РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Б., 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Н.Ц.П.
при участието на секретаря Х.К.Н.
като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело №
20221810200658 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № *** г., чрез зам. директора на
РДГ-С. до РС-Б., подадена от Р. Д. Г., чрез ад. Й. от САК, против Наказателно
постановление /НП/ № *** г. на зам. директор на РДГ - С., с което на Р. Д. Г.,
ЕГН **********, с ЕГН: **********, е наложена глоба в размер на 300.00
/триста/ лева, на основание чл. 96, ал. 1 от Закона за лова и опазване на
дивеча/ЗЛОД/, заповед № ***г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция по горите и заповед РД ***. на Министъра на земеделието и храните
и чл. 53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, за нарушение на чл. 85, пр.3(превозва) във
връзка с чл. 43, ал. 2 вр. чл. 57, ал. 1 от ЗЛОД.
Наказаното лице обжалва така издаденото НП с искане за отмяна му.
Релевираните въззивни основания са за допусната незаконосъобразност,
съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила от
Административно наказващия орган /АНО/, аргументирани в жалбата.
Поради това се иска отмяна на НП.
Пред РС-Б. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв.
Й. от САК. В хода по същество моли РС-Б. да отмени Наказателното
1
постановление по съображения изложени в жалбата и пледоарията пред
въззивната инстанция.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител –
юрисконсулт Х.. Същият заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните
прения пред РС-Б. и представените от него, след съдебно следствие, писмени
бележки на 28.02.2023г., излага че в Акта за установяване на
административно нарушение/АУАН/ и НП е точно описано нарушението,
мястото и времето на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Предвид
изложеното в моли жалбата да бъде отхвърлена, а НП, с което е наложена
глоба - потвърдено.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
На 11.07.2018г. около 00.10ч. свидетелите М. Н., И. К., Г. А. и Н.Н., и
четиримата на длъжност “инспектори” РДГ-С., извършили проверка в
землището на с. В., общ. Правец, обл.Софийска, на земен път от моста на с.
В. към местността „***“, на МПС Фолксваген-пасат, с рег. № *****. В хода
на проверката установи самоличността на лицата в него - Р. Г. /водач/ и
В.Ф. както и че между предните седалки и на задната седалка се намирали
две гладкоцеви ловни пушки, без калъфи и със закрепени фенери. При
проверка в багажника установили наличието на две брезентови раници,
видимо пълни и един найлонов чувал, в който имало одрана глава на дива
свиня. След направена проверка било констатирано, че возещите се в
автомобила са без разрешително за лов, за който инспекторите подали сигнал
на тел. 112.
За своите констатации служителите на РДГ-С. съставили констативен
протокол № ***г. На 31.07.2018г. в с.В., св. И. К., в присъствието на
свидетелите М. Н. и Г. А., както и жалбоподателя Р. Г. съставил АУАН №
***г. на последния за това, че на 11.07.2018г., Р. Г. ловува с извадена от
калъф и глобена ловно оръжие, движейки се с автомобил Фолксваген-пасат, с
рег. № *** движейки се по земен път от моста на с. В. към местността „***“,
като в багажния отсек на автомобила открили разпознаваеми части от дива
свия, без да притежава разрешително за лов, което е квалифицирано като
2
нарушение на чл. 85, пр.3(превозва) във връзка с чл. 43, ал. 2 вр. чл. 57, ал. 1
от ЗЛОД.
Актът бил предявен и връчен на Р. Г..
Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното наказателно
постановление, което е обжалвано в срок.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, а именно: показанията на свидетелите М. Н.,
Г. А. и Н.Н., АУАН № ***г.; констативен протокол № ***г; доклад; заповед
№ ***г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите и
заповед РД ***. на Министъра на земеделието и храните; трансфер на ловец и
др.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Н., А. и Н., тъй като те са
последователни, звучат достоверно, почиват на непосредствени впечатления,
за които свидетелите има траен спомен, а и защото тези показания намират
пълна опора в събрани по делото писмен доказателствен материал.
Писмените доказателства са обективни, непредубедени и достоверни. Те
имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това
съдът ги кредитира. От АУАН, КП, доклад и показанията на свидетелите се
установява, че към момента на проверката /11.07.2018г./ жалбоподателят
ловувал с ловно оръжие, без да притежава разрешително за лов. Съдът
приема, че въз основа на посочените доказателства се установяват всички
факти, така както са посочени в изложената по-горе фактология. Тъй като
същите са безпротиворечиви, подробното им обсъждане е ненужно – това
следва по арг. от чл. 305, ал. 3 от НПК, която норма следва да намери
приложение и към съдържанието на мотивите към постановеното по реда на
ЗАНН съдебно решение, съгласно чл. 84 от ЗАНН, предвид липсата на
изрична норма в тази насока в ЗАНН.
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе
доказателствен анализ съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от лице,
оправомощено за това срещу административен акт, подлежащ на обжалване
по съдебен ред. Поради това жалбата се явява процесуално допустима.
Съдът в случая не следва да се произнася по съществото на спора, т.к.
3
констатира, че е изтекла предвидената от закона абсолютна давност за
реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя досежно процесното нарушение като съображенията за това
са следните:
Препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН предвижда субсидиарно
приложение на правилата на Общата част на Наказателния кодекс относно
институтите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи
отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита, освен ако
няма изрична правна уредба в ЗАНН. Следователно относно давността в
административнонаказателното производство като период от време, с
изтичането на който държавата губи възможността да осъществи
административнонаказателно преследване или да изпълни наложеното
наказание, се прилагат правилата на Наказателния кодекс. Давността е
обстоятелство, което изключва наказателната отговорност, тя е предвидена в
чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК като обстоятелство, което налага прекратяване на
образуваното наказателното производство. Законът предписва, че с
изтичането на определен в него период от време, независимо от спирането
или прекъсването на давността, се погасява възможността за осъществяване
на наказателното преследване и изпълнение на наложеното наказание.
Съгласно чл.11 от ЗАНН, разпоредбите, касаещи давността и предвидени в
Наказателния кодекс – чл.80 и сл., следва да намерят приложение и по
отношение на административните нарушения, доколкото не са въведени
правила в ЗАНН, които да се отнасят до спирането, прекъсването на
давността или до института на абсолютната давност. Следователно съгласно
чл.82, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 5 от НК независимо от спирането или
прекъсването на давността наложеното административно наказание не следва
да се изпълнява, ако са изтекли повече от четири години и шест месеца,
считано от дата на извършване на административното нарушение.
От гореизложената фактическа обстановка е видно, че
административното нарушение е извършено на 11.07.2018г. Следователно,
може да бъде направен извод, че на 11.01.2023г. е изтекъл абсолютния
давностен срок за ангажиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя.
Воден от горното, съдът, счита, че административнонаказателното
4
производство следва да бъде прекратено, а наказателното постановление,
съставено въз основа на него- отменено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, съдът намира претенцията на жалбоподателя за
присъждане на разноски за основателна до минималния размер от 400.00
лева, определен по реда на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Поради изложеното, въззиваемата страна
следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от него
разноски за адвокатско възнаграждение в този размер.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № *** г. на зам. директор на
РДГ - С., с което на Р. Д. Г., ЕГН **********, с ЕГН: **********, е наложена
глоба в размер на 300.00 /триста/ лева, на основание чл. 96, ал. 1 от Закона за
лова и опазване на дивеча/ЗЛОД/, заповед № ***г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция по горите и заповед РД ***. на Министъра
на земеделието и храните и чл. 53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, за нарушение на чл.
85, пр.3(превозва) във връзка с чл. 43, ал. 2 вр. чл. 57, ал. 1 от ЗЛОД.
ОСЪЖДА РДГ – С. ДА ЗАПЛАТИ на Р. Д. Г., ЕГН **********, с ЕГН:
**********, сумата от 400.00 (четиристотин) лева, разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – С.
област в 14-дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5