нарлице хипотезата на чл. 55, ал.
1, предл. първо ЗЗД, съответно и исковете са неоснователни.
Твърди се също, че съдът не е приложил относимия към настоящия спор материален
закон, в резултат на което и решението е необосновано и неправилно. Приложените от
първоинстанционния съд нормативни актове, въз основа на които е основал изводите си, не
са действали към момента на присъединяването на обекта на ищеца към
електроразпределителната мрежа и поставянето (монтирането) на средството за търговско
измерване на обекта на ищеца – 1999 год., при което и неправилно е прието, че мястото на
монтирането на СТИ на обекта на ищеца е в нарушение на чл. 120, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ и чл.
30, ал. 4 от Наредба № 6/24.02.2014 год., които норми са приети по – късно. Не е съобразено
също, че от заключението на СТЕ е установено, че към датата на монтажа на СТИ на обекта
на ищцовото дружество през 1999 година мястото на монтжа на СТИ е било в съответствие
с действалите към онзи момент номративни актове – Закона за електростопанството и
Правилника за прилагането му.
Неправилни са и изводите на първоинстанционния съд, че ищцовото дружество е
собственик на трафопост ТП 3 Центромерс, както и на електропроводното отклонение 20
киловолта, тъй като в подкрепа на тези твърдения на ищеца не са ангажирани никакви
доказателства.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване на
друго, с което искът в частта му за сумата от 7 945, 91 лева, представляваща получена от
ответника без основание цена „такса достъп ниско напрежение“ за периода 01.12.2015 г. –
30.06.2016 г. за обект на потребление, находящ се в с. Момин сбор, общ. Велико Търново –
колбасарски цех, отчитан по клиентски номер ********** и абонатен номер 05262066,
ведно със законната лихва върху горната сума, считано от подаване на исковата молба в РС
Велико Търново – 26.05.2020 г. до окончателното и изплащане, да бъде отхвърлен.
́
В жалбата не са направени искания за събиране на доказателства във въззивното
производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на жалбата не е подаден.
Видно е от жалбата, че същата съдържа и оплакване, че първоинстанционния съд не
се е произнесъл (пропуснал е да се произнесе) по искането на ответника за присъждане на
разноски, като е отправено искане въззивния съд да съобрази частичното отхвърляне на иска
на ищеца и да присъди разноски съобразно уважената, респ. отхвърлената част от иска.
По искането за допълване на решението в частта му за разноските компетентен да се
произнесе първоинстанционният съд по реда на чл. 248 ГПК.
Изложеното налага настоящото производство да се прекрати и делото да се върне на
РС – Варна за произнасяне по искането на „Електроразпределение Север“ АД, със седалище
гр. Варна по чл. 248 от ГПК, по което искане компетентен е РС-Варна.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно гр. дело № 1554/2022 год. по описа на
ОС – Варна;
ИЗПРАЩА делото на РС – Варна за произнасяне по съдържащото се във въззивната
жалба на „Електроразпределение Север“ АД, със седалище гр. Варна искане за
допълване/изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските.
След приключване на производството по чл. 248 ГПК делото да се върне на ОС-
Варна за произнасяне по жалбата.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3