Р Е Ш Е Н И Е № 160
гр. Сливен 29.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесети юли, две хиляди двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 240/2020 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Д.Р.И. ***, със съдебен адрес ***, пл. „Х. Д.“ № …, чрез адв. Х.Х. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 20-1670-000209 от 12.06.2020 г., издадена от Началник сектор към ОДМВР – Сливен, РУ - Сливен, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до успешно полагане на проверовъчен изпит.
Заповедта се оспорва като незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят счита, че не е извършил немаловажно нарушение на правилата за движение, тъй като е спрял на около 15 метра от входа на магазин „Кауфланд“ до автогара Сливен, където не пречел на пешеходците и на другите автомобили придвижващи се от паркинга, както и нямало забрана за паркиране. Не е съгласен, че нарушението е извършено поради незнание. Моли да бъде отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1670-000209 от 12.06.2020 г., издадена от Началник сектор към ОДМВР – Сливен, РУ - Сливен, като незаконосъобразна.
В о.с.з. Д.Р.И., редовно призован се явява лично и с адв. Х.Х. *** - пълномощник, който поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Моли съда заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата - Началник сектор към ОДМВР – Сливен, РУ - Сливен не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:
На жалбоподателя е съставен АУАН № АА 675146/12.06.2020 г. затова, че на 12.06.2020 г. около 14:20 часа в гр.Сливен на ул.без име - западния вход на магазин "Кауфланд" до автогара – Сливен, като водач на МПС - Ауди А8 с per. № …………, собственост на З. Г. И., паркира автомобила пред западния вход на магазин Кауфланд, като създава опасност и пречка за преминаването на посетителите на магазина. Нарушението е извършил поради незнание на правилата. На въпрос кога МПС паркира или престоява, същият отговорил, че не е нарушение когато автомобила е с работещ двигател, без значение дали водача е в автомобила или магазина, с което е извършил: 1) паркира на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението, с което виновно е нарушил: чл. 98 ал. 1 т. 1 от ЗДвП.
Издадена е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1670-000209/12.06.2020 г. от Началник сектор в РУ Сливен към ОДМВР Сливен, с която на Д.Р.И., за нарушението описано в АУАН № АА 675146/12.06.2020 г. е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б.“в“ ЗДвП - Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до успешно полагане на проверовъчен изпит считано от 14:20 ч. на 12.06.20 г.. Заповедта е връчена на лицето на 16.06.2020 г. С жалба вх.№ СД-01-01-2160 от 30.06.2020 г. Д.Р.И. е оспорил заповедта пред Административен съд Сливен и е образувано настоящото съдебно производство.
По делото са приети заверени копия на съставен АУАН № АА 675146/12.06.2020 г.; НП № 20-0804-001748/02.07.2020 г. издадено от началник сектор към ОДМВР Сливен, РУ - Сливен; докладна записка № 1670р-14085/15.06.2020 г. и Заповед № 343з-86/20.01.2017 г. на Директор ОД на МВР – Сливен.
По делото са разпитани като свидетели В. Д. К., Г. Р.И. б. на жалбоподателя и М. А. М.. От показанията на свидетеля К. се установява, че на 12.06.2020 г. е бил заедно с жалбоподателя, като около 14.30 часа спрели на „Кауфланд“ до автогарата, на около 20 метро от входа, като той останал в колата. Д.И. слязъл да види EasyPay дали работи, като колата била в запалено положение, на аварийни светлини. Тогава се чули сирени от цивилна кола. Д. излязъл и преместил колата на паркинга. След това дошъл патрул и бил съставен акт на жалбоподателя. Не бил чул да задават въпроси и жалбоподателят да е отговарял. От показанията на свидетелите И. и М. се установява, че жалбоподателя е бил спрял на около 15-20 метра от входа на магазина и те не са чули да питат нещо Д.И..
При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 343з-86/20.01.2017 г. директорът на ОДМВР – Сливен на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и в изпълнение на Заповед № 8121з-48/16.01.2015 г. министърът на вътрешните работи е оправомощил различни служители при ОДМВР – Сливен да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", и т. 6 и т.7 от ЗДвП, като в т. 1.3 от заповедта е посочен началник сектор в РУ - Сливен. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Същата е в изискуемата писмена форма, като съдържа фактическите и правни основания за нейното издаване, вкл. чрез препращането към констатациите обективирани в АУАН № АА 675146/12.06.2020 г.. Не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения акт.
По отношение на съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона:
Принудителните административни мерки по чл. 171, т., б. В от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл. 2, ал. 1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, дял първи от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявление, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл. 193, ал. 1, изречение първо, във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху подателя на жалбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „в“ от ЗДвП, посочена като правно основание за издаване на процесната заповед, се отнема временно свидетелството за управление на МПС на водач, който поради незнание е извършил немаловажно нарушение на правилата за движение - до успешното полагане на проверовъчен изпит. Следователно, за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните кумулативно определи предпоставки: водач, който е извършил нарушение на правилата за движение, това нарушение да не е маловажно и да е извършено от водача поради незнание на правилата за движение.
В хода на съдебното производство не е оспорена истинността на събраните по административната преписка доказателства по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК от страна на жалбоподателя. Събраните доказателства по административната преписка, съгласно чл. 171, ал. 1, изр. първо от АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес. Съдът кредитира като достоверни доказателствата по административната преписка, защото са безспорни и следващите от тях фактически установявания са конкретни, логични, съответстват си и не са опровергани. На основание чл. 17, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, при преценката на валидността на АУАН във вр. с чл. 179 от ГПК, съдът намира, че същият е съставен от компетентен орган по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, в установените от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, по отношение на фактическите констатации, описани в мотивите му.
В случая от събраните по делото доказателства, включително и от свидетелските показания, безспорно се установява, че жалбоподателят е паркирал пред западния вход на магазин „Кауфланд“, на около 15-20 метра от входа на магазина, успоредно на количките, в активната лента за движение, а не на паркинга на магазина, с което е извършил нарушение на чл. 98, ал.1, т.1 от ЗДвП, въвеждаща забрана за престой и паркиране, на място където превозното средство създава опасност или е пречка за движението. В жалбата си оспорващият твърди, че е спрял, тъй като двигателя на автомобила работел. Съгласно т. 43 на § 6 от ДР на ЗДвП "Спиране" е привеждане в неподвижно състояние на пътното превозно средство, а съгласно т. 45 на цитирания параграф "Паркирано пътно превозно средство" е спряно пътно превозно средство извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие или в подчинение на правилата за движение. "Престояващо пътно превозно средство" е пътно превозно средство, спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. Следователно в случая автомобила е бил паркиран, тъй като не само, че водачът не е присъствал, но и ППС, не е било спряно за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи. С оглед на установените фактически обстоятелства по делото жалбоподателят е нарушил забраната по чл. 98, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като е паркирал управляваното от него превозно средство на място, където се създава непосредствена опасност за движението. Разпоредбата на чл. 98, ал.1, т.1 от ЗДвП се явява специална по отношение на общото правило на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП, защото съдържа в себе си конкретно правило за поведение на водачите на МПС относно престоя и паркирането на управляваните от тях превозни средства – въвежда забрана да се престоява и паркира на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал.
На следващо място оспорващият твърди, че не е извършил немаловажно нарушение. Съгласно § 6, т. 32 от ДР на ЗДвП по смисъла на този закон "Маловажно" е нарушението, което, макар и с незначителни отклонения от нормативно предписаното поведение на участника в движението, при друга пътна обстановка би могло да доведе до настъпване на пътнотранспортно произшествие. Per argumentum a contrario нарушение, което не отговаря на изискванията за маловажност е немаловажно. Като е паркирал до входа на магазина, а не на паркинга, оспорващия е създал реална опасност от възникване на ПТП, поради което не може да се приеме, че извършеното нарушение е маловажно. Ирелевантно е обстоятелството поради каква причина е престоял или паркирал жалбоподателят в нарушение на забраната по чл. 98, ал.1, т.1 от ЗДвП, което не изключват спазването на правилата на ЗДвП и ППЗДвП.
Установява се, че нарушението е извършено поради незнание, което се установява от АУАН № АА 675146/12.06.2020 г., в който изрично жалбоподателят е отговорил на зададения му въпрос, кога МПС паркира или престоява, че не е нарушение, когато автомобила е с работещ двигател, без значение дали водача е в автомобила или магазина. Съставителят на акта, който безспорно е упълномощено съгласно чл. 165, ал. 1 ЗДвП лице, има право да контролира спазването на правилата на движение от всички участници в движението - т. 1 на същия член. Съдържанието на това негово правомощие неминуемо изисква преценка и за знанието на правилата за движение. Като констатират извършване на нарушение контролните органи имат право да предприемат подходящи превантивни мерки за предотвратяване на бъдещи нарушения, което е в съответствие със задължението им по чл. 165, ал. 1, т. 7 ЗДвП и целта на закона. Както се отбеляза по - горе, чл. 189, ал. 2 от ЗДвП придава доказателствена сила на установеното в актовете за установяване на административни нарушения по този закон, до доказване на противното. Както в хода на административното производство, така и в настоящото съдебно такова оспорващият не ангажира годни доказателства, оборващи констатациите в акта.
С оглед гореизложеното заповедта е издадена в съответствие с материално-правните разпоредби.
Същата е издадена и в съответствие с целта на чл. 171, т.1, б."в" от ЗДвП-предотвратяване на възможността поради незнание водачът да извърши други нарушения на правилата за движение до доказване по надлежния ред - чрез полагане на проверочен изпит, на компетентността си да управлява МПС като правнорегламентирана дейност.
С оглед гореизложеното, съдът намира обжалвания административен акт за законосъобразен като постановен при спазване на изискванията за форма на административния акт, в съответствие с материалния закон, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с целта на закона.
Жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
Предвид отхвърляне на оспорването се явява неоснователно искането на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски.
Във връзка с
гореизложеното на основание чл.172, ал.2, предл. посл. от АПК, Административен
съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Р.И. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1670-000209 от 12.06.2020 г., издадена от Началник сектор към ОДМВР – Сливен, РУ - Сливен, с която на оспорващия на основание чл. 171, т. 1, б. "в" от Закона за движението по пътищата е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до успешно полагане на проверовъчен изпит“, като неоснователна.
Решението е окончателно, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: