№ 185
гр. Видин, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ НО, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря М.Г.Л.
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20251320200356 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е след отмяна от
Административен съд – Видин на друг състав на Районен съд – Видин , като
делото върнато за ново разглеждане от друг съдия – докладчик.
Районен съд – Видин е сезиран със жалба на Х. Д. Д. със съдебен
адрес гр. Пловдив, ул. „Р.Д.“ № 68, ет.3, офис №6 - адв. В. П. срещу
Наказателно постановление № 23-0953-000194 от 09.03.2023 г., издадено от
Началник група при сектор Пътна полиция ОДМВР Видин, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП на
жалбоподателят са наложени административни наказания „глоба“ в размер на
600 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца, за нарушение
на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Със жалбата се оспорва издадения електронен фиш
като неправилен и незаконосъобразен, като се излагат доводи, подробно
изложени. Иска се отмяната му. Направени са доказателствени искания, които
са уважени от страна на Съда с оглед установяването на всички обстоятелства
и факти, относими към предмета на доказване по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Изпратено е писмено становище в което се поддържа жалбата и се навеждат
доводи за незаконосъобразност на процесното НП. Претендират се и разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител
1
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 25.12.2022 г. в 11. 58 часа на път II -11, км. 21+677, в посока от
гр.Монтана към гр. Видин, жалбоподателят Д. управлявал МПС – лек
автомобил „М.“ ЦХ3 с рег. № РВ0***ТА с превишена скорост от 75 км/ч при
максимално разрешена скорост от 40 км/ч. Превишаването на скоростта от 32
км/ч след приспаднат толеранс от 3%в полза на водача.Нарушението било
установено със система за видеоконтрол ARH CAM S1 № 120cc6а, фиксираща
точно дата, час, скорост и изображение на МПС. Било установено още, че
въпросното нарушение било извършено при условието на системност, като за
същите по вид нарушения на жалбоподателя били издадени ел. фиш серия К
№ 4114567, влязъл в сила на 01.07.2022г., ел. фиш серия К 4595383, влязъл в
сила на 01.07.2022г. и ел. фиш серия К № 5805522, влязъл в сила на
01.07.2022г.
След попълнена декларация от жалбоподателя по чл. 188 от ЗДвП, в
която на 18.01.2023 г. същият изрично изрично посочил, че на горепосочената
дата е управлявал л.а. „М.“ ЦХ3 с рег. № РВ0***ТА, свид. Б. възприел извод
за извършено административно нарушение и съставил АУАН, който бил
изпратен по компетентност за връчване в ОДМДР-Пловдив
В последствие било издадено и процесното НП, с което на
жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 5 вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП са наложени
посочените по-горе наказания.
Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските
показания на актосъставителя Б., дадени в съдебно заседание, от приложените
като веществени доказателства фотоснимки, както и от приобщените по реда
на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетеля Б. –
полицейски инспектор в сектор ПП при ОДМВР-Видин следва да бъдат
кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. По делото не
е констатирано наличие на предубеденост или необективност у свидетеля, при
което за съда не съществуват основания за съмнение в достоверността на
дадените показания.
При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът
намира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и
2
от надлежно легитимирано лице.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните
съображения:
При извършената цялостна служебна проверка, съдът установи, че
при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати
съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до
неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП
съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са
издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложеното копие
на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи).
Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на
санкционираното лице да разбере извършването на какви деяния му е вменено
и да организира адекватно защитата си.
По приложението на материалния закон, съдът установи следното:
От приложената по делото декларация по чл. 188 от ЗДвП се
установява, че на 25.12.2022 г. в 11. 58 часа на път II -11, км. 21+677, в посока
от гр.Монтана към гр. Видин, жалбоподателят Д. управлявал МПС – лек
автомобил „М.“ ЦХ3 с рег. № РВ0***ТА с превишена скорост от 75 км/ч при
максимално разрешена скорост от 40 км/ч. Превишаването на скоростта от 32
км/ч след приспаднат толеранс от 3%в полза на водача. Предвид приложената
по делото разпечатка от паметта на автоматизирано техническо средство,
съдът приема за безспорно установено, че на посочените в НП дата и час
автомобилът се е движел по посочения път, извън рамките на населено място,
със скорост, превишаваща разрешената максимална такава. Системата е
заснела и записала скорост на движение на процесния автомобил от 75 км/ч.,
видно от данните, отбелязани върху фотоснимката. По делото е приложен
снимков материал, изготвен чрез системата за контрол на скоростта, от който е
видно, че регистрираната скорост на движение е именно на автомобила, във
връзка с който е издадено обжалваното наказателно постановление. Доколкото
посочената снимка е изготвена със система, заснемаща и записваща датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, същата се явява веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал.
3
15 от ЗДвП. Предвид това съдът намира, че процесният автомобил
действително се е движел с посочената в НП скорост. С описаното деяние
виновно е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДП. Пътят, по който се е
движел автомобилът, се намира извън рамките на населеното място, като
наказващият орган надлежно е посочил законната разпоредба, която е била
нарушена виновно.
Надлежно е приложена и санкционната разпоредба. Нормата на чл.
182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП предвижда специални наказания за превишаване на
разрешената максимална скорост извън населено място от 31 до 40 км/ч ,
какъвто е и настоящият случай.
Приложена е същевременно и нормата на чл. 182, ал. 5 вр. ал. 2, т. 4 от
ЗДвП, тъй като е счетено, че нарушението е системно. Поради това санкцията
в НП е определена като удвоен размер на 300 лв., т. е. 600 лв., като е наложено
и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 месеца. Легална дефиниция на понятието "системно"
нарушение се съдържа в т. 62 на параграф 6 от допълнителните разпоредби на
ЗДВП, съгласно която такова е нарушението, извършено три или повече пъти в
едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление
или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за
същото по вид нарушение.
От страна на жалбоподателя се оспорва квалифицирането на
нарушението като системно, като се възразява по отношение приложимостта
на нормата на чл. 188 от ЗДвП, тъй като собственик на автомобила бил
„Уникредит лизинг“ ЕАД и АУАН следвало да се връчи на тях. Освен това се
оспорва и функионалната компетентност на лицата предоставили за
попълване декларацията по чл. 188 от ЗДвП . Въпросните съображения не се
споделят от съда, тъй като само по себе си декларираното от страна на
жалбоподателя не се оспорва от негова страна, поради и което за АНО е било
достатъчно основание да инициира преписката именно срещу жалб. Д., а не
срещу друго физическо или юридическо лице.
В тази връзка съдът съобрази следното: Съгласно константната
практика на ВКС и ВС /Решение № 389/27.04.1999 г. на ВКС, ТР №
3/15.02.1971 г. на ОСНК на ВС/, „системност“ е налице при три или повече
нарушения с оглед на общото качество на множественост, като съдебната
4
практика приема, че проявите трябва да са най-малко три и че между тях
трябва да има връзка на известна устойчивост и трайност. Доктрината също
приема, че признакът "системност" е налице при три извършени еднородни
деяния
На следващо място, санкцията по чл. 182, ал. 5 от ЗДвП следва да
намери приложение само, когато водачът е извършил три или повече
нарушения по ал. 1, т. 4 - 6, ал. 2, т. 4 - 6 и ал. 3, т. 4 - 6 на чл. 182 от ЗДвП, в
едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление
или на първия електронен фиш, с които му е наложено наказание отново за
такова нарушение. Законодателят е преценил, че по-тежката санкция за
нарушение, извършено системно, следва да се налага при по-съществени
превишения на разрешената скорост на движение, поради което е посочил
изчерпателно в нормата на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП категориите нарушения, при
които водачът подлежи на санкциониране в условията на системност.
Следователно за да е налице признакът системност, е необходимо
нарушителят да е санкциониран по реда на чл. 182 от ЗДвП за две нарушения
от изброените в петата алинея, като третото такова нарушение, извършено в
едногодишен срок, се явява системно. За квалифицирането на нарушението
като системно също така е без значение дали лицето е санкционирано с влязло
в сила НП или чрез налагане на глоби с ЕФ. Достатъчно е процесното
нарушение да е извършено в едногодишен срок от санкциониране с поне още
две влезли в сила НП или ЕФ, с които на нарушителя се налага наказание за
същото по вид нарушение.
В разглеждания случай в НП се твърди, че нарушението е извършено в
едногодишен срок от влизане в сила на посочените по-горе ел. фишове и
обвинителната теза на наказващият орган не се опровергава от приложените
по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени по – горе от съда.
Предвид всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че
нарушението правилно е квалифицирано като системно и следователно
наказанията са определени законосъобразно, във фиксирания размер,
предвиден в закона. Глобата е определена в двойния размер на предвидената
за съответното нарушение санкция. В случая съответното нарушение е това
по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, каквото е извършил жалбоподателя, поради
което глобата правилно е определена в двойния размер на предвидената за
5
това нарушение , а именно 600 лева.
С оглед забраната по чл. 189з от ЗДвП, не следва да се обсъжда
приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид всичко изложено искането за отмяна на наказателното
постановление се явява неоснователно, а наведените доводи за
незаконосъобразност съдът прие за необосновани, поради и което НП следва
да бъде потвърдено изцяло, а жалбата да бъде оставена без уважение.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0953-000194 от
09.03.2023 г., издадено от Началник група при сектор Пътна полиция ОДМВР
Видин, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 4 от
ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в
размер на 600 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца, за
нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Видин
в 14-дневен срок от връчването на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
6