ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 318
гр. Перник , 20.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500157 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. П. Ц., чрез пълномощник адвокат А.С., срещу
разпореждане от *** г. на ДСИ при Районен съд – Перник, по изп. дело № 291/2020 г.,
съобщено на жалбоподателя на 25.01.2021 г., с което е оставена без уважение молбата му с
вх. рег. № *** г., съдържаща искане за вдигане на наложения запор върху трудовото
възнаграждение на П. П. Ц..
Жалбоподателят-длъжник по изпълнителното дело изразява несъгласие с извода на
съдебния изпълнител, че в изпълнителен лист от *** г., представляващ изпълнителен титул,
въз основа на който е образувано процесното изп. дело задълженията са посочени разделно.
Напротив, посочено било, че за сумата от 650 лв. са осъдени Б. П. Ц. и П. П. Ц., като сумата
е посочена общо, който извод следвал и от представените решения, постановени в
производствата, по които е издаден изпълнителният титул и в този смисъл за задължението
длъжниците отговарят солидарно. Жалбоподателят представя платежни нареждания, от
които според него е видно, че посоченият дълг е изплатен, поради което моли за отмяна на
атакуваното разпореждане и прекратяване на изпълнителното дело поради плащане.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателите
М. К. Ф. и К. С. Ф., чрез пълномощник В.. Твърдят, че жалбата е недопустима и
неоснователна. Считат, че жалбоподателят не може да обжалва по този ред изпълнителния
титул. Частично погасяване на задължението било извършено от Б.Ц., като жалбоподателят
не е бил заплатил нищо. Обосновават, че в случая не е налице солидарност на
задължението, а дори и да има такава, то същото не е платено в пълен размер. Претендират
се разноски в производството.
По реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител е изложил мотиви, в които
взима становище за неоснователност на жалбата, като описва хронологично предприетите
1
действия по изпълнителното производство и излага становище, че на длъжника правилно е
съобщен размерът на задължението, който той дължи при условията на разделност.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите
на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, съгласно ТР №
6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, приема следното:
Производството по изп. д. № 291/2020 г. е образувано по искане на взискателите
М. Ф. и К. Ф. срещу длъжниците Б.Ц. и П.Ц. въз основа на изп. лист от ***г. на РС-Перник,
с който са осъдени да заплатят сумата от 1550 лв. разноски в производствата пред РС-
Перник, ОС-Перник и ВКС. Покани за доброволно изпълнение, с приложено копие от изп.
лист са връчени на длъжниците на 03.07.2020г.. В тях е указано, че всеки дължи
неолихвяема сума 775 лв., а именно половината от посочената в изпълнителния титул.
Въз основа на молба от 06.07.2020г. от Б.Ц. с постановление от 07.07.2020г. ДСИ е
спрял на основание чл. 454, ал.1 ГПК изпълнителното дело по отношение на него.
С разпореждане от *** г. са наложени запори върху банковите сметки на
длъжника П.Ц. в „Райфайзенбанк“ ЕАД и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, от които дружества са
постъпили отговори за липса на достатъчна наличност, съответно секвестируема такава. С
разпореждане от *** г. на ДСИ е наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение
на длъжника П.Ц. към „ ИТАЙПУ“ ЕООД, от което дружество е постъпил отговор, че
трудовото възнаграждение на длъжника е в размер на минималната работна заплата и
удръжки няма да се правят. С молба от ***г. длъжникът П.Ц. е поискал от ДСИ да вдигне
наложения запор върху трудовото му възнаграждение, тъй като ежемесечно с другия
длъжник доброволно погасяват задължението.
С обжалвано разпореждане от *** г., съдебният изпълнител е отказал да вдигне
запора върху трудовото възнаграждение на длъжника с мотив, че задълженията са разделни
и плащанията, извършени от другия длъжник не погасяват задължението на П.Ц..
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна
страна:
Подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител са изчерпателно
изброени в разпоредбата на чл. 435 от ГПК, като жалби срещу други действия/бездействия
не са допустими. Съгласно нормите на чл. 435, ал. 2 и 3 от ГПК длъжникът може да обжалва
постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това,
че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши
нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач,
ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да
прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението, както
и постановлението за възлагане при определените в закона условия, а на основание чл. 462,
ал. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва и извършеното от съдебния изпълнител и
предявено разпределение, т. е. в качеството си на длъжник по изпълнението жалбоподателят
не е легитимиран да обжалва отказа на ДСИ да извърши исканото вдигане на запор, тъй като
същият отказ е извън обхвата на съдебния контрол, който може да се осъществи чрез жалба
на длъжника.
Настоящият съдебен състав счита, че частната жалба е недопустима, тъй като
обжалваното действие не попада сред изрично предвидените в чл. 435, ал. 2 ГПК действия
на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване от длъжника. На обжалване подлежи
насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, когато в жалбата
2
длъжникът се позовава на несеквестируемост на запорираното имущество за събиране на
определено парично вземане /в този смисъл са разясненията по т. 1 на ТР № 2/26.06.2015 г.
по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. В случая подобни доводи в жалбата липсват.
Основният аргумент в посока незаконосъобразност на налагането на запора е, че
задължението е заплатено от другия длъжник, чийто действия рефлектират върху правната
сфера на жалбоподателя предвид съществуващата спрямо тях солидарност на дълга.
Подобни твърдения обуславят искане за прекратяване на производството, каквото е
направено пред съда, но такава преценка съдът дължи когато е сезиран с жалба срещу отказ
на съдебния изпълнител за прекратяване на производството, а не срещу отказ за вдигане на
запор, което действие не подлежи на съдебен контрол, извън хипотезата на нарушаване на
несеквестируемостта, за което в жалбата следва да има твърдения.
Предвид изложените съображения, съдът приема, че жалбата е недопустима и като
такава следва да бъде оставена без разглеждане.
На насрещната страна в производството с оглед изхода на делото на осн. чл. 78,
ал.4 ГПК следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 200 лв., чието извършване е удостоверено в представения договор за правна защита и
съдействие от ***г.
Водим от гореизложено, Окръжен съд-Перник
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на П. П. Ц., подадена чрез
пълномощник адвокат А.С., срещу разпореждане от *** г. на ДСИ при Районен съд –
Перник, по изп. дело № 291/2020 г., с което е оставена без уважение молбата му с вх. рег. №
*** г., съдържаща искане за вдигане на наложения запор върху трудовото му
възнаграждение, като процесуално недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 157/2021 г. по описа на Окръжен
съд-Перник.
ОСЪЖДА П. П. Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на М. К. Ф. с ЕГН
********** и К. С. Ф. с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 200 /двеста/ лева разноски
в производството пред ОС-Перник.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщението до страните пред Апелативен съд-София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3