Решение по дело №326/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на регионалния директор на Регионална дирекция Бургас при Комисия за защита на потребителите (КЗП) против Решение № 1280 от 20.12.2023 г. по АНД № 3232/2023 г. по описа на РС Бургас. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно и немотивирано. Посочва, че описаните в АУАН и НП факти покриват именно признаците на нарушение на чл.89д от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.165, ал.1 от на Закона за виното и спиртните напитки (ЗВСН) тъй като данните (индикациите), които се използват за описание, представяне, етикиране и предлагане на напитките не въвеждат в заблуждение търговеца, който участва в търговското разпространяване на напитката. Счита, че е доказано извършването на нарушението и че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на оспореното решение.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касацията „Лидл България ЕООД ЕНД КО“ КД, редовно призован не се явява и не се представлява.

За прокуратурата на Република България се явява прокурор Д. Х. от Окръжна прокуратура – Бургас, който намира жалбата за неоснователна, а оспореното решение за правилно и законосъобразно.

След като прецени твърденията на страните и събраните доказателства, А. съд – Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по жалба на „Лидл България ЕООД ЕНД КО“ КД против Наказателно постановление № 002437/14.07.2023 г. на директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол, със седалище [населено място] към Главна дирекция „Контрол на пазара при Комисия за защита на потребителите, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. на основание чл.210а от ЗЗП, за нарушение на чл. 68в, във вр. с 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68д, ал. 1, предложение първо от ЗЗП.

За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че въвеждането в заблуждение на потребителите когато се касае за спиртни напитки и то във връзка с Регламент (ЕО) № 110/2008, представлява нарушение на чл.165 от ЗВСП, което се явява специално по отношение на нарушението по чл.68в от ЗЗП. В оспореното решение е посочено, че след като описаните факти в наказателното постановление покриват признаците на друго административно нарушение, за което съществува изрична санкционна норма, то АНО неправилно е приложил материалния закон. Двете норми според въззивният съд се намират в условия на специална към обща норма, като общата норма намира приложение тогава, когато не е налице специална норма, тоест специалната норма изключва приложението на общата. Извършената от наказващия орган неправилната правна квалификация на установеното административно нарушение е преценена като съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да се изследва въпросът за неговата материална законосъобразност. По тези мотиви Районен съд Бургас е отменил обжалваното НП.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Възраженията, изложени в касационната жалба, са основателни.

От фактическа страна е установено, че на 28.02.2023 г. е извършена проверка от длъжностни лица на РД Бургас към КЗП, съвместно с представители на Т. Н. Бургас и ОДБХ Бургас в магазин Лидл 123, находящ се в [населено място], ул. Транспортна, стопанисван от Лидл България Е. Е. К. К.. След направен обстоен оглед на предлаганите стоки се установило, че в секцията за алкохолни напитки е изложена за продажба алкохолна напитка Captain Cook’s. Етикетът поставен от търговеца непосредствено пред бутилката съдържал следната информация: Ром Captain Cook’s 35 % 0,7 1, цена 9,99 лв/бр. и цена за литър 14,27 лв. Н. гърба на бутилката имало поставен трайно прикрепен етикет от производителя, който съдържал следната информация на български език „Алкохолна напитка на основата на ром. Тази алкохолна напитка на основата на ром с цвят на кехлибар се отличава със своя неповторим и мек вкус. Отлична база за коктейлни напитки. Състав: вода, алкохол, ром (9 %), инвертна захар, неутрален аромат, карамелизирана захар. Алк 35 % об/vol; произведено и бутилирано от: Imbuteliat de: Eckerts Wacholder Brennerei GmbH Trierer Str. 59 Germania; Партиден №[рег. номер] 006296; баркод на бутилката 20449131, 0,7 l”. От търговеца Лидл България Е. Е. К. К. бил изискан документ за произход, от който е видно, че напитката е изписана в документа като James Cook Rumspiitiouse 35 % vol 0,7 l. В мотивите на наказателното постановление е посочено, че според Приложение II т.1 от Регламент (ЕО) 110/2008 г., ром е: Спиртна напитка, произведена изключително чрез алкохолна ферментация и дестилация или на меласа или Сироп, получени при производството на захарна тръстика, или на самия сок от захарна тръстика, и дестилирана до 96 об. %, така че дестилатът да притежава осезаемо специфичните за рома органолептични характеристики. Минималното обемно количество алкохол на рома е 37,5 %.

С разпоредбата на чл.68в от ЗЗП се забраняват нелоялните търговски практики, а според чл.68г, ал.4 от ЗЗП нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл.68д-68к.

Според чл.68д, ал.1 от ЗЗП търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал.2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика.

Фактическият състав на нарушението изисква кумулативно наличие на три обективни елемента: 1) да е налице търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2) тази търговска практика да съдържа невярна информация, която да е подвеждаща; 3) тази търговска практика да има за резултат или да е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика.

Според §13, т.23 от ДР на ЗЗП, търговска практика е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребителя. В конкретния случай се установи, че търговецът е поставил етикет на щанда, намиращ се непосредствено пред продукта, с който се представя информация за вида и цената на алкохолната напитка. От една страна този етикет обозначава продажната цена, а от друга страна обозначава вида на алкохолната напитка – ром. Това обозначаване е на видно място в непосредствена близост до стоката и е предназначено да информира потребителя. Поставянето на етикет за вида на алкохолната напитка представлява действие на търговеца, свързано с предлаганата от него стока, насочено към потребителя, поради което е налице търговска практика по смисъла на §13, т.23 от ДР на ЗЗП, т.е. налице е първият елемент от фактическия състав (търговска практика, свързана с предлагането на стока).

Етикетът на търговеца, поставен пред бутилката, съдържа информация, че напитката представлява Ром Captain Cook’s 35 % 0,7 1, цена 9,99 лв/бр и цена за литър 14,27 лв. Н. гърба на бутилката имало поставен трайно прикрепен етикет от производителя, който съдържал следната информация на български език „алкохолна напитка на основата на ром”.

Видът (категорията) на алкохолната напитка е неизменно свързан с характера, естеството, свойството и съдържанието на напитката, които са водещи фактори при взимането на решение за покупка. В тази връзка видът на алкохолната напитка е съществена информация за предлаганата стока. Потребителите се информират за вида на продукта от информацията на етикета на търговеца, която се намира на видно място и непосредствено до стоката. В тази връзка посредством етикетирането на продукта (поставяне на етикет на щанда пред бутилката) потребителите намират търсените продукти. Потребителите вземат решение за покупка, съобразявайки информацията от етикета на търговеца, намиращ се до стоката, т.е. представена чрез етикета информация за вида на алкохола оказва влияние върху решението за пазаруване в конкретния обект и за закупуване на конкретния продукт. Невярното представяне на информация за вида на алкохолната напитка е възможно да води до решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика т.е. същият не би закупил алкохолната напитка, ако възприеме, че не е ром.

Изложеното налага извод, че е осъществен фактическият състав на нелоялната заблужаваща търговска практика по чл.68д, ал.1, предл. първо ЗЗП, а такава практика според чл.68в, вр. чл.68 г, ал.4 от ЗЗП е забранена.

Настоящият състав не споделя изводът на районния съд, че в случая е приложима нормата на чл.165, ал.1, т.1 от ЗВСН, тъй като данните (индикациите), които се използват за описание, представяне, етикетиране и предлагане на напитките не въвеждат в заблуждение търговеца, който участва в търговското разпространяване на напитката. Н. търговеца е предоставена необходимата и вярна информация. Следва да бъдат приети възраженията на касатора, че чл.165, ал.1, т.1 от ЗВСН ще бъде приложима в случаите, когато административнонаказателната отговорност е насочена срещу производителя на стоката, а не срещу търговеца, който я предлага на потребителите. Директива 2005/29/ЕО от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар се прилага по отношение на нелоялни търговски практики от страна на търговците към потребителите, като в националното ни законодателство тази защита е уредена в Закона за защита на потребителите.

В случая безспорно е установено, че за разлика от дистрибутора, който коректно е посочил на етикета информация, че това е спиртна напитка, търговецът е предлагал същата стока със свой етикет, използвайки наименование ром, като с тези действия е въвеждал в заблуждение потребителите относно качествените характеристики на процесната напитка.

Касационният съдебен състав приема, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП не са допуснати съществени административнопроизводствени нарушения. Наказващият орган е изложил обстоятелствата по извършеното нарушение, които са съобразени с установеното от писмените доказателства и правилно е определил наказанието в размер посочен от закона. Наложеното наказание е в размер на 2 000 лв., което е минималният размер, предвиден в закона.

Предвид изложеното съдебният акт следва да бъде отменен като неправилен, а наказателно постановление потвърдено.

При този изход на спора на касатора следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско вънаграждение за двете инстанции в общ размер на 160 лв.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, А. съд – Бургас, ХXVI състав

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Решение № 1280 от 20.12.2023 г. по АНД № 3232/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас и вместо него постановява,

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 002437/14.07.2023 г. на директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол, със седалище [населено място] към Главна дирекция „Контрол на пазара при Комисия за защита на потребителите.

ОСЪЖДА Лидл България Е. Е. К. К., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица]да заплати на Комисията за защита на потребителите разноски в размер на 160 лв.