№ 81
гр. Варна, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20213000500254 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по подадена
въззивна жалба от Р. П. Н., малолетен, действащ чрез назначения му особен
представител адв.М.П., против решение №582/23.03.2021г., постановено по
гр.д.№3156/20г. по описа на ВОС, гр.о., с което: 1/ е прието за установено, че
П. Н. Н. не е баща на детето Р. П. Н., по иска, предявен от ЦВ. Р. П. срещу П.
Н. Н. и Р. П. Н., на осн. чл.62, ал.2 от СК; 2/ е прието за установено, че Р.
АНТ. М. е баща на детето Р. П. Н., по иска, предявен от ЦВ. Р. П. срещу Р.
АНТ. М., на осн. чл.69 от СК; 3/ е допусната промяна в имената на детето Р.
П. Н., както следва: в бащиното: от П. на Р.ов и във фамилното: от Н. на М.,
на осн. чл.16, ал.2 от ЗГР, вр. с чл.13 от ЗГР, вр. с чл.14, ал.1 от ЗГР.В
жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в
противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в
същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо
него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени.
1
Въззиваемата ЦВ. Р. П., редовно уведомена, не е депозирала отговор по
жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК. Депозирала е отговор след изтичане
на срока по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния си представител адв.Ж.А.,
в който поддържа становище за нейната неоснователност и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено.
Въззиваемите П. Н. Н. и Р. АНТ. М., редовно уведомени, не са депозирали
отговори по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.В о.с.з. въззиваемият Р.
АНТ. М. поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено.
Дирекция „Социално подпомагане“, гр.Варна, уведомена от настоящата
инстанция, не е депозирала отговор по жалбата, в о.с.з. не се представлява, не
изразява становище по жалбата.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба ищцата ЦВ. Р. П. излага, че ответникът П. Н. Н. е
нейн бивш съпруг, като бракът им е прекратен с влязло в сила на 17.12.2019г.
съдебно решение.Във фактическа раздяла се намират от лятото на 2018г., от
когато са прекъснали всякакви съпружески и интимни контакти между тях.От
месец декември 2018г. заживяла на съпружески начала с ответника Р. АНТ.
М. и на 11.09.2020г. родила дете от него - ответникът Р. П. Н..Тъй като детето
е родено преди да са изтекли 300 дни от прекратяване на брака, в акта му за
раждане като негов баща е записан като баща П. Н. Н..Същият не е
биологичен родител на детето Р., т.к. то е заченато от Р.М., с когото от
раждането на детето и понастоящем заедно осъществяват грижи за него.
Предвид изложеното моли да бъде прието за установено по отношение на
ответниците, че П. Н. Н. не е баща на детето Р. П. Н., както и да бъде прието
за установено, че Р. АНТ. М. е баща на детето Р. П. Н., като и се допусне
промяна в имената на детето Р. П. Н., както следва: в бащиното: от П. на Р.ов
и във фамилното: от Н. на М.
Ответникът П. Н. Н. в депозирания писмен отговор по исковата молба в
срока по чл.131 от ГПК поддържа становище за основателност на предявения
против него иск и моли да бъде уважен.Сочи, че не оспорва обстоятелствата,
изложени в исковата молба, съответно фактът, че не е баща на детето Р. П. Н.,
2
както и, че негов баща е Р. АНТ. М..
Ответникът Р. АНТ. М. не е депозирал писмен отговор в срока по чл.131
от ГПК.В хода на производството поддържа становище за основателност на
предявения против него иск и моли да бъде уважен.Сочи, че не оспорва
обстоятелствата, изложени в исковата молба, съответно фактът, че той е
биологичният баща на детето Р. П. Н., както и, че заедно с ищцата
осъществяват съвместно грижи за него от раждането му.
Ответникът Р. П. Н. в депозирания писмен отговор в срока по чл.131 от
ГПК чрез назначения му по реда на чл.29, ал.4 от ГПК особен представител
адв.М.П. поддържа становище за допустимост на предявените искове. Счита,
че е в интерес на детето да се установи неговият биологичен родител, което
може да бъде извършено единствено чрез ДНК експертиза.
Дирекция „Социално подпомагане“, гр.Варна, редовно уведомена, не е
изразила становище по исковете.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Предявени са искове с пр.осн. чл.62, ал.2 от СК и с пр.осн. чл.69 от СК.
Видно от представеното удостоверение за раждане на детето Р. П. Н.
същото е родено на 11.09.2020г. и като негов баща в акт за раждане
№1693/16.09.2020г. е записан П. Н. Н..Към 11.09.2020г. не са изтекли 300 дни
от прекратяване на гражданския брак между ЦВ. Р. П. и П. Н. Н., сключен на
18.02.2006г. и прекратен чрез развод с решение, постановено по гр.д.
№59386/19г. по описа на СРС, влязло в сила на 17.12.2019г., поради което и
на осн. чл.61, ал.1 от СК се презюмира, че бившият съпруг е баща на детето.
Налице е правен интерес от иска с пр.осн. чл.62, ал.1 от СК и същият е
предявен в рамките на преклузивния едногодишен срок по чл.62, ал.2 от СК
/исковата молба е подадена на 28.10.2020г./.При уважаване на иска с пр.осн.
чл.62, ал.2 от СК, съответно оборване по исков ред на наличния произход на
детето от презумптивния баща, ще се яви допустим и искът с пр.осн. чл.69 от
СК за установяване произхода на детето от твърдения биологичен родител.
Искът с пр.осн. чл.69 от СК също е предявен в предвидения в чл.69 от СК
3
преклузивен тригодишен срок за предявяването му за майката.Съгласно чл.71
от СК исковете могат да се съединяват.
Съгласно показанията на св.В.П. /майка на ищцата/, ценени при условията
на чл.172 от ГПК, но и като непротиворечащи на останалия събран по делото
доказателствен материал Ц. и П. са били в брак от 2006г. до 2019г., но
фактически са се разделили през м.09-м.10.2018г.По време на брака си
живеели в гр.София.След като фактически се разделили Ц. продължила да
живее в гр.София до лятото на 2020г., след което се преместила да живее в
гр.Варна.След като през 2018г. Ц. се разделила със съпруга си не е
поддържала контакти с него, освен по повод двете им деца, не са правили
опит да се сдобряват, нито са живеели заедно. Свидетелката познава Р.М.
като приятел на дъщеря й от м.04.2019г.Преди да се преместят в гр.Варна
двамата живеели в едно домакинство на семейни начала на квартира в
гр.София, където свидетелката им ходила на гости.Внукът й Р. се родил на
11.09.2020г., знае, че Р.М. е негов баща. Познава майката на Р.М., тя също
знае, че малкият Р. е нейн внук.
Съгласно показанията на св.А.П. същата познава ищцата от 1985г., много
добри приятелки са от деца и понастоящем.Познава бившия съпруг на ищцата
П.Н..Докато са били семейство са поддържали често контакти, ходила им е на
гости в гр.София.П. и Ц. преустановили съвместното си съжителство през
2018г.Тогава Ц. й казала, че П. се е изнесъл от семейното им жилище през
м.09.2018г.От тогава не са имали дори опити за повторно събиране и не
поддържат контакти. Познава новия приятел на Ц. -Р.М., живеят заедно на
семейни начала от 2019г.В началото живеели в гр.София, преместили се в
гр.Варна през лятото на 2020г.Ц. била бременна, когато се преместили в
гр.Варна.Детето им се родило на 11.09.2020г.Те заедно се грижат за него,
родителите на Ц. им помагат, те също знаят, че биологичният баща на детето
е Р.М..
Ценени в съвкупност така събраните доказателства в производството
установяват обстоятелството, че страните в производството, бивши съпрузи,
са се намирали в трайна фактическа раздяла от есента на 2018г., от когато
П.Н. е напуснал семейното им жилище и от тогава не поддържат интимни
отношения.Същевременно се установява, че в периода на вероятното
4
зачеване на детето Р./приблизително 9 месеца преди 11.09.2020г./, т.е. към
началото на 2020г., ищцата вече е живеела на съпружески начала с
Р.М./според показанията на свидетелите те живеят заедно от 2019г. и
понастоящем/.Поради липсата на интимни отношения между съпрузите след
есента на 2018г., намиращи се от тогава във фактическа раздяла, съдът
приема, че детето Р. не произхожда от презюмирания по чл.61, ал.1, пр.2 от
СК баща.В този смисъл са и направените изрични изявления в
производството от презюмирания баща П.Н..Следва да се приеме, че
презумпцията е опровергана.Детето Р. е заченато и родено по време на
съвместното съжителство на ищцата и ответника М., вкл. интимни
отношения, които от раждането му и понастоящем заедно се грижат за него,
поради което и съдът приема, че детето Р. произхожда биологично от
ответника М.. В този смисъл са и направените изрични изявления в
производството от твърдения баща Р.М..
Безспорно произходът на дадено лице от бащата е определящ неговия
гражданскоправен статут със значими правни последици в целия му
живот.Съдът е длъжен и следи служебно за интересите на малолетния
ответник в настоящото производство за оспорване и установяване на
произход, вкл. тези искове и се отнасят към категорията личен живот по
смисъла на чл.8, §1 от КЗПЧОС. Твърденията на особения представител на
малолетния ответник, назначен в хипотезата на чл.29, ал.4 от ГПК, че
вероятно се развива симулативен процес, не се подкрепят от никое от така
събраните по делото доказателства, ценени в тяхната
съвкупност.Действително най-пълното и главно доказване на биологичен
произход от дадено лице, съответно липсата на такъв биологичен произход от
дадено лице, може да се извърши чрез ДНК експертиза.Според трайната
практика на ВКС, обективирана в множество съдебни актове, постановени по
реда на чл. 290 ГПК, вкл. решение №103/12.10.2016г. по гр.д.№1371/16г.,
ВКС, IV гр.о., предявеният иск по чл.69 от СК, трябва да бъде доказан при
условията на главно и пълно доказване, но тъй като фактът на зачеването не
може да бъде възприет непосредствено, настъпването му се установява по
косвен път чрез доказателствени факти, които в своята съвкупност трябва
еднопосочно да индицират, изключвайки всяка друга вероятност,
осъществяването му и да са достатъчни за формирането на категоричен извод
5
за него.Значението на кръвно-груповите и ДНК експертизите е от съществено
значение в процеса на оборване и доказване на произход, но те нямат
характеристиката на абсолютни доказателства в производството, а следва да
бъдат обсъдени с всички останали доказателства от значение за спора.Затова
и липсата им не е пречка съдът да се поизнесе по така предявения иск като
установи категорично факта на зачеването чрез косвени доказателства.В
настоящия случай съдът не отрича особеното значение на ДНК експертизите
в производствата по чл.62, ал.2 и по чл. 69 СК, но дори и при наличието на
такава, тя следва да се обсъжда в съвкупност с останалите значими за спора
обстоятелства, установени по делото.Събраните по делото категорични
доказателства за фактическата раздяла между бившите съпрузи след
м.09.2018г. и неподдържането на интимни отношения между тях,
съществуващата от 2019г., т.е. и в периода на зачеване /началото на 2020г./
интимна връзка между Ц.П. и Р.М., живеещи на семейни начала, са
доказателства, които поради липсата на възможност зачеването да бъде
възприето непосредствено, дават косвени данни за твърдения факт, но заедно
с останалите доказателства еднопосочно сочат осъществяването му.Факт е и,
че при оборен по исков ред произход от презумптивния баща при уважаване
на иска с пр.осн. чл.62, ал.2 от СК, съответно оставане на детето без
установен произход от бащата, и без предявен иск с пр.осн. чл.69 от СК
биологичният родител би могъл да го припознае с административна
процедура, при която не би се изисквала ДНК експертиза.
По изложените съображения съдът приема, че предявените искове са
основателни и следва да бъдат уважени.Предвид достигане до идентични
крайни правни изводи с тези на първоинстанционния съд, обжалваното
решение, като правилно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №582/23.03.2021г., постановено по гр.д.
№3156/20г. по описа на ВОС, гр.о.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
6
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7