МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 3/13.01.2020г., постановено по АНД №
334/2019г. по описа на РРС
Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК
Районна прокуратура – Раднево с постановление от
16.12.2019г.е внесла предложение за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК по отношение на Ф.Д.Г., роден на *** ***, български гражданин, със
средно образование, безработен, неженен,
неосъждан, ЕГН **********, по досъдебно производство № 12/2019 год. по описа на РУ Р., за това, че на 15.01.2019г., в гр.Р., обл.С. З., на
паркинг до МБАЛ „Д-р Д. Ч.“, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Д.“, модел „С.“, с рег. № СН хххх АМ, нарушил правилата за
движение, установени в ЗДвП – чл. 20,ал.2. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението; Чл. 25. ал.1, (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от
21.01.2017 г.) Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и
да е маневра, , трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците
в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и
да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост
на движение, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д. Г. Д.
от гр.Р., изразяваща се в счупване на дясното бедро в долната трета и счупване
на лявата подбедрица в горната трета, което причинило трайно затруднение на
движенията на десния крак и трайно затруднение на движенията на левия крак -престъпление
по чл.343, ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 и във
вр.чл.25, ал.1 от ЗДвП.
Представителят
на РП С. З. –ТО гр.Р. – счита, че от
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че обвиняемия Г. е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна съставомерните
признаци на инкриминираното деяние, предлага същия да бъде признат за виновен в
извършването на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б" вр. с чл. 342 ал.
1 от НК и освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
глоба с размер, ориентиран около
средния, предвиден в закона.
Обвиняемия Ф.Д.Г. редовно призован за съдебното
заседание, се явява лично и с упълномощен защитник – адв. Т.. Признава се за
виновен и съжалява за станалото, като чрез защитника си моли съда да му наложи
глоба в минималния размер, предвиден от закона.
Съдът, след преценка изцяло и поотделно на събраните
по делото доказателства – устни и писмени – намира и приема за установено
следното:
Наказателното
производство е образувано срещу Ф.Д.Г. за престъпление по чл. 343, ал. 1 б.
„б" вр. с чл. 342 ал. 1 от НК, като в хода на разследването е била
установена следната фактическа обстановка:
Обвиняемият Ф.Д.Г. е роден на *** ***,
български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН
**********. Има правоспособност за водач
на моторно превозно средство категория „В“ от 15.08.2016 година. От тогава, до м. януари 2019г. /2г и
половина/ е бил санкциониран за нарушения на ЗДвП, като водач на моторно
превозно средство десет пъти с наказателни постановления и 11 пъти с глоби с
фиш.
Към 15.01.2019г., обвиняемия Г. нямал правото
да упражнява дейността на таксиметров шофьор и нямал уредени трудови
правоотношения, с „В.ТАКС-ДБ“ ЕООД- гр. Н. З., видно от приложената по делото
справка от НОИ /л.26-л.31/, показанията на св. Б. и приложените копия
документация на ДАИ /л.164-л.174/. Видно от показанията на собственика и
управител на „ВИЛ ТАКС-ДБ“ ЕООД- гр. Н. З.- св. Б. обвиняемия Г. бил нает на
временен трудов договор към фирмата /липсва представен такъв в писмен вид/, със
задължението да почиства автомобилите на дружеството на територията на Община
Р. и евентуално да ги кара на сервиз за обслужване. Нямал задължение, да ги
кара с цел таксиметров превоз.
Въпреки гореизложеното, на
15.01.2019г., към 9 часа, в гр. Р., обвиняемия Г., управлявал таксиметров лек
автомобил „Д. С.“ с рег. № СН ХХХХ АМ, собственост на „В. ТАКС-ДБ“ ЕООД- гр. Н.
З., като извършвал таксиметров превоз на клиент от ул. „Х. С.“ до МБАЛ „Д-р Д.
Ч.“ - гр. Р. Оставил клиента- трудноподвижна жена, точно до тротоара, в близост
до главния вход на болницата. След като клиентката слязла, той дал автомобила
назад, след което предприел маневрата извършване на обратен завой. В същото
време, пострадалата Димитрина Георгиева Димова се била спряла с лице на юг, на
малкия служебен паркинг, намиращ се северно пред лекарските кабинети на
поликлиниката, като изчаквала съпруга си, да докара техния автомобил, който бил
паркиран по надалеч и да я качи, тъй като тя била трудно подвижна- с патерици.
Пострадалата стояла в средата на западната половина на този паркинг, по- близо
до колите, паркирани до северната му страна. В този момент, автомобилът,
управляван от обвиняемия Г., правейки маневра и идвайки от юг, завивайки
надясно, навлязъл в паркинга северно пред лекарските кабинети /поликлиниката/,
като с предната част на левия преден калник, ударил в десния долен крайник
пострадалата Д., при което тя паднала на земята, под предния му ляв калник и предното
му ляво колело/. Вследствие на удара и последвалото падане, тя получила
счупване на дясното бедро в долната трета и на лявата подбедрица в горната
трета. Първа помощ и оказал, св. д-р М. М. и неустановени медицински лица от
болницата. Обвиняемия Г. не е извършил подобни действия. Пострадалата Д. била
откарана с линейка до болница „Т.“- гр.
С. З., където е започнало и приключило лечението и.
По отношение на установената
фактическа обстановка, следва да се посочи, че приемам за правилно и адекватно
заключението на автотехническата експертиза. Единствено в мащабната скица
следва да се направи уточнение. Експертът е приел, че „таксито“, преди да завие
вдясно и да блъсне пешеходката е дошло от юг, откъм вътрешния двор на болницата,
който е между поликлиниката и приемното отделение, като е стъпил на свидетелски
показания на св.М. Обвиняемия Г. обяснява, всъщност, че е правил обратен завой,
на този паркинг, което обяснява влизането му навътре в него / движение от юг на
север и отклонение вдясно/, което обяснение също е достоверно, отговаря
на параметрите на експертното заключение и което е прието. Приети за достоверни
са и показанията на пострадалата, че в момента на удара е била спряла. Св. М. я
възприел като движеща се, но това е било преди удара. Същото се отнася и за обясненията на водача.
Той казва, че докато правел обратен завой, жената /пострадалата/ излязла между
колите и че всичко станало много бързо, което не следва да се приеме, предвид,
че жената едва се е придвижвала, с патерици. Що се касае до това, че в момента
на маневрата на водача “…срещу мен печеше слънце” обстоятелство е ирелевантно
за правната квалификация на деянието, предвид задължението на водача да спре,
когато възникне опасност за движението.
Така, от обективна и субективна
страна, обвиняемия Г. осъществил състава на
чл. 343 ал.1,б.“б“, вр. с чл. 342, ал.1 от НК. От обективна страна: той управлявайки по
горепосочения начин автомобила, при възникналата опасност е бил задължен да
спре движението му- чл.20, ал.2 пр. последно от ЗДвП. В кумулативен аспект,
правейки маневра надясно при движението на „таксито,“ не се съобразил с
положението на пострадалата като пешеходец- нарушил чл. 25, ал.1 от ЗДвП. Тези
нарушения обективно създали пряката причинна връзка с настъпилия противоправен
резултат- удар макар и с малка скорост върху дясната страна на пострадалата
Димова, довел до гореописаните последици и причинена средна телесна повреда по
смисъла на чл. 29, ал.2 от НК- счупване на дясното бедро в долната трета и на
лявата подбедрица в горната трета, които при нормално развитие на оздравителния
процес, щели да доведат до затруднения в движението на десния крайник- за 8м.,
а на левия- за 6м. От субективна страна: деянието е извършено по непредпазливост:
при извършването му обвиняемия Г. не е искал и предвиждал настъпването на
общественоопасните последици и съответно резултат, но по силата на посочените
текстове в ЗДвП, управлявайки МПС, той е бил длъжен да ги предвиди и да не допусне
този резултат. Ако беше спазил законовите указания той нямаше да настъпи.
Следва да се отбележи, че след причиненото телесно увреждане, обвиняемия Г. не
е оказал помощ на пострадалата. Що се касае до останалите нарушения, описани в
обстоятелствената част на постановлението за привличане на обвиняем и посочени
в диспозитива, то те следва да отпаднат от обвинението: чл.6 т.1, чл.20, ал.1
от ЗДвП и чл. 20, ал.2 от ЗДвП извън посоченото нарушение в предл. последно,
тъй като причинната връзка между тях и настъпилото ПТП не е пряка.
На досъдебното производство
обвиняемия Г. признава вината си и се разкайва. Причината за извършеното деяние
се дължи именно на проявената непредпазливост от него, като водач на МПС в
момента преди и по време на произшествието, което причинил.
Като смекчаващи вината обстоятелства
следва да се посочат чистото съдебно минало на обвиняемия Г., разкаянието и
оказаното съдействие на разследването. Отегчаващи обстоятелства са
горепосочените нарушения на ЗДвП и на правилата за извършване на таксиметрова
дейност, което говори за склонност към незачитане на правовия ред.
За определяне на вида и характера на причинените на
св. Д. Г. Д. травматични увреждания в хода на проведеното разследване е била
назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза, чието заключение сочи, че
на Д. е било причинено: счупване на дясното бедро в долната трета и счупване на
лявата подбедрица в горната трета. Описаното
увреждане е в резултат на действието на твърд тъп предмет и отговарят да са
получени по време и начин, както се
съобщава в данните по досъдебното производство - при станалото пътнотранспортно
произшествие –блъскане на пешеходец от автомобил. Счупването на дясното бедро в
долната трета е причинило трайно затруднение на движенията на десния крак,
които при правилно протичане на оздравителния процес ще се възстановят за срок
от около 10 месеца.
Счупване
на лявата подбедрица в горната трета е от характер да затрудни движенията на
левия крак, които при нормално протичане
на оздравителния процес ще се възстановят за срок от около 8 месеца.
За определяне
механизма на произшествието и причините, довели до настъпването му, мястото на
удара, скоростта на движение на МПС е изготвена автотехническа експертиза която
потвърждава изложената фактическа обстановка.
При така очертаната фактическа
обстановка и предвид събраните в хода на разследването гласни и писмени
доказателства, както и от резултатите от проведените експертизи по безспорен и
категоричен начин се установява, че обвиняемия Г. е нарушил правилата за
движение по пътищата както следва:
чл. 20 ал. 2 от ЗДвП - Водачите на
пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението, при което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда
на Д. Г. Д. изразяваща се в счупване на дясното бедро в долната трета и
счупване на лявата подбедрица в горната трета, което причинило трайно
затруднение на движенията на десния крак и трайно затруднение на движенията на
левия крак, като по този начин е реализирал от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б" вр. с чл. 342, ал. 1 НК.
чл. 25. ал.1, (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от
21.01.2017 г.) Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и
да е маневра, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.
Съдът е на становище, че в конкретния
казус са налице условията за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност с реализирането на административно-наказателна такава, тъй като за
престьплението по чл. 343 ал. 1 б. „б" вр. с чл. 342 ал. 1 НК предвиденото
наказание е лишаване от свобода до 3 години или пробация, обвиняемия Г. не е
осъждан и друг път спрямо него не е прилагана разпоредбата на чл. 78а НК,
причинените имуществени вреди са извън фактическия състав на визираното престьпление.
Съдът
счита, че за постигане изискванията на генералната и специалната превенции за
предупредителното и възпиращо действие спрямо членовете на обществото, а и за
поправителното въздействия върху самия извършител, най- справедливо би било
размера на глобата да бъде определен в минималния размер, предвиден в текста на
чл. 78а от НК, а именно 1000 лв. Съображенията за това са наличието единствено
и само на смекчаващи отговорността обстоятелства - отличните характеристични
данни на обвиняемия Г. – чисто съдебно минало, липса на водени срещу нея други
наказателни производства, пълните и чистосърдечни самопризнания, както и
съдействието от негова страна при установяване на самото деяние, като и липсата
на отегчаващи такива.
На основание чл.343г от НК, вр.
чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът постанови
и лишаване от право да управлява МПС обвиняемия Ф.Д.Г. за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, след влизане в сила на решението считано
от отнемане на свидетелството за правоуправление.
Тъй като с виновното си поведение
обвиняемия Ф.Д.Г. е станал причина за воденото срещу него наказателно
преследване, то на основание чл.189, ал.3 от НПК следва да бъде осъден да
заплати и направените по делото в хода на досъдебното производство разноски в
размер на 621,94 лева в полза на държавата, по сметка на ОД МВР гр.С. З.
Предвид изложените дотук съображения, Съдът постанови и
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: