№ 14006
гр. София, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20251110100727 по описа за 2025 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно и на пасивно
субективно съединяване искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415
от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „С“АД, ЕИК ****,със седалище и
адрес на управление гр.С,против В. И. А.,ЕГН **********,и против В. Г.
Ф.,ЕГН **********,и двете ответници с адрес гр.С,с искане да бъде
постановено решение,с което да бъде признато за установено,че съществува
вземане на ищеца,както следва – спрямо ответницата В А. – 245,50 лева
главница за вода и предоставени ВиК услуги за периода 02.08.2023 г. до
01.03.2024 г.,мораторна лихва в размер от 13,39 лева за периода 02.10.2023 г.
до 31.03.2024 г.,спрямо ответницата В. Ф. – 245,49 лева главница за вода и
ВиК услуги за периода 02.08.2023 г. до 01.03.2024 г.,13,40 лева мораторна
лихва за периода 02.10.2023 г. до 31.03.2024 г,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на исковете до окончателното изплащане
на вземането.
В исковата молба се твърди,че между ищцовото дружество и
ответниците съществува договорно правоотношение относно доставка и
продажба на вода и предоставяне на ВиК услуги за водоснабден имот в
гр.С,като всяка от ответниците отговаря за заплащане стойност на вода до
размера на 1/3 от задължението. Сочи се,че ответниците са клиенти на
водоснабдителното дружество в качеството им на собственици на имота.
Твърди се,че претендираната цена съответства на реално потребено
количество вода и предоставени ВиК услуги. Исковата претенция се основава
на твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното
производство,но с оглед постъпили възражения е налице правен интерес от
предявяване на установителните искове. Ищецът моли съда да постанови
решение,с което да уважи предявените искове.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответницата
1
В. Ф. със становище за допустимост,но неоснователност на исковете – твърди
се,че не е доказано съществуване на договорно правоотношение,не е доказано
реално доставеното количество вода,сочи се,че са допуснати нарушения на
Наредба № 4 при отчитане на общия и на индивидуалните водомери. Моли
съда да отхвърли исковете.
Ответницата В И. А. в подадения писмен отговор намира исковете за
допустими,но неоснователни. Твърди се,че не е доказано страните да се
намират в договорно правоотношение,не е доказано доставеното количество
вода и предоставени ВиК услуги,ответницата се позовава на допуснати
нарушения на Наредба № 4 относно отчитане количествата вода. Моли съда
да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК от 29.10.2024 г. „С“АД
претендира от О Г А,В. И. А. и В. Г. Ф. сумите от 736,49 лева главница за вода
и предоставени ВиК услуги,както и 40,18 лева мораторна лихва за периода
02.10.2023 г. до 31.03.2024 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане
на вземането. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 64291/2024 г. по описа на СРС,42 състав.
Приети са общи условия на „С“АД.
Според справка от Агенцията по вписванията за имот апартамент на
**** е вписано съдебно решение като са вписани съсобственици О А,Г А и В.
А..
От приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза се установява,че за процесния период количеството вода е
изчислявано на база съгласно чл.39,ал.5,т.1 и 5 от Наредба № 4,издадени са
седем фактури на обща стойност 736,49 лева като количествата вода
съответстват на утвърдената методика, размерът на мораторната лихва е 40,18
лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
подадено възражение. Това означава,че този иск има предмет,идентичен с
предмета на заповедното производство – подлежи на доказване същото
вземане – на соченото основание и в претендирания размер,за което е
издадена заповед за изпълнение. В конкретния случай страните следва да
проведат доказване,че съществува договорно правоотношение относно
доставка и продажба на вода и предоставяне на ВиК услуги,да докажат
количеството вода и предоставени ВиК услуги и стойността на същите,а в
тежест на ответниците е възложено доказването,че са изпълнили своите
договорни задължения или са налице обстоятелства,които изключват
2
дължимост на паричната сума. Законът регламентира фикция,че искът се явява
предявен на датата на подаване на заявлението,ако исковата молба е
постъпила в едномесечен срок,считано от съобщението с указания за
предявяване на иск,т.е. на 29.10.2024 г.
Софийският районен съд приема,че не е доказано съществуването на
договорно правоотношение между ищцовото дружество и ответницата
Ф.,поради което предявените срещу тази ответница искове подлежат на
отхвърляне. За да бъде уважена искова претенция за изпълнение на договорни
задължения,необходима предпоставка е доказването съществуване на
договорно правоотношение между страните. Легалната дефиниция на
понятието потребител на ВиК услуги е уредена съгласно § 1,т.2 от
Допълнителните разпоредби към Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационите услуги и според легалната дефиниция като потребител се
възприема собственикът или носителят на вещно право на ползване върху
имота. В същия смикъл е и клаузата на чл.2,ал.1,т.1 от общите условия на
дружеството ищец,според която потребител на ВиК услуги е
собственикът,ползвателят или притежателят на вещно право на строеж на
имот,за който се предоставят ВиК услуги. Това означава,че за да бъде
доказано,че между страните съществува договорно правоотношение относно
доставка и продажба на вода и ВиК услуги,ищецът следва да проведе
доказване,че ответницата Ф. е собственик или ползвател на водоснабдения
имот. Ищецът не е представил доказателства относно притежавано от
ответната страна право на собственост или ограничено вещно право на
ползване върху имота,поради което искът,предявен срещу тази ответница
подлежи на отхвърляне. Липсата на проведено доказване ответницата да е
собственик или ползвател на имота,както и липсата на представени
доказателства ответницата да е поискала откриване на партида като
изявление,насочено към ищеца относно възникване на договорно
правоотношение,дават основание да бъде отхвърлена исковата претенция
поради недоказаност на материалноправна предпоставка за уважаването й. В
тази насока съдът намира,че следва да бъде отчетено,че като доказателство за
наличието право на собственост ищецът представя справка от Агенция по
вписванията относно вписано съдебно решение,но от наличните по справката
данни ответницата Ф. не е посочена като съсобственик,поради което и липсва
предпоставка искът,предявен срещу тази ответница да бъде уважен. Когато
доказването на определени материалноправни предпоставки е възложено на
съответна страна в производството,тази страна е длъжна да проведе пълно
доказване наличието на съответните предпоставки,т.е. доказването за наличие
на договорно правоотношение следва да е пълно,а съдебното решение не
може да се основава на предположения. В настоящия случай съществува
вероятност единият от посочените съсобственици Г Я А да е баща на
ответницата Ф.,но при липса на проведено доказване,от което по категоричен
начин да се установява,че съществува родствена връзка между тези
лица,респективно дали е настъпило наследствено правоприемство и при какви
квоти,съдът счита,че ищецът не е доказал ответницата Ф. да притежава право
на собственост върху имота,съответно не е доказано съществуване на
договорно правоотношение,а това обосновава извод за недоказаност на иска за
главница. Предвид това,че искът за главница е недоказан,то и акцесорният иск
за мораторна лихва също подлежи на отхвърляне.
3
Софийският районен съд намира,че от събраните в хода на
производството доказателства може да бъде възприето,че между ищеца и
ответницата В А. съществува договорно правоотношение относно доставка и
продажба на вода и ВиК услуги. Дружеството ищец реализира дейност по
доставка и продажба на вода и ВиК услуги,а ответницата А. се явява
съсобственик на процесния водоснабден имот на основание вписано съдебно
решение. Не могат да бъдат споделени доводите на ответницата чрез
процесуалния й представител,че справката не доказва наличие право на
собственост. Следва да бъде отчетено,че подлежат на вписване
регламентирани в закона актове относно недвижими имоти и наличието на
реализирано вписване означава,че е представен подлежащ на вписване акт,в
конкретния случай съдебно решение. С оглед това,че справката позволява
проследяване в хронологичен ред вписванията,реализирани за имота,както и
като взе предвид,че е налице вписано съдебно решение,удостоверяващо права
на ответницата В А.,съдът намира,че е доказано,че ответницата се намира в
договорно правоотношние с ищцовото дружество,а и следва да бъде
отчетено,че вписаните постоянен и настоящ адрес на ответницата са на
адреса,където се намира процесният водоснабден имот. Договорното
правоотношение относно доставка и продажба на вода поражда за
дружеството задължение да достави вода и да предостави съответните услуги
по пречистване и отвеждане на вода,а за страната потребител възниква
задължение да заплати стойността на водата в срока,регламентиран в общите
условия. Съдът приема,че исковата претенция,предявена срещу ответницата
А. подлежи на уважаване за сумата от 245,50 лева,за която искът е предявен,в
която насока съдът съобразява заключението по съдебно-счетоводната
експертиза,както и липсата на представени доказателства да е заплатена
цената или част от същата. Неоснователно е възражението на ответницата
чрез процесуалния й представител,че искът е недоказан по основание и по
размер,защото съдът приема,че е реализирано предвидено съгласно наредбата
основание за начисляване на количества вода на база при съобразяване
разпоредбите на чл.39,ал.5 и ал.6 от Наредба № 4. Следва да бъде отчетено,че
задължението за монтиране и поддържане на индивидуален водомер е
задължение за потребителя съгласно чл.11,ал.5 от цитираната наредба,а в
настоящия случай ответницата не доказва да е поставила индивидуален
водомер,чийто показания да бъдат отчитани,поради което и стойността на
вода се определя в съответствие с методиката,установена съгласно чл.39 от
наредбата. Изложените съображения мотивираха съда да приеме,че искът за
главницата е доказан по основание и по размер,поради което следва да бъде
разгледано формулираното в писмения отговор възражение за давност.
Приложимата погасителна давност за вземания за вода и ВиК услуги е
тригодишната давност,но в конкретния случай при съобразяване на
обстоятелството,че ищецът претендира вземания за вода за периода 02.08.2023
г. до 01.03.2024 г.,както и като отчете,че искът се явява предявен на 29.10.2024
г. не са налице погасени по давност парични суми.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
доказване,че съществува парично вземане,което не е изпълнено,при което за
периода на забава длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на
обезщетение. Ако задължението има падеж или срок за изпълнение,длъжникът
изпада в забава,считано от деня,следващ падежната дата или последния ден от
4
срока. В настоящия случай според общите условия на дружеството доставчик
е регламентиран срок за плащане – съгласно чл.33,ал.2 от общите условия
потребителят е длъжен да заплаща стойността в тридесетдневен срок от
издаване на фактурата. Доказването факта на плащането е възложено в тежест
на ответника,който следва да установи,че е изпълнил точно своите договорни
задължения. Съдът,отчитайки липсата на представени доказателства от
ответницата А.,че е изпълнила договорните си задължения,както и като
съобрази заключението по съдебно-счетоводната експертиза,според което към
процесния период плащания липсват,приема,че искът за мораторна лихва е
доказан по основание,а по размер подлежи на уважаване за сумата от 13,39
лева,за която искът е предявен.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
съдебноделоводни разноски съдът счита,че следва да бъдат присъдени такива
в размер от 25 лева за заповедното производство и 287,50 лева за исковото
производство,дължими от ответницата В А.. Съдът счита,че в полза на
ответницата В. Ф. разноски не следва да бъдат присъждани,защото не е
сторила такива,а предвид това,че е представлявана при условията на
предоставена безплатно правна помощ в полза на адв.Н И И следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 50 лева за заповедното
производство,а в полза на адв.В. Ф. С. в размер от 300 лева за исковото
производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415
от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД по отношение на В. И. А.,ЕГН
**********,с адрес гр.С,че съществува вземане на „С“АД, ЕИК ****,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от В Т,в размер от
245,50 лева ( двеста четиридесет и пет лева и петдесет стотинки ) главница за
вода и предоставени ВиК услуги за периода 02.08.2023 г. до 01.03.2024
г.,мораторна лихва в размер от 13,39 лева ( тринадесет лева тридесет и девет
стотинки ) за периода 02.10.2023 г. до 31.03.2024 г.,ведно със законната лихва
върху главницата,считано от предявяване на иска – на 29.10.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 64291/2024 г. по описа на СРС,42 състав.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,предявени от „С“АД, ЕИК ****,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от В Т против В. Г.
Ф.,ЕГН **********, с адрес гр.С,за признаване за установено,че съществува
вземане на ищеца в размер от 245,49 лева ( двеста четиридесет и пет лева
четиридесет и девет стотинки ) главница за вода и ВиК услуги за периода
02.08.2023 г. до 01.03.2024 г.,13,40 лева ( тринадесет лева и четиридесет
стотинки ) мораторна лихва за периода 02.10.2023 г. до 31.03.2024 г.,за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 64291/2024 г. по
описа на СРС,42 състав.
ОСЪЖДА В. И. А.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
5
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „С“АД, ЕИК ****,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от В Т сумата от 25 (
двадесет и пет ) лева съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство и сумата от 287,50 лева ( двеста
осемдесет и седем лева и петдесет стотинки ) съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
ОСЪЖДА „С“АД, ЕИК ****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от В Т да заплати на адв.Н И И,ЕГН **********,с адрес
гр.С сумата от 50 ( петдесет ) лева възнаграждение за предоставена безплатно
правна помощ за заповедното производство на адв.В. Ф. С.,ЕГН **********,с
адрес гр.С,сумата от 300 ( триста ) лева за предоставена безплатно правна
помощ за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6