Решение по гр. дело №8870/2020 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  262415       27.10.2021 година                      град Пловдив

 

                                    В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХІХ граждански състав, в публично заседание на двадесет и седми септември през  две хиляди  двадесет и първа  година, в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ТЕНЕВА                                       

при участието на секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8870 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективносъединени искове с правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК вр чл. 99 ЗЗД, вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД както и чл. 92 от ЗЗД от „***, ЕИК ***, представлявано от Ю. Б. Ц. чрез **. Г. срещу Р.Н. Л., ЕГН ********** с адрес: *** за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 25.61 лв.(двадесет и пет лева и 61 ст.)-незаплатена далекосъобщителна услуга, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, както и за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 34,97 лв. (тридесет и четири лева и 97 ст.)- неустойка по договора от 08.11.2017 г. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между ответника и „***” ** е налице договор от 08.11.2017 г. за ползването на интернет услугата, при избран тарифен план Интернет 15.99 с месечна абонаментна такса 15.99 лева с ДДС за срок от 24 месеца. Потребителят с аб. № ********* е получил устройство – таблет- модел PRESTIGIO GRACE 3157 7 със сериен номер 89359050000106439501. Абонатът не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 25.61 лв. за месец 12/2017 г. и за месец 01/2018 г. Поради неплащане на сумите договора е прекратен от оператора едностранно с начисляване неустойка 34.95 лв., представляваща размер на тримесечни абонаментни такси без ДДС. Вземането е цедирано с договор от 12.07.2019 г. на „***” ***, което от своя страна го е прехвърлило на ищеца с договор от 29.11.2019 г. Вземането е притендирано по чл. 410 от ГПК –ч. г. д. *** г. на ПРС. Заповедта е връчена пореда на чл. 47 от ГПК.

В предоставения срок за отговор особения представител на ответника адв. К. оспорва исковете. Отрича наличие наоснование за пораждане на задължението-сключен договор и доставени услуги. Оспорва цесията. Твърди, че не е съобщена на длъжника. Оспорва съдържанието на представените писмени доказателства. Притендира недействителност на клаузата за неустойка при предварително прекратяване на договора.

          Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.д. № *** г. по описа на ПРС се установява, че  в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземане от 243,51 лв.-главница  и 41,50 лв. мораторна лихва, произтичащи от договор за цесия от 29.11.2019 г. и договор за предоставени мобилни услуги. Заповедта е връчена по чл. 47 от ГПК, поради което на  заявителя са дадени указания за предявяване на установителен иск. Изложеното сочи, че установителният иск е допустим.

 От приложените към делото  писмени документи-договор за мобилни услуги от 07.11.2017 г.; фактури от 15.12.2017 15.01.2018; 15.03.2018 г.; договор за цесия от 29.11.2019 г. ; извлечение от приложение 1; уведомление за цесия, е видно, че на 07.11.2017 г. между ответницата и „***“ ** е постигнато споразумение за предоставяне ползването на интернет за 24 месеца при цена от 15,99 лв. на месец. Издадени са фактури за периода 15.11.2017 -14.01.2018 г., с които са определени задължения на ответника в размер от по 15,24 лв. с ДДС за ползване на абонаментна услуга-Интернет-скорост скорост-7000 МВ и на 15.03.2018 г. е начислена неустойка в размер от 217,90 лв. за предсрочно прекратяване на договора.  На 29.11.2019 г. ищеца е придобил от „***“** получени от последния по договор за цесия от 12.07.2019 г. с „***“ ** между, които и вземане от ответницата. .

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Предвид установените факти от събраните писмени доказателства съдът приема за доказано, че между „***“ ** и ответницата е сключен договор за предоставяне на мобилни услуги от 07.11.2017 г. в частност за ползване на Интернет, който е прекратен към 15.03.2018 г.  Преди това на 15.12.2017 15.01.2018; 15.03.2018 г. оператора е начислил на ответницата задължения от 30,12 лв. за ползвани услуги за два месеца и  неустойка за прекратяване на договора от 217,90 лв. По делото не се представят доказателства, какви вземания и в какъв размер са прехвърлени на трето лице „***“** на 12.07.2019 г., които от своя страна последния да е цедирал на ищеца на 29.11.2019 г. Доколкото от особения представител на ответницата се оспорва съществуването на вземането по основание и размер, за да се уважи иска е необходимо ищеца да установи при условията на пълно и главно доказване обстоятелствата по определяне на задължението и начина на формиране на неговия размер, както и придобиването му чрез заявените цесии. По делото не се ангажираха доказателства в тази насока, въпреки указаната доказателствена тежест, поради което съдът намира за неустановени фактите сочещи дължимост на притендираните вземания, което налага отхвърляне на предявените искове установителен по чл. 422 от ГПК и осъдителен по чл. 92 от ЗЗД.

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само в полза на ответника. Предвид липсата на искане и представени доказателства за осъществяването им съдът намира, че не следва да се присъждат такива.

На ищеца разноски не се дължат.

По изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „***“ **, ЕИК ***, представлявано от Ю. Б. Ц. чрез **. Г. срещу Р.Н. Л., ЕГН ********** с адрес: *** иск за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 25.61 лв.(двадесет и пет лева и 61 ст.)-незаплатена далекосъобщителна услуга, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. г. д. 20566/2019 г. на ПРС.

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „***“ **, ЕИК***, представлявано от Ю. Б. Ц. чрез **. Г. срещу Р.Н. Л., ЕГН ********** с адрес: *** иск за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 34,97 лв. (тридесет и четири лева и 97 ст.)- неустойка по договора от 08.11.2017 г.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                          Районен съдия:/П/

                                                                             Д.ТЕНЕВА

 

Вярно с оригинала!

Н.К.