П Р И С Ъ Д А № 83
гр.Белоградчик, 06.04.2011г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Белоградчишкият
районен съд, 4-ти състав в публично съдебно заседание на шести април две хиляди
и единадесета година, в състав:
Председател:
АННА КАЙТАЗКА
Съдебни заседатели: Н.Д.
М.П.
при участието на секретаря МАРГАРИТА
НИКОЛОВА, в присъствието на мл.прокурора СВЕТОСЛАВ
ПЕТРОВ, като разгледа докладваното от съдия Кайтазка НОХД № 70
по описа за 2011г., въз основа на закона и данните по делото
П Р
И С Ъ
Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия Т.Л.И. - роден на
***г*** поле, обл. Видин, българин, български гражданин, неженен, с начално
образование, осъждан, учи, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата за времето от 09.12.2010г.
до 12.12.2010г. в с.Черно поле, обл. Видин, в условията на повторност, като непълнолетен,
но като разбирал свойството и значението на деянието си и като е могъл да
ръководи постъпките си, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот и чрез използване на техн. средство, след като се уговорил
предварително с И.В.Б., отнел от владението на Б.Б.Н. движими вещи на обща
стойност 139,50 лв., без нейно съгласие,
с намерението противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195,
ал.1, т.3, 4, 5 и 7 от НК във вр.чл.194, ал.1 от НК във вр. чл.63 ал.1 от НК във
вр. чл.36 и чл.58а ал.1 от НК вр.
чл.373 ал.2 НПК вр. чл.372 ал.4 от НПК, го ОСЪЖДА на "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за
срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА, като ОПРЕДЕЛЯ първоначален "строг" режим на изтърпяване
на наказанието, което следва да се търпи в затвор.
На
осн.чл.69, ал.1 от НК подс.Т.Л.И. СЛЕДВА
ДА ИЗТЪРПИ отделно от
наказанието по настоящето дело - и част от определеното му наказание по
н.о.х.д. №127/2008г. на РС-Белоградчик – “лишаване от свобода” за срок от 1
година, чието изтърпяване е било отложено за срок от три години, считано от
04.06.2008г., като от него търпи само ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА "лишаване от
свобода" , при режим „строг”, в “затвор”.
ПРИЗНАВА подсъдимия И.В.Б.
- роден на ***г*** поле обл. Видин, българин, български гражданин, неженен, с
начално образование, неосъждан, учи, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на неустановена
дата за времето от 09.12.2010г. до 12.12.2010г. в с.Черно поле, обл. Видин,
като непълнолетен, но като разбирал свойството и значението на деянието си и
като е могъл да ръководи постъпките си, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот и чрез използване на техн. средство, след като се
уговорил предварително с Т.Л.И., отнел от владението на Б.Б.Н. движими вещи на
обща стойност 139,50 лв., без нейно
съгласие, с намерението противо законно да ги присвои, поради което и на
основание чл.195, ал.1, т.3, 4 и 5 от НК във вр.чл.194, ал.1 от НК вр. чл.63
ал.1 от НК във вр. чл.36 и чл.58а ал.1 от НК вр. чл.373 ал.2 НПК вр. чл.372
ал.4 от НПК, го ОСЪЖДА на "ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА" за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, като на
осн. чл.69, ал.1 вр. чл.66 ал.1 от НК отлага
изтърпяването му за срок от една година,
считано от влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА на осн. чл.45 от ЗЗД
подсъдимите Т.Л.И. и И.В.Б. /със снети самоличности/ да заплатят солидарно на
пострадалия Б.Б.Н. ***, с ЕГН **********, сумата от общо 139,50 лв. /сто тридесет и девет лева и 0,50 ст./,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени с престъплението.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимите Т.Л.И. и И.В.Б. /с
посочени по-горе самоличности/ да заплатят /солидарно/: по сметка на ОД-МВР-Видин
направените по делото разноски, в размер на общо 30,00 /тридесет/ лева –
възнаграждение за вещо лице в досъдебното производство и по сметка на ВСС
– дължимата държавна такса върху уважената гражданска претенция, в размер на
общо 50,00 лв.
Присъдата подлежи на обжалване и
протест в 15-дневен срок от днес пред ОС-Видин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1./
2./
МОТИВИ
към присъда № /06.04.2011г. по НОХ дело №70/2011г. по описа на РС-Белоградчик.
Срещу подсъдимите Т.Л.И. и И.В.Б. ***,
е повдигнато обвинение затова, че Т.И. - в условията на повторност, като
непълнолетни, но като разбирали свойството и значението на деянието си и като
могли да ръководят постъпките си, след предварителен сговор помежду си, за
времето от 09.12.2010г. до 12.12.2010г., на неустановена дата, в с.Черно поле,
обл. Видин, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот,
чрез използване на техн. средство, отнели от владението на Б.Б.Н. движими вещи:
вълнено одеало за легло персон и половина 1 бр., покривки за легло персон и
половина -2 бр., транзстор ВЕФ неработещ 1 бр., лъжици от алпака 14 бр., вилици
от алпака – 15 бр., олио 1 л., захар 1 кг., ориз 1 кг., дмашно вино 9 л.,
домашна гроздова ракия 500 гр., доматен сок 3 л., стабилизатор за телевизор 1
бр., 2 м. ел. проводник – мостови – 1,5 кв.мм., на обща стойност 139,50 лв.,
без нейно съгласие, с намерението противозаконно да ги присвоят – престъпление
по по чл.195, ал.1, т.т.т.т.3,4,5 и 7 от НК вр. чл.63 ал.1 от НК - по отношение
на подсъдимия Т.И. и по чл.195 ал.1 т.т.т.3,4 и 5 НК вр. чл.63 ал.1 от НК по
отношение на подсъдимия И.Б..
Съдът е приел за съвместно разглеждане в този наказателен
процес предявеният граждански иск от пострадалата Б.Н. срещу двамата подсъдими,
в размер на 139,50 лв. – представляващ претенция за обезщетение на причинени с
деянието имуществени вреди, като пострадалия е конституиран като граждански
ищец.
По искане на подсъдимите, съдът е допуснал предварително
изслушване на страните по делото по реда на чл.370 ал.1 от НПК.
Прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение, счита че то е доказа но по безспорен начин и пледира на подсъдимите
да бъде наложено наказа ние „лишаване от свобода” малко над минимума от 1 год.
,като се приложи чл.58 А ал.1 от НК, предвид съкратеното съдебно следствие,
като се постанови и отлагане
изтърпяването нанаказанието – относно подс.И.Б.. Иска се също, ако съдът
постанови наказание „пробация” то освен задължителните проб. мерки да има и
допълнителна такава. За гражданският иск – не изразява становще.
Гражданският ищец поддържа иска си и иска да бъдат осъдени
подсъдимите - да взъстановят вредите.
Подсъдимите, предвид допуснатото предварително
изслушване, правят пълни самопризнания относно фактическата обстановка,
изложена в обвинителния акт, признават се за виновни, и изразяват съжаление за стореното.Молят за
по-леки наказания.
Защитникът на подсъдимия Т.И. иска определяне
на наказание „пробация”, а защитникът на подс. И.Б. - „обществено порицание”. По гражданския иск –
не вземат становище.
Съдът, като взе под внимание
направените от подсъдимите по реда на чл.371 т.2 от НПК самопризнания в с.з., и
прецени събраните и приобщени по делото писмени доказателства и доводите на
страните, по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, и на осн.чл.373 ал.3 вр.чл.372 ал.4
от НПК приема за установено следното:
От фактическа страна:
Подс.Т.Л.И.
е роден на ***г***, живее в с.Черно поле, обл.Видин, българин, български
гражданин, с начално образование,неженен,осъждан, ЕГН му е **********.
Подс.Т.И. е осъждан с влезли в сила
присъди, както следва: 1./ С
влязло в сила на 04.06.2008 г. определение по н.о.х.д. № 127/2008 г. на РС-Белоградчик подсъдимия Т.И.
е осъден на "лишаване от свобода" за срок от една година, за деяние
извършено на 06.02.2008 г. по чл.195 ал.1 т.5 НК вр.чл.63 ал.1 НК На осн.чл.69
ал.1 НК е отложено изтърпяването на наказанието за срок от три години.
Подс.Т.И.
е извършил деянието по настоящето дело, преди да са минали пет години от
изтърпяване /дори в изпитателният срок/ на наказанието си по н.о.х.д.
№127/2008г. по описа на БРС, което е за деяние от вида „кражба”.
Подс.И.В.Б. е роден на ***г***, живущ ***
поле, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, неосъждан,
учи, ЕГН **********. На неустановена дата през периода 09.12.2010г. до 12.12.2010
г.двамата подсъдими се срещнали в с.Черон поле и решили да отидат в края на
селото и да порникнат в къщата на постарадалата Б.Б.Н.. Тяхното намерение било
от имота на Н. да откраднат метални предмети, които в последствие да предадат в
пункт за изкупуване на метали. Подсъдимите отишли до местопроизшествието пеша и
прескочили вратата на двора на имота. Т.И. счупил един от прозорците на
остъкленото пространство пред входната врата на къщата, след което заедно с Б.
преминали да вратата и установили, че същата е заключена. Отново Т.И. с помощта
на метален лост счупил катинара на входната врата водеща до стаите на къщата.
След като влезли в помещенията подсъдимите почнали да търсят вещи, които да
откраднат. От имота на пострадалата Т.И. и Ив.Б. изнесли следните движими вещи:
вълнено одеяло за легло персон и половина – 1 бр., покривки за легло персон и
половина – 2 бр., транзистор „Веф”
неработещ – 1 бр., лъжици от алпака – 14 бр., вилици от алпака – 15 бр., олио –
1 л., захар – 1 кг., ориз – 1 кг., домашно вино – 9 л., домашна гроздова ракия
– 500 гр., доматен сок – 3 л.,
стабилизатор за телевизор – 1 бр., 2 м. ел. проводник мостови – 1,5
кв.мм. Инкриминираните вещи поставили в чувал и впоследствие го занесли в дома
на И.Б..
След като пострадалата Н. посетила имота си
находящ се в с.Черно поле на 12.12.2010г. и установила кражбата веднага
сигнализирала РУП Белоградчик. При извършения оглед на местопроизшествие са
иззети 4 бр. дактилоскопни следи. При постановената и изготвена дактилискипна
експертиза е установено, че дактилоскопна следа №1 иззета от стъкло от газов
фенер намерено в стаята на къщата е оставена от средния пръст на дясната ръка
на подс.Т.Л.И. и дактилоскопна следа №3 иззета от стенен часовник в стаята на
къщата е оставена от палеца на лявата ръка на подс. И.В.Б..
Видно от заключението на
стоковедческата експертиза стойността на щетата нанесена на Б.Н. е 139,50 лв.
Тази щета не е възстановена.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа: самопризнанията на
подсъдимите по реда на чл.371 т.2 от НК и приетите по делото писмени
доказателства, събрани в хода на проведеното ДП №819/2010г. на
РУ-П-Белоградчик.
Съдът намери, че гореописаните
доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, по безспорен и
категоричен начин установяват описаната фактическа обстановка, поради което
изцяло основа на тях своите фактически изводи.
Доказа се авторството на деянието и
вината на подсъдимите.
От правна страна:
При
така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прие, че подс.Т.И. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.195, ал.1, т.т.т.т.3,4,5 и 7 от НК вр. чл.63 ал.1 от НК, а подс.И.Б. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.195, ал.1, т.т.т.3,4 и 5 от НК вр.чл.63 ал.1 от НК.
От обективна страна – за времето от 09.12.2010г. до
12.12.2010г., на неустановена дата, двамата подсъзими заедно, в с.Черно поле,
обл. Видин, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот,
чрез използване на техн. средство, отнели от владението на Б.Б.Н. движими вещи:
вълнено одеало за легло персон и половина 1 бр., покривки за легло персон и
половина -2 бр., транзстор ВЕФ неработещ 1 бр., лъжици от алпака 14 бр., вилици
от алпака – 15 бр., олио 1 л., захар 1 кг., ориз 1 кг., дмашно вино 9 л.,
домашна гроздова ракия 500 гр., доматен сок 3 л., стабилизатор за телевизор 1
бр., 2 м. ел. проводник – мостови – 1,5 кв.мм., на обща стойност 139,50 лв.,
без нейно съгласие.
И
двамата подсъдими са били непълнолетни към този момент / а към момента на
разглеждане на делото, подс.Т.И. е навършил вече пълнолетие/.
Съдът приема, че подс.Т.И. е осъществил състава и на чл.195
ал.1 т.7 от НК, т.е. “повторност” на престъплението кражба, тъй като към датата
на инкриминираното деяние, предмет на настоящото дело, е бил осъждан с влязъл в
сила съдебен акт за друго такова престъпление - н.о.х.д. №127/2008г. на
РС-Белоградчик. Съдът счете, че деянието на Т.И. представлява немаловажен
случай, съгласно чл.195, ал.1, т.7 от НК, доколкото не може да се подведе
по чл.93, т.9 от НК, предвид високата степен на опасност на деянията от този
вид, голямата им разпространеност, както и с оглед другите квалифициращи
признаци – сговор, взлом и техн.средство.
От субективна страна – подс.Т.И. и И.Б. са действали при условията
на пряк умисъл, като са съзнавали, че отнемат вещи, които са чужди, съзнавали
са, че отнемането не е въз основа на закона и са имали намерение да ги присвоят
и да се разпоредат с тях като със свои. Подсъдимите са съзнавали обществено
опасния характер на своето деяние, предвиждали са настъпването на
общественоопасните последици от него и са искали настъпването им.
Съдът
приема за установено по делото, че двамата подсъдими са действали след
предварителен сговор помежду си за осъществяване на кражбата,както и че са
разбирали свойството и значението на деянието си и са могли да ръководят
постъпките си.
Съдът намира, че причините за
извършване на престъплението са ниското правно съзнание на подсъдимите и
желанието им да се облагодетелстват по неправомерен начин, без полагане на
труд.
По вида и размера на наказанието:
1./
На подс.Т.Л.И.
За извършеното от подс.Т.И.
престъпление е предвидено наказание "лишаване от свобода" от една до
десет години,т.е с предвиден минимум, поради което е невъзможно замяната му с
наказание от вида „пробация”, както моли защитникът на И..
Предвид
това и провеждането на съдебното следствие при условията на съкратено такова
във хипотезата му на чл.371 т.2 от НПК, съдът на осн. чл.373 ал.2 от НПК е
длъжен при определяне наказанието да приложи разпоредбите на чл.58 А от НК,
като или на осн. ал.1 от същата разпоредба – да определи наказанието в
законовите норми и да го намали с една трета, или алтернативно да определи санкцията
на подсъдимия, в условията на чл.55 от НК – ако това е по-благоприятно за
дееца.
В настоящият казус, съдът намира, че не са налице
условията на чл.55 от НК, за да преценява дали приложението му е
по-благоприятно за дееца. Съдът не намира в настоящият казус многобройни или
изключителни обстоятелства, които да са смекчаващи – престъпната проява на Т.И.
е квалифицирана / с признаците
„повторност”, “сговор”, „техн.средство” , взломяване, а видно от
справката-характеристика на ИДПС простъпките на непълнолетния тогава Т.И. са
многобройни, имал е налагани мерки по ЗБППМН, имущ.вреди нанесени с деянието не
са възстановени/. При това положение, съдът счита, че не следва да оценява
дейността на Т.И. в условията на чл.55 от НК. Респ. следва да определи
полагащото му се наказание в условията на чл.58 А ал.1 от НК – т.е. в рамките
на предвиденото в чл.195 ал.1 от НК, и след това да го редуцира с 1/3. При тези
условия, съдът при преценката какво конкретно наказание да определи, взе под
внимание изразеното от подсъдимия съжаление за стореното, и при съобразяване с
установените от чл.36 от НК цели на наказанието, счете, че на подсъдимия
съответства да бъде наложено наказание "лишаване от свобода" в близък
до минималния размер – а именно една година и девет месеца. Но съобразно
изискването на чл.58А ал.1 от НК,
съдът определи на Т.И. по настоящето дело за
реално изтърпяване наказание “лишаване от свобода” в размер на една година и
два месеца.
При
наличието на предишни осъждания на подс.Т.И., посочени във фактическата част на
настоящите мотиви, не може да намери приложение чл.66 от НК, тъй като липсват
материално правните предпоставки за това /деецът да не е осъждан на
"лишаване от свобода" за престъпление от общ характер/. С оглед на
това и на осн. чл.61, т.2 от ЗИНЗС, съдът определи първоначален "строг" режим на изтърпяване
на наказанието, наложено на Т.И. , като то следва да се търпи в затворническо
заведение от типа “затвор”/тъй като към момента на постановяване на присъдата,
деецът е навършил пълнолетие/.
На
следващо място, след като определи наказанието по настоящето дело, съдът се
занима и с предпоставките на чл.69 от НК, относно предходната условна присъда
на И., постановена спрямо него като непълнолетен. Съдът намира, че предвид все
младата възраст на осъдения, социалното му положение, както и с оглед постигане
целите на специалната и генералната превенция, може да се приложи и прилага
първата хипотеза на чл.69 вр. чл.68, ал.1 от НК, като Т.И. следва да бъде
освободен частично от изтърпяването на определеното му по н.о.х.д. № 127/2008г.
по описа на РС-Белоградчик наказание - "лишаване от свобода" за срок
от една година, чието изтърпяване е било отложено за срок от три години, считано
от 04.06.2008г. Съдът прецени, че И. следва да изтърпи само част от него
– а именно четири месеца “лишаване от свобода”, при режим “строг” в “затвор”
/тъй като вече е пълнолетен към момента на постановяване на сегашната присъда/
- отделно от наказанието, наложено му по настоящето дело.
2.
/ На подс.И.В.Б..
За извършеното от подс.Б.
престъпление е предвидено наказание "лишаване от свобода" за срок от
една до десет години.
Предвид
това и провеждането на съдебното следствие при условията на съкратено такова
във хипотезата му на чл.371 т.2 от НПК, съдът на осн. чл.373 ал.2 от НПК е
длъжен при определяне наказанието да приложи разпоредбите на чл.58 А от НК,
като или на осн. ал.1 от същата разпоредба – да определи наказанието в
законовите норми и да го намали с една трета, или алтернативно да определи
санкцията на подсъдимия, в условията на чл.55 от НК – ако това е
по-благоприятно за дееца.
В настоящият казус, съдът намира, че не са налице
условията на чл.55 от НК, за да преценява дали приложението му е
по-благоприятно за дееца. Съдът не намира в настоящият казус многобройни или
изключителни обстоятелства, които да са смекчаващи – престъпната проява на Б.
е квалифицирана /с признака “сговор”,
„техн.средство” и взлом, имуществе ните вреди причинени на пострадалата не са
възстановени, непълнолетният извършител е известен контингент на ДПС – има
многобройни престъпни прояви, налагани възпитателни мерки, но и неподходяща
приятелска среда/. При това положение, съдът счита, че не следва да оценява
дейността на Б. в условията на чл.55 от НК. Респ. следва да определи полагащото
му се наказание в условията на чл.58 А ал.1 от НК – т.е. в рамките на
предвиденото в чл.195 ал.1 от НК, и след това да го редуцира с 1/3. При тези
условия, съдът при преценката какво конкретно наказание да определи, взе под
внимание изразеното от подсъдимия съжаление за стореното, младата възраст и при
съобразяване с установените от чл.36 от НК цели на наказанието, счете, че на Б.
съответства да бъде наложено наказание "лишаване от свобода" в
минимален размер - една година. Но съобразно изискването на чл.58А ал.1 от НК, съдът определи на И.Б.
по настоящето дело наказание “лишаване от свобода” в размер на
осем месеца.
За подс. И.Б. обаче са налице предпоставките
на чл.69 ал.1 вр. 66, ал.1 от НК за
отлагане изтърпяването на наложеното наказание "лишаване от свобода".
Същият към момента на деянието си, не е осъждан за престъпление от общ
характер, наложеното му наказание е за срок по-малък от три години, поради
което съдът намери, че за постигане целите на наказанието и за поправянето на
подсъдимия, не е необходимо ефективно изтърпяване на наложеното му с настоящата
присъда наказание. Предвид чистото му съдебно минало към датата на извършване
на престъплението, съдът счете, че изпитателният срок следва да бъде определен
в минималния размер, установен в закона за непълнолетните - една година, считано от влизане на
присъдата в сила.
По
гражданския иск:
След като призна за виновни подс. Т.И. и И.Б.
по повдигнатото им обвинение относно пострадалата Б.Н., съдът намери, че
предявеният срещу тях граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД от
пострадалата Н. е доказан по основание. Относно претендирания размер от 139,50
лв., съдът счете, че същият е основателен. Предвид събраните по делото гласни и
писмени доказателства – обяснения на подсъдимите и изготвена и приета
експертиза, съдът приема за установено, че стойността на инкриминираните вещи,
отнети от пострадалата Б.Н. е 139,50 лв. и претенцията на същата за обезщетение
в този размер е основателна. Поради което и съдът уважи изцяло претенцията на
гражданския ищец Б.Б.Н., като осъди подс. Т.И. и Ив.Б. да заплатят солидарно на
пострадалата така претендираната сума – а
именно 139,50 лв.
По
разноските и таксите:
На основание чл.189, ал.3 от НПК
съдът осъди подсъдимите да заплатят /солидарно/ по сметка на ОД-МВР-Видин
направените по делото разноски за вещо лице, направени в хода на досъдебното
производство, в размер на общо 30,00 лв., както и по сметка на ВСС – сумата от
общо 50,00 лв. – дължима дръжавна такса върху уважената гр. претенция.
Воден от изложеното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: