РЕШЕНИЕ
№ 11043
гр. София, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110102769 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86,
ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от [фирма] /с ново наименование
[фирма] против Р. В. Д. за установяване съществуването на вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по
ч.гр.д.№ 16345/2021 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът твърди, че е дружество, притежаващо лицензия за
разпределение на електрическа енергия и собственик на разпределителната мрежа на
лицензионната територия. Поддържа, че по заявление на ответника, на 01.03.2012 г.
между него и трето за делото дружество [фирма] е сключен договор за продажба на
ел.енергия за стопанска и обществена дейност за имот, находящ се в [адрес],
дърводелски цех. Сочи се, че отношенията между потребителите на енергийни услуги
и ищцовото дружество се уреждат при публично известни общи условия, съгласно
които между ищеца и ответника е налице облигационна връзка. Поддържа още, че на
24.01.2020 г. служители на [фирма] извършили техническа проверка на обект
„дърводелски цех“, находящ се на горепосочения адрес, при която установили, че за
обекта е направена промяна в схемата на свързване, поради което консумираната
ел.енергия не се измерва и не се заплаща. На основание чл.58 ПИКЕЕ служителите на
ищеца подали сигнал на тел.112. Твърди още, че в момента на проверката е съставен
1
Констативен протокол /КП/ № 1024639/24.01.2020 г. в присъствието на независим
свидетел. След направената констатация служителите на ищеца предприели действия
по премахване на нерегламентираното присъединение и пломбирали клемния блок на
електромера. На клиента било изпратено писмо изх.№ NTZ 134472/27.01.2020 г., ведно
с копие от КП от извършената проверка. Въз основа на констативния протокол и по
реда на чл.50, ал.2 ПИКЕЕ, за периода от 24.10.2019 г. до 24.01.2020 г. било извършено
преизчисление на сметката. В резултат на предходното е издадена фактура №
**********/31.01.2020 г., изпратена на ответника с писмо от 30.01.2020 г. Тъй като
сумата по издадената фактура не била заплатена, ищецът твърди, че подал заявление по
чл.410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д.№ 16345/2021 г. по описа на СРС и
издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Тъй като последната била
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, ищецът обуславя правния си
интерес от предявяване на настоящите искови претенции. В исковата молба се излагат
и подборни съображения относно правото на ищцовото дружество да извърши
корекционна процедура, съответно за отговорността на клиента. По изложените в
исковата молба доводи и съображения се иска съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3802,25 лева,
представляваща главница по издадена фактура № **********/31.01.2020 г., дължима
по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и чл.56 ПИКЕЕ за периода от 24.10.2019 г. до 24.01.2020 г., с
падеж 11.02.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане, както и сумата от
365,44 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 12.02.2020 г. до
23.02.2021 г. Претендират се разноски за заповедното и исковото производство, както и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК по делото не постъпил писмен отговор от ответника, в
който се изразява становище за неоснователност на исковите претенции. Оспорват се
констатациите в съставения констативен протокол с доводи, че не е посочено къде
отиват двата проводника, които излизат от трафопоста. Сочи, че при проверката била
направена и скица от служителите на ищеца, която не била представена с исковата
молба, но от която се установявало, че въпросните кабели отиват до стена на имотна
граница между два имота, различни от ползвания от ответника имот. Излагат се
доводи, че при това положение, кабелите няма как да достигнат до имота на ответника,
при положение, че и двата имота, където е установено, че достигат проводниците, са
използваеми и се развива стопанска дейност. Представят се издадени фактури за
ел.енергия за процесния период с доводи, че сметките са надлежно плащани, не е
налице кражба на ел.енергия и основание за заплащане на изготвената корекция. По
изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените
искове.
В предоставения на основание чл.149, ал.3 ГПК срок процесуалния представител
2
на ищеца не е депозирал писмена защита.
След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като
взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 16345/2021 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [фирма] е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на
кредитора сумата от 3802,25 лева, представляваща дължима сума, фактурирана при
установен случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия за периода от 24.10.2019 г. до 24.01.2020 г. на основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ,
ведно със законната лихва, считано от 23.03.2021 г. до окончателното изплащане,
сумата от 365,44 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 12.02.2020
г. до 23.02.2021 г., както и направените разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. Тъй като в срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът е подал възражение,
с разпореждане от 13.12.2021 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на оспореното вземане, което е сторено в настоящото производство.
По делото не се спори и това обстоятелство е обявено за ненуждаещо се от
доказване, че ответникът Р. В. Д. е собственик на недвижим имот, находящ се в
гр.София, ул.Монтевидео № 107.
От приетия по делото констативен протокол № 1024639/24.01.2020 г. , съставен от
служители на [фирма], в присъствието на свидетеля Й. М. Г., се установява, че на
24.01.2020 г. е извършена проверка на абонат с аб. № ********** и електромер с
фабричен № 10299327 на обект „дърводелски цех“, с адрес [адрес], с титуляр Р. В. Д.,
при която е установена промяна на схемата на свързване, при което консумираната
ел.енергия през присъединението не се измерва от електромера и не се заплаща.
По делото е приложена фактура № **********/31.01.2020 г. за сумата от 3802,25
лв. с вкл. ДДС, с получател – Р. В. Д.. Като основание за издаването на фактурата е
посочено „сума по констативен протокол съгласно приложението“, издадена на
основание чл.83, ал.1, т 6 ЗЕ и чл.56 ПИКЕЕ. Не се спори между страните, че с писмо,
адресирано до ищеца, последният бил уведомен от ответното дружество за начислената
сума. Видно от приложената разписка е, че писмото е връчено лично на 05.02.2020 г.
/л.43 от делото/.
По делото са представени относимите към процесния период ОУ на ответното
дружество.
От постъпила справка от ОД на МВР – Дирекция „Национална система 112“ се
установява, че на 24.01.2020 г. в 13:14 ч. е постъпил сигнал от във връзка с
извършената проверка за неправомерно ползване на електрическа енергия на
процесния адрес.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля
3
г.в.м. – служител при ответното дружество. Свидетелят разказва, че проверката била
по повод отчетени загуби на ел.енергия. На място установили допълнително
монтирана метална тръба, която слизала надолу в земята. Проследили кабела до
основите на имота, който се намирал в непосредствена близост до трафопоста. След
като били допуснати в имота, в единия ъгъл, където имало вързано куче, открили две
шахти, в които открили прекъснат кабела, по който се ползвало неправомерно
ел.енергия. Свидетелят разказва, че обяснението, което получили, но за него било
несериозно е, че се касае за два отделни имота. При предявяване на скица на поземлен
имот, находяща се на л.77 от делото свидетелят сочи, че кабела влизал към оградата на
имот с № 170, а ако са два имота – до оградата на имот 34 от скицата.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, в
което вещото лице е посочило, че отбелязаните в констативните протоколи нарушения
– присъединяване без СТИ, представляват осъществяване на нерегламентиран достъп,
респективно промяна на схемата на свързване на измервателната система и води до
неизмерване на потребената ел.енергия. В заключението вещото лице е посочило още,
че преизчисляването на консумираната ел.енергия по петте констативни протокола е
извършено при спазване на методиката по чл.48, ал.1, т.1, б.“б“ ПИКЕЕ.
Преизчисляването е извършено математически вярно, по действащите за периода
цени на ел.енергия, утвърдени от ДЕКВР.
Други относими и допустими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна
страна:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че през посочения период между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на
електрическа енергия, по който за процесния период е доставяна електрическа енергия;
наличието на право на корекция за ответника; както и законосъобразното извършване
на корекционната процедура - съставяне на констативни протоколи от служители на
ответното дружество; констатации от проверката, начина, по който е извършено
остойностяването съгласно направените констатации от тази проверка и приложимите
общи условия към правоотношението между страните – тяхното съдържание.
В конкретния случай, по делото не се спори, че между ищцовото дружество и Р. В.
Д. е възникнало и съществува облигационно отношение по повод доставка на
електрическа енергия за недвижим имот, находящ се в {адрес]. Предходното се
установява и от представените по делото заявление за сключване на договор за
продажба на ел.енергия за стопански нужди, декларация от 01.03.2012 г. от ответника,
договор и споразумение от 01.03.2012 г., приложимите ОУ.
Според настоящият съд в хода на производството ищецът не доказа
законосъобразното извършване на корекционната процедура по отношение на
4
ответника. От показанията на разпитания в качеството на свидетел съставител на
констативния протокол за извършената проверка се установява, че кабелът, по който
неправомерно е потребявана ел.енергия е установен в шахти, находящи се в имот,
който не е собственост на ответника. При предявяване на скицата на поземления имот,
собственост на ответника, свидетелят заяви, че кабела е влизал към оградата на имот
№ 170, или на имот № 34 от скицата. Изрично посочва, че още в деня на проверката му
било обяснено, че имотите са два отделни, но на него му се сторило „несериозно“. От
показанията на свидетеля става ясно, че в имота са се намирали различни обекти,
включително две къщи.
Видно от приложената по делото скица /л.77/ е, че собственост на ответника е
поземлен имот с идентификатор № 68134.4300.169, а до края на улица М. /там където
свидетеля сочи, че се намира трафопоста и ъгъла на имота, в който са открити двете
шахти/ се намират още два поземлени имота - 68134.4300.34 и 68134.4300.170.
С оглед предходното, въпреки, че според показанията на свидетеля достъпът се е
осъществявал единствено през имота на ответника, с административен адрес [адрес],
то това не обуславя категоричен извод, че се касае за един поземлен имот, нито, че
въпросните шахти се намират в този, собственост на ответника.
Доколкото, съдебното решение следва да се основава на безспорно установени
факти и обстоятелства, а не на предположения, то предявените искове следва да бъдат
отхвърлени само на това основание. Съдът намира за необходимо да отбележи още, че
съгласно действащата към момента на извършване на проверката разпоредба на чл.83,
ал.1, т.6 ЗЕ, устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата
за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството
електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран
регистър на средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и
достъпа до регистрираните от тези средства база данни. Така формулирана законовата
разпоредба съдържа делегация за приемане на подзаконов нормативен акт, уреждащ
спорната възможност за корекционна процедура, но не урежда условията, при които
може да бъде извършена корекцията. В разпоредбата на чл.98а, т.6 ЗЕ се предвижда, че
част от задължителното съдържание на публично известните общи условия за
продажба на електрическа енергия е посочване на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ: а/ в полза
на крайния снабдител за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно
присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху
уреди, съоръжения или устройства по чл.120, ал.3 ЗЕ; б/ в полза на клиента за
5
потребена електрическа енергия в случаите на неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия поради повреда на уреди, съоръжения или устройства по чл.120,
ал.3 ЗЕ.
Съгласно чл.56, ал.1 и ал.2 ПИКЕЕ, в случаите на преизчисляване на количества
електрическа енергия по реда на раздел IX ПИКЕЕ операторът на
електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и
справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за
дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до
електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност) и за
„задължения към обществото“. Ползвателят на мрежата заплаща на оператора на
съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по
реда на чл. 50, ал. 1 ПИКЕЕ. От друга страна, според чл.98а ал.2 т.6 б.а ЗЕ общите
условия на крайния снабдител съдържат задължително ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ в полза
на крайния снабдител за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно
присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху
уреди, съоръжения или устройства по чл.120 ал.3 ЗЕ. Налице противоречие между
разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от ПИКЕЕ (2019 г.) и тази на чл. 98а, ал. 2, т. 6, б.
„а“ от ЗЕ. Това е така, тъй като според ЗЕ сумата по корекцията се дължи на крайния
снабдител, докато според ПИКЕЕ (2019 г.) сумата се дължи на оператора на
електроразпределителната мрежа и той трябва да предвиди в ОУ ред за уведомяване на
клиента за нея.
От приложената към отговора на исковата молба лицензия се установява, че
ответното дружество е лицензирано за дейността „разпределение на електрическа
енергия“, т. е. същото е оператор на електроразпределителна мрежа. Изрично в
съдържанието на договорите, сключени при публично обявени общи условия, е
включено правото на корекция на сметката за доставена електрическа енергия да бъде
заплатена на крайния снабдител, а отношенията между електроразпределителното
дружество и крайния снабдител се уреждат с договор между тях (чл.98 в ЗЕ). При
наличието на чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ от ЗЕ не може да се приеме, че чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ делегира компетентност на ДКЕВР да определи, че сумата по корекцията вече ще се
дължи на оператора на електроразпределителната мрежа вместо на крайния снабдител.
От изложеното следва, че ищецът не е материалноправно легитимиран да получи
процесното вземане за корекция, тъй като това право принадлежи на крайния
снабдител (в този смисъл са решение № 685/25.11.2021 г. по в.гр.д. № 5754/2021 г. по
описа на СГС, IV-Б състав, решение № 266884/09.12.2021 г. по в.гр.д. № 9488/2020 г.
по описа на СГС, II-Г състав, решение № 367/23.09.2021 г. по в. гр. дело № 6094/2021 г.
на СГС, II-Б състав, решение № 262318/08.04.2021 г. по в. гр. дело № 14129/2020 г. на
6
СГС,II-Б състав).
Предвид гореизложеното, настоящият съд приема предявените искове за
неоснователни и недоказани, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора и съобразно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК право на
разноски има ответникът. По делото няма направено искане за присъждане на
разноски, нито доказателства за реално направени такива по производството
/заповедно и исково/, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [firma], със седалище и адрес на управление:
[адрес] против Р. В. Д., ЕГН ********** обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1
ЗЗД – за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3802,25
лева, представляваща главница по издадена фактура № **********/31.01.2020 г.,
дължима по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и чл.56 ПИКЕЕ за периода от 24.10.2019 г. до 24.01.2020
г., с падеж 11.02.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 23.03.2021 г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 365,44 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 12.02.2020
г. до 23.02.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 16345/2021 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7