РЕШЕНИЕ
№ 4879
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20231110204873 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. И. Г. от гр.В жк»В Л» № , вх., ет., ап. чрез
пълномощника му –адв.Ш.-САК против Наказателно постановление № 23-4332-
001322/06.02.2023 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна
полиция”, с което на жалбоподателя на основание чл.175а, ал.1, предл.3 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000 (три хиляди) лева
и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за нарушение по
чл.104б, т.2 ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи, че нарушението, за което е ангажирана
административно –наказателната отговорност на жалбоподателя не било
извършено, поради което обжалваното наказателно постановление било издадено
при неправилно приложение на материалния закон и нарушение на процесуалните
правила. В тази връзка се сочи, че в съставения АУАН и издаденото НП липсвало
описание на състоянието на пътя и метеорологичните условия. В случая се
касаело за мокра пътна настилка и непрестанен дъжд, поради което задната част
на управлявания от жалбоподателя лек автомобил поднесла за няколко секунди
при потеглянето му, като не бил налице загуба на контрол над управляваното
МПС, още повече пък, това да е сторено преднамерено. Твърди се още, че
1
описаната в акта и в наказателното постановление ул.“Георги Немиров“ не
съществувала в непосредствена близост или като пресечка на/до бул.“Царица
Йоанна“.
По изложените съображения се отправя молба към съда за отмяна на
атакуваното НП, като незаконосъобразно и неправилно. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
В условията на алтернативност се отправя искане за приложение на
хипотезата на чл.28 от ЗАНН и определяне на нарушението, като маловажно
такова.
В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят се представлява
от пълномощниците си –адв. Ш. и адв.А- САК. Последната в дадения ход по
същество пледира съдът да се произнесе с решение, с което да отмени
обжалваното НП, с оглед подробно развитите в жалбата аргументи за това.
Административно-наказващият орган, редовно призован не изпраща
представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено от фактическа страна следното:
На 19.01.2023 г. свидетелят Б. К. А. и колегата му С Г Т изпълнявали
служебните си задължения като автопатрул (АП-183) –нощна смяна. Същите
около 23:29 часа при обход на маршрута на бул.“Царица Йоанна“ се намирали на
входа на магазин „Билла“ – Люлин, когато забелязали, че водачът на лек
автомобил марка „БМВ 318“ с рег. № при излизане от паркинга на магазин
„Билла“ – Люлин започнал да изпълнява т.нар. „дрифтове“ – с рязко повишаване
оборотите на двигателя на автомобила превъртал задвижващите колела,
отклонявайки движещото се МПС в посока ляво –дясно по надлъжната му ос.
Автомобилът продължил движението си по бул.“Царица Йоанна“ в посока на
ул.“Добри Немиров“ (посока център), след което му бил подаден светлинен и
звуков от патрулния полицейски автомобил. Водачът на лекия автомобил „БМВ“
възприел подадения му от полицейския автомобил сигнал за спиране, след което
спрял в дясно на пътното платно.
В хода на извършената полицейска проверка била установена
самоличността на същия – жалбоподателят В. И. Г., който управлявал лек
автомобил „БМВ 318“ с рег. рег. № , регистриран на негово име. Служителите
обяснили на водача, че извършените от него действия по управление на лекия му
2
автомобил са заснети с камера № Е23759894, с която е оборудван патрулният им
автомобил, след което Г. отговорил на полицейските служители, че умишлено е
шофирал по този начин. От водача Г. било снето писмено сведение, в което
последният потвърдил, че на 19.01.2023 г. при излизане от хипермаркет
„Технополис“ към бул.“Царица Йоанна“ (с посока на движение –център) загубил
управление над автомобила си, поради мократа настилка, посредством „дрифт“.
За констатираното нарушение свидетелят Вилиан П. В. на длъжност
мл.автоконтрольор в СДВР – ОПП съставил срещу жалбоподателя В. И. Г. Акт за
установяване на административно нарушение № 758829/19.01.2023 г. затова, че
на същата дата около 23:29 часа в гр. София, ж.к.“Люлин“ по бул.“Царица
Йоанна“, като водач на собствения си лек автомобил БМВ 318 ИС“ с рег. с
посока на движение от ул.“Панчо Владигеров“ към ул.“Георги Немиров“ при
излизане от паркинга на магазин „Билла“ в ж.к. „Люлин 8 мр“ на кръстовището с
бул.“Царица Йоанна“ водачът използва пътища за обществено ползване за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари –
извършва рязка маневра, като преднамерено извежда МПС извън контрол чрез
презавиване и форсиране, довежда до загуба на сцепление на гумите, като задните
изпреварват скоростта на предните –дрифт. Актосъставителят квалифицирал
нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
АУАН бил предявен на нарушителя, който след като се запознал със
съдържанието му, го подписал с отбелязване, че има възражение. В срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН е било депозирано възражение срещу така съставения акт с
вх. № УРИ 433200-9197/25.01.2023 г.
Въз основа на посочения АУАН, след преценка на подаденото възражение
като неоснователно било издадено обжалваното в настоящото съдебно
производство наказателно постановление № 23-4332-001322/06.02.2023 г., с което
при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, на
чл.175, ал.1, предл.3 от ЗДвП на нарушителя е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 3000 (три хиляди) лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на
жалбоподателя на 10.03.2023 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена
от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр.чл.84 от
ЗАНН – докладна записка, писмено сведение, АУАН № 758829/19.01.2023 г.,
3
възражение вх. № УРИ 433200-9197/25.01.2023 г., справка –картон на водача,
Заповед № 8121 К-13318/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, Акт за
встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., Заповед № 8121-З-1632/02.12.2021 г. на
министъра на МВР за определяне на длъжностните лица от МВР за съставяне на
АУАН, писмо от ОПП- СДВР изх. № 43320048038/26.04.2023 г., писмо от НИМХ
изх. № ОД-03-525-1/29.06.2023 г.; както и от гласните доказателствени средства.
Съдът се довери на изложеното от свидетеля-очевидец Б. А., който по
времето и на мястото на извършване на нарушението е бил на работа заедно с още
един свой колега-С Т, присъствал при установяване на нарушението и съставяне
на АУАН. В показанията си пред съда св. А. категорично заяви, че нарушителят
не само, че си е признал, че е извършил процесното нарушение, но и
собственоръчно е написал сведение за това, който факт се потвърждава от
приложеното по делото писмено сведение от нарушителя. Св. А. обясни пред съда,
че след като нарушителят е бил спрян за извършване на полицейска проверка на
същия е било разяснено, че патрулният автомобил е оборудван с
видеонаблюдение и шофирането му е било заснето. Свидетелят добросъвестно
посочи при разпита си, че действително пътната настилка е била мокра, тъй като е
валял лек дъжд, нямало е интензивно движение, но според него е невъзможно
действията на водача на лекия автомобил да не са били умишлени.
Възстановената от свидетеля А. конкретика за обстоятелствата по случая
(време, място и начин на извършване на инкриминираното нарушение), въпреки
рутинността на осъществяваната от него служебна дейност, свидетелства на
непосредствено възприети събития от действителността и изключва възможност
за формалност на изявленията му
и стремеж за поддържане на уличаваща нарушителя версия. Още повече когато
изведените от свидетеля факти не се опровергават от други независими източници
на доказателства. Показанията на св.Б. А. са подробни, задълбочени, вътрешно
балансирани и отразяват адекватно личните му възприятия върху създалата се
пътна ситуация. Принадлежността на свидетеля към структурата на полицейските
органи не се явява обстоятелство, което да постави под съмнение достоверността
на заявеното от него или да указва единствено неговото предназначение да
обслужи обвинителната теза без претенции за истинност. В този смисъл
обсъдените гласни доказателствени средства се явяват обективни и поради това
годни доказателствени източници за обосноваване изводите по съществото на
настоящия спор.
4
С доверие съдът кредитира и показанията на свидетеля –актосъставител В
В., който обясни пред съда, че не е очевидец на извършване на нарушението, а е
бил повикан за оказване на съдействие. За установеното нарушение е съставил
АУАН (по изготвена докладна записка и данни от свидетелите –очевидци), който
предявил на нарушителя. Св.В. имаше ясен спомен, че процесното нарушение се е
изразявало в т.нар. „дрифт“ и е било извършено при управление на лек автомобил
„БМВ“, както и че пътната настилка в този момент е била мокра. Последният факт
се потвърждава и от изисканата от съда и получена справка от Национален
институт по метеорология и хидрология.
Съдът кредитира с доверие и останалите писмени доказателства, приобщени
към доказателствената съвкупност на делото, тъй като същите изхождат от
компетентни органи и не са налице основания за подлагането им под съмнение.
Предвид изложеното, възприетата от съда и описана по-горе фактическа
обстановка, установена на първо място от презумптивната доказателствена сила
на АУАН, въведена изрично с разпоредбата на чл. 189, ал.2 ЗДвП, показанията на
разпитаните по делото свидители и приобщените писмени доказателства, не беше
оборена от страна на жалбоподателя.
С оглед спецификата на производството и на защитаваните обществени
отношения при нарушения по ЗДвП е въведено изключение от общите правила за
доказването в административно-наказателния процес, като доказателствената
тежест е разместена - в тежест на жалбоподателя е да обори констатациите в
АУАН, които до доказване на противното се считат за верни.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът намира подадената жалба за процесуално допустима, доколкото е
подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок за
обжалване по смисъла на чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу административно –
наказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна служебна проверка
относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният
АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни
органи, в рамките на тяхната материална и териториална компетентност. Също
5
така, е спазена предвидената от закона писмена форма и давностните срокове по
смисъла на чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Налице е и редовна процедура по връчване
на АУАН и НП на нарушителя.
Спазени са императивните изисквания на чл.42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН.
Налице е съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на
административно нарушение с обстоятелствената част на наказателното
постановление. Констатираното административно нарушение е описано точно и
ясно, като са посочени всички елементи от състава на нарушението, както и
съответстващата му правна квалификация, така че нарушителят да е в състояние
да възприеме фактическите и правни рамки на нарушението и адекватно да
организира защитата си, което е и сторил. Действително, съдът се съгласява с
изложеното в жалбата, че описаната в АУАН и НП улица „Георги Немиров“ не
съществува в гр. София. Касае се за ул.“Добри Немиров“, която е посочена в
съставената докладна записка по случая. Според съда грешно изписване на името
на улицата, макар и да представлява нарушение, не е от категорията на
съществените такива, които накърняват правото на защита на нарушителя и
представляват самостоятелно основание за отмяна на обжалвания санкционен акт.
Това е така, защото от цялостото описание на нарушението в акта и в издаденото
НП може да се направи обоснован и еднозначен извод за мястото на извършване
на нарушението, а ул.“Добри Немиров“ (погрешо изписана като ул.“Георги
Немиров“) единствено определя посоката на движение на лекия автомобил – като
посока Център, а не е съставомерен елемент от състава на внеменото във вина на
жалбоподателя нарушение. От фактическото описание на нарушението безспорно
се установява мястото на неговото извършване – бул.“Царица Йоанна“ в ж.к.
Люлин -8 м.р. при излизане на лекия автомобил от паркинга на магазин „Билла“.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно
превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз
на хора и товари. Следователно, всеки правоспособен водач има задължение да се
движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като е длъжен да спазва
предписанието на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, а именно да използва същите единствено с
цел превоз на хора и товари. Всички останали действия и маневри при управление
на МПС следва да бъдат извършвани извън тези пътища и на обособените за
съответната цел места.
Посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, наказващият
6
орган ясно е описал в обстоятелствената част на постановлението всички
елементи от обективната страна на нарушението. В случая е без значение как и по
какъв начин е въздействано върху системите за управление на автомобила, за да
се постигне описания в АУАН и НП ефект при движение на лекия автомобил.
Ноторно известно от гледна точка на опита и практиката е, дори за лица, които не
са правоспособни водачи, че при определено боравене със системите на
автомобила - рязко подаване на газ и увеличаване оборотите на двигателя на
автомобила, с което се превъртат задвижващите колела, или при извършване на
други действия, като например завъртане на волана, поотделно или в тяхното
съчетание, се наблюдава именно посочения ефект, при който се демонстрира
отклоняване от траекторията на движение на МПС и други ефекти, известни като
„форсиране“, "въртене на гуми" или „дрифт“ в разговорния език, като без
съмнение този ефект специално се цели, тъй като той не може да настъпи при
нормално управление на автомобила и е без значение начина, по който е
постигнат от водача.
Съдът не споделя твърдяното в жалбата, че поднасянето на автомобила се е
дължало на мократа пътна настилка, а не на съзнателните действия на водача му и
възприема същото като опит за изграждане на защитна тези. В тази връзка съдът
се довери на изложеното от св. А., който категорично заяви пред съда, че
форсирането на автомобила, което е наблюдавал и неговото отклонение в ляво и в
дясно не може да не се дължат на преднамерените действия на водача му.
От субективна страна, нарушението е извършено умишлено, с пряк умисъл.
Нарушителят е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и искал тяхното настъпване.
Съзнателното опасно шофиране, посредством занасяне на автомобила в
различни посоки, чрез рязко повишаване на скоростта, в никакъв случай не
представлява използване на пътя в съответствие с основната цел за това - за
превоз на хора и товари. Наличието на мокра настилка предполага шофиране със
завишено внимание и съобразителност, а не умишлено пренавиване и форсиране
на управляваното МПС, което довежда до загуба на сцепление на гумите му с
произтичащата от това вероятност за загуба на контрол над автомобила. Всяко
неовладяване на автомобила и загубата на контрол в процеса на поднасяне на
МПС би могло да има фатални последици. Подобно поведение по пътната мрежа,
отворена за движение, застрашава не само живота и здравето на намиращите се в
автомобила лица, но и на останалите участници в движението, поради което се
7
характеризира с висока степен на обществена опасност.
Санкционната норма на чл.175а, ал.1 от ЗДвП предвижда, че се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и
глоба 3000 лв. водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани
състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
В случая санкцията на нарушителя правилно е наложена на основание
чл.175а, ал.1, предл.3 от ЗДвП в посочения в нормата размер на наказанията.
Във връзка с направеното искане от страна на жалбоподателя, настоящият
съдебен състав намира, че в конкретния казус е неприложима хипотезата на чл.28
от ЗАНН, тъй като според нормата на чл. 189з. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в
сила от 23.12.2021 г.) За нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г
от Закона за административните нарушения и наказания.
В тази насока следва да се вземат предвид зачестилите нарушения от този вид,
които създават особено голяма опасност за всички участници в движението, тъй
като са абсолютна предпоставка за настъпване на пътнотранспортни
произшествия. Именно, от високата степен на обществена опасност на тези
деяния е продиктуван и големият размер на предвиденото в санкционната норма
на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП наказание "глоба" от 3 000 лева, както и кумулативно
предвиденото "лишаване от право да се управлява МПС" за срок от 12 месеца,
като за съда не съществува възможност да ревизира размера на тези наказания.
Поради гореизложеното съдът намира, че законосъобразно е била
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя,
поради което и атакуваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено. Същото е правилно - законосъобразно и обосновано, издадено в
съответствие с изискванията на материалния закон и при съобразяване с
процесуалните правила, поради което сочените от жалбоподателя основания за
отмяната му не са налице.
При този изход на правния спор, неоснователна е претенцията на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
По горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 ЗАНН
съдът
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332-001322/06.02.2023
г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция”, с което на В.
И. Г. на основание чл.175а, ал.1, предл.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 3000 (три хиляди) лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП.
ОСТАВЯ без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9