Р
Е Ш Е Н И Е
№.260512 23.09.2020 г. гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на десети август
две хиляди и двадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 21129 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от П.А.Ч., ЕГН ********** против „С.Г.Груп” ЕАД, ЕИК
*********, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна
квалификация по чл. 124, ал.1 ГПК.
Ищцата твърди, че имала договорно правоотношение от 2005 г. по партиди с № .. за ползвани мобилни услуги
с „Мобилтел” ЕАД, прекратен предсрочно, по който не била платена сумата от общо
160,80 лева с ДДС – месечни такси и неустойки за периода м. март – м. април
2007 г. и м. април – м. декември 2008 г. Вземанията били прехвърлени на
ответника с договор за цесия от 21.12.2017 г. Твърди да не ги дължи, поради
липса на валидно дог. правоотношение, респ. - изтекла погасителна давност /периодичност
на платежите/, при което се моли за установяване недължимостта им и се иска
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
подал отговор, като моли за постановяване на решение при условията на чл. 237 ГПК и възлагане на разноските на ищеца, т.к. не е дал повод за завеждане на
делото. Претендира разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На
основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като
безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: ответникът
е придобил чрез договор за цесия от 21.12.2017 г. вземане спрямо ищеца за
сумата от общо 160,80 лева с ДДС – цена на месечни такси и неустойки за периода
м. март – м. април 2007 г. и м. април – м. декември 2008 г., във връзка с
договорно правоотношение от 2005 г. по партиди с № .. с „Мобилтел” ЕАД, което е
погасено по давност /вж. Определение № 7131/10.07.2020 г. – л.37-38/.
Видно от представената покана за плащане, ищецът има непогасени задължения с оглед договорно
правоотношение.
Няма спор по релевантните
факти - за претендирани вземания, погасени с изтичане на кратката
тригодишна давност - чл. 111, букви „б” и „в” ЗЗД,
предвид изискуемостта, настъпила през 2007/2008 г., периодичността на платежите
за месечни такси /ТР № 3 от 18.05.2012 год. на ВКС, ОСГК/ и неустойка,
както и липсата на доказателства за спиране и прекъсване на давностния срок.
Признанието на фактите от ответника се преценява от съда, съобразно чл. 175 ГПК, при липса на обстоятелства, които да му противоречат.
Предвид изложеното, искът следва да бъде
уважен и недължимостта на сумата – призната спрямо цесионера.
По
отговорността за разноски:
С
оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищеца, на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Не се споделя твърдението за приложение
на чл. 78, ал. 2 ГПК – не са налице кумулативно изискуемите предпоставки на
закона за освобождаване от отговорност.
Извънпроцесуалното
поведение на ответника е довело до необходимост от предявяване на претенцията. От
ответното дружество е била изпратена покана за плащане, с предупреждение за
предприемане на съдебна процедура и принудително изпълнение. Последното обосновава
интереса от завеждане на иска, защото страната не е длъжна да чака ответникът
да предприеме описаните от него действия. Възражението, че писмото не е
подписано от управителя на дружеството, не обосновава втората предпоставка на
чл. 78, ал. 2 ГПК. Изявлението до ищеца не е необходимо да е извършено от самия
управител, като това не се и твърди от същия в проведеното о.с.з. Писмото обаче
съдържа логото и наименованието на ответника /преди преобразуването му/,
телефонния номер за контакт с длъжници, публикуван в интернет страницата му.
Предвид горното, съдът приема, че писмото изхожда от дружеството, макар да не е
подписано от управителя и със съдържащото се в него предупреждение за
предприемане на съдебни и изпълнителни процедури, е дало повод за
завеждане на делото, поради което страната дължи разноските в производството.
Представен
е списък по чл. 80 ГПК /л.44/ и доказателства за плащане на 50 лева – ДТ и 500
лева – адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС /по отношение на което не е направено
възражение за прекомерност до преклузивния за това срок – приключване на
устните състезания по делото/.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните, че П.А.Ч., ЕГН **********
НЕ ДЪЛЖИ на „С.Г.Груп” ЕАД, ЕИК ЕИК
********* сумата от общо 160,80 лева с ДДС
– представляваща сбор от цена на месечни
такси и неустойки за периода м. март – м. април 2007 г. и м. април – м.
декември 2008 г., във връзка с договорно правоотношение от 2005 г. по партиди с
№ …с „Мобилтел” ЕАД, прехвърлени на „С.Г.Груп” ООД /чийто правоприемник е
„С.Г.Груп” ЕАД/ с договор за цесия от 21.12.2017 г.
ОСЪЖДА „С.Г.Груп”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо
Петков Казанджията“ № 4, ет.6, да плати на П.А.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от общо 550 лева /петстотин и
петдесет лева/ - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП