Решение по дело №1662/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба и уточнения към нея с молба с вх. № 9332/21.09.2023г. и молба с вх. № 12648/04.12.2023г. от Л. Я. С., [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], ул.В. А., №18, ет.3, офис 6, с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, вр. чл.203 АПК, срещу ОДМВР-Бургас. Ищецът твърди, че против него било издадено НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №21-320-000778 от 16.12.2021г. на РУ Поморие, ОДМВР-Бургас, с което му било наложено административно наказание за извършено административно нарушение. С решение по АНД № 1/2022г. на Районен съд-Поморие е било отменено наказателното постановление и решението е влязло в сила на 19.07.2022г. В резултат на издаденото незаконосъобразно наказателно постановление, в периода от издаване на наказателното постановление – 16.12.2021г. до влизане в сила на решението по АНД № 1/2022г. на РС – Поморие – 19.07.2022г., ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в неудоволствени изживявания- тревожност, понижена самооценка, психична и физическа умора, слабост, нарушена концентрация на вниманието, нарушен сън, снижен емоционален резонанс, интензивни чувства на срам, позор, обида, за което претендира обезщетение в размер на 2000лв., ведно със законната лихва от 19.07.2022г. до окончателното изплащане на сумата. Иска присъждане на разноски по делото. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата претенция и иска да бъде уважена. Ангажира доказателства. Претендира разноски, в това число и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, вр. с чл. 62 от ЗА.

Ответникът ОД МВР-Бургас се представлява от юрисконсулт, който моли за отхвърляне на иска. В отговор по исковата молба ответникът заявява становище, че претенцията за обезщетение е неоснователна по основание и размер и недоказана. Счита, че не са събрани доказателства по отношение на настъпването на твърдените неимуществени вреди, както и тяхната причинно-следствена връзка със сочения незаконосъобразен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас счита исковата претенция за неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:

С наказателно постановление №21-320-000778 от 16.12.2021г. на РУ Поморие, ОДМВР-Бургас, за извършено нарушение по ЗДвП – отказ за извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и неизпълнение на предписанията за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, извършено на 25.11.2021г., установено от служители на РУ-Поморие, на ищеца била наложена глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Наказателното постановление било връчено на С. на 16.12.2021 г.

Наказателното постановление било обжалвано пред Районен съд – Поморие, за което било образувано АНД № 1/2022г. по описа на същия съд. С Решение № 41/29.06.2022г. по същото дело постановлението било отменено. Районният съд е приел, че С. действително е отказал проверка с техническо средство за употреба на алкохол в кръвта, но не било установено да е отказал да се подложи на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, съобразно дадено му предписание. Посочил е, че от показанията на свидетелката А. – фелдшер в ФСМП-Поморие, се установява, че причината да не бъде взета кръв за изследване от ищеца, не се дължи на отказ от негова страна, а на неизпълнение от страна на А. на вменено и задължение за вземане на кръвна проба. Направен е извод, че неизпълнението на задълженията на А. не може да се вмени във вина на ищеца, който е изпълнил задължението си да се яви за даване на кръвна проба на указаното в издадения му талон място и в посочения в същия талон срок, поради което съдът е приел, че не е осъществен от обективна и субективна страна състава на вмененото на жалбоподателя нарушение и наказателното постановление е отменено. Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 19.07.2022г.

В хода на съдебното производство като свидетели са разпитани Т. П. М. – приятел на ищеца и А. В. С. – майка на ищеца. В показанията си свидетелят М. разказва, че в края на ноември 2021г. около 01.20-1.30ч. през нощта ищецът го е извикал да го придружи до болницата в [населено място]. След като влезли С. да даде кръвна проба, сестрата го уведомила, че не може да вземе такава без присъствието на полицейски служител. След подаване на два сигнала до спешен телефон 112, С. бил уведомен от РУ-Поморие, че служител няма да се яви, и двамата си тръгнали – около 03.00ч. след полунощ. Свидетелят споделя, че С. е бил притеснен, че ще му отнемат книжката и ще си изгуби работата, за която му било нужно да управлява служебен автомобил. Според М. към онзи момент С. работел „рекултивация на сметище“, като обектите му били в Чирпан и други градове, включително често пътувал със служебния автомобил и до София. Свидетелят сочи, че след като му била отнета книжката С. си изгубил работата и му била отнета служебната кола. Работата била добре заплатена. В. С. започнал да пие и се затворил в тях, не излизал, като майка му и свидетелят му помагали финансово. През лятото си намерил работа като спасител. Свидетелят разказва още, че случката се отразила на поведението му - било го страх да не му измислят пак капан, искал постоянно да има човек с него и да не е сам. Към момента ищецът бил добре, но няколко години назад бил много зле, много изнервен, притеснен, че си е изгубил работата.

Свидетелката С. посочва, че на 25-ти ищецът бил арестуван. След като се прибрал обяснил, че посетил болницата да дава кръв и урина, чакали до сутринта, но не отишли полицаи, след което при извършения арест му била отнета книжката. Свидетелката разказва, че след този случай С. се затворил в къщи, депресирал се, не излизал, бил много зле. Депресията била породена от това, че нямал книжка, поради което останал без работа. Същата, заедно с роднини и приятели го издържали финансово през следващите месеци. С. сочи още, че ищецът се изнервил, започнал да пие, а тя се грижела за детето. Доста време ищецът не работил. През лятото на 2022 г. започнал работа като спасител. С. не се върнал на предходната си работа – фирма, която прави сметище, на която получавал около 3000лв.

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

В съответствие с чл.7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът твърди, че увреждането е настъпило от отменено наказателно постановление, издаден от служители на РУ-Поморие при ОД МВР-Бургас, т.е. мястото на увреждане е [населено място] и при спазване правилата за родова и местна подсъдност, компетентен да разгледа предявения иск е Административен съд – Бургас.

Искът е предявен против ОД МВР-Бургас, което е юридическо лице, съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР, в чиято структура е издателят на отменения акт, следователно в съответствие с чл.205 от АПК, искът е предявен срещу надлежен ответник.

Налице е отменено със съдебно решение наказателно постановление №21-320-000778 от 16.12.2021г. на РУ Поморие, ОДМВР-Бургас, с което на ищеца, за извършено нарушение по ЗДвП, била наложена глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от 24 месеца, поради което на основание чл.204 от АПК искът е допустим.

Наказателното постановление, представлява властнически акт на административен орган, издаден при изпълнение на възложените на издателя законови задължения и неговата отмяна е материално правно основание по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него вреди, като съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие.

За да се ангажира отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва да са налице следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, 2. вреда от такъв административен акт и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.

Наказателно постановление №21-320-000778 от 16.12.2021г. на РУ Поморие, ОДМВР-Бургас, от чието издаване ищецът претендира настъпване на неимуществени вреди, е бил отменен с Решение № 41/29.06.2022г., издадено по АНД № 1/2022г. Съдебното решение е влязло в сила на 19.07.2022г. В случая безспорно се установява наличието на първата от посочените предпоставки, а именно отменен по съдебен ред, като незаконосъобразен, властнически акт – наказателно постановление за налагане на административно наказание за нарушение на ЗДвП.

В случая ищецът претендира настъпили от отмененото наказателно постановление неимуществени вреди изразяващи се в неудоволствени изживявания - тревожност, понижена самооценка, психична и физическа умора, слабост, нарушена концентрация на вниманието, нарушен сън, снижен емоционален резонанс, интензивни чувства на срам, позор, обида. Нанесените на С. неимуществени вреди обхващат последиците от засягане на личността и достойнството му и неговото добро име в обществото, неговият емоционален живот, физическите и морални страдания, предизвикани от незаконосъобразния акт, както и последиците от накърняване на естетическите му чувства и психични преживявания от изхода на съдебното производство по отмяна на издаденото постановление. Сочи се още, че незаконосъобразното отнемане на СУМПС е довело до дискомфорт, неудобство, притеснения. Изтъква се в тази връзка, че С. извършвал превози за стопански цели и доставки на стоки с МПС, съответно СУМПС му е било необходимо за издръжка на семейството, като отнемането на същото е възпрепятствало ищеца да реализира доходи.

В тежест на ищеца е да докаже със съответните допустими доказателствени средства наличието на претърпени от него негативни изживявания, които да бъдат във връзка именно с отменения акт. В тази насока по делото са разпитани свидетелите М. и С. – приятел и майка на ищеца, от показанията на която се установява, че претендираните от ищеца вреди – влошено психическо здраве – депресия, безсъние, пиене, произтичат от обстоятелството, че на ищеца е отнето СУМПС, вследствие на което е загубил своята работа.

По делото, освен свидетелските показания, не са ангажирани други писмени доказателства относно служебното правоотношение на С., изискванията за неговото осъществяване, както причините за неговото прекратяване след отнемане на свидетелството му за управление на МПС. Липсват и други доказателства относно претърпените от него негативни изживявания вслествие на отнемане на свидетелството му за управление на МПС.

Действително наказателното постановление, въз основа на което се претендират в настоящото производство настъпили неимуществени вреди, освен наложена глоба, предвижда и санкция – лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Така наложените санкции, т.е. наказателното постановление, подлежи на изпълнение едва след влизането му в сила – чл. 74 от ЗАНН. Няма спор по делото, че наказателно постановление №21-320-000778 от 16.12.2021г. на РУ-Поморие, ОДМВР-Бургас, не е влязло в сила, тъй като същото е било оспорено по съответния ред и с постановеното решение по АНД № 1/2022г. постановлението е отменено, т.е. същото не е породило правните си последици.

От друга страна, производството по издаване на наказателното постановление е започнало със съставянето на АУАН № [рег. номер]/25.11.2021г., с който е констатирано, описаното в наказателното постановление нарушение. Издаването на АУАН по същество поставя началото на административно наказателно производство, в което нарушителят се санкционира за установеното с АУАН нарушение с издаване на наказателно постановление. Съставеният акт обаче представлява правопораждащ факт и по отношение на налагането на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1-8 от ЗДвП, като сред тях е предвидено и отнемане на СУМПС (чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП). От данните по АНД № 1/2022г. на РС-Поморие е видно, че във връзка с установеното с АУАН № [рег. номер]/25.11.2021г. нарушение на ищеца е наложена и принудителна административна мярка – отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Мярката е наложена със Заповед за налагане на административна принудителна мярка № 21-0320-000222/25.11.2021г. Следва да се има предвид също, че издаването на наказателно постановление за установеното с АУАН деяние, не е част от фактическия състав за издаване на ЗПАМ, т.е. съществуването на наказателно постановление не е предпоставка за издаване на ПАМ. За разлика от наказателните постановления, за принудителните административни мерки в разпоредбата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП е предвидено предварително изпълнение. Следователно правните последици от наложените принудителни административни мерки настъпват веднага, независимо от оспорването им пред съда. В случая, именно въз основа на посочената заповед за налагане на ПАМ е отнето СУМПС на ищеца.

Изложеното води до извод, че невъзможността на С. да управлява МПС в релевирания в настоящото производство период, се дължи на издадената ЗПАМ № 21-0320-000222/25.11.2021г., с която е отнето свидетелството му за управление на МПС. Тази заповед не е сочена от ищеца като основание за претендиране на неимуществени вреди, както и по делото липсват данни същата да е била отменена по съответния ред. Следователно сочените от ищеца негативни изживявания, претърпени поради отнемане на свидетелството му за управление на МПС не са в пряка и непосредствена връзка с издаденото наказателно постановление №21-320-000778 от 16.12.2021г. на РУ Поморие, ОДМВР-Бургас. Това обосновава извод за недоказаност по основание и размер на претендираното от ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на отмененото наказателно постановление.

Отделно от изложеното следва се отбележи, че по делото липсват конкретни доказателства, сочещи на трайно влошено емоционално и физическо състояние на лицето, претендиращо обезщетението, поради което не се установява по безспорен начин, че ищецът е претърпял неимуществените вреди, чието обезщетяване претендира. Следва да се има предвид, че не всяка негативна емоция, изразяваща се в болка, страдание, неудобство представлява основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, необходимо е преживяното да е с такава интензивност, която да превишава неизбежната степен на страдание, присъщо на дадено действие на държавен орган. В случая изложените от ищеца твърдения за настъпили душевни и психически страдания, които освен че са недоказани, не обосновават такива негативни преживявания, които да надхвърлят прекомерно нормалното възприемане на факта на издаденото наказателно постановление и съдебното му обжалване. Не се установява сочените от него страдания да са променили начина му на живот, да са дали отражение върху ежедневните му дейности или да са нанесли нарушение на психическото му здраве. От страна на ищеца не са ангажирани доказателства, които да доведат до извод, че причинените му неудобства от издаденото незаконосъобразно наказателно постановление обосновават необходимостта от тяхното обезщетяване. В хода на производството не се установиха твърдяните от ищеца негативни преживявания, които да са в причинна връзка с отменения акт. Следователно от страна на ищеца не е доказано реално настъпването на неимуществени вреди. Не са представени и доказателства, че именно в резултат на отмененото наказателно постановление, ищецът е претърпял неимуществени вреди изразяващи се в тревожност, понижена самооценка, психична и физическа умора, слабост, нарушена концентрация на вниманието, нарушен сън, снижен емоционален резонанс, интензивни чувства на срам, позор, обида, както се твърди в исковата молба. Тоест не се доказа наличие, както на вреда, така и на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното наказателно постановление и евентуално настъпилите неимуществени вреди.

При изложените съображения, съдът счита, че исковата молба на Л. Я. С. срещу ОД МВР-Бургас за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за периода от издаване на наказателното постановление – 16.12.2021г. до влизане в сила на решението по АНД № 1/2022г. на РС – Поморие – 19.07.2022г., в размер на 2000лв., произтичащи от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление №21-320-000778 от 16.12.2021г. на РУ Поморие, ОДМВР-Бургас се явява неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед неоснователността на главния иск, неоснователни се явяват и акцесорните претенции за присъждане на лихва върху претендираната главница.

При този изход на делото на ответника ще следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 (сто) лева, предвид фактическата и правна сложност на делото.

Мотивиран от гореизложеното, Административен съд – Бургас,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ иска на Л. Я. С., [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], ул.В. А., №18, ет.3, офис 6, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, вр. чл.203 от АПК, срещу ОД МВР-Бургас за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за периода от 16.12.2021г. до 19.07.2022г., в размер на 2000лв., ведно със законовата лихва от 19.07.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Л. Я. С., [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], ул.В. А., №18, ет.3, офис 6 да заплати на Областна дирекция на МВР [населено място], направените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.