№ 287
гр. Сливен, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20242200500403 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е Решение № 387/02.05.2024 г., постановено по гр.д. № 2941/2023
г. по описа на Pайонен съд Сливен, с което са отхвърлени предявените от
„ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Цар Борис III” №201 против
„ГАЗТРЕЙД СЛИВЕН 2016“ ЕАД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, ул. „Драган Цанков“ №2А положителни
установителни искове за признаване за установено, че ответната страна дължи
на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 1395/19.06.2023 г. по ч.гр.д.№2469/2023 г. на СлРС,
като неоснователни и е осъден ищеца да заплати разноски.
Подадена е въззивна жалба от ищеца, чрез представител по пълномощие, в
която се поддържа, че изводът, до който е стигнал първоинстанционният съд и
с който е отхвърлил предявените установителни искове, се изчерпва
единствено със следното: че „вземането, за което е издадена заповедта за
изпълнение е за достъп до електропреносната мрежана обект на ответника за
месец декември 2021 г., за което е издадена фактура № 3397983/31.12.2021г.,
1
която не е отразена в счетоводните регистри на ответното дружество и по нея
не е упражнявано право на приспадане на данъчен кредит. Собствеността на
имота, за който е начислено вземането е прехвърлена на 22.10.2021 г. от
собственика на друго неучастващо в процеса дружество и не се установява
ответното дружество през месец декември 2021 г. да е ползвало недвижимия
имот и да са му предоставяни услуги от ищцовото дружество.“ Според
Районен съд - Сливен обектът е с променена собственост през месец октомври
2021 г. и нямало доказателства, че новият собственик е предоставил в
процесния имот обекта на ответното дружество. Този неизричен извод, който е
и в противоречие с материалния закон, освен, че е неправилен, е и
незаконосъобразен, тъй като е в пряко противоречие с разпоредбата на чл.
237. ал. 2 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 237. ал. 2. изречение второ от
ЗЗД, когато договорът за наем не е вписан или няма писмен документ с
достоверна дата. наемният договор е задължителен за приобретателя на
наетия имот като договор за наем без определен срок. Приобретателят на
наетия имот встъпва ex lege в наемното правоотношение на мястото на
наемодателя. Нормативното разрешение е с оглед интереса на приобретателя
на абсолютното вещно право на собственост, който след извършената
транслативната сделка, по силата на закона става страна по завареното наемно
правоотношение, като неговият интерес е предпочетен пред този на
наемателя, черпещ права от облигационното правоотношение с предходен
наемател - прехвърлител по разпоредителната сделка с наетия имот. Правата и
задълженията на наемодателя преминават върху приобретателя.
Прехвърлянето на собствеността не прекратява автоматично договора за наем,
което противоречи на принципа на равенство на страните в облигационното
правоотношение. За съществуването на наемното правоотношение, което е
облигационно, по правило е ирелевантен въпросът за собствеността на
отдадения под наем имот. Това разбиране е в съответствие с трайната съдебна
практика, която приема, че правата и задълженията на наемодателя
произтичат не от правото му на собственост върху вещта, а от наемния
договор, включително и в хипотезата на чл. 237 ЗЗД. В този случай новият
собственик на вещта придобива права спрямо наемателя в качеството си на
наемодател, встъпил в наемното правоотношение по силата на закона, който с
посочената норма установява правило за запазване действието на наемния
договор спрямо приобретателя. Новият собственик (за процесния случай
2
..Зелени енергийни системи” ЕООД) на основание чл. 237. ал. 2, изречение
второ от ЗЗД във връзка с чл. 238 от ЗЗД може да прекрати едностранно
договора за наем, сключен с предходния собственик и „ГАЗТРЕЙД СЛИВЕН
2016" ЕАД. По делото пред първа инстанция не били представени
доказателства от страна на ответника, че приобретателят е отправил искане за
прекратяване на наемното отношение, какго и сключването на анекс към
договора за наем в тази посока, няма и представени доказателства за
предаване на владението. Следователно и противно на твърденията на
ответника, приобретателят встъпва в наемното отношение на мястото на
наемодателя на основание чл. 237, ал. 2, изречение второ от ЗЗД. Твърдението
на ответника, че фактурата, по която се претендира плащане, била издадена
два месеца след продажбата на имота е ирелевантно. „ГАЗТРЕЙД СЛИВЕН
2016“ ЕАД и доколкото договорът за наем не е прекратен е прехвърлянето на
собствеността, е задължено лице за плащане на цената за достъп. Развива
аргументи в подкрепа на твърденията и в обобщение иска да се отмени
решението като неправилно и вместо него да се постанови друго решение, с
което да се уважат предявените от страна на „Електроенергиен системен
оператор” ЕАД (ECO ЕАД) по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК
положителни установителни искове за признаване за установено, че
„ГАЗТРЕИД СЛИВЕН 2016” ЕАД дължи на ищеца сумите, за кои го е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
В срока по чл.263 от ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба, в
който се поддържа, че е неоснователна. В хода на първоинстанционното
производство ищцовото дружество не доказало вземанията си произтичащи от
фактура № 3397983 от 31.12.2021г.., не доказало договорни отношения между
страните в производството във връзка с процесната фактура, не се доказало и
извършване на доставка от ищеца и приемане от ответника. От приетата по
делото експертиза се доказало, че процесната фактура не е осчетоводена от
дружеството, не е ползван данъчен кредит. По безспорен начин било
доказано, че собствеността на имота, за който е начислено вземането е
прехвърлена на 22.10.2021г. от собственика на друго не участващо в процеса
дружество и не се установило дружеството - ответник през месец декември да
е ползвало недвижимия имот и да е ползвало, предоставени от ищеца услуги.
В обобщение иска да се потвърди решението и претендира
В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени или процесуални
3
искания.
В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа
подадената жалба.
За въззиваемото дружество се явява представител по пълномощие, който
оспорва основателността на подадената жалба и моли да се потвърди
решението.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед
обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната
жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
За да отхвърли претенцията районният съд приел, че между страните не е
спорно, че срещу ответното дружество е издадена в полза на ищцовата страна
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. В процесния
случай не се установи при условията на пълно пряко доказване
съществуването на процесните, оспорени от ответника вземания, за които
ищцовото страна се е снабдила със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Не се установява през месец декември 2021г. ответното дружество да е
ползвано услугите на ищцовата страна, както и да е ползвало обекта, за който
се твърди, че са предоставени услуги. Въпросният обект е с променена
собственост през месец октомври 2021г. и няма доказателства, че новият
собственик е предоставил в процесния период обекта на ответното дружество.
4
Не е спорно, че собствеността на имота, за който е начислено вземането е
прехвърлена на 22.10.2021„ г. от собственика на друго неучастващо в процеса
дружество и не се установява ответното дружество през месец декември
2021г. да е ползвано недвижимия имот и да са му предоставяни услуги от
ищцовото дружество. Това обстоятелство не се оспорва и във въззивната
жалба. Развитите в нея доводи, че приобретателят встъпва в наемното
отношение на мястото на наемодателя на основание чл. 237, ал. 2, изречение
второ от ЗЗД са правилни, но сочат единствено на неоснователност на иска
спрямо избрания ответник.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че
липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният
съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими
доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически
констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма,
като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски, но не е доказала да е
направила такива за въззивното производство, поради което не следва да й
бъдат присъждани.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 387/02.05.2024 г., постановено по гр.д. №
2941/2023 г. по описа на Pайонен съд Сливен.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5