№ 65
гр. Варна, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Д. К. Стоянова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Д. К. Стоянова Въззивно гражданско дело №
20223100502365 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е
въззивна жалба вх. № 66662/30.09.2022г. от Община Варна, представлявана
от кмета Иван Портних, гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк“ №43 срещу
решение №2834/20.09.2022г., постановено по гр.дело №
20223110106074/2022г. на Варненския районен съд, с което въззивникът е
осъден да заплати на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано" №
5 сумата от 3998.23 лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“, обективирана в
застрахователна полица №*** до 28.25.2022г., по щета №********* за лек
автомобил Ауди А6 Авант с рег.№ ** **** **, по което са нанесени
материални щети от настъпило на 29.09.2021г. пътнотранспортно
произшествие, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
иска 16.05.2022г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 410 ал. 1, т.
2 от КЗ във вр. с чл. 49 от ЗЗД.
1
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Счита се, че в хода на
първоинстанционното производство не е установено еднозначно настъпване
на вредоносното събитие, неговия механизъм и причинната връзка. Отново се
аргументира, че водачът не се е съобразил с цитираните в отговора на
исковата молба разпоредби на Закона за движение по пътищата. Излага се, че
обезщетението не е съобразено с действителната стойност на вредите.
Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да
постанови друго, с което отхвърли предявения иск.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещните
страни по жалбата ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП", в който
се застъпва становище за неоснователност на подадената жалба и за
допустимост, правилност, и законосъобразност на атакуваното решение.
Изложени са съображения, че е доказано наличието на застрахователно
правоотношение, установени са механизмът и вредите, както и причинно
следствената връзка. Посочва се, че заключението по автотехническата
експертиза не е оспорено от ответника, както в частта за механизма на ПТП,
така и по отношение на размера на вредите, поради което оплакванията във
въззивната жалба се считат за неоснователни. Развити са съображения за
неоснователност и на поддържаното от въззивника възражение за
съпричиняване на вредите. Същото не е доказано в хода на
първоинстанционното производство.
По изложените съображения се моли въззивният съд да потвърди
първоинстанционното решение.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Съдът е бил сезиран с иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ от
ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" срещу Община Варна да
бъде осъден ответника да заплати сумата от 3998.23 лева, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Булстрад Каско
Стандарт“, обективирана в застрахователна полица №*** до 28.25.2022г., по
щета №********* за лек автомобил Ауди А6 Авант с рег.№ ** **** **, по
2
което са нанесени материални щети от настъпило на 29.09.2021г.
пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва, считано от
датата на завеждане на иска 16.05.2022г. до окончателното й изплащане и иск
с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати
сумата от 87.74лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата
за периода 27.01.2022г. до 16.05.2022г.
В исковата молба ищецът твърди, че в гр. Варна, на ул. „Самарско
знаме”, посока бул. „Владислав Варненчик“ срещу блок №1 на 29.09.2021г. е
настъпило ПТП, при което лек автомобил „А6 Авант” с ДК №**********
управлявано от Я.С.Я. попада в необозначена и несигнализирана дупка на
пътното платно. Автомобилът бил застрахован по застраховка „Булстрад
Каско Стандарт“, обективирана в застрахователна полица №*** до
28.25.2022г. В резултат на ПТП на автомобила са били причинени вреди,
описани в щета №*********, чиято стойност била в размер на
3998.23лв./включваща материали и труд за поправянето им/. За настъпилото
ПТП бил съставен протокол №1794224/29.09.2021г.
Въз основа на възлагателно писмо и издадена фактура на автосервиз
„Порше интер Ауто БГ” ЕООД била изплатена сумата от 3998.23лв. за
извършения ремонт.
Твърди се, че ответникът длъжен да стопанисва пътя, поради което
отговаря за причинени вреди от неговата неизправност.
Ответникът бил поканен да заплати процесната сума с покана от
24.01.2022г., същият изпаднал в забава и дължи мораторна лихва.
Формулиран е петитум за осъждане на ответника да заплати процесната
сума.
Ответникът ОБЩИНА ВАРНА е депозирал отговор на исковата молба в
срока по чл.131 от ГПК, в който оспорва предявения иск като неоснователен
по основание и размер. Оспорва се, че е реализирано ПТП с посочения
механизъм, както и вида и стойността на вредите.
По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което
да отхвърли предявения иск.
При така очертаните предмет на предявения иск и на въззивната
жалба, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК
3
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява основателна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно нормата на чл.410, ал.1, т.2 от КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от
него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
При така очертания фактическа състав и от анализа на събраните по
делото доказателства, може да се заключи, че е налице валидно сключен
договор за застраховка на процесния автомобил „Булстрад Каско Стандарт“,
обективирана в застрахователна полица №*** до 28.25.2022г.
Застрахователният договор обхваща датата на ПТП 28.04.2011г. Съдът
съобразно събраните по делото писмени доказателства, както и заключение
по съдебно автотехническата експертиза, приема, че процесният автомобил е
преминал през необезопасеното препятствие. Представеният протокол за
ПТП в частта, в която длъжностното лице е възприело и удостоверило
наличието на дупка на пътното платно и видовете щети по процесния
автомобил е официален свидетелстващ документ, по отношение на тези
факти, поради което и в тази част, протоколът има обвързваща материална
доказателствена сила.
Предвид горното и съгласно заключението на вещото лице може да се
обоснове извод, че на процесното МПС са били причинени вреди, които са в
следствие на попадането лекия автомобил в дупка на пътното платно.
По делото няма данни водачът на автомобила да се е движел с
несъобразена скорост, поради което съдът приема, че тя е била, разрешената
за района.
Съгласно § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА /обн. ДВ бр. 77/ 17.09.1991 г./, с
влизането на закона в сила, общинските пътища, улиците, булевардите,
площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за
обществено ползване; преминават в собственост на общините. Съгласно
чл.19, ал.1 от Закона за пътищата, общинските пътища се стопанисват от
4
кметовете на съответните общини, като по силата на чл.3 от Закона по
пътищата имат задължението да ги поддържат в изправност с необходимата
маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират
движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно
придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от
замърсяване от моторните превозни средства.
От своя страна в чл.31 от Закона за пътищата е предвидено, че ремонтът
и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. В
същото време, нормата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП задължава лицата, които
стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират
незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-
кратък срок, като ал. 2 на същия член регламентира правомощията на
кметовете на общините във връзка със създаването на служби за контрол,
които да следят за състоянието и изправността на пътната настилка в
населените места.
С неосъществяването на действия по отстраняване на препятствия, част
от общински път в гр. Варна ответникът е нарушил задължението си за
осигуряване на условия за безопасно, бързо и сигурно предвижване. В тази
връзка следва да отговаря за причинените вреди от това си бездействие.
За определяне на размера на застрахователното обезщетение, съдът
съобрази разпоредбата на чл. 400, ал. 1 от КЗ, която предвижда, че за
действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и
качество. Ал. 2 от цитираната разпоредба дава определение на
„възстановителна застрахователна стойност“, която представлява стойността
за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка. Размерът на застрахователното обезщетение се
определя към датата на събитието и в рамките на договорената
застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определено по пазарната му стойност.
За определяне на възстановителната стойност на вредите е представена
фактура №**********/21.10.2021г. от извършилия ремонта на автомобила
5
сервиз „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД, от която се установява, че
необходимата сума се равнява на 3998.23лв. Тази сума категорично
съответства на посочената от вещото лице по автотехническата експертиза.
Застрахователното обезщетение е платено на 19.11.2021г., съгласно
преводно нареждане л.25 от делото.
С плащането на застрахователното обезщетението застрахователят се е
суброгирал в правата на увреденото лице до размера на платената сума.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ е основателен в пълния му предявен, поради
което следва да бъде уважен, а първоинстанционното решение подлежи на
отмяна.
По разноските.
Предвид изхода от спора и направеното искане на въззиваемото
дружество за разноски, такива следва да му бъдат присъдени на основание
чл.78, ал.1 от ГПК в размер на 593.93лв. за въззивна инстанция, съгласно
приложения списък по чл.80 от ГПК и доказателства за сторени разноски.
Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, същото е под минималните размери /699.82лв./ по Наредба
№1/09.07.2004г.
Воден от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2834/20.09.2022г., постановено по
гр.дело № 20223110106074/2022г. на Варненския районен съд.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА, представлявана от кмета Иван Портних,
гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк“ №43 ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано" № 5, сумата от 593.93лв.
/петстотин деветдесет и три лева и деветдесет и три стотинки/,
представляваща адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
6
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3,
т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7