Р Е Ш Е
Н И Е
№ 18.09.2015 год.
гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІ-ми граждански състав
На 22
юли 2015 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
секретар П.У.
като разгледа докладваното от съдия
Росица Стоева
търговско дело № 20 по описа за 2015 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред ЯОС образувано
по молба на „КАМФУУД” ЕООД гр.Ямбол, ЕИК *********, представлявано от
управителя С.К.И., чрез пълномощника адв.А.П. от ЯАК,
с която се иска откриване на производство
по несъстоятелност по отношение на дружеството със съответните законни последици.
Претенцията се мотивира с обстоятелството, че дружеството е неплатежоспособно,
не развива дейност, не притежава имущество, има изискуеми задължения към НАП,
които не е в състояние да изплати. Към молбата са приложени изискуемите по
чл.628 от ТЗ доказателства.
В с.з. молителя не се явява, но
чрез процесуалния си представител поддържа молбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на извършена от съда
служебна справка в Търговския регистър се установи, че „КАМФУУД” ЕООД гр.Ямбол
е с ЕИК ********* и се представлява от управителя С.К.И..
По делото са представени Баланс на
дружеството към 31.12.2014 г. и към 21.05.2015 г., ведно с Отчет за приходите и
разходите за 2014 г., от които се установява тежкото икономическото състояние
на последното. От представеният Опис на всички активи и пасиви към 21.05.2015
г. се установява, че дружеството не притежава дълготрайни и краткотрайни
материални активи, а пасивите му са в размер на 432073,77 лв. – задължения към
НАП.
От представения списък на
кредиторите се установява, че единствения кредитор на дружеството е ТД на НАП.
По делото молителят е представил
доказателства, от които се установява, че за депозираната молба, образувана в
настоящото дело, е уведомена НАП, съгласно изискванията на чл.78 от ДОПК.
По делото е назначена и изслушана
съдебно – икономическа експертиза, която като обективна, компетентна и неоспорена, се възприема от съда. Съгласно заключението на
вещото лице задълженията на длъжника към кредиторите по междинния баланс към 21.05.2015
г. са в размер на 427 хил.лв. – данъчни задължения. Размерът на задължението
към 13.07.2015 г. (датата на проверката, извършено от в.л.) е 436325,07 лв., от
които 382079,81 лв. – главница и 54245,26 лв. – лихва, като разликата между
фигуриращото в баланса към 21.05.2015 г. задължение се дължи на натрупаните
лихви. Задължения към други кредитори в.л. не е установило. Съгласно междинния баланс
към 21.05.2015 г. длъжника не разполага с дълготрайни активи, такива не са
установени и след справка в Службата по вписванията. Според вещото лице
дружеството не разполага с парични средства в банки и в брой, а единствената установена
банкова сметка ***. Вещото лице е изчислило показатели за финансовото състояние
на длъжника, въз основа на които е направило извод за тежкото му финансово
състояние, за превишение на задълженията спрямо капитала, за бързо растящата
зависимост от външни източници на средства. Изследвайки съотношението между
активите и пасивите на дружеството и неговата тенденция, сравнено с предходни
периоди, в.л. е посочило че активите намаляват, а задълженията силно нарастват,
като темпът на увеличение на задълженията е много голям в сравнение с темпа на намаляване
на активите. Вещото лице е констатирало, че длъжника е спрял плащанията, като
датата, на която е извършено последно плащане на задължения е 25.02.2015 г.,
като след тази дата плащания не са правени.
