РЕШЕНИЕ
№ 1076
гр. Пловдив, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20225300501297 по описа за 2022 година
-
Обжалвано е решение №260183/28.02.2022г. на Пловдивския районен съд ХХІ
ви
гр. с. постановено по гр. д. №12809/2020г. в частта с която се отхвърлят предявените
от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***да бъде установено, че И.С.Н.,
ЕГН ********** дължи сумите: главница във връзка с договор за потребителски
кредит № *** от 12.04.2016 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД,
вземанията по който са прехвърлени на 13.09.2018 г. с приложение № 1 към рамков
договор за цесия от 27.07.2017 г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно със
законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 06.07.2020 г. до погасяването за
разликата над уважената главница от 12 161.93лв. до пълния предявен размер от 17
484,33 лева, както и исковете за дължимост на: 2251,56 лева – договорна лихва за
периода 05.01.2019 г. – 05.06.2020 г.; 2767,52 лева – обезщетение за забава за периода
06.04.2018 г. – 12.03.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК № 3483/09.07.2020 г. по ч.гр.д. № 7791/20 г. по описа на ПРС.
Жалбоподателят „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***моли съда да
отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и постанови друго, с което
да уважи предявените исконе. Претендира разноски.
Въззиваемата страна И.С.Н., ЕГН ********** счита първоинстанционното
решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Процесуалният
му представител – адв. В. Г. моли съда да ú определи възнаграждение при условията на
чл. 38, ал. 2 от закона за адвокатурата.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Страните не спорят, че на 12.04.2016г. е сключен договор за потребителски
1
паричен кредит ***, според който И. С. Н. в качеството му на кредитополучател е
получил от кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненнс“ ЕАД, 20 000лв., която
следва да се върне на 120 погасителни вноски с краен срок 05.04.2026г. Безспорно е и
това, че вземанията а кредитора по договора са прехвърлени на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, коeто е съобщено на длъжника.
Не е оспорено и уведомяването на длъжника с уведомително писмо от
28.08.2019г. за настъпила предсрочна изискуемост.
В отговора на исковата молба ответникът, тук въззиваем, прави възражение за
нищожност на клаузи от процесния договор, а именно за прекомерност на
договорената лихва.
В раздел „параметри и условия“ от процесния договор е посочен лихвен процент
в размер на 9.84%.
Вярно е, че в обсъждания договор не са посочени условията за прилагането му –
върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница, но в §1, т.4 от ДР към
ЗПК е посочено, че лихвения процент се прилага на годишна основа към сумата на
усвоения кредит. Ето защо няма неяснота как се прилага лихвения процент.
Не може да обоснове недействителност на представеня договор и размера на
годишния процент на разходите, който е равен на 10.97%, а това е значително по -
малко от максималния размер уреден в нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК. Няма законово
изискване в договора да бъдат посочени подробно всички съставки (допускания) на
ГПР.
Следователно, не се налице нарушения по чл. 22 от ЗПК. Затова исковете са
доказани по основание.
С оглед техните размери съдът съобрази заключението на съдебно счетоводната
експертиза с вещо лице Ш., от която се установява, че на И.С.Н. е преведена сума в
размер на 19 500лв., а сумата от 500лв. е удържана като такса ангажимент, въпреки, че
е недължима предвид забраната, уредена в нормата на чл. 10а, ал.2 от ЗПК, която сума
следва да се приспадне от общо претендираната сума по главницата.
До 16.10.2018г. кредитополучателят е платил общо 7 338.07лв. а неплатения
остатък от главницата възлиза на 16 881.75лв, от които, по причините посочени по –
горе, следва да се преспадне таксата ангажимет в размер на 500лв. или общия размер
на главницата възлиза на 16 381.75лв.
В същото заключение на счетоводната експертиза, което не е оспорено от
страните, дори процесуалният представител на ответника с писмена молба от 16.12.21г.
е направил изявление да се приеме заключението на тази експеритза, е посочено, че
размера на възнаградителтата лихва за периода 05.01.19г. – 05.06.20г. е 2 251.56лв., а
размерът на обезщетението за забава за претендирания период 06.04.18г. – 12.03.20г.
възлиза на 621.52лв., в които размери исковете са основателни и следва да се уважат.
Изложеното налага извода, че решението на районниясъд следва да се отмени в
частта с която се отхъврля иска за признаване за установено, че И.Н. дължи главница
по договор за разликата от 12 161.93лв. до 16 381.75лв., както и за обезщетението за
забава до размера от 651.52лв. и изцяло за дължимостта на договорната лихва от 2
251.56лв., като вместо това се постанови друго, с което се уважат исковете до
посочените размери, а в останалата част решението следва да се потвърди.
Съразмерно на уважената част от жалбата възиваемият следва да заплати
разноски на жалбоподателя в размер на 306.87лв., а на адвоката на въззиваемия
2
съразмерно на отхвърлената част се дължи възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв. в
размер на 151.24лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
-ви
ПОТВЪРЖДАВА решение №260183/28.02.2022г. на Пловдивския районен съд ХХІ
гр. с. постановено по гр. д. №12809/2020г. в частта с която се отхвърлят предявените от
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***да бъде установено, че И.С.Н., ЕГН
********** дължи сумите: главница във връзка с договор за потребителски кредит №
*** от 12.04.2016 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, вземанията по
който са прехвърлени на 13.09.2018 г. с приложение № 1 към рамков договор за цесия
от 27.07.2017 г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно със законната лихва
от постъпване на заявлението в съда – 06.07.2020 г. до погасяването за разликата от
16 381.75лв. до размера от 17 484.33 лева, представляваща главница, както и
обезщетение за забава за периода 06.04.2018 г. – 12.03.2020 г. за разликата от 651.52лв.
до 2 767.52лв., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
3483/09.07.2020 г. по ч.гр.д. № 7791/20 г. по описа на ПРС.
ОТМЕНЯ решение №260183/28.02.2022г. на Пловдивския районен съд
-ви
ХХІ гр. с. постановено по гр. д. №12809/2020г. в частта с която се отхвърлят
предявените от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***да бъде установено,
че И.С.Н., ЕГН ********** дължи сумите: главница във връзка с договор за
потребителски кредит № *** от 12.04.2016 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на 13.09.2018 г. с приложение №
1 към рамков договор за цесия от 27.07.2017 г. на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 06.07.2020 г. до
погасяването за разликата от 12 161.93лв. до 16 381.75лв, както и исковете за
дължимост на: 2251,56 лева – договорна лихва за периода 05.01.2019 г. – 05.06.2020 г.
и обезщетение за забава за периода 06.04.2018г. – 12.03.2020г. до размера от 651.52лв.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3483/09.07.2020 г.
по ч.гр.д. № 7791/20 г. по описа на ПРС и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, че И.С.Н., ЕГН ********** дължи
сумите: главница във връзка с договор за потребителски кредит № *** от 12.04.2016 г.,
сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, вземанията по който са
прехвърлени на 13.09.2018 г. с приложение № 1 към рамков договор за цесия от
27.07.2017 г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, в размер на 16 381.93
/шестнадесет хиляди триста осемдесет и един лева и деветдесет и три стотиник/, ведно
със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 06.07.2020 г. до
погасяването на сумата, както и 2251,56 /две хиляди двеста петдесет и един лева и
петдесет и шесст стотинки/ – договорна лихва за периода 05.01.2019 г. – 05.06.2020 г. и
обезщетение за забава за периода 06.04.2018г. – 12.03.2020г. в размер на 651.52
/шестостотин петдесет и един лева и петдесет и две стотинки/, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3483/09.07.2020 г. по ч.гр.д. №
3
7791/20 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на адвокат В.А. Г., ЕГН **********, от *** сумата
151.24 /сто петдесет и един лева и двадесет и четири стотинки/ представляваща
възнаграждение на основание чл. 38, ал.2, т.1 от ЗАдв.
ОСЪЖДА И.С.Н., ЕГН **********, от *** да заплати на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумата
306.87 /триста и шест лева и осемдесет и три стотиники/ разнонски за въззивното
разглеждане на делото.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4