№ 1378
гр. Плевен, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря ДАРИНА В. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20234430103540 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Делото е образувано по искова молба по реда на чл. 422 ГПК, ***
АД против Е. Р. Б., гр. ***, с ЕГН: **********, ползвана и незаплатена топлина енергия за период от
01.02.2021 до 31.01.22r, мораторна лихва в размер на 0.00 лв. - за период 05.01.22 до 06.03.2023г. и разноски в
размер 100 лева.
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния му представител,
поддържа предявените искове.
Ответникът, чрез назначения за особен представител адвокат,
поддържа писмения отговор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12
и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ЧГД е видно, че въз основа на заявление по реда
на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец и против ответника е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Против заповедта за
изпълнение в законовия срок по чл.414 ГПК е постъпило възражение от
длъжника. След постъпилото възражение в срока по чл.415 ГПК, е предявен
установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение. С възражение, подадено в законовия срок, ответникът е
оспорил вземанията. От представената справка от ищцовото дружество е
1
видно какъв е размерът на начислените от последното суми за доставена
топлинна енергия и за обезщетение за забава. От данните по делото се
установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на
процесните вземания и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради
което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъдат уважени предявените искове, преди всичко следва да бъде
установено наличието на облигационно правоотношение между страните по
делото, по силата на което ищецът да е доставял на ответника през исковия
период топлинна енергия по количество и цени, формиращи цената на иска,
която да не е заплатена.
Ищцовото дружество не установи при условията на пълно и главно
доказване съществуването на твърдяното договорно правоотношение с
ответника. Качеството потребител е определено в ЗЕ, чл. 153, ал.1 и съгласно
разпоредбата, потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение.
Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват
по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне
качеството на потребител. Това качество е определено в цитираната по-горе
разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или
ограничено вещно право върху даден имот. Собствениците или титулярите
на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й
/Тълкувателно решение №2/2017г. по т.д. № 2/2017г. ОСГК на ВКС на РБ/.
При тези съображения, искът за главница и акцесорният иск за обезщетение
за забава следва да се отхвърлят, тъй като по делото не се установи
привлеченото към отговорност лице да е пасивно легитимирано да отговоря
2
по смисъла на чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката.
От представените с исковата молба писмени доказателства не може
да се направи категоричен извод, че ответникът е титуляр на вещното право
на ползване на топлинната енергия.
Предявеният иск е неоснователен и недоказан, ищецът не е приложил
договор за абонамент, също така няма доказателства, че Е. Р. Б. е собственик
на недвижимия имот и че в този период е изразходила претендираната от
ищеца сума в описания по-горе размер за топлина енергия.
Притежаваният от Б. имот е прехвърлен чрез покупко продажба
срещу задължение за издръжка и гледане с Нотариален акт № ** том ***,
дело ****/****г. на нейния син М.С.Б. ЕГН: ********** . В случая, Е. Р. Б.,
гр. *** е ЕГН: **********, е ползвател, а не собственик.
Тя не се намира в облигационни отношения с ищцовото дружество и
не е сключила процесния договор. В жилището няма топломери, нито
радиатори.
Съгласно чл. 62, ал.1 от Закона за Защита на Потребителите: Забранява
се доставката на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно
отопление, цифрово съдържание или предоставянето на услуги на потребител
срещу заплащане без искане от негова страна. (2) При доставка на стоки, както
и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово
съдържание или предоставяне на услуги, които не са поръчани от
потребителя, той не е длъжен да възстанови стоката и не дължи заплащане на
стоката или услугата на този, който я е изпратил или предоставил. (3) Липсата
на отговор от страна на потребителя относно доставката на стоки и услуги по
ал. 1 не се смята за съгласие.
Между страните няма сключен договор, който да е представен по
делото.
По отношение на сградната инсталация. Каква е характеристиката на
сградната инсталация като етажна собственост: По отношение на физическата
и поддръжка, всеки е длъжен да участва съгласно дела си/ чл. 41 от ЗС/, тъй
като тя се явява акцесорна част към самия имот. По отношение на ползването
- сградната инсталация се характеризира с факта, че същата може да не се
ползва, да се ползва от едно лице, да се ползва от две и повече лица, да се
ползва от всички - без това да нарушава правата на другите съсобственици.
3
По отношение на предназначението и - служи само и единствено по нея да се
пренесе флуид с определени параметри до отоплителните тела пар.1 т.3 от
Наредба 16-334/. Желателно е загубите от енергия по тези тръби да е по-
малка. Затова се подменят металните тръби с полипропиленови или
полиетиленови с медна или алуминиева вложка и върху тях се поставя тръбна
изолация - най-често микропореста гума.
От гореизложеното е видно, че подходът и уредбата в Закона за
енергетиката, касаещ сградната инсталация е изцяло погрешен и в
противоречие на неприкосновеността на частната собственост,
регламентирана в чл. 17, ал. 3 от Конституцията. Дори и със Закон не може да
се задължи едно лице да ползва своя/съсобствена вещ. Ползването като вещно
право на собствеността, неприкосновена от една страна е право, а не
задължение на собственика на вещта.
Разпределянето на загубите от ползването на сградната инсталация
върху собственост е „ данък” и е недопустим данък в полза па търговско
дружество. От друга страна, е нарушена е правната норма, отразена в чл. 32
от Конституцията на Р България и чл. 8 от ЕКЗПЧС.
За да е налице продажба по смисъла на чл. 183 от ЗЗД, вещта трябва да е
индивидуализирана, т.е определена по количество и качество. И тъй като
отчитането е сезонно, едва след него при изравнителната сметка има реална
продажба. От друга страна, ищецът не е представил писмен документ, oт
който да е видно, че ответницата е съгласна на авансово плащане по сделката
- защото при тези прогнозни дялове месечните плащания са именно такива.
След като сметките са по прогнозни дялове, те не са реални и върху тях не се
дължи лихва. В този смисъл е и Решение № 5973/10.05.2010 г. на 5 чл. Състав
на ВАС, където е постановено, че начисляване на лихви върху прогнозни
сметки е нищожно. Освен това, по закон мораторна /наказателна/ лихва, в т.ч
за забава, може да се налага само върху действително доказани пропуснати
ползи, а не върху прогнозни сметки, тъй като в тях цифрите и данните не са
действителни. Т.е изчисляването на лихви по неликвидни суми е в разрез с
чл.86 от ЗЗД, което е и потвърждение в правната норма на чл. 154, изр. второ.
В този смисъл, разпоредбата в чл. 33, ал. 1 от Общите условия е
противозаконна и противоречи на практиката на ВАС , 5 чл. състав, по силата
на ЗСВ е със задължителна сила, както за съдилищата, така и за
4
административните органи.
По гореизложените съображения, съдът намира, че исковата
претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед отхвърлянето на установителния иск, дължимите разноски
остават в тежест на ищцовото дружество.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от *** АД, БУЛСТАТ: ***********,
Адрес (седалище/адрес управление): ***, Законен представител Й. В.В. - ***,
против Е. Р. Б., гр. ***, с ЕГН: **********, за сума от 519 лв. главница,
представляваща ползване и незаплатена топлина енергия за период 01.02.2021
до 31.01.2022г, мораторна лихва в размер на 0,00 лв. за период 05.01.2022 до
06.03.2023 г. и разноски в размер на 100 лв, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
сумите, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5