С Определение, постановено в о.с.з на 22.07.2015 г., на основание
чл.629б, вр. чл.632, ал.1 от ТЗ, съдът указа на
молителя - длъжник и лицата по чл.625 от ТЗ, а именно: на единствения установен
кредитор на дружеството - НАП - гр.София за необходимостта от предплащане на
сумата от 5000 лв., нужна за покриване на началните разноски по
производството по несъстоятелност. Уведомяването на посочените лица се извърши по реда на ГПК
с изрично съобщение, към което бе приложен препис от определението, в което бе посочен
срока за предплащане на определената от съда сума, както и бяха изрично указани
последиците по чл.632, ал.1 от ТЗ, в случай че сумата не бъде предплатена в
определения срок. В определения от съда срок и по посочената банкова сметка ***роизводството не постъпиха.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предвид
обстоятелствата, наведени в депозираната молба, съдът е сезиран с искане за
откриване производство по несъстоятелност на „КАМФУУД” ЕООД гр.Ямбол. Молбата е
с правно основание чл.625 и сл. от ТЗ. Същата е основателна в хипотезата на чл.632, ал.1 от ТЗ. Съображенията са следните:
Съобразно нормата на чл.632, ал.1 от ТЗ, когато
наличното имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски и ако
разноските не са платени по реда на чл.629б от ТЗ, съдът обявява
неплатежоспособността, определя началната й дата, открива производство по
несъстоятелност, допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други
обезпечителни мерки, постановява прекратяване дейността на предприятието,
обявява длъжника в несъстоятелност и спира производството. От анализа на
правната норма е видно, че съдът на първо място е длъжен да изследва налице ли
е релевантния факт на неплатежоспособността на молителя. Легалното определение
на понятието “неплатежоспособност” е изведено в нормата на чл.608, ал.1 от ТЗ,
съобразно която неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение
към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по
частно държавно вземане. Ал.2 на същия текст въвежда законова презумпция, че
неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията.
По делото, при отделяне на спорното от безспорното,
съдът приема за безспорно установени следните правно релевантни факти:
молителят е ЕООД, редовно вписано в ТР при АВп, т.е.
притежава качеството “юридическо лице”, което осъществява търговска дейност и
съответно има качеството на търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. Дружеството понастоящем
не упражнява търговска дейност и не е в състояние да изплати задълженията си,
които са изискуеми, като общият размер на същите (съобразно заключението на
СИЕ) възлиза на сума в размер на 436325,07
лв., от които 382079,81 лв. – главница и 54245,26 лв. – лихва, които суми представляват
публичноправно задължение към държавата. Длъжникът не е в състояние да се
разплаща по посочените задължения, поради което може да се приеме обоснован
извод, че е изпаднал в състояние на неплатежоспособност.
Съдът приема за доказан и факта, че длъжникът е
спрял плащанията (с оглед твърденията му, подкрепени и от заключението на ВЛ),
което налага извода, че е неплатежоспособен (законовата презумпция на чл.608,
ал.2 от ТЗ). Като дата, на която са спрени плащанията съдът счита, че следва да
се приеме установената от вещото лице
дата - 25.02.2015 г.
С оглед задължението си да обсъди
и състоянието на имуществото на длъжника, съдът намира следното: видно от
приложените от молителя доказателства, а и от заключението на вещото лице се
установява, че последният не притежава ДМА, такива не са установени и след
извършена от в.л. справка в Службата по вписванията. Пак според вещото лице
дружеството не разполага и с парични средства в банки или в брой, а
единствената установена банкова сметка ***.
При това
положение следва извод, че дружеството не разполага с имущество за покриване не
само на задълженията му, но и за покриване на началните разноски в настоящото
производство.
Длъжника не разполага и с парични средства по банкови сметки или в наличност. От друга страна по делото е
безспорен факта, че длъжникът не упражнява търговска дейност, от която да
реализира приходи.
При обсъждане на финансово-икономическото състояние
на длъжника, размера на задълженията му и след установяване липсата на
притежавано от него имущество, за съдът се налага извода, че не е налице и
хипотезата на чл.631 от ТЗ – затрудненията на длъжника не са временни, а са
трайни по своя характер.
С оглед на изложеното до тук,
решаващия съд намира за основателна депозираната молба, като следва да бъде
постановено решение за откриване на производство по несъстоятелност, като за
начална дата на неплатежоспособността бъде приета установената в хода на
процеса дата на спиране на плащанията – 25.02.2015 г. Производството по
несъстоятелност следва да бъда открито в хипотезата на чл.632, ал.1 от ТЗ, тъй
като длъжникът – молител не разполага с имущество - дълготрайни и краткотрайни
активи, което да е достатъчно дори за покриване на разноските в производството
по несъстоятелност. От друга страна по делото е безспорен факта, че длъжникът
не упражнява търговска дейност, от която да реализира приходи. Предвид на
изложеното за решаващият съд следва извода, че длъжникът не разполага с
достатъчно имущество не само за покриване на задълженията му, но дори за
покриване на разноските по несъстоятелността, поради което и решението следва
да бъде постановено в хипотезата на чл.632, ал.1 от ТЗ. Видно от цитираната
правна норма, за да е налице тази хипотеза, следва наличното имущество на
длъжника да е недостатъчно за покриване на разноските по несъстоятелността,
които законодателят изчерпателно е изброил в чл.723 от ТЗ. Като начални
разноски следва да се третират тези по т.1 и 2 – държавна такса, разноски и
възнаграждение на синдика. Както вече се посочи по-горе, молителя не упражнява
търговска дейност, от която да реализира приходи. По твърдения в молбата, а и
от заключението на вещото лице, се установява, че не разполага с активи, след
осребряване на които да бъдат покрити необходимите разноски по
несъстоятелността. Ето защо, съдът приема, че е налице недостатъчност на
имуществото по см. на закона и тя е в такава степен, че не е в състояние да покрие
началните разноски по производството.
Както вече бе посочено по-горе с Определение, постановено в о.с.з на
22.07.2015 г., на основание чл.629б, вр. чл.632,
ал.1 от ТЗ, съдът указа на молителя - длъжник и лицата по чл.625 от ТЗ, а
именно: на единствения установен кредитор на дружеството - НАП гр.София за
необходимостта от предплащане на сумата от 5000 лв., нужна за
покриване на началните разноски по производството по несъстоятелност. Уведомяването на посочените лица се
извърши по реда на ГПК с изрично съобщение, към което бе приложен препис от
определението, в което бе посочен срока за предплащане на определената от съда
сума, както и бяха изрично указани последиците по чл.632, ал.1 от ТЗ, в случай
че сумата не бъде предплатена в определения срок. В определения от съда срок и
по посочената банкова сметка ***роизводството не
постъпиха от никое от надлежно уведомените лица.
Ето защо съдът
преценя депозираната молба за основателна, в хипотезата на чл.632, ал.1 от ТЗ.
Следва да бъде обявена неплатежоспособността на молителя, с начална дата 25.02.2015
год., да се открие производство по несъстоятелност, да се допусне обезпечение
чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото, да се обяви длъжника в
несъстоятелност и се спре производството по делото.
Водим от изложеното и на
основание чл.632, ал.1 от ТЗ, Ямболският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „КАМФУУД” ЕООД
гр.Ямбол, ЕИК ********* , с начална дата
– 25.02.2015 г.
ОТКРИВА
производство по несъстоятелност по отношение на „КАМФУУД” ЕООД гр.Ямбол, ЕИК
*********.
ДОПУСКА
обезпечение чрез налагането на запор и възбрана върху имуществото на „КАМФУУД”
ЕООД гр.Ямбол, ЕИК *********.
ПОСТАНОВЯВА
прекратяване на дейността на „КАМФУУД” ЕООД гр.Ямбол, ЕИК *********.
ОБЯВЯВА „КАМФУУД”
ЕООД гр.Ямбол, ЕИК ********* в
несъстоятелност.
СПИРА производството по търговско дело №20/2015 год. по описа на Ямболски
окръжен съд.
Препис от
решението, на основание чл.622 от ТЗ, да се изпрати за вписването му в
Търговския регистър.
Решението подлежи
на обжалване пред АС – гр.Бургас в 7-дневен срок от вписването му в Търговския
регистър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: