Решение по дело №4195/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260226
Дата: 14 февруари 2021 г. (в сила от 14 май 2021 г.)
Съдия: Иван Георгиев Бекяров
Дело: 20205330204195
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260226

 

гр. Пловдив, 14.02.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание на двадесети и трети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕКЯРОВ

 

при участието секретаря Елена Апостолова като разгледа докладваното от съдията АНД № 4195/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, XI н.с. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 3290496, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Г.Х.Г. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на фиша. Моли се да бъде отменен. Твърди се автоматизираното техническо средство или система (АТСС) да следва да установява нарушения при отсъствие на контролен орган и нарушител, а настоящото такова да е мобилно, което задължително изисква участието на такива. Отделно от това се спори дали уредът е от одобрен тип, преминал ли е първоначална и последваща проверка. В допълнително писмено становище се посочва, че на снетия от АТСС клип се установява на една от снимките част от друг автомобил, което създава несигурност в заснемането, както и пред АТСС да са били налични метален стълб и дърво, с което не е съобразено изискването да бъде осигурено чисто пространство в периметъра на заснемане.

Въззиваемата страна не е взела становище и не се представлява в съдебно заседание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: 

Жалбата се явява процесуално допустима. Доколкото няма данни обжалваният фиш да е влязъл в сила, а данните предоставени от въззиваемата страна сочат, че не се е върнала разпечатка от връчването му, то и жалбата е подадена в предвидения срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 30.12.2019 г. в 13:08 ч. в гр. Пловдив на бул. „Санкт Петербург“ срещу № 1 в посока бул. „Менделеев“ при въведено ограничение на скоростта за населено място от 50 km/h и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 km/h МПС лек автомобил „Волво ХЦ 90“ с рег. № *** се е движил със скорост от 73 km/h, като е превишил максимално допустимата с 23 km/h и това е установено с АТСС № TFR1-MN № 546. Електронният фиш е издаден на жалбоподателя Г.Х.Г..

Установява се автоматизирано техническо средство TFR1-MN № 546 да е одобрено средство за измерване от 24.02.2010 г. със срок на валидност до 24.02.2020 г. Същото е минало периодична последваща техническа проверка през 08.03.2019 г., като е издаден протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M № 4-32-19 от 08.03.2019 г.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – снимковия материал от автоматизираното техническо средство от клип с идентификационен № 8568, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4835 на БИМ, протокол за проверка № 4-32-19 от 08.03.2019  г. на Сектор Полицейска техника, протокол за използване на АТСС, разпечатка на фиш, снимков материал на АТСС, разпечатка от база данни за промяна на регистрацията на МПС, протокол за извършено обучение № 7088/13.03.2019 г., копие от техническо описание и инструкция за експлоатация на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M.

Собствеността върху лекия автомобил и използването му не се оспорва от жалбоподателя и въззиваемата страна, доколкото последното е изрично отбелязано във узнатия от него електронен фиш.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното,  съдът  след запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия орган, издал го.

При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание, нито са ограничени правата на жалбоподателя. Електронният фиш е издаден при спазване на императивните изисквания на закона, по съставения образец и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на обстоятелствата при извършването му, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено правото му да направи и писмени възражения по него. Правилно е отчетен установеният толеранс от +/- 3 km/h. На приложената към фиша снимка е посочена измерената скорост, отчетена преди толеранса, ограничението на скоростта, превишена скорост, посоката на движението, регистрационния номер на заснетия автомобил и координатите.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата, се издават електронни фишове. Разграничават се три хипотези на установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни АТСС временно разположени на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени към превозно средство. Последните могат да бъдат използвани и в динамична обстановка, която е изключение от общите правила и отговорността се реализира на място от контролните органи установили по време на движение нарушението. Процесният случай е от тази група мобилни АТСС, прикрепени към ППС, което обаче е стационарно, т.е. на участък от пътя и е статично. То се характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение дали се извършва в присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е. независимо от него. Последният не участва в процеса по установяване на нарушението чрез преки действия и субективни възприятия. Неговото отношение по заснемането и установяването на нарушението е ирелевантно. След установяване и заснемане на нарушението, електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този законодателен подход, въвежда изключение от общия ред за реализиране на административнонаказателна отговорност - в присъствието на нарушителя. Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не изявление на определен орган, а електронно такова, записано върху съответния носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при спазване на изискванията за тяхното използване.

Необходимо е да се посочи същностната разлика съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, че самият електронен фиш се издава в отсъствието на контролен орган и нарушител. Затова и съдът вече имаше възможност да изложи разбирането си, че електронният фиш представлява електронно изявление. Това обаче не е в противоречие с дефиницията на мобилно автоматизирано техническо средство или система по пар. 6, т. 65, б. „б“ от ДР към ЗДвП, която изисква установяването на нарушението да се извърши в присъствието на контролен орган, който да постави начало и край на работния процес на средството или системата. Това обаче не превръща самото АТСС и режима му на заснемане в мобилно АТСС, а напротив само го отграничава от тези, които са трайно прикрепени към друг обект и не могат да бъдат премествани в пространството. Затова и за процесното АТСС е необходим контролен орган, който да го постави, да стартира и прекрати режима на заснемане. Затова и възражението в този смисъл се прие за неоснователно.

За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. /нататък Наредбата/ след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо средство да е от одобрен тип; да е вписано в Българския институт по метрология; да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка; да е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип; при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта или както е в случая да има общо правило за скоростта в населени места; да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1  от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.

В случая са налице всички кумулативно изисквани условия, които се посочиха по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, преминало е последваща техническа проверка на 08.03.2019 г., за което е и представен протокол, и измерването е направено в едногодишния срок на годност на мобилната система. Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен протокол за използване на АТСС. В него е посочено вида АТСС и неговия номер, което съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша на мястото, специално пригодено за посочване на вида и номера на АТСС, датата на ползването му, точното местоположение, посоката на движение, ограничението на скоростта на заснеманата отсечка и принадлежността ѝ към общата пътна мрежа, посоката на задействане на АТСС, неподвижността на режима на измерване, номера на служебния автомобил, в който се е намирало АТСС, началото на работата по час и минута с номер на първо статично изображение и часа и края на работата с номер на последното статично изображение, както и използването на АТСС съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания. Именно във връзка с последното за неоснователно се приема възражението за неустановявали дали АТСС е ползвано съобразно изискванията на производителя. Само при кумулативното спазване на всички тези изисквания, биха съществували достатъчно гаранции, че измерванията на техническото средство са точни и не са налице изкривявания, дължащи се на неправилен монтаж или експлоатация. При наличие на надлежно попълване се смята до доказване на противното, че всички нормативни и технически изисквания са спазени и са налице достатъчно гаранции за точност на измерването. При липса на подобно попълване обаче, спазването на техническите изисквания, явяващи се гаранция за изправност на техническото средство и прецизност на измерванията, не може да се предполага, а не такъв е настоящия случай. Така Решение № 4424 от 27.6.2019 г. по адм.д. № 4318/2019 г. на Административен съд – София. Отделно от това работата с АТСС е осъществена от служител, преминал задължителното обучение, съгласно представения протокол извършено обучение № 7088/13.03.2019 г.

Не е нарушено правилото за правилна експлоатация на АТСС и пред него да не е осигурено необходимото чисто пространство в периметъра на измерване на радара и заснемане на видеокамерата. От приложените снимки от видеоклипа се установява, че за времето на измерване от Т=1,0s до Т=2,2s в периметъра на заснемане не са налични никакви препятствия. Затова и съдът счита, че са спазени изискванията на производителя за експлоатация.

Установи се, че АТСС тип TFR1-MN е средство, което се поставя за работа в лек автомобил. По тази причина не се изисква изготвянето на снимка на него, тъй като разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредбата е адресирана до онези АТСС, които са разположени на участък от пътя, каквито са тези от тип ARH CAM S1 или така популярните в разговорната реч „триножници“.

От правна страна съдът намира следното:

На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на становище, че правилно е квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените по-долу стойности на скоростта в km/h, като за населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 50 km/h. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.

Безспорно установено е, че лек автомобил „Волво ХЦ 90“ с рег. № *** се е движил в посока бул. Менделеев в гр. Пловдив на бул. „Санкт Петербург“ срещу № 1 със скорост от 73 km/h, като е превишил максимално допустимата от 50 km/h за градски условия с 23 km/h.

Правилно на основание чл. 189, ал. 5 вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е ангажирана административнонаказателната отговорност на собственика на процесното МПС, като същият не се е възползвал от възможността да подаде в 14-дневен срок писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Следователно установено е и авторството на извършеното нарушение.

Извършвайки деянието предмет на издадения фиш, нарушителят виновно не се е съобразил с правилата за поведение, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.

Колкото до възражението за неустановеността на самото нарушение, доколкото в една от снимките се забелязва част от друг автомобил, същото не може да се подкрепи. Съгласно инструкцията на производителя в момента на измерване на скоростта може еднозначно да се определи най-бързо движещото се МПС, доколкото на кадър „Измерен“ това е единственото МПС, което в момента на засичане на скоростта в интервала на заснемане това именно е било в кадър и посоката му на движение съвпада с посоката указан на радара – раздел VIII от инструкцията.

Затова и съдът намира, че се доказва именно процесното МПС да се извършило нарушението и то да е било заснето на клипа, станал повод за издаване на електронен фиш.

По наказанието:

Законосъобразно е определена и административната санкция, която следва да понесе нарушителят - глоба в размер от 100 лв., съобразно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Размерът на глобата е фиксиран, поради което и същият не подлежи на каквато и да било преценка от страна на съда.

Липсва основание за приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, доколкото настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен. Обществените отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа, отворена за обществено ползване се от особено значение и тяхното стриктно спазване следва да бъде приоритет на всеки водач, който следва да съзнава опасността, която може да възникне за него самия, за пасажерите в неговия автомобил и за всички други участници в движението, така и за пешеходците покрай пътя. Установеното превишаване на скоростта накърнява именно тези отношения, като нито деянието му, нито личността на нарушителя се характеризират с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на същото нарушение.

По посочените съображения следва да се приеме, че към административнонаказателната отговорност правилно е привлечено виновно материалноотговорно лице за безспорно установено нарушение, а и са спазени задължителните формални изискания за използването на АТСС съгласно действащата законова регламентация към момента на извършване на деянието, което дава основание електронният фиш да се прецени като законосъобразен и последицата от това – да бъде потвърден.

Така мотивиран Районен съд Пловдив

 

Р Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 3290496, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Г.Х.Г. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

                                                                                 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Е. А.