№ 184
гр. Стара Загора, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Златко Мазников
при участието на секретаря Светла Хр. Иванова
като разгледа докладваното от Златко Мазников Административно
наказателно дело № 20225530200545 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано е НП (наказателно постановление) № 7593 от 10.02.2022 г. на началника на
отдел „Контрол“ по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция
„Пътна инфраструктура” гр. София.
Жалбоподателят М. Д. Д. твърди, че НП е незаконосъобразно, и моли да бъде отменено.
Претендира за направените по делото разноски.
Въззиваемата страна – Началникът на отдел „Контрол“ по РПМ“, Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София, в качеството му
на АНО (административно-наказващ орган) счита жалбата за неоснователна и моли НП да
бъде потвърдено. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Моли в случай, че
жалбата бъде уважена, на жалбоподателя да бъдат присъдени разноски в минималния
размер на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на НП, намери за установено следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН (акт за установяване на административно
1
нарушение) № 0008402 от 20.01.2022 г., жалбоподателят е санкциониран на основание чл.
53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата – ЗП („Наказват се с глоба от 1000 до 5000 лева, ако
деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.
25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви „в” и „г”, т. 2, ал. 2 и ал .5 и чл. 41 или които извършват или
наредят да бъдат извършени следните дейности: …движение на извънгабаритни и тежки
пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията,
управляваща пътя”) за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от същия закон („За дейности от
специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и
ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства”) във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средство („Във вътрешността на
страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура"
спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и колесни трактори и друга колесна
самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за
регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача,
на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи,
че: движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по
чл. 14, ал. 3“), изразяващо се в това, че на 20.01.2022 г. в 14:53 часа на път II-66, км. 54+900,
в посока гр. Нова Загора – гр. Стара Загора управлявал МПС (моторно превозно средство) с
4 оси с две управляеми оси, марка „Скания“, модел „П 124“, рег. № ...., като при измерено
разстояние между осите 1,36 метра на двойната задвижваща ос на МПС сумата от
натоварването на ос на двойната задвижваща ос била 20,015 тона при максимално
допустимо натоварване на оста 19 тона съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ („Допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими
максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него
окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС
със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за
движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е
за: сумата от нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa моторни превозни средствa, когато
рaзстоянието между осите е от 1,3 включително до 1,8 m – 18 t /19 t/“), т.е. управлявал
извънгабаритно ППС по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на цитираната Наредба
(„извънгабаритни ППС“ се наричат извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по
чл.3“), респективно – тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от същата („Тежки ППС или състав от
ППС са тези, които имат: натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7“), без
разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси), издадено по реда на
раздел IV на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ от администрацията, управляваща пътя
– АПИ, за дейност от специалното ползване на пътищата.
Видно от изложеното, фактическото формулиране на административнонаказателното
2
обвинение не позволява да се направи еднозначен извод за какво точно съставомерно деяние
е санкциониран жалбоподателя – за управление на тежко ППС по смисъла на чл. 3, т. 2,
съответно извънгабаритно ППС по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ, без разрешително, или за управление та такова ППС, но без
квитанция за платена пътна такса, тъй като това са две различни хипотези. Движението без
разрешително съответства на хипотезата на чл. 14, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 8, ал. 2 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ и тогава действително ще е налице нарушение на чл.
26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Наредбата, респективно – ще е осъществен състава на чл. 53, ал. 1, т. 2
от Наредбата, а когато движението се извършва без платена такса, ще е налице
изключението на чл. 14, ал. 3 от Наредбата и ще е осъществен съставът на чл. 177, ал. 3 от
ЗДвП (Закон за движението по пътищата). Разрешението за движение на тежко ППС се
издава от органа, посочен в чл. 26, ал. 3 от ЗП, а в хипотезата на чл. 14, ал. 3 от Наредбата
просто се заплаща такса и не се издава индивидуален административен акт, т.е. заплащането
на такса е фактическо действие, обусловено само от волята на предприелото го лице, а не от
преценката на оторизиран за това административен орган в определен срок, поради което
няма как да бъде приравнено по правни последици на издаването на разрешение по чл. 26,
ал. 3 от ЗП, респективно липсата на платена такса не е съставомерен елемент от
нарушението на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП. Ето защо не само от юридическото, но и от
фактическото формулиране на административнонаказателното обвинение, а и за да би могло
да се прецени налице ли е съответствие между тях, от съдържанието на НП следва
недвусмислено да явства волята на административнонаказващия арган в обсъжданата
насока, т.е. да бъде изрично и ясно посочено дали за движението на процесното ППС е било
необходимо издаването на разрешително, изискващо се от чл. 26 от ЗП, или само
заплащането на такса. В случая обаче в обстоятелствената част на НП на няколко места е
посочено, че движението на извънгабаритни и/или тежки ППС и конкретно на
управляваното от жалбоподателя ППС се осъществява само с разрешение (разрешително или
квитанция за платени пътни такси), след което и въз основа на вече приетите за установени
факти при фактическото формулиране на административнонаказателното обвинение е
изведен крайният извод, че жалбоподателят е осъществил движение на ППС, което е
извънгабаритно по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ,
без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) от АПИ – първи
абзац на страница трета от НП, т.е. отново не става ясно дали за движението на процесното
ППС е било необходимо издаването на разрешително, изискващо се от чл. 26 от ЗП, или
заплащането на такса, което очевидно внася неяснота относно обсъжданото и релевантно за
съставомерността на деянието обстоятелство. Без правно значение е дали фактите
(фактическите констатации по време на извършената проверка), на които се основава
конкретното административнонаказателно обвинение, и в частност съвкупната им преценка
с юридическото формулиране на последното и със събраните доказателства, позволяват да
се направи извод коя от двете хипотези е налице в случая, тъй като, както беше отбелязано,
именно въз основа на тези факти е прието от административнонаказващият орган, че
жалбоподателят е управлявал процесното ППС без разрешение – разрешително или
3
квитанция за платени пътни такси, т.е. волята му, обективирана в НП, не е еднозначна,
респективно – нарушава правото на защита на привлеченото към отговорност лице.
В посочения по-горе смисъл е и решение № 296 от 08.10.2020 г. по к. а. н. дело № 258/2020
г. на Административен съд Стара Загора.
С оглед на изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно
и следва да бъде отменено на посоченото формално (процесуално) основание, предвид което
разглеждането на спора по същество се явява безпредметно.
С оглед на изхода от делото, фактическата и правна сложност на делото и направеното от
АНО възражение по чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН съдът намира, че Агенция „Пътна
инфраструктура” гр. София, чийто орган е издал обжалваното НП, следва бъде осъдена на
основание чл. 63д, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗАНН да заплати на жалбоподателя
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждения на представлявалия го
упълномощен защитник в минималния размер, определен съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата – 335 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 7593 от 10.02.2022 г. на началника на отдел
„Контрол“ по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна
инфраструктура” гр. София.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” гр. София да заплати на М. Д. Д. от
гр. Симеоновград, ул. „Съединение” № 134, ЕГН **********, сумата от 335 (триста
тридесет и пет) лева, представляваща направени от него разноски за адвокатско
възнаграждения на представлявалия го по делото упълномощен защитник.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4