№ 1866
гр. Пловдив, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Надя Др. Точева
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330204452 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 21-0435-000131/25.02.2021 г.
на Началник на Второ РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на Б. Г. И. с ЕГН
********** на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. чл. 98, ал. 1, т. 6 от
ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв. за
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли да се отмени НП с бланкетни аргументи за
незаконосъобразност. В съдебно заседание се изтъкват възражения за различна
фактическа обстановка между акта за установяване на административно нарушение
(АУАН) и НП, с което е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
довело до ограничаване на правата на жалбоподателя.
Въззиваемата страна не е взела становище по обжалвания акт и възраженията,
нито изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
което се явява допустима.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 10.02.2021 г. около 11:15 ч. жалбоподателят Б.И. паркирал лек автомобил
„БМВ 530 Д“ с рег. № *** на ул. „Шести септември“ № 137 в гр. Пловдив, така че се
намирал в зоната на кръстовището с ул. „Цар Калоян“, т.е. на около 2 метра от него. На
пътя преди паркирания автомобил била поставена и вертикална пътна маркировка –
пътен знак В27 „Забранени престоят и пракирането“. В същото време по бул. „Шести
септември“ в посока към бул. „Руски“ се движил патрулен автомобил от Второ РУ към
1
ОД на МВР Пловдив, в който се намирал и свидетелят Б.К.. Полицейските служители
забелязали паркираният автомобил и спрели да вземат отношения по случая.
Установили самоличността на водача на автомобила, а именно жалбоподателя.
Полицейските служители възприели пътния знак, както разположението на автомобила
спрямо кръстовището. Установен е собственикът на автомобила – *** с ***.
Бил съставен АУАН бл. № 819809 от 10.02.2021 г., в който са квалифицирани
две нарушения на жалбоподателя по чл. 98, ал. 1, т. 6 и чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят подписал акта с възражения, като му били разяснено, че в 3-дневен
срок може да подаде писмено възражение. Актът бил съставен в негово присъствие и в
присъствието на свидетел очевидец. В акта било записано, че жалбоподателят
престоява в зоната на кръстовището с ул. „Цар Калоян“, като престоява и в зоната на
пътен знак В27.
За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на
жалбоподателя била наложена глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от
ЗДвП и глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява изцяло от показанията на
свидетеля Б.К. - актосъставител, както и от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени
към доказателствения материал по делото, включително АУАН, справка за
нарушител/водач, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и заповед № 8121з-82519.07.2019
г. на МВР, заповед № 317з-1684/1.03.2019 г. на директора на ОДМВР Пловдив
Разпитан в съдебно заседания свидетелят потвърждава авторството на АУАН и
поддържа констатациите в него. След предявяването на акт си спомня за случая и
разказва за него в подробности, включително и какви са били първоначалните
възражения на водача, различни от установените нарушения. Показанията на свидетеля
съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и последователни. Показанията
му не опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се посочиха доказателства
от страна жалбоподателя, на които съдът да се довери и които да обосноват извод за
невъзможност да се даде вяра на АУАН. Затова съдът отчете презумптивната му сила,
регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Тези показания са достоверен
източник на информация и съответстват на посоченото в акта.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да
опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при
които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на
процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Същият е подписан от
актосъставителя, свидетел и нарушителя, съставен е в присъствието на последния.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите
правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и
процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. В съдържанието му се
съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване
на правото на защита на наказаното лице. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
2
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита
на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за нарушаване на правилата за движение, осигуряващи
безпрепятствено движение по пътищата, свързано с паркирането на автомобилите.
Обжалваното НП е издадено от оправомощен и затова компетентен орган, за което са
представени и съответните заповеди на административните органи.
За неоснователно се прецени възражението за нарушаване на правилата за
съдържание на акта и постановлението. Не се установява твърдяното разминаване във
фактическата обстановка описана в двата акта. В НП е отразена същата фактическа
обстановка, каквато се съдържа и в АУАН, а именно че жалбоподателят престоява в
зоната на кръстовището с ул. „Цар Калоян“, като престоява и в зоната на пътен знак
В27.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на
жалбоподателя за това, че е паркирал в нарушение на чл. чл. 98, ал. 1, т. 6 и чл. 6, т. 1
от ЗДвП. Посочените норми гласят съответно, че престоят и паркирането за забранени
на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях, както и че участниците в движението
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да
регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. От обективна и субективна страна
жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушенията.
Безспорно и по несъмнен начин съдът установи, че Б.И. е паркирал МПС марка
„БМВ 530 Д“ с рег. № *** на 10.02.2021 г. около 11:15 часа в гр. Пловдив на ул.
„Шести септември“ № 137 след поставен знак В27 и на по-малко от 5 метра от
кръстовището с ул. „Цар Калоян“, а именно на около 2 метра от него.
Следователно на посоченото място жалбоподателят е пренебрегнал
задължението си да паркира в населените места, какъвто е гр. Пловдив, на не по-малко
от 5 метра от кръстовище, както и не е съобразил поведението си с поставения пътен
знак. Безспорно се установява, че нарушителят е спрял на посоченото място, че е бил в
зоната на кръстовището и че е имало поставен пътен знак В27 преди мястото на
паркираното му и зоната на действие на същия, която е до следващото кръстовище.
От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да паркира на не
по-малко от 5 метра от кръстовище и съобразено в вертикалната пътна маркировка
може да доведе до настъпване на общественоопасни последици и е искал да паркира по
този начин. Затова в тази част НП следва да се потвърди като законосъобразно.
За размера на наказанието:
Правилно описаното нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е съотнесено към
съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП, която
предвижда наказание глоба в размер на 50 лв. на водач за неправилно паркиране в
зоната на кръстовище.
Законосъобразно е приложена и санкционната норма на чл. 183, ал. 2. т. 1 от
ЗДвП към нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, която предвижда наказание глоба в
размер на 20 лв. за престояване и паркиране неправилно, т.е. в нарушение на общите
разпоредби, доколкото за особени нарушения на правилата за престой и паркиране е
предвидено самостоятелно основание за наказване.
Доколкото законодателят не е предвидил определени граници, в които може да
3
се наложи наказанието и за двете нарушения, съдът намира, че не може да бъде
упражнен контрол върху справедливостта на определеното наказание. В конкретния
случай е наложена глоба във фиксиран размер на 50 лв. и на 20 лв., което е в
предвидените от закона рамки. Така определено наказание съответства на критериите
за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред
които е тежестта на нарушението, и отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН.
Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН по отношение нарушението, т.е. не е налице „маловажен случай” на
административно нарушение.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК
на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти,
като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното
престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е
приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната
препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът
липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на
нарушителя от административнонаказателна отговорност. Поради изложеното
наказателното постановление е обосновано и законосъобразно, определеното
наказание за нарушенията е справедливо и затова следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление № 21-0435-000131/25.02.2021
г. на Началник на Второ РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на Б. Г. И. с ЕГН
********** на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. чл. 98, ал. 1, т. 6 от
ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв. за
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4