№ 2369
гр. Варна, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20233110102509 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от „Енерго-Про Продажби”
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав
Варненчик № 258, „Варна Тауърс-Г“ против Г. К. М., ЕГН ********** с настоящ адрес ****
иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане за
сумите, както следва: 6635,71лева, представляваща стойност на служебно начислена ел.
енергия по извършена корекционна процедура за периода 04.04.2018г. до 03.04.2019г. по
партида с клиентски номер ********** и абонатен номер ********** за обект на
потребление в ****, 267, за което вземане е издадена фактура №
ФП0282074925/08.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата
на подаване на заявлението- 15.12.2022г. до окончателното погасяване на задължението и
2228,49лева, представляваща мораторна лихва върху главницата начислена за периода от
19.07.2019г. до 12.03.2020г. и от 09.04.2020г. до 05.12.2022г., за което вземане е издадена
заповед № 8015/29.12.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№ 16452/2022г. на ВРС.
Ищецът основава исковата си претенция излагайки следните фактически
твърдения в исковата си молба: С ответника са в договорни отношения по доставка на ел.
енергия в собствения му имот в ****, 267 с кл. № ********** и аб. № **********.
Отношенията между страните се регламентират от ОУ на ДПЕЕ на „Енерго- Про Продажби”
АД, приети на основание чл. 98а ЗЕ и одобрени от регулаторния орган КЕВР. Твърди, че
ответната страна не е изпълнила договорните си задължения по чл.17, т.2 от ОУ за
заплащане на потребената ел. енергия в сроковете регламентирани в чл. 26 ОУ. Съгласно чл.
26, ал.6 ОУ, потребителят се счита за уведомен, че дължи плащане на ползваната ел. енергия
в посочените срокове независимо дали е получил предварително писмено уведомление за
размера на задължението си и съответно изпада в забава след настъпване на падежа посочен
в съответната фактура и без да е необходима покана за това. Съгласно чл. 38 ОУДПЕЕ при
неизпълнение на задължението в срок, потребителят дължи обезщетение за забава в размер
на законната лихва за всеки ден на просрочие.
Твърди, че въз основа на влязло в сила решение по в.гр.д. № 2778/2021г. на ВОС е
1
прието за установено, че ответникът дължи процесната сума. Предвид допуснатата забава в
изпълнение на задължението предмет на претенцията е и обезщетение за забава. За събиране
на съдебно установеното си вземане ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 16452/2022г. по описа на ВРС, срещу която ответникът е
възразил. С това обосновава и правния си интерес от предявяване на настоящия иск.
Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор от ответника.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си
представител поддържа исковата молба.
Ответникът редовно уведомен се явява лично в открито съдебно заседание. Посочва,
че не дължи и че няма вина за нищо.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата претенция са суми, представляваща неплатена главница
представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия по извършена корекционна
процедура за периода 04.04.2018г. до 03.04.2019г. по партида с клиентски номер **********
и абонатен номер ********** за обект на потребление в ****, 267, за което вземане е
издадена фактура № ФП0282074925/08.07.2019г. и лихва за забава върху нея. Правният
интерес от търсената защита се извежда от развило се предхождащо го заповедно
производство по ч.гр.д. № 16452/2022г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед
за изпълнение по чл. 410, ал.1 ГПК за процесните вземания, срещу която длъжникът е
възразил.
Така очертан, предметът на спора възлага в доказателствена тежест на ищцовото
дружество да установи пълно и главно, че има вземане от ответника с посочения предмет и
неговия размер размер, падеж на главното задължението и размер на вземането за
обезщетение за забава. Ответната страна следва да докаже своите правоизключващи,
правопогасяващи или други възражения срещу правото на ищеца да получи спорното
вземане.
На страните е обявено за служебно известно на съда и поради това ненуждаещо се от
доказване, на основание чл. 146, ал.1, т.4 ГПК, че с влязло в сила решение по гр.д. №
11972/2019г. по описа на ВРС е отхвърлен предявеният от ответника Г. М. срещу ищеца
отрицателен установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните,
че Г. М. не дължи сумата от 6635,71лева по фактура № **********/08.07.2019г. за обект на
потребление в **** начислена за извършена корекция за неправилно отчетена ел.енергия за
периода 04.04.2018г. до 03.04.2019г.
Нормата на чл. 298, ал. 1 ГПК разписва, че решението влиза в сила между същите
страни, за същото искане и на същото основание, а съгласно ал. 2 влязлото в сила решение
има действие и по отношение на частните и универсални правоприемници на страните.
Влязлото в сила решение по гр.д. № 11972/2019г. на ВРС се ползва със сила на
пресъдено нещо и е задължително за страните, техните правоприемници, за съда, който го е
издал и за всички други съдилища и учреждения – чл. 297 ГПК.
Когато се отхвърля отрицателен установителен иск, силата на пресъдено нещо има за
предмет правото, което ответникът е успял съдебно да установи с индивидуализиращите го
белези – правопораждащ факт и съдържание. В този смисъл тя съвпада по предмет със
силата на пресъдено нещо по положителен установителен иск, поради което и съдът в
настоящото производство следва да се съобрази с нея, като е длъжен да приеме, че сумата от
6635,71лева, представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия по извършена
корекционна процедура за периода 04.04.2018г. до 03.04.2019г. по партида с клиентски
2
номер ********** и абонатен номер ********** за обект на потребление в ****, 267, е
дължима.
Предявения понастоящем иск по чл. 422 ГПК се явява допустим, макар и да е
установителен по своя характер. Същият се явява продължение на предходно развило се
заповедно производство, целта на което е да се създаде съдебно изпълнително основание,
когато вземането не се изпълнява доброволно, както в случая. С други думи казано, с
влизане в сила на решението по иска по чл. 422 ГПК заповедта за изпълнение се
стабилизира, ползва се с изп. сила и е съдебно изпълнително основание по см. на чл. 404, т.
1 ГПК служещо за издаване на изп. лист.
Искът за съществуване вземането на ищеца за стойността на ел. енергията се явява
основателен само на основание влязлото в сила решение по гр.д. № 11972/2019г. на ВРС,
без съдът да има правната възможност да преценява фактите, от които произтича вземането,
в частност възражението на ответника направено в първото по делото съдебно заседание
срещу дължимостта на задължението, защото нямал вина и само енергото имали достъп до
електромера му, защото с тях не се противопоставят факти, осъществили се след
10.01.2022г.- датата на устните състезание пред въззивната инстанция и поради това са
обхванати от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо по гр.д. №
11972/2019г. на ВРС. По делото не се твърди, а и не се установи, ответникът да е заплатил
стойността на начислената с процесната фактура ел. енергия, което е обусловило и правния
интерес на ищеца от снабдяване с изп. титул за вземането си подавайки заявлението по чл.
410 ГПК. Погасяване на задължението не е твърдяно да е извършено и в хода на
производството. Ето защо, предявеният иск в частта за главницата се явява основателен и
като такъв следва да бъде уважен, ведно с лихва за забава от датата на депозиране на
заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
Съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Чл. 38 ОУ предвижда,
че потребителят, който не изпълни задължението си за плащане в срок, дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Съгласно чл.18а от ОУ
дължимите от потребителя суми се съобщават на потребителя чрез фактурата, изпращана до
потребителя на адреса за кореспонденция, заявен от него, а при изрично заявено желание
дружеството изпраща фактурата в електронен вид на декларирания от клиента адрес на
електронна поща. Фактурата следва да съдържа изрично посочените в ал. 2 реквизити, в
това число и срок на плащане. Така, че вземането на ответника става ликвидно и изискуемо,
считано от изтичане на определения във фактурата срок за нейното плащане, без да е
необходимо допълнително дружеството да изпраща съобщения до потребителя за наличните
му задължения и да го кани да ги заплати. Или, страните са договорили, че след изтичане на
определения срок за плащане, длъжникът изпада в забава /и без покана/, т.е от деня следващ
този като определен за плащане, при което дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Следователно, ответниците са изпаднали в забава за заплащане на цената на ел. енергията
считано от деня, следващ падежа на задължението – 19.07.2019г. Размерът на законната
лихва върху главницата от 6635,71лева, изчислен с програмен продукт Апис финанси за
периода от 19.07.2019г. до 12.03.2020г. и от 09.04.2020г. до 05.12.2022г., е 2228,49лева,
което обосновава основателност на претенцията за целия заявен размер.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото
производство са- 100лева юк.възнаграждение, 265,65лева допълнителна ДТ, 38лева
държавна такса за заверени преписи. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и
чл. 23, т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя юк.
възнаграждение в полза на ответника в размер на 100лева. Разноските за платена държавна
3
такса за исковото производството следва да се признаят до сумата от 177,28лева, колкото е
размера на дължимата държавна такса. Остатъкът е недължимо внесен и подлежи на
връщане. Разноските от 38лева за заверени преписи също не следва да се признаят,
доколкото липсват представяни доказателства те да са реално сторени. Така, общо в полза
на ищеца следва да се присъдят разноски за исковото производство от 277,28лева.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство в общ размер на
227,28лева, от който 177,28лева платена държавна такса и 50лева юк. възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
ищеца „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, „Варна Тауърс-Г“ съществува
вземане срещу ответника Г. К. М. , ЕГН ********** с настоящ адрес **** в размер на
сумите, както следва: 6635,71лева, представляваща стойност на служебно начислена ел.
енергия по извършена корекционна процедура за периода 04.04.2018г. до 03.04.2019г. по
партида с клиентски номер ********** и абонатен номер ********** за обект на
потребление в ****, 267, за което вземане е издадена фактура №
ФП0282074925/08.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата
на подаване на заявлението- 15.12.2022г. до окончателното погасяване на задължението и
2228,49лева, представляваща мораторна лихва върху главницата начислена за периода от
19.07.2019г. до 12.03.2020г. и от 09.04.2020г. до 05.12.2022г., за което вземане е издадена
заповед № 8015/29.12.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№ 16452/2022г. на ВРС, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Г. К. М., ЕГН ********** с настоящ адрес **** да заплати на „ЕНЕРГО-
ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* сумата от 277,28лева, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Г. К. М., ЕГН ********** с настоящ адрес **** да заплати на „ЕНЕРГО-
ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* сумата от 227,28лева, представляваща направени в
производството по ч.гр.д. № 16452/2022г. по описа на ВРС, съдебно- деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4