№ 1384
гр. Плевен, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20234430100202 по описа за 2023 година
Пред РС Плевен е постъпила искова молба от Н. Х. М., ЕГН **********, от гр.***, чрез
адв.И. М. от ПАК, против А. А. Х., ЕГН **********, от гр.***, за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 3000,00 лева, представляваща възнаграждение за
извършена услуга по устен договор от 20,06,2022 г., изразяваща се в транспорт от гр.П. до
гр.Н., оглед на жилища, предлагани от брокерски къщи, присъствие и консултация при
сключването на договори с брокерски къщи и присъствие при изповядване на сделката пред
нотариус за закупуване на имот, ведно с законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда – 11,10,2022 г., до окончателното му плащане. В
обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че по заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. №5365/2022 г. на ПлРС, по което има
издадена заповед за изпълнение, срещу които длъжникът е възразил, поради което в срок
предявява иск за установяване на съществуването на вземането си. Посочва се, че на
20,06,2022 г. между ищцата и ответницата бил сключен устен договор за съдействие при
намиране и закупуване на жилище в гр.Н. за сина на ответницата В.А.Б., като ответницата се
задължила да заплати сумата от 3000,00 лева, платима не по-късно от датата на сключване
на окончателната сделка при нотариус за закупуване на имот. Твърди се, че в началото на
м.юни 2022 г. ищцата и ответницата пътували с транспорт на ищцата до гр.Н., и извършили
оглед на девет имота. Посочва се, че ответницата харесала имот в с.*** и се уговорили с
фирма – брокер „***“ ЕООД да изготви нужните документи за продажба на имота. Твърди
се, че на 16,09,2022 г. отново с транспорт на ищцата пътували до гр.Н., където била
изповядана сделка за закупуване на имота, като била сключена и договорна ипотека.
Посочва се, че ответницата действала като пълномощник на своя син. В заключение ищецът
1
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено вземането му в размер на
3000,00 лева срещу ответницата. Към ИМ са приложени писмени доказателства по опис и са
направени док.искания – за разпит на двама свидетели при режим на довеждане.
Претендират се и сторените разноски. В с.з. проц.представител на ищцата моли съда да
уважи предявения иск. В писмени бележки, депозирани в дадения от съда срок,
проц.представител на ищцата сочи, че искът се явява основателен и доказан с оглед
събраните доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК /на 28,03,2023 г./ ответницата депозира писмен отговор чрез адв.С.
Б. от ПАК, в който сочи, че искът е допустим, но е неоснователен. Твърди се, че никога не е
водила каквито и да било преговори с ищцата за ангажирането й като консултант, а
цитираното лице В.А.Б. не й е известно. Посочва се, че ищцата развива дейност като ЕТ „***
– Н. М.“ и често пътува до различни части на страната по работа, като с нея е осъществила
две т.нар.“споделени пътувания“ от гр.П. до гр.Н., за които пътувания й е заплатила сумата
от 500,00 лева за разходи за гориво и амортизация на автомобила. Посочва се, че никога не е
търсила помощта на ищцата за закупуване на имот, нито са извършвали съвместни огледи на
имоти. Твърди се, че контактът с брокерската къща за закупуване на имота е осъществявала
лично и е договаряла сама закупуването му. Твърди се, че никога не е приемала за добре
извършена т.нар. услуга от ищцата. Твърди се, че предявеният иск представлява злоупотреба
с право от страна на ищцата, като се цели неоснователно обогатяване за сметка на
ответницата. Не прилага доказателства, но ангажира док.искания за разпит на двама
свидетели при режим на довеждане.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. №5365/2022 г. на ПлРС е, че същото е образувано по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от ищеца срещу
ответницата. Съдът е уважил искането, като е издал заповед №2980/14,10,2022 г., с която е
разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата от 3000,00 лева главница, ведно със
законна лихва от 11,10,2022 г. до изплащане на вземането, както и разноски в размер на
60,00 лева, срещу която заповед ответникът е възразил в срок.
От представената Справка №49168/13,01,2023 г. чрез отдалечен достъп по данни за имот, за
вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията – гр.Н., по ел.партида
№55870 от 03,01,2012 г., за имот с идентификатор №61056.56.45.1.48., представляващ
самостоятелен обект в сграда с площ от 75,47 кв.м., с адрес с.***, общ.Н., ет.4, ап.С-43, се
установява, че на 16,09,2022 г. имотът е закупен от С.А.Б., ЕГН **********.
От разпита на свидетеля В.В. се установява, че през лятото на 2022 г. случайно срещнал
съпруга на ищцата с една жена, по пътя между *** и Н., в едно кафене. Разговорили се и
разбрал, че жената си търси жилище в района, за което не се дължи такса за обслужване.
Свидетелят твърди, че предложил жилище в своята кооперация, но не намерил ключа.
Посочва, че съпругът на ищцата и непознатата жена отишли по огледи. Твърди се, че през
есента, м.септември същата година, пред съда в Н. отново срещнал ищцата с непознатата
2
жена и двама мъже, разговорили се и разбрал, че са минали сделка. В последствие разбрал,
че ищцата не си е получила комисионната за сделката.
От показанията на св.Г.Г. се установява, че в началото на м.юни 2022 г., след препоръка от
познат, с него се свързала ответницата и поискала да й потърсят имот на морето около ***.
Посочва се, че два пъти ходили до Н., оглеждали около 6-7 апартамента, докато харесала
един, и се стигнало до сделка. Свидетелят сочи, че договор за комисионна не бил сключен,
тъй като ответницата била близка позната на техен приятел. Посочва, че за огледите
пътували с негов автомобил, като само веднъж му дала 100,00 лева за гориво. Свидетелят
сочи, че още в П. от самото начало се уговорили за размера на възнаграждението за
посредничество.
От показанията на св.Я.Л. се установява, че работи като брокер на недвижими имоти, а
ответницата й е споделяла, че търси имот на морето за сина си и са коментирали обяви, но
друго съдействие не й е оказвала. Свидетелката посочва, че знае, че ответницата е пътувала
с други колеги до морето, но не знае дали са правили огледи там, като ответницата си
заплащала пътя. Според свидетелката при посредничество за закупуване на имот се сключва
комисионен договор, като процента на посредника варира между 2 и 3%.
От представената в първото по делото заседание разпечатка от кореспонденция по Вайбър
между неизвестно лице и лице с името „***“ се установява, че същата стартира от
05,07,2022 г. и съдържа обсъждане на обяви за имоти в гр.Н., заплащане на такса за пазарна
оценка на недвижим имот от оценител, посочване на лицето С.А.Б., ЕГН **********, първа
страница на Анекс към договор за резервация на недвижим имот от 30,08,2022 г. между
ответницата и „***с“ ЕООД, уговорка от 12,09,2022 г. за подписване на сделка в петък,
посочен размер на комисионна 3000,00 лева и нотариална такса 6803,80 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Ищецът следва да установи възникнало в негова полза вземане по основание и размер. В
конкретния случай, ищецът следва да установи наличието на валидно възникнало
облигационно правоотношение, с източник договор за посредничество за покупко-продажба
на недвижим имот, както и качеството си на изправна страна по същия, тоест че е изпълнил
договорно установените си задължения, а в тежест на ответника е да докаже, при условие, че
оспорва иска, точното изпълнение на поетите с договора задължения.
Договорът за посредничество не е правно регламентиран, но към него по аналогия следва да
се прилагат правилата на договора за поръчка. Не съществува спор в съдебната практика, че
договорът за посредничество е вид договор за поръчка по смисъла на чл.280 и сл. от ЗЗД,
при който довереникът е длъжен да изпълни за сметка на доверителя възложените му правни
действия. По своята правна характеристика този договор е неформален, възмезден и
двустранен. Независимо, че в случая касае покупка на недвижим имот, формата за
действителност – нотариален акт, се изисква за прехвърлителната сделка – покупко-
продажбата, но не и за договора за посредничество, тъй като той няма прехвърлително
3
действие. Изпълнителната сделка при посредническия договор, независимо от качеството на
лицето – изпълнител, е сключването на визираната в същия сделка, а дали довереника
трябва да подготви същата, включително да сключи предварителен договор, или е
достатъчно да бъдат уточнени и съответно уговорени страните по продажбата, за да я
сключат, зависи от конкретните условия на посредническия договор.
От събраните по делото доказателства – разпит на свидетелите В. и Г., отчасти и от
показанията на св.Линева, както и от разпечатката на кореспонденция по Вайбър, съдът
приема, че между ищцата и ответницата е бил сключен устен договор за посредничество, по
силата на който довереникът – ищцата, се е задължила да извърши за сметка на доверителя –
ответницата, възложените й правни действия, които в конкретния случай са да посредничи
при закупуване на недвижим имот в района на гр.Н./***.
Следва да бъде отбелязано, че съдът кредитира с доверие и предоставената разпечатка от
ел.кореспонденция по Вайбър, тъй като с оглед развитието на комуникационните услуги,
този вид кореспонденция е изключително бърз и удобен, предоставя възможност за
изпращане и на снимки, а освен това в случая разпечатката от кореспонденцията както по
съдържание, така и по време на получаване и изпращане, си кореспондира със събраните по
делото гласни доказателства.
При изводите на съда за наличие на сключен устен договор за посредничество, следва да се
установи изпълнени ли са от ищеца всички задължения по така сключения устен договор,
които да обуславят задължение за ответника да плати възнаграждение по същия.
От представената справка от Служба по вписванията – Н., се установява, че на 16,09,2022 г.
лице на име С.А.Б., ЕГН **********, е закупил недвижим имот в с.***. Действително, не са
събрани категорични доказателства за роднинска връзка между това лице и ответницата, но
има индиция, че това лице е заплатило такса за пазарна оценка на имота, а и свидетелката,
доведена от ответната страна заяви, че ответницата е търсила имот на морето за сина си.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът приема,
че ищецът е изпълнил задълженията си по договора за посредничество. Тук следва да бъде
отбелязано, че от показанията на св.В. и от разпечатката на Вайбър-кореспонденция, се
установява както осъществяването на огледи на имоти от ищцата и ответницата, така и
присъствието на ищцата и ответницата при сключване на сделката, по която страна е синът
на ответницата.
Съдът счита, че доколкото процесния имот е придобит от близък на доверителя /низходящ/,
то осъществената продажба се е случила именно с посредничеството на ищцата.
С оглед всичко гореизложено съдът приема, че предявеният установителен иск се явява
основателен и доказан, и като такъв следва да бъде уважен.
При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в исковото производство в
размер на 60,00 лева за държавна такса и 440,00 лева за адвокатско възнаграждение.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за
4
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ето защо следва
ответника да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските от заповедното производство /за
държавна такса и адв.възнаграждение/, а именно разноски в общ размер на 500,00 лева за
държавна такса и адв.възнаграждение.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.2 от ГПК
вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, че А. А. Х., ЕГН **********, от гр.***, ДЪЛЖИ на Н. Х. М., ЕГН
**********, от гр.***, сумата от 3000,00 лева, представляваща възнаграждение за
извършена услуга по устен договор от 20,06,2022 г., изразяваща се в транспорт от гр.П. до
гр.Н., оглед на жилища, предлагани от брокерски къщи, присъствие и консултация при
сключването на договори с брокерски къщи и присъствие при изповядване на сделката пред
нотариус за закупуване на имот, ведно с законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда – 11,10,2022 г., до окончателното му плащане, за
което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№5365/2022 г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК А. А. Х., ЕГН **********, от гр.***, ДА
ЗАПЛАТИ Н. Х. М., ЕГН **********, от гр.***, деловодни разноски в исковото
производство в общ размер на 500,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК А. А. Х., ЕГН **********, от гр.***, ДА
ЗАПЛАТИ на Н. Х. М., ЕГН **********, от гр.***, деловодни разноски в заповедното
производство както следва - 60,00 лева за държавна такса и 440,00 лева за
юрк.възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5