Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Пазарджик, 07.10.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав,
в публичното заседание на 14.09.2020 год. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря Ива Ч.,
като разгледа АНД № 106/2020 год. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на В.З.Н. ***, ЕГН ********** против НП № 33-0000208 от 30.12.2019 год.
на началника на ОО „АА”-гр.Пазарджик, с което на основание чл.93 ал.1, т.1 от
ЗАвП /Закона за автомобилните превози/, за нарушение на чл.6 ал.1, изр.1, пр.3
от ЗАвП е наложена глоба в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/.
Релевираните
в жалбата обстоятелства се свеждат до това, че обжалваното постановление е
незаконосъобразно и необосновано, т.к. нарушението не е било извършено от
жалбоподателя. Иска се отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява
лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата и излага съображения
за нейната основателност.
Ответната страна – АНО, редовно призован,
не се явява лично и не изпраща процесуален представител .
Съдът
провери основателността на жалбата, като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства и взе предвид следното:
На 08.07.2019г.,
след обяд, около 16:20 часа, в края на с.П., на изхода по пътя за с.Д., обл.П.,
служители на РУ МВР-Пазарджик – св.М.Т. и неговият колега Н. П., спрели за рутинна проверка л.а. „…“ с рег. № ...
Същият бил управляван от жалбоподателя В.Н., а на задната седалка като пасажер
се возела св.Г.Г., придружавана от своето внуче. В хода на проверката
полицейските служители констатирали, че пътничката имала предварителна
договорка с водача да я откара до гр.П., а за услугата да му бъде заплатена
сумата от два лева, която се равнявала на цената на автобусния билет. На място полицейските
служители снели писмено обяснение от Г., в което тя категорично заявила, че
ползва услугите на В.Н. като частно такси, за да я кара до гр.Пазарджик, вместо
да хваща автобуса и му заплащала за това сума, равняваща се на цената на билета
– 2 лева. Посочила, че му заплаща, когато се завърнат от гр.Пазарджик и му
предавала сума от 4 лева. Заявила, че в днешния ден също щяла да му плати,
когато се върнат от града сумата от 4 лева.
По повод на това
полицейските служители приели, че поведението на водача съдържа признаците или
на престъпление по чл.324 от НК, или пък на административно нарушение по ЗАвП,
свързано с нерегламентирано осъществяване на таксиметров превоз. В тази връзка
полицейските служители сигнализирали дежурния в районното управление, а на
място били изпратени екипи на сектор „ПИП“ при ОДМВР-Пазарджик и на ОО
„АА“-Пазарджик.
Междувременно,
преди да се случи всичко това, св.Г.била в дома си в с.П., но трябвало до отиде
до гр.П., за да си купува лекарства. Тя отишла в едно кафене, където бил
жалбоподателя и поискала да я откара със собствения си автомобил до града, а
след това да я върне обратно, като имали договорка да му заплати за услугата
цената, равняваща се на автобусния билет.
Жалбоподателят приел и потеглили, след което били спрени и проверени по
описания по-горе начин.
Служителите на ОО„АА”-Пазарджик,
сред които бил и актосъставителят – св. Т.Г., след като пристигнали на мястото,
на което преди това бил спрян водачът Н., също взели отношение. Те също снели
писмени обяснения от св.Г. /л.7 от делото/, в които тя посочила, че Н. много
пъти и правел услуги, като я карал с автомобила си до гр.Пазарджик и обратно.
Посочила, че му плаща за това по един лева, а когато се забавели по два лева.
Посочила, че в този ден се били разбрали да му заплати два лева. Заявила, че Н.
я е возел много пъти, като на този принцип с неговата кола пътували и други
хора от с.Пищигово.
Веднага след това
св.Г. съставила АУАН против жалбоподателя за извършено от него нарушение по
чл.6 ал.1, изр.1, пр.3 от ЗАвП.
Успоредно с това против
Н. било образувано и досъдебно производство с оглед данни за извършено от него
престъпление по чл.324 ал.1 от НК. Същото обаче, с влязло в сила постановление на
РП-Пазарджик от 12.12.2019г. по пр. вх. № 2491/19г. било прекратено с мотива,
че деянието от обективна страна не съставлява престъпление, доколкото не се
събрали доказателства, че упражняването на професия водач на таксиметров
автомобил без съответна правоспособност от страна на Н. не било системно, а
били установени няколко инцидентни случая на превоз срещу заплащане на лицата Г.Г.
***, З. М. от с.О.и З. Ш. от с.П.. С прекратяването на наказателното
производство прокурорът изпратил препис от постановлението си на ОО
„АА“-Пазарджик за преценка дали да ангажира административнонаказателната
отговорност на Н..
По този повод и въз
основа на съставения пред това от страна на св.Г. АУАН, било издадено
обжалваното НП. То било връчено лично на наказания на 09.01.2020 година, а
жалбата против него била подадена чрез АНО
на 15.01.2020 год., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което
е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активнолегитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на показанията на свидетелите
Т.Г. и М.Т., частично от показанията на св. Г.Г., а също и от писмените
доказателства приети по делото.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата, разгледана по
същество е неоснователна.
Съображенията са следните:
Установи
се безспорно по делото, че към посочените в АУАН и НП дата, час и място
жалбоподателят е превозвал със собствения си лек автомобил св.Г.Г. ***, като
имали уговорка след това да я върне обратно.
Основния
спорен въпрос, от който зависи изхода на делото е този, дали действително превозваната
е следвало да плати на Н. сумата от 2 лева в едната поска, каквато е цената на
билета за обществен превоз по същата дестинация.
Съдът
намира, че този факт беше установен до изискваната от закона степен на
несъмненост, с оглед на което вмененото административно нарушение е безспорно
доказано.
От
показанията на св.Г. категорично се установи, че по време на проверката пътничката
в автомобила на Н. – Г.Г., категорично е
заявила първоначално устно, а след това и в писмени обяснения, които
издиктувала, но подписала саморъчно, че за извършената услуга в този ден е
следвало да заплати цената на билета за автобус в едната посока. Съдът изцяло
кредитира показанията на този свидетел, като ги намира за обективни и
добросъвестни. Независимо, че св.Г. е в служебна връзка с АНО, то това не я
прави ненадежден свидетел, т.к. тя по принцип няма никакъв личен мотив да
изкривява истината и да приписва на жалбоподателя поведение или деяние, което
всъщност не е било извършено. По същия начин този свидетел няма и никакъв
личен мотив да твърди, че пред него
пътничкат е заявили, че се вози на цената на билета ако това не е така.
Извън
казаното до тук следва да се подчертае, че показанията на св.Г. категорично се
подкрепят и от абсолютно незаинтересования от изхода на делото свидетел – полицейският
служител М. Т., които съдът напълно кредитира. Той също бе категоричен, че е
бил свидетел на първоначално на устните обяснения на пътуващата в автомобила по
време на проверката, при което Г. заявила, че ползва Н. като такси и се вози на
цената на автобусния билет. Категоричен бе също, че след това лично той е снел
писмени обяснения от Г., които тя издиктувала поради неграмотността си, а той
записал, но след това същата ги подписала. Категоричен бе още, че в тези
обяснения Г. отново пояснила, че ползва Н. много пъти като такси и му плаща по
два лева за услугата, като това правели и други хора от селото.
В
своите показания пред въззивната инстанция св. Г. Г. направи неуспешен опит да
опровергае фактът, че полза услугите на Н. често и за превоза му заплаща цената
на автобусния билет. В тази им част съдът не кредитира нейните обяснения. В крайна
сметка тя не отрече, че била казала пред проверяващите от ОО „АА“-Пазарджик и
пред полицейските служители, че щяла да даде на Н. два лева за превоза до гр.П.,
но заяви първоначално, че имала предвид, че тази сума била за почерпка, а в
края на показанията си посочи, че била за гориво. Тази изключителна
неубедителност за обстоятелството за какво точно е щяла да даде два лева на Н.
даде основание на съда да не вярва изцяло на Г.. Очевидно е, че тя свидетелства
от позицията на „редовен клиент“, но и на съсед на Н., при което в показанията
й пред въззивната инстанция пролича стремежът й да подпомогне защитната му
теза.
Г. стана още
по-неубедителна в показанията си, след предявяване на писмените обяснения,
които тя е диктувала първоначално на св.Т., а след това и на служител от
автомобилната администрация. Г. не отрече, че е казала всичко, което е записано
в двете обяснения, но заяви, че била с температура и не знаела какво говори,
което е мека казано несериозно.
Показанията на Г.,
с които се стреми да оневини Н. обаче се
опровергават на първо място от показанията на актосъставителя и св. Т..
Опровергават се и от писмените обяснения на Г., дадени по време на проверката,
непосредствено пред служител на автомобилната администрация. В тях св.Г. сама е
посочила, че Н. много пъти и правел услуги, като я карал с автомобила си до
гр.Пазарджик и обратно. Посочила, че му плаща за това по един лева, а когато се
забавели по два лева. Посочила, че в този ден се били разбрали да му заплати
два лева. Заявила, че Н. я е возел много пъти, като на този принцип с неговата
кола пътували и други хора от с..
Според настоящия
съдебен състав писмените обяснения събрани в хода на едно
администртаивнонаказателно производство имат статут на годни писмени
доказателства за фактите отразени в тях. Тук е мястото да се посочи, че
писмените обяснения събрани от контролните органи в рамките на едно АНП не бива
да се отъждествяват с писмените обяснения, събрани в хода на една полицейска
проверка, предшестваща образуването на едно наказателно производство, каквито
са например обясненията, които е снел от Г. полицейският служител М.Т..
Последните действително нямат статут на годни доказателства в наказателното
производство, т.к. не са събрани по реда на НПК. В АНП обаче нещата стоят по
различен начин. Аргумент за това е нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, която задължава
наказващият орган преди да се произнесе по преписката и ако е необходимо, да
извърши разследване на спорните обстоятелства. Според ЗАНН наказващият орган не
разполага с правомощия да извършва разпит на свидетели, аналогичен на разпита в
гражданския и наказателния процес. С оглед на това е несъмнено, че ако
наказващият орган сметне за необходимо да събере гласни доказателства, относно
установяването на конкретна фактическа обстановка, то той ще ползва именно
прийома на снемане на обяснения от конкретни правни субекти.
На последно място,
но не по значение, доказателство за това, че Н. *** срещу заплащане на цената
на автобусния билет се съдържа и в горекоментираното постановление на
РП-Пазарджик, с което е било прекратено наказателното производство против Н., и
което постановление в настоящото производство може да се цени като писмено
доказателство. В него се съдържа констатация на прокурора, че били установени
инцидентни случай на превоз от страна на Н. освен на св.Г., но и на още две
лица З. М. от с.О. и З. Ш. от с.Пищигово, които са били разпитвани като
свидетели в ДП.
С оглед на така
установеното поведението на жалбоподателя запълва състава на администртивно
нарушение по чл.6 ал.1 от ЗАП. Тази правна норма сочи, че „Обществен превоз на
пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава … удостоверение за
регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи,
които се изискват от този закон”.
Несъмнено Н. на инкриминираната дата е извършвал таксиметров превоз по
смисъла на пар.1, т.26 от ДР на ЗАП, според който "Таксиметрови превози" са превозите
на пътници срещу заплащане…”.
За това нарушение
правилно е била наложена санкция по чл.93 ал.1, т.1 от ЗАвП, като водач на МПС,
който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници без
издаден документ за регистрация или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му.
С оглед на всичко
това НП е законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
При определяне
размера на глобата наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на административните наказания, като е отчел степента на обществена опасност на конкретното нарушение и на дееца, при което е наложена
глобата в абсолютно определения от закона размер от 2000 лева, с което ще се постигнат целите на
наказанията, визирани в чл.12 от ЗАНН.
Пазарджишкият
районен съд в настоящият състав,след, като извърши анализ на установените
обстоятелства и на
основание чл.63 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 33-0000208 от 30.12.2019 год. на началника на ОО „АА”-гр.Пазарджик, с което на В.З.Н. ***, ЕГН **********,
на основание чл.93 ал.1, т.1 от ЗАвП във вр. с
чл.6 ал.1, изр.1, пр.3 от ЗАвП е наложена глоба в размер на 2000 лв. /две
хиляди лева/.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия
административен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: