№ 727
гр. Варна, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪС.АВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния съС.ав:
Председател:Силвия Обрешкова
при учаС.ието на секретаря Валентина С.. Батешкова
като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова АдминиС.ративно
наказателно дело № 20213110202098 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
ПроизводС.вото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на С.. Я.. К. против НП № 20-0442-000829/23.10.2020г. на Началник
сектор към ОДМВР Варна, Четвърто РУ-Варна, с което за нарушение на чл.
140 ал.1, на осн. чл. 175 ал.3 т.1 от ЗДвП на С..Я. е наложено наказание глоба
в размер на 200лв. и ЛПУМПС за срок от 6 месеца.
Жалбата е процесуално допуС.има, подадена е в срока на обжалване
от надлежна С.рана и е приета от съда за разглеждане. Не била описана
фактическата обС.ановка и същата била противоречива. Не били описани
фактите, от които се налагал изводът, че нарушението е виновно извършено,
билото умишлено, или не предпазливо. СобС.веникът на автомобила не бил
уведомен за дерегиС.рацията. Прави се искане за присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивникът не се явява, предС.авлява се от
адв. Б., който по същеС.вото на делото изразява С.ановище за отмяна на НП
поради субективна несъС.авомерноС..
Въззиваемата С.рана, редовно призована, не изпраща предС.авител,
изразява С.ановище по същеС.во в писмени бележки. Прави искане за
присъждане на разноски.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателС.ва, съдът прие за уС.ановено от фактическа и правна
С.рана следното:
1
На 24.09.20г. около 00.05ч., по път Първи клас І-9, общ. Аврен, С.К.
управлявала л.а.“Ситроен“ с ДС № В 5179 НВ, собС.веноС. на С. А.а, за която
водачът К. казала, че й е баба. Автомобилът бил с прекратена региС.рация от
25.06.20г. За последното собС.веникът не бил уС.ановен. Около три месеца
по- рано, на 17.03.20г. в КАТ е бил отразен договор за дарение на процесния
автомобил с нов собС.веник Г. Я. Я.. След датата на съС.авяне на АУАН, на
21.10.20г. в КАТ поС.ъпила молба от С..А.а за възС.ановяване на
прекратената региС.рация с цел отразяване в АИС на разваляне на договора
за дарение.
Описаната фактическа обС.ановка се уС.ановява и потвърждава от
събраните по делото доказателС.ва– АУАН, справката за нарушител от
региона, справка за автомобила, заповеди за компетентноС., поС.ановление
на РП –Варна, справка на сектор ПП от 07.07.21г., ведно с разпечатка и
материалите по ЗМ 2345/20г.
Съдът кредитира показанията на св.А., като искрени, добросъвеС.ни
и логични.
Съдът, предвид императивно вмененото му задължение за цялоС.на
проверка на издаденото наказателно поС.ановление относно
законосъобразноС.та му, обоснованоС.та му и справедливоС.та на
наложеното админиС.ративно наказание, прави следните изводи:
При провеждане на АНО са допуснати същеС.вени процесуални
нарушения. АУАН и НП са издадени в предвидените от закона срокове по
чл.34 ЗАНН. НП е издадено в предвидения от закона 6-месечен срок, считано
от ПоС.ановлението на прокурора за отказ от образуване. Издадено е и от
компетентно лице, оправомощено с приложената по делото заповед. С оглед
спецификата на този конкретен случай, обаче,съдът намира, че не са описани
всички факти, относими към съС.авомерните признаци на нарушението. Не са
описани фактите, от които е направен извод, че деянието е извършено
виновно – било то умишлено, или непредпазливо. Не С.ава ясно защо АНО е
направил извод, че водачът е бил наясно, че е имало причини автомобилът да
бъде с прекратена региС.рация. Липсата на факти ограничава правото на
защита, която се гради именно срещу фактите и съдът намира, че това е
доС.атъчно основание за отмяна на НП.
Неправилно е приложен материалният закон.
Видно от справката на ОД на МВР, собС.веникът не е бил уведомен
за дерегиС.рацията. Уведомяването на собС.веника, не е чаС. от фактическия
съС.ав по служебното дерегиС.риране, поради което нарушението е
осъщеС.вено от обективна С.рана. Липсата на уведомяване , обаче, поС.авя
под съмнение дали е осъщеС.вен съС.ава на нарушението от субективна
С.рана. Тук всеки отделен случай следва да се разглежда конкретно според
доказателС.вата. Изводите за наличие, или не, на виновно поведение следва
да се извеждат от конкретните обС.оятелС.ва. Дори да не е собС.веник,
2
водачът е длъжен преди потегляне да се увери, че превозното средС.во има
валидна заС.раховка гражданска отговорноС.. Той е длъжен да познава
закона, съответно – да знае, че при липса на заС.раховка, автомобилът
подлежи на служебна дерегиС.рация. За разлика от преС.ъплението по чл. 345
ал.2 от НК, което изисква наличие на умисъл като форма на вината, за да е
извършено админиС.ративно нарушение, е доС.атъчно да е налице
непредпазливоС.. Поради това в общия случай съдът приема, че след като е
бил длъжен да знае, че превозното средС.во няма заС.раховка „Гражданска
отговорноС.“, бил е длъжен да познава закона и е могъл да предположи, че
превозното средС.во е дерегиС.рирано, то водачът е осъщеС.вил от
субективна С.рана съС.ава на нарушението при непредпазлива форма на
вината. В този конкретен случай, обаче, са налице специфични обС.оятелС.ва,
с оглед на които се поС.авя под съмнение изводът, дали въззивникът К. не е
имал погрешни възприятия относно фактите, от които зависи наличието на
региС.рация, съответно – на служебна дерегиС.рация. Както е по-горе
изложено, К. не е била собС.веник на автомобила. СобС.веничката С.А.а още
през м. март 2020г. е региС.рирала в КАТ договор за дарението му с бъдещ
собС.веник Г. Я.. След съС.авянето на АУАН срещу С.. К., в сектор Пътна
полиция е била изпратена молба за отразяване на развалянето на този
договор. По делото не са събрани доказателС.ва за това С.К. да е знаела, че
заС.раховката „Гражданска отговорноС.“ не е валидна и в НП не са описани
такива факти.
Предвид горното, съдът намира, че К. е наказана за нарушение,
което не е безспорно доказано да е извършила. Тя не само не е собС.веник на
автомобила, но не е доказано да е била и негов поС.оянен ползвател. Това
поС.авя под съмнение осъщеС.вяването на съС.ава на нарушението от
субективна С.рана.
Но дори да приемем, че водачът е бил длъжен и е могъл да съзнава
правно значимите факти, то с оглед на гореописаното се налага извод, че
случаят е с по-ниска С.епен на общеС.вена опасноС. от обикновените случаи
от този род и същият е маловажен е по см. чл. 28 от ЗАНН, което също е
основание за отмяна на обжалваното наказателно поС.ановление.
Предвид основанията за отмяна на НП, следва да бъде оС.авено без
уважение искането на въззиваемата С.рана за присъждане на разноски в
нейна полза и следва в полза на С.. К. да бъдат присъдени направените от нея
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Чл.18 ал.2 вр.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 / 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения предвижда 300 лева минимално
възнаграждение при материален интерес до 1000 лева. В конкретния случай
процесуалният предС.авител е учаС.вал в повече от едно съдебно заседание,
поради което договорените разноски за адвокатско възнаграждение следва да
се присъдят в пълния им размер от 400 лв. Искането на въззиваемата С.рана
за присъждане на разноски следва да бъде оС.авено без уважение.
3
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОС.АНОВЛЕНИЕ № № 20-0442-
000829/23.10.2020г. на Началник сектор към ОДМВР Варна, Четвърто РУ-
Варна, с което за нарушение на чл. 140 ал.1, на осн. чл. 175 ал.3 т.1 от ЗДвП
на С.. Я.. К. е наложено наказание глоба в размер на 200 лева и ЛПУМПС за
срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Варна да заплати на С.. Я.. К. ЕГН
********** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 /
четириС.отин/ лева.
ОС.АВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата С.рана за
присъждане на разноски в нейна полза.
Подлежи на касационно обжалване пред Варненския
админиС.ративен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